17-11-2017 20-11-2018

От Виена до София: Евгения, Борис и тяхната любовна история за физика и коктейли

Какво е общото между Ервин Шрьодингер и защо днес трябва да вдигнем наздравица в негова памет!

13:42 | 12 август 2021 0 7669 Снимка: Личен архив

Криси Димитрова

dir.bg #URBN #places

#През август, когато всички сме се завърнали от морето, предстоят доста коктейли и вечеринки, с които ще се опитаме да прегърнем силно, като за последно, еуфорията от плажните нощи и дни. Най-новото градско място за арт събирания е интересен бар, сгушен между малки софийски улички, носещ името на австрийския физик и създател на квантовата механика Ервин Шрьодингер. Къде е общото между коктейлите и физиката - разкриват архитектите и създадетели на това своеобразно арт свърталище - Евгения и Борис Ходкевич-Енев.

Разходките по малките софийски улици винаги се увенчават с откритие. Понякога то е винтидж магазин, друг път е магазин за подправки. В моя случай се оказа новооткрит бар, който буквално ме скри в обятията си от столичната жега. Прекрачвайки прага на градината сякаш си попаднал в един прохладен, приятен друг свят, който е готов да ти разкрива тайните си. В случая - тайните на едно семейство, чиито корени на родословното дърво тръгват от Австрия, за да се разклони и разлисти до България. Историята на Евгения и Борис започва във Виена, където се запознават, докато следват архитектура. Макар да са студенти в различни университети, съдбата ги среща на традиционна сбирка и пътищата им не се разделят повече от четвърт век.

Дори в онзи момент, когато взимат решението заедно да се върнат за постоянно в България и да сбъднат своята мечта за семеен бар.

Oще снимки вижте тук >>>

Барът, в който може да срещнете известни личности и чуждестранни музиканти, бохеми художници и налудничави поети. Столичните артисти вече имат ново свърталище и то определено е бар "Шрьодингер".

"Идеята се роди преди няколко години. С Борис винаги сме се занимавали и сме консумирали изкуство. За удоволствие, а не по принуда. Искахме да създадем такова място, където артистите да могат да презентират творбите си. А аудиторията да се наслаждава. И накрая всички да сме задоволили жаждата си за изкуство, която е част от човешкия живот. Дълго търсихме място, оглеждахме се и случайно открихме тази къща", споделя Евгения.

Снимка: Личен архив

Всъщност тук отново пръст има Борис, но и съдбата.

"Всъщност Борис пробва да докаже моята теза, че няма как да намерим такова пространство в централната част на София - с точно такава архитектура и градина. Това бе мое твърдение, което го провокира да провери сайтовете за недвижими имоти и ми го показа: "Ето, има!" Не можех да повярвам, накарах го да повтори, да ми я покаже. На следващия ден дойдохме да го видим и го усетихме. Малко ме беше яд, че той беше прав. Но съм щастлива, че го намери".

Но следва продължението. Лесно ли е за двама архитекти да възродят стара градска къща, за да я превърнат в актуално, модерно пространство?

"Мисля, че човек трябва да го направи с много усет. Към старата субстанция, към стария имот. Към това, което е вече съществуващо. Човек трябва да му даде време мястото само да проговори. Тогава вече не е трудно. Трябва да се слуша какво разказва къщата", споделя Евгения.

Може би най-трудното се оказва да възпроизведат духа на стара София, чрез присъствието на стари предмети, които да подчертават пространствата. Но в същото време тънка е границата да не превърнат къщата в нещо като мавзолей, а да бъде съвременна. Комбинацията между новото и старото, които да съществуват не само едно до друго, а едно с друго - това е най-голямото постижение.

"Важно е да няма усещане за нещо, изкуствено създадено - винтидж, да не се усеща и неподходящ контраст. Това бе сложното. Мислим, че предметите и старите мебели носят със себе си много наситени чувства. Обръщат погледа към салоните на 20-те години в Париж, когато са се възраждали граждански инициативи. Така се надяваме да инспирираме посетителите да мислят за нови концепции, за крачките напред", казва Евгения.

В бар "Шрьодингер" можеш наистина да откриеш артефакти и предмети, които провокират съзнанието и канят музата на среща, която няма как да ви откаже. Всеки един предмет е проводник на сантименти и темпераментност, абсорбирани през годините в различните местообитания.

Снимка: Личен архив

"Част от мебелите са от Сдружение "Рето Надежда"- Не на дрогата", споделя Евгения. "Хора със зависимости се борят срещу слабостите си, ангажирайки съзнанието си със занаят - реставрация на стари мебели, ремонти на стари жилища. По този начин успяват да финансират своята рехабилитация и интеграция", казва Евгения.

Други от предметите са подаръци от клиенти на двамата архитекти.

"Имам една библиотека със стари книги, които са ни подарък от близка приятелка. Много обичам задната градина - наричам я "Малкото Мексико", защото е в топли и слънчеви цветове. Имам и две любими розови кресла, които обожавам", споделя Евгения.

Любимите кресла на Евгения

Снимка: Личен архив

Името на бара идва от физика Ервин Шрьодингер. Явно този период преди 100 години продължава да занимава по един или друг начин Евгения и Борис. Физикът е полуирландец, полуавстриец. Тъй като семейство Ходкевич-Енев прекарва голяма част от живота си в Австрия, където физикът се изучава още в гимназията, теорията му оставя отпечатък в тяхното възприятие за живота и неговата философия.

"От малки с Борис се вдъхновяваме от неговата теория, позната покрай експеримента с котката", казва Евгения.

Разбира се, усещаме присъствието на Шродингер днес, на 12 август, когато всъщност е роден в далечната 1887 година. И отбелязваме, че публикуването на това интервю точно на тази дата е чиста случайност, убеждавайки се, че няма нищо случайно.

Котката на Шрьодингер е персонаж от изглеждащ парадоксално мисловен експеримент, предложен от физика, когато искал да покаже непълнотата на квантовата механика при прехода от субатомни към макроскопични системи.

Експериментът се състои в следното: В затворена кутия е поставена котка. В кутията има механизъм, съдържащ радиоактивно ядро и съд с отровен газ. Параметрите на експеримента са така подбрани, че вероятността ядрото да се разпадне за 1 час е 50%. Ако ядрото се разпадне, механизмът се задейства, отваря съда с отровен газ и котката умира. Според квантовата механика, ако върху ядрото не се провежда наблюдение, състоянието му се описва като суперпозиция (смесване) на две състояния – разпаднало се ядро и неразпаднало се ядро, следователно, котката е жива и мъртва едновременно. Ако кутията бъде отворена, експериментаторът трябва да види кое да е от двете състояния – „ядрото се е разпаднало, котката е мъртва“ или „ядрото не се е разпаднало, котката е жива“.

Въпросът е следният: Жива или мъртва е котката след един час?

Целта на експеримента – да покаже, че квантовата механика е непълна без някои правила, които показват, при какви условия се случва колапс на вълновата функция и котката става или жива, или мъртва, но не и едното, и другото едновременно. Обратно на популярното мнение, Шрьодингер е замислил експеримента не защото е вярвал, че може да съществува живо-мъртва котка; напротив, смятал е квантовата механика за непълна и не докрай описваща реалността в дадения случай. Понеже котката може да бъде само жива или само мъртва (не съществува състояние живо-мъртъв), то това означава, че същото трябва да е вярно и за атомното ядро. То трябва да е или разпаднало се или неразпаднало се.

Интериорът на бар "Шрьодингер" е забележителен

Снимка: Личен архив

"Затова и се казва "Любопитството уби котката", защото ако не поглеждаме в кутията, няма как да разберем дали е жива или мъртвата. Прилагайки тази философия в живота, всеки знае, че на моменти изключващи се състояния и настроения са в нас, вътре и са паралелно възможни. Можем да сме много нещастни и много щастливи едновременно", разкрива Евгения.

Срещата между Борис също е и случайна, и неслучайна. Той е роден в Хамбург, живял е в Бон, а родителите му са работили към дипломатическите служби. Вече следва във Виена, когато семейството му предлага да се завърне с тях в България. Той отказва и остава сам, на своя отговорност. Без голямо колебание взима решението да остане във Виена...и разбира се... случайно да срещне там половинката си Евгения...

"Добър избор е направил. Вече два пъти е прав, поне в този разговор и води 2:0 пред мен", шегува се Евгения.

Двамата имат три деца, а най-голямата им дъщеря - Яра, се изявява музикално в семейния бар, тъй като следва поп и джаз пеене успоредно у нас и в чужбина - в Българската и Виенската консерватории.

"Иска да остане в музикалното творчество", казва майка ѝ.

Бар "Шрьодингер" изглеждал като нов етап за младото семейство, но в крайна сметка се оказва естествено продължение на едно дълго търсене на правилното място и точното занимание, смятат още семейство Ходкевич-Енев.

"Аз съм и сценограф, не само архитект и точно това осъзнавам - че понякога на човек му се струва, че прави заобиколки в живота си, понякога човек сякаш усеща, че е направил грешен избор, а всъщност се оказва, че си се е движил в съвсем правилната посока", споделя още Евгения.

Снимка: Личен архив

"Сякаш през цялото време си затварял кръга. Така че "Шрьодингер" по-скоро е един кръг, който отдавна рисуваме и сега успяваме да го довършим".

В България Борис и Евгения се завръщат без да усещат решението като риск.

"Явно рисковете и двамата не ни плашат", казва Евгения. "Може би затова, че сме двама, че гледаме в една посока ни дава някаква сигурност да правим по смели крачки. Но винаги съм мечтала да се върна в България и помня много добре, когато на малолетна възраст пристигнах във Виена - ужасно лоша идея бе за мен да напуснем прекрасната България и да отидем в тази ветровита, мрачна и много по-изолирана Виена. Тогава родителите ми ме успоиха, че това е временно. И така живеех с тази мисъл - че един ден ще си дойда у дома. Така временно завърших училище, завърших следването си, създадох деца и един ден си дадох сметка, че това временно стана прекалено дълго и ако моето желение е да живея в България - трябва да направя тази крачка. Обадих се на Борис по телефона и му казах: "Хайде да се прибираме в България" и той каза: "Хайде!" , споделя за решението Евгения.

Крачката не предприемат изведнъж. Първо се прибират за Коледа, където печелят конкурс за декори на предаване по БНТ. Приятелите им ги обявяват за луди, защото им казват, че вероятно вече се знае кой е победителят. В крайна сметка печелят точно те! Създават и архитектурно бюро - Фордевинд архитектура, но паралелната мечта започва да се сбъдва - създаването на място за изкуство и култура в комбинация с бар.

"Казахме си, че от проба глава не боли. И така лека-полека започнахме да се завръщаме тук", казва Евгения.

Когато окончателно се прибират, Евгения признава, че е получавала паник атаки. Изведнъж осъзнава, че средата, която познава от приятели, ваканции и празници не е само розова и слънчева. Имало и културен шок, когато виждала как инвалидни колички не могат да се движат нормално по тротоарите, а майки влачат бебета си през счупени плочки и дупки.

Виж още Тя, Стефания Колева: Трябва да си малко вещица, за да въвличаш другите в историята ти!

"Усетих тази пропаст между все още прождащата към Европа България и Австрия, настанила се удобно на европейския си трон. Приемах го лично. Мислех си, че ние, като хора, не работим достатъчно, за да направим България удобна за нас. Защото знаем поговрката за веригата - ако не подсилим слабото звено, винаги ще се къса. Но впоследствие забелязах, че има една постоянна, критична маса хора, която все повече говори. И вече усещам положителното развитие тук, което тръгва от цялостното ни отношение един към друг.

Вече 15 години Борис и Евгения са в България, но барът го отваря врати през май месец т.г. Това, което и създателите му, и техните гости забелязват синергията между обстановка и атмосфера. Приятелска атмосфера. Едно заформящо се Шрьодингер общество, създадено от хора, които се запознават на място и откриват общо минало.

"Едва ли не се оказват роднини", казва Евгения.

А ние ѝ вярваме, защото около нея няма нищо случайно. Именно там снимахме с екипа на #URBN актрисата Стефания Колева, чиято баба също се оказа австрийка. И не изключваме възможността до ден днешен тя и бабата на Евгения някога да са се срещали из улиците на София.

Снимка: Десислава Генкова - Елриша за Dir.bg

Всяко едно преживяване - дали е концерт, дали е презентация на книги в "Шрьодингер" е интимно и близко. Публиката има усещане, че е прекарала цяло лято заедно. Намират се хора, които търсят и мислят подобно. Публика, убедена в Теорията на Шрьодингер - защото всеки е имал в живота си моменти, в които е виждал голямо бъдеще и същевременно е усещал безнадеждност.

"Нашият подход с Борис е да няма фалш - когато работим като архитекти или като съдържатели на "Шрьодингер". Ние сме такива каквито сме - ако сме щастливи - сме щастливи, ако сме нещастни - сме нещастни. Работим с истината и тя е нашата догма! Истината или всичко е истина. Ще отвориш ли кутията или ще вярваш в това, което ти е удобно?"

Това което можем да кажем покрай задочната среща с Ервин Шрьодингер е, че квантовата физика е едно много поетично русло от науката! Тя позволява и на въображението, но и на вярванията ни да претърпяват трансформация или да не я претърпяват. Защото и най-точната наука без въображение и допускане на противното не може да съществува. За да пристъпите умело към своите най-смели твърдения, може би трябва да посетите тези двама влюбени българи, изоставили Австрия, за да им се случват самоизключващи се работи - в бар Шрьодингер и неговата поредица арт събития - концерти, изложби, танцови спектакли и горещи дискусии.

ИЗБРАНО