17-11-2017 20-11-2018

Тайните градини на Венеция

Бягството от тълпите е в неподозираните скрити дворове с поляни, цветя, италиански скулптури, вкус на вино и филмови фантазии в италиански маниер

17:41 | 26 април 2024 1 4838 Снимка: iStock by Getty Images

Юлия Владимирова

dir.bg #URBN #directions

Наричан "Кралицата на Адриатика", градът се бори с огромните потоци от туристи и с безвъзвратното повишаване на морското равнище.

За Венеция могат да бъдат казани безброй много неща, повечето от които е невъзможно да не бъдат клишета. Градът се е превърнал в такава емблема сам за себе си, че едва ли има някой, който да не разпознава венецианските карнавални маски или пък символиката на гондолите и съответно каналите, които се показват навсякъде в града и напомнят, че не си в типичен град, а в град, плаващ върху вода.

Наводненията във Венеция не са нещо ново, случват се от 8 век насам.

Но сега покачващите се морски нива заплашват напълно да затрупат потъващия град. От 1900 г. морското равнище се е повишило с почти 31 см.

Снимка: Юлия Владимирова

Съвсем наскоро излезе новината, че Венеция въвежда такса туристи, които ще трябва да си плащат 5 евро, за да влизат в центъра на града. По този начин общината на Венеция се опитва да ограничи потока от туристи, които ежегодно наводняват града по същия начин, по който сезонно го прави и морето.

Венеция е потъващ град и туристите определено допринасят за това.

Въпреки тълпите, които изпълват малките тесни улички на града, които сякаш издишат в тъпчещите ги зрители, дошли да гледат звездния спектакъл на архитектурата и естетиката, все пак е възможна и една скрита Венеция, която е приглушена отвъд бунта на масите.

Снимка: Юлия Владимирова

Това е онази Венеция, която не я пише в туристическите гидове, а е скрита зад величествените розово-червеникави къщи, които са прегърнали в себе си сякаш тайни съкровища от слънчеви поляни, цветни дворове, които подканят едновременно към "Сладък живот" и към "Великата красота".

Историческият венециански квартал Cannareggio предоставя гледки, които не са изпълнени със стотици хора и е идеалният избор за всеки, който иска да вдъхне поне за миг типичната венецианска атмосфера - и то на няколко крачки от историческия център.

"Венеция е най-романтичното място на света, но е още по-добре, когато няма никой наоколо." - Уди Алън

Снимка: iStock by Getty Images

Думите на Уди Алън, както винаги, са безкрайно точни. Венеция е кралицата на италианските красавици, сама по себе си и много различна от останалите части на Италия, но проблемът е, че туристите й вредят.

Сещам се за графит в Барселона, който гласеше Tourists go home, refugees welcome. Едва ли Венеция има капацитет да поеме в кадифените си прегръдки телата на толкова огромни маси зрители, дошли да притаят дъха си пред красивите сгради, лагуни и мостчета, които създават усещане за вечност, както беше казал Йосиф Бродски.

Венеция е вечност сама по себе си.

Площадът Сан Марко преди дъжд изглежда едновременно величествен и заплашителен - небето почти стига земята. Сивите облаци са се спуснали и като обърнати надолу куполи налягат куполите на базиликата.

Наполеон нарича този площад най-елегантният салон на Европа.

Снимка: Юлия Владимирова

Градът винаги ще бъде ювелирно бижу, в което блести вековна история и архитектурно богатство, аромат на сладкиши, ликьори и море. Но глъчката и суматохата застрашават това величие.

Тайните дворчета на Венеция - възможност за остров

Вековните къщи, които до една са паметници на културата и помещават различни дейности, крият в себе си онези мечтания за сладък живот, които ни карат да вярваме, поне за малко, че животът е прекрасен.

Макар светът да е изпълнен с постоянни противоречия, войни, драми, заплахи, в тези тихи места, изглежда времето е спряло.

Там няма да чуете новини, няма да разберете коя година сме.

Снимка: Юлия Владимирова

Тук-там се чуват звуци на италиански език, от време на време във въздуха се усеща мирис на цигара, слънцето, макар и плахо, определено иска да сложи своя отпечатък върху кожата. Появяват се настойчивите песнопения на гларусите, които се сливат музикално добре със звука от отварянето на бутилка италианско просеко.

"Оранжев скъпоценен камък, лежащ върху синя стъклена чиния: това е Венеция, погледната отгоре" - Хенри Джеймс

В тихите дворове могат да се споделят тайни между двама души, които са успяли да се спасят от тълпата. В тихите дворове на Венеция можем да отделим миг, в който да вдишаме този град и да открием неговата вековна магичност.

ИЗБРАНО