17-11-2017 20-11-2018

Начална дата Крайна дата

Розовите пясъци на Намибия през погледа на майка и син: Проф. Десислава Минчева и Сандро Арабаян разказват...

И още... Как проблем с техниката ги връща отново в пустинята и едно закъсване с джип върху 300-метрова дюна...

12:42 | 26 септември 2024 0 2076 Снимка: Личен архив

ТЕМА #Избрано

Криси Димитрова

dir.bg #URBN #Матинe

#Септември отмина сякаш дим, но отвори вратата на есенния културен живот в столицата след жежкото лято. Първите седмици на месеца бяха белязани от две забележителни изложби. Първата - в една от залите на Съюза на българските художници - “Шипка” 6, а втората в галерия “Арте”. Те насочиха погледите ни към далечна Намибия, благодарение на едно семейство, което същевременно е и творчески тандем в случая! Става въпрос за проф. Десислава Минчева и нейния син - Сандро Арабян, които днес са в студиото на “Матине”, за да ни разкажат повече!

"Не е възможно да се опише с думи онова очакване да се разсъмне в пустинята Намиб и да видите розовите ѝ пясъци", казва проф. Десислава Минчева след завръщането си от Югозападна Африка. Най-впечатляващата гледка - светлини, сенки и форми по изгрев...

"Там има 40 км видимост. Светлината е различна. Въздухът е различен. Мащабите са грандиозни....", казва проф. Минчева.

Платната от изложба "Намибия Природата", която може да видите в черната зала на "Шипка 6"

Снимка: Личен архив на проф. Десислава Минчева

Налага ѝ се да се върне втори път в пустинята Намиб просто защото... изгубва всички снимки от първото си посещение. Случайност или нещо друго е имало своята притегателна сила над артиста, питаме в "Матине".

"Някой отгоре реши да се случи така. Спукан чип на картата на моя фотоапарат и като се върнах в София, не можех да отворя нито една снимка. Изпаднах криза. Казах: "Не е възможно!". Нямаше кой да я възстанови. Наложи се два пъти да отидем до Африка. Когато бяхме първия път бяхме по-дълго време, по-широк маршрут имаше... Нещо, което тогава не видяхме беше планината Шпицкофе, бях изровила много снимки за нея. Може би познавам Намибия по-добре от някои части на България. Втория път се върнахме само за 5 дни по наш маршрут, доста по-сгъстено пътуване. Освен тази планина, която бе голямо попадение, намерихме и още едно племе Химба", разкрива проф. Минчева.

Фотография от изложбата "Намибия Природата" на Сандро Арабян

Фотография: Сандро Арабян

Изложбата е всъщност симбиоза от фотографиите на Сандро Арабян и платната живопис на майка му.

"Свикнали сме с тази идея да сме заедно", казва проф. Минчева.

"Изживяхме тези екскурзии заедно и решихме, че сме събрали достатъчно материал за изложба впоследствие. Тя бе изключително вдъхновена от пейзажите, които видяхме, съответно това резултира в безкрайно много картини. При мен бе същото. Впечатли ме липсата на хора. Природата изглежда така, сякаш не е стъпвал човек там от хиляда години. Чиста пустош без никаква намеса, което поражда впечатляващи форми от природата. Те ми допаднаха повече, дори от племената. Това бе интересното за мен, а не хората отново", споделя и Сандро.

Фотография от изложбата "Намибия Природата" на Сандро Арабян

Фотография: Сандро Арабян

Връща се с над 12 000 кадъра. Работата по подбора им никак не е лесна, споделя още Сандро. А майка му, проф. Минчева, е категорична - съжалява, защото след тези 12 хиляди има още много, които могат да бъдат показани. Споделя и че рисувайки платната си, модифицира истината. Сандро също не осъществил много намеси по кадрите, показва автентична Намибия. Двамата издават, че най-вероятно ще има още изложби по темата...

Научаваме още и какво Сандро е "извлачил" от Намибия в България. Чуйте във видеото!

Едно от тях е в залата на "Шипка 6"!

Задължително препоръчваме да посетите изложбата "Намибия природата", която ще бъде в една от залите на Съюза на българските художници -"Шипка 6" до 29 септември. За съжаление, тази в галерия "Арте" приключи на 24-и септември.

А ние бързаме да се върнем в разговора, като леко преместим фокуса му...

Какво е усещането за майка и син да създадат общи изложби и имали ли са спорове или несъответствия относно композициите и идеите?

Платна от изложбата "Намибия Хората" , която бе в галерия "Арте" до 24 септември

Снимка: Личен архив на проф. Десислава Минчева

"Работата ни дава това да не се съгласим с другия. Защото иначе е работата сам. Важна е конфронтацията на различното мислене", казва Сандро.

"Така се проверяваме кой накъде е. С много малки изключение сме имали единомислие по избора, което ме радва", допълва проф. Минчева.

Семейството на проф. Минчева и синът ѝ - Сандро Арабян е обвързано с изкуството по кръвна линия. Майка на Десислава Минчева е художникът Калина Тасева, която доскоро имаше страхотна изложба в Квадрат 500! Баща ѝ е един от най-изявените графици в историята на съвременното българско изобразително изкуство - Юлий Минчев. На свой ред Сандро е правил общи изложби и с баща си - Хари Арабян, едно от най-изявените имена в съвременната скулптура, който работи с едни от най-сложните техники за съчетаване - стъкло и метал.

"Докато имаш парчета стъкло и им придадеш форма, разтапяш стъклото три дни в 900-градусови пещи, понякога калъфите се чупят и разливат... Много рисков процес. Това е доста интересно само по себе си визуално. Това е един проект, който направихме заедно с баща ми - той показа скулптурите, а аз - процесът по създаването им. Сам се работи най-лесно", с усмивка казва още Сандро.

Работейки като DJ, и музиката си не пуска сам! Ирония на съдбата!

Какво е усещането да си част от такъв род? Какви са най-ярките спомени и моменти, свързани с тази наследственост? Какъв е саундтракът на Намибия и какво разсейва понякога Сандро от фотоапарата? Защо следващото поколение са по-различни артисти...

Платна от изложбата "Намибия Хората" , която бе в галерия "Арте" до 24 септември

Снимка: Личен архив на проф. Десислава Минчева

Има ли уроци след такова пътуване?!

Научете в епизода на "Матине"!