Ако Истанбул притежава специално вълшебство, то това е вълшебството на еклектичните слоеве архитектура, хора, съжителства, религии и дори градска поезия.
Докато се разхождаш из малките улички, можеш да видиш едновременно синагога, католическа църква, черна котка, бар за коктейли, в чиято сграда е отсядал някога Хемингуей, както и последни модернистични творения на световната архитектура.
Една от най-интересните и многофункционални сгради на града определено е културният център "Ататюрк" в самото сърце на Истанбул на легендарния площад "Таксим".
Atatürk Kültür Merkezi, както се нарича оригинално, е вероятно и едно от най-впечатляващите здания за култура в Европа.
Освен това тя има не по-малко интересна история.
Според регулационния план на Истанбул, изготвен от френския архитект и ръководител на градоустройствения план на града Анри Прост между 1936-1937 г., Topçu Kışlası (Артилерийските казарми) и близките до тях гробища ще бъдат превърнати в парк, а операта ще бъде открита официално на Площад Таксим.
По предложение на Прост, френският архитект Огюст Пере пристига в Истанбул, за да ръководи проекта за операта, но той така и не може да бъде завършен заради задълбочаващата се Втора световна война.
По-късно, през 1946 г., сградата също не може да бъде завършена поради липса на средства. Официално сградата на операта е открита на 12 април 1969 г. с проекта на главния архитект Хаяти Табанлъоглу, за да се поставят пиесите на Държавната опера и балет и Държавните театри.
По-късно тя е частично увредена заради пожар през 1970 г., който избухва на сцената по време на постановката "Лов на вещици" по пиесата на Артър Милър.
В края на 70-те сградата е окончателно най-модерното и най-елитното културно средище на града, в което могат да се представят сценични изкуства - в него се помещавали не само различни пространства като зали и сцени, на които могат да бъдат адаптирани постановки и опери, но сградата носела духа на модерността заради своята функционалност. Още тогава имало асансьори, механизирани системи, огромен капацитет на места.
До 2000 година сградата е функционирала в този нейн вид, но постепенно качествата й се загубили, тъй като времето е оказало своето влияние и голяма част от функционалностите ѝ се амортизирали.
Така пред турската общественост е анонсиран проект, който цели да запази вида и структурата на сградата, но да я обнови и направи достойна съвременна културна и архитектурна забележителност. Този проект е започнат покрай Европейска столица на културата 2010 г.
През 2017 г. Ердоган обяви, че проектът ще бъде изцяло възстановен в нова сграда на площад Таксим.
Културният център "Ататюрк" отваря врати за посетители окончателно с церемония на 29 октомври 2021 г. и той включва следните елементи: оперна зала с 2040 места, театрална зала със 781 места, галерия, многофункционална зала, детски център за изкуства, музикална платформа, студио за музикални записи, специализирана библиотека, фокусирана главно върху архитектурата, дизайна и модата, както и кино.
Библиотеката на сградата е съкрушително красива и е едно от онези места, на които бихте се отдали часове и нощи, само за да откривате нови и нови съкровища.
Тя съдържа лимитирани издания за изкуство, дизайн, мода и кино. Задължително е да посетите и музикалния музей, в който е отредедено място за музикалните традиции на Турция и специфичните инструменти на музиката на региона, но също така и за най-големите турски композитори, диригенти, оперни певици, балерини и артисти, които са гастролирали в рамките на различни епохи в тази емблематична за Истанбул сграда.
Водещата архитектурна фирма, която е движила проекта е Tabanlıoğlu Architecture/ Desmus, едни от водещите архитектурни студиа в Турция, които са проектирали и сградата на Националния театър в Лагос, Нигерия, както и зали и културни центрове в Анкара и други градове в Турция.
В залата за симфонични концерти пък можете да се насладите на световни музиканти, които се изявяват по сцените на най-големите зали в Европа и света. Един от последните концерти на Истанбулския държавен симфоничен оркестър беше с гениалния германски челист Даниел Мюлер-Шот под палката на Алесандро Чедроне.
Концертът в първата си част беше посветен на Концерта за виолончело (№ 2) на А. Дворжак, с участието на един от най-търсените в последно време германски виолончелисти.
Във втората част Истанбулския държавен симфоничен оркестър изсвири Четвъртата симфония на Ф. Менделсон, която отразява "безкрайната радост" на Италия, споделя самия Чедроне.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}