17-11-2017 20-11-2018

Изгубеният рай е в Стаята "Ганчи": Истории, които няма как да чуеш другаде

Новото артистично сборище е в недрата на Стара София, полегнало удобно на червените дивани сред лукс, кадифе и перли

15:31 | 11 януари 2024 0 4726 Колаж: Траяна Генчева

ТЕМА #Избрано

Криси Димитрова

dir.bg #URBN #places

#"Здравей, как си, какво правиш днес?" "Нищо. Спах". Не ви ли е писнало от такъв тип общуване, питам се докато проверявам безсмислените си разговори с приятелки в месинджър. Иска ми се нещо различно днес. Искам дълбоко общуване, което да е не просто информативно спускане на факти и обстоятелства или 2-3 смешни истории за това кой ти е писал и колко са те ядосали на работа. Дори "Коя пиеса гледа последно?" вече не получава заслужения разбор на смисъл и размисли, а отговорът се изчерпа със споменаване на заглавието и актьорите, след което темата се сменя с повърхностното: "Гледай го, много ми хареса. А видя ли тоя пост за..."

Обувам си високите черни токчета. Избирам дантелена рокля, палто от лисица и много цирконий. Слагам си нов парфюм. Хващам такси и дръзвам да вляза в обществото на "Ганчи" - новото арт сборище, разположено в сърцето на Стара София - на ъгъла на улиците "Пордим" и "Братя Миладинови".

Нощта е млада. Въздухът е хапещо свеж и сякаш застинал в гърдите ми, в секундите, които прекарвам, вперила поглед в запотените стъкла.

Източник: Ганчи

Топлата жълта светлина на свещта ме подканва да отворя вратата. Прекрачвам прага на моя филм - попадам в уютен, луксозен локал от двадесетте години на миналия век. Ето го изгубения Рай! Бел Епок в стаята "Ганчи", родена и реализирана от фантастичните и романтични представи на актьора Велизар Емануилов, който е идеолог на тази сцена от перли, бордо, злато и автентична история.

"Ганчи" е интимно пространство за не повече от 17 човека. Вечерите там са пъстри - чужденци, влюбени двойки, артисти, бохеми...

Мястото се вкопчва във Велизар като французойка от елита в Бел Ами, когато един ден непознат звъни на звънеца му. Пита го за къщата, в която живее той и на чийто първи етаж в момента се намира "Ганчи".

"Каза ми, че са му предложили да купи мястото. Разпита ме за квартала. Случайно попаднал на къщата и решил да инвестира. Аз му разказах на прима виста какво бих направил, ако можех. След време ми звънна отново. Каза, че ако искам, мога да сбъдна мечтата си".

Така, точно под дома на Велизар Емануилов, е създадено пространството "Ганчи". Къщата е построена през 1931 година. Мебелите са пресечна културна точка между Италия и Франция - шик от края на XIX и началото на XX в.

Вдъхновени от Велизар Емануилов, в създаването на "Ганчи" участват и актрисата Весела Петрова и сценографът Николай Николов.

Мен ме посреща Ирина, която е зад бара - тя е интериорен дизайнер и стилист и работи от месец в заведението. Приветства ме с разказ, който обожава да споделя - за всяка една напитка в менюто, за всеки ъгъл, за всяка мебел в "Ганчи"...

"Не ми омръзва да я разказвам на всеки гост", казва Ирина.

Сядам на червения диван и потъвам в историята на "Ганчи". Виждам моята история такава, каквато би била през 20-те години. Някои предмети са от различни антиквариати в Италия. Има списание, което попада в ръцете на Велизар случайно - от 1931 година. В него има снимки от визитата на Цар Борис III и Йоанна Савойска в Италия. Вижда се и салона на Народното ни събрание.

Източник: Ганчи

Не мога да пропусна да опитам крушовия ликьор, създаден за една жена - съпругата на призводителя на коняците Godet, която не харесвала класическия вкус на коняка. Казвам си "Какъв мъж само, да създаде луксозна напитка с неподражаем вкус заради една жена!" Научавам историята и на парфюмеристките, решили да правят ликьорите H Theoria, чието сервиране е същинска демонстрация. Ирина ми приготвя на мраморна дъска един от тях с розмарин. Вината са френски, чайовете - лилави, а останалото оставям забулено за въображението ви, защото това е чарът на мястото. Трябва само да имате любопитни очи за случващото се отвъд запотения прозорец, осветен от кехлибара на свещта.

В "Ганчи" има вечери с жива музика и вечеринки за теми табу. Срещат се артистичността и будното градско мислене, подклаждано от поетични четения и празнувано от хора, решили да споделят личните си моменти с любимите си.

Сядам в киностолове от 60-те години, донесени от Велизар от Равена, Италия. Усещането за интимност е навсякъде. Дори в името "Ганчи" - историята му може да разберете, ако попитате самия Велизар Емануилов, защото е свързана с неговия личен път.

Източник: Ганчи

Вие също може да бъдете разказани. Може и да бъдете разказвачи в "Ганчи". Там се пазят историите на много хора. Има тефтер, в който оставяш част от самия себе си и взимаш с теб най-хубавото от останалите.

"Това бе моята идея. "Ганчи" да се превърне в остров, на който се пренасяме в по-различни времена, когато хората наистина са общували. "Ганчи" е място за дегустация на интересни питиета. За ритуали за небцето и душата. Място за обмен не просто на думи и жестове, а на обща култура. Човек има нужда да общува лице в лице, защото това е дълбокото общуване. Слушаме бутикова музика, която рядко се пуска на публични места. Затова и в музикалните вечери държим на елегантния стил в облеклото - сложете си новата риза, роклята с гол гръб, ръкавиците, перлите, златото...", подканя Велизар Емануилов.

Свещта догаря в кехлибарените нюанси на червено, златно, бордо и перли. Всичко в живота е въпрос на нюанси Бел Ами, казал е Мопасан. Затова не ме питай "Как си днес" , а ме накарай да облека най-разкошната рокля. След това ме заведи в стаята "Ганчи".

ИЗБРАНО