#Изглежда живеем във времена, в които темата за биоразнообразието и опазването на планетата ни става все по-важна. Говорим си често за Зелената сделка, за чистотата на въздуха, дори и за платмасата, която вече едва ли не дишаме и живеем... Как обаче можем да съвместим градското земеделие с бетона в столицата и големите градове - говорим си с Божидар Емануилов от Инициатива за развитие на градското земеделие. 

"Цял живот имам интерес към градското земеделие и преди три години станах част от инициативата, търсех терени и две години бях част от Споделена зеленчукова градина 1, която се намира в Студентския град", споделя Емануилов. 

Можете да слушате #Матине в Spotify и Google Podcasts!

Той и съмишлениците му се борят за споделения формат на градско земеделие - градини, за които се грижат грпи хора. В по-широкия аспект градското земеделие е отглеждане на зеленчуци, плодове и билки в урбанизирана територия. Така през 2019 година София се сдобива с нова споделена зеленчукова градина. Три години по-късно тя все още е жива, споделя Божидар. 

"Когато я стартирахме, основен проблем, който набелязахме, бе хората да са от местната общност на градината. Сега сме го постигнали на 50%, докато в началото бяха един или двама от 20", казва той. 

Може ли всеки човек да стане част от обществото, което се грижи за споделена градина? 

"Има текучество. В началото на сезона се обявяват свободните места. Имаме си правилник, според който хората се представят на общността, спазваме общи правила", казва още той. 

В градината се гледат домати, краставици, чушки - всичко, което може да се отглежда на нашата територията. 

Градските градинари са по-екологично насочени хора. Те носят отговорност към собствения терен и този на останалите. Над 30% от хората са отговорници за поливане, борба с вредители и т.н. 

"Изгражда се едно мини общество, което гради нещо заедно. Темата с развитието на гражданското общество ми е супер присърце, това е един от основните елементи в развитието на градското земеделие", казва Божидар. 

Той смята, че много хора между 20-40 години, виждайки, че това е много модерно, имат желание сами да отглеждат храната си. 

"До преди 20 години селянин беше обидна дума. Докато сега все повече се променя фокусът върху това, че да отглеждаш храна и да си близо до природата е полезно за твоето физическо и психическо здраве", отбелязва Божидар Емануилов. 

Споделени градски градини има дори в презастроеното Токио, разкрива още експертът. Някои от ентусиастите отглеждат плодове, зеленчуци и билки на покривите си. В случая със София - споделената градина в Студенстки град, например, изниква върху незаконен паркинг и е на доста високо световно ниво, казва Божидар Емануилов. 

"Един от плюсовете на споделената градина е, че спомага за развитието на биоразнообразието на града и намаляването на ефекта на топлинния остров. Споделената градина попива и водата, за да няма наводнение. Плюсовете са много, не само естетически", споделя още той. 

В София вече има няколко зеленчукови градини, казва още Божидар Емануилов. 

През пандемията, споделената градина се превърнала в оазис. Комуникираш с хора на безопасно разстояние и си близо до природата. 

"Възможно е човек да си направи и градина на терасата. Ако е южна, може да се гледат домати, например. Важно е да се гледа дълбочината на съда заради корените и поливането. Този "балконинг", както се нарича в света и в България, основно се характеризира с отглеждането на билки като босилек, риган и много други", съветва Божидар. 

Модерната технология също се съобразява с тенденциите към градското земеделие. За някои общества и места това е бъдещето. Хората, обърнати към технологиите, залагат на смарт градини със сензори, чиято технология позволява програмирането на напояване и други удобства. 

А коя е супер храната, станала толкова модерна на запад, която можете сами да отглеждате у дома - ще разберете от разговора на Рени Веселинова и Божидар Емануилов в новия епизод на #Матине!