#Спомням си първият път, когато забелязах Асен Караниколов. Беше преди повече от 2 години, в музикален видеоклип, където той е в ролята на генерал. Любопитството надделяваше и исках да знам кое е това характерно, запомнящо се лице, сякаш излязло от холивудска продукция. 

Асен Караниколов не е само актьор, a и пазител на костюмите в киноцентър "Бояна". Всъщност доста често му се случва да работи и зад кадър, като точно там, на терен влиза в още няколко, но различни "роли" - художник костюми, асистент режисьор и какво ли още не.

Той е българинът, за който Стив Бушеми, Харви Кайтел, Мира Сорвино, Робърт де Ниро, Джон Траволта, Скарлет Йохансон и още много световни имена в киното са колеги. Режисьорите им го избират на терен, минавайки случайно и му казват:

"Искам те във филма си!"

Така се случва в "Сивата зона", сниман в края на 90-те години у нас. И четвъртата част на "Непобедимите" 4, който ще излезе тази година и който всъщност започва именно с Асен Караниколов като либийски войник.

Още снимки ВИЖТЕ ТУК >>>

"Случвало се повече от 10 пъти. Докато следя костюмите на каскадьорите или масовката ме питат:

"Асене, ти нали си актьор? Имаме роля за теб", споделя ми Асен.

Наричам го колекционер на епизодични роли, макар че главната роля в новия късометражен филм "Парти бус" е поверена именно на него. Там той е Алекс, шофьор на автобус, притиснат от обстоятелствата, който от добър човек се превръща в хладнокръвен престъпник.

"И там трябваше да се включа като първи асистент режисьор, докато не ми се обади режисьорът Диляна Данева и не ме повика на редови кастинг за роля. Тогава работех като кастинг режисьор за масовката в един филм, който сега трябва да излезе - "Момичето и морето", по истински случай, чието действие се развива в началото на XX в. И в този луд кастинг период, в който работихме и по промо в единствения ми почивен ден, минах на кастинг, но главната роля сама дойде при мен", споделя скромно Асен.

"Чуждите режисьори ме забелязват почти винаги на терен. Когато режисьорът те викне в кадър - ти винаги си на първа линия. Не си отзад, в общия куп", споделя Асен Караниколов.

У нас няма и как да бъде в общия куп

Западняците просто го взимат за екрана, докато характерни актьори като него в България са трудни за пласиране.

"Или както ми е казвал един български режисьор: "Аз не знам какво да правя с теб". Може би съм прекалено характерен, което никога не съм отчитал като нещо лошо, особено в нашата, актьорска професия"

Освен в холивудски продукции и български филми, се е снимал в епизодични роли в сериалите "Забранена любов" и "Тя и Той". Случвало се е да е, и зад кадър, и актьор едновременно. И така повече от 40 години, първите 15-16 от които е и на театралната сцена.

"Благодарен съм за всичко, което ми се е случвало. Фактът, че често съвместявам различни позиции, ми носи страхотен опит. В България няма обучение за актьорско майсторство пред камера и понякога, наблюдавайки дори отстрани, можеш да научиш много. Късметлия съм, че съм бил до невероятни артисти на терен, чувствам се не просто поласкан, а целунат от Господ. За мен само да ги виждам как действат, какво е отношението им - това е по-ценното от снимка заедно. Джон Траволта когато е на терен, няма съмнение, че той е там с цялата си еуфория и чувство за хумор. Но щом говори с режисьора си, този човек става коренно различен - влиза в образ мигновено и започва. Да, той е винаги готов за купон и майтап, но започне ли работа - край!"

Първият, който наблюдава на терен е Стив Бушеми

"Сцената му свърши, а аз останах сам, в декора и не можех да се осъзная - наблюдавах го от първия ред. Играе седнал на едно легло. Нямаше действие. "Само" стоеше и говореше и беше изключителен", споделя Асен.

В киното попада случайно. Докато прави костюми за спектакъл в края на 20-те си години, художничката Соня Деспотова го кани за асистент.

"Общо взето започнах от последната дупка на кавала. Никога не съм имал проблем да работя каквото и да било, защото за мен е важно какво се случва пред и зад кулисите. Цялата среда. Това ме е възпитало по-различен начин. Във въпросния филм "Сивата зона" снимах сцена с Харви Кайтел, която за съжаление не влезе във финалния вариант, а Мира Сорвино изгряваше като звезда", споделя Асен Караниколов.

Но любовта към актьорството се заражда още когато е около 10-12 годишен. Роден е в София, между бул. "Ал. Дондуков" и улица "Дунав", или както казва - между Музикалния и Младежкия театър. Във втория прекарва по-голямата част от детството си, без родителите му да са обвързани по някакъв начин с това изкуство. Баща му е от стар софийски род, а майка му - от Плевенско. Определя се "колкото столичанин, толкова и северняк"...

"Първият ми порив беше през 1979 година, когато реших, че искам да се занимавам с куклен театър. Тогава имаше Дворец на пионерите, видях плакат за обявен прием за театралните школи. Оказа се, че съм твърде голям за куклен театър, но за пионерския театър пасвах идеално. Подготвих се, отидох и ме приеха. Почти всяка пролетна ваканция ние пътувахме из България. Ходил съм на места, на които така и не съм се връщал повече. Играхме в Харманли, Маджарово... Деца играят пред деца. Тогава не усещахме социалистическата идеология да ни натежава. Бях в групата на Нина Светославова с Мария Касимома, Явор Гърдев и Георги Тошев, а в съседните групи бяха Влади Въргала и Камен Воденичаров."

Там се формира и възприятието за изкуството на гореизброените културтрегери, но за Асен школата е ключова по друга причина - костюмите.

В годините на прехода кандидатства в НАТФИЗ.

"Цели три поредни пъти. Последният път отказът ми се стори по-скоро подигравка. Не ми стигнаха стотни. В онзи клас държаха много актьорите да могат да пеят. Моето пеене не е така музикално, като на хора, които чуват мелодията и я запяват без грешка на секундата. Всички други изпити ми бяха с оценка между 5 и 6. Тези откази ме научиха да "слушам" по мой си начин. Научил съм се да взимам това, което е полезно и да не обръщам внимание на това, което не ми трябва. Осъзнах това, когато един мой приятел ми направи комплимент:

"Ти прекалено много слушаш"

Така е. За мен това е важно, за да мога да отсявам и да взимам полезното. Помага ми и да не отхвърлям хората крайно, когато са ме разочаровали."

Среща ментора си в живота след казармата, когато вече работи в Музикалния театър.

"Винаги съм харесвал да общувам с по-възрастни хора от мен, защото научавам повече от опита им. Срещнах един човек, който ми потвърди усещането за моята правота в това, че пътят, по който съм поел е правилния".

Този човек е цигуларят Климент Киров, с когото Асен се запознава в кафенето на театъра.

"Споделяхме сходни виждания за театър и изкуство. Гледната точка на актьора и музиканта към сцената имат своите допирни точки. После се оказа, че той също някога е бил в Пионерския дворец, само че във Филхармонията. Имаме общ път, макар 20-годишната разлика в годините. Когато тръгнах да правя знаковото за мен представление - моят моноспектакъл по Шекспир, с 25 монолога - "Парчета живот", Климент беше човекът, който ме подкрепи. Може да се каже, че до известна степен ме режисираше, помагаше ми за анализите, които като по-млад човек не успявах да хвана в текстовете. Когато му казах, че нямам режисьор, той отвърна:

"Ние така или иначе сме го направили"

Така в края на 20-те си години, Асен Караниколов играе моноспектакъла си за първи път в Дом на културата "Средец" и за кратко в "Сълза и смях". Но дръзва да предизвика себе си, изправяйки се пред публиката в чужбина - в Амстердам и Единбург, с текста на староанглийски без да знае и дума английски.

"Реших, че трябва да го науча и с цялото си нахалство да го играя там. Слушах непрекъснато Ричард Бъртън, Джон Гилгуд, Лорънс Оливие, Вивиан Лий - най-големите им английски актьори, заради произношението им. Пълна наглост за актьор на 20 и няколко години. До ден днешен си пазя един дебел том с преводи и транскрипции как се произнася цяла фраза. Около три месеца труд. Реакцията бе странна в Единбург. Човек от Източна Европа им говори на езика на Шекспир. В Холандия, обаче, бе най-хубаво - пред пълен салон с над 250 човека, които се занимават с театър и кино, които на финала ме аплодираха повече от 20 минути".

В края на тридесетте си години играе и "При закрити врати" на Сартр с руския режисьор Александър Великовски.

"Никога не съм напускал пределите на театъра. Следвах в свободата актьорската школа на Невена Мечкарова, след това бях театър майстор и сценичен работник и студент в Славянския университет, който закриха, а нашият випуск бе признат за легитимен с указ на президента Петър Стоянов. Постъпих в класа на актьора Желчо Мандаджиев, който бе поет от актрисата Ева Волицер, която го изкара докрай".

И с просто око се забелязва, че Асен Караниколов няма проблем с егото. Макар да е бил на снимачната площадка заедно с Джон Траволта и Робърт де Ниро, учил е от Брус Уилис, който му е и любимец, наблюдавал е Ева Грийн и Скарлет Йохансон по време на играта ѝ в "Черната Далия".

"Познавам ги не като звезди, а като колеги. Да, има клюки, но не те са интересните за мен. По-важно ми е да черпя от опита им, да виждам как големите имена влизат в образа си, как работят", казва той и ми разказва една забавна история с де Ниро.

"Отивам на терен, очаквайки да видя голяма звезда. Обръщам се и го виждам под една малка тентичка, където седи на едно столче и си чете сценария. Извикаха го на терен, поговори си с режисьора и в един момент изчезна от погледите ни. В следващия го видяхме да се въргаля в едни листа. Трябвала му е само дума от режисьора и вече е на друга честота".

Още по-забавна е историята с падането на героя на де Ниро в буен поток.

"Стоим пред басейна с костюми, подготвени. Потапя се де Ниро, а целият екип е затаил дъх. С гръб към нас е и изведнъж се обръща и казва:

"Тази вода ми е много студена, няма да снимам!".

Всички изтръпват. В този момент Робърт де Ниро разтяга една огромна усмивка и разплисквайки водата в басейна, казва - "Шегичка"!"

Научаваме още и че Морган Фрийман, между сцените, помагал на осветителите.

"Никаква суета - това е пътят към звездите. Когато започнеш да се наблюдаваш отстрани и да се самоконтролираш, да градиш имидж - губиш реалната представа за себе си. Бях казал на режисьора Диляна Данева, че не искам да гледам нито един дубъл с мен в "Парти бус", казва Асен. Така и е станало, докато филмът не излезе на голям екран.

Не смята, че е сред комерсиалните актьори на България, но е много доволен от свършената работа по филма.

"Диляна, като режисьор, имаше своите конкретни изисквания за персонажа. Тя сподели нейните идеи, а аз - моите. Имахме нормалните творчески спорове. Сблъсък на визии, на школи, но нали именно в спора се ражда истината. Смятам, че заедно достигнахме до нея. Връзката актьор и режисьор е взаимодействие. Въпрос на усещане и най-вече на доверие, а между нас, Слава Богу, има такова."

Споделя още, че "Парти бус" е много подвеждащо заглавие с изключително европейска визия. Няма нищо общо с българското снимане, нито с Холивуд, казва Асен Караниколов.

"Много стегнат филм, с много добър темпоритъм. Няма момент, в който да се разсееш. Хората казват, че 30 минути са им малко и искат голям филм с толкова наситени емоции. А щом публиката говори така, значи сме постигнали много".

Сценарият на "Парти Бус" е вдъхновен от действителни събития, които се случват в САЩ в края на 90-те години - хора изчезват от автобус, без той да е разбит или отключван.

"Знам сценария от първата до последна редакция. Беше ме много страх, признавам. Близо 4-5 години не бях пипал текст. Започнах да си прелиствам старите ученически тетрадки с лекции по актьорско майсторство. Съответно учебниците. Никога не разчитам само на опит и практика. Винаги и на академичния извор, защото се оказа, че сега виждам неща, които преди това не съм забелязал сред записките си. Не съм ги отчитал".

И въпреки добре свършената работа, Асен Караниколов отива на премиерата със силно притеснение. Години по-късно гледа и заснетите си спектакли, за да не се саморежисира, защото си вижда грешките.

Пояснява, че "Парти бус" не е фестивален филм, на фона на всички български, които са такива. Споделя и че много се вълнува, защото съвсем скоро предстои отново негова прожекция, но този път на Международния филмов фестивал в Бургас, където е финалист в конкурсната програма. Зрителите могат да го гледат в понеделик, на 17 юли от 22:15 ч. на открита сцена "Охлювът", а входът е свободен.

 

"В България като кажеш комерсиално кино и все едно казваш мръсна дума. В света повечето комерсиални филми станаха класика", споделя още Асен Караниколов. И добавя:

"Искам да съм добър, държа да играя, но не държа да съм на плакат. Имам един случай 7-8 години след представлението "При закрити врати" по Сартр. Бях в един магазин. Момче и момиче ме гледат странно. Накрая ме питат: "Извинявайте, вие не играхте ли в "При закрити врати". Ние с моята приятелка тогава бяхме ученици. Много ви харесахме. Поздравяваме ви сега - 7-8 години по-късно. А тогава бях с дълга коса, после с къса...", казва Асен.

Би играл всичко, което го развълнува и на което може да даде. Напоследък много харесва испанско кино. В подем е през годините, но има на моменти и театралност, казва ми.

Казва, че в момента е период от живота си, в който може да си позволи да избира с какво да се занимава професионално.

"Цял живот съм работил. Сега мога да си позволя лукса да казвам - днес мога, утре - не".

Но и в период на завръщане към театъра...

"Двама от най-добрите киноактьори - Глен Клоуз и Джеръми Айрънс, са и театрали. Те са моите еталони. Все още имам смътни планове, но се надявам това лято да се изяснят. Да съм на сцена предимно като актьор. Това ми е мечтата - да играя пред хора. Имам си опита, с приятните и неприятните моменти. Всичко за мен има отражение за следващото. Но факт е, че на това, което искам, Оня отгоре ми казва:

"Друг път"

Исках да бъда куклен актьор, станах драматичен. Получавам реализация в киното, при положение, че искам да съм на сцената. Пак е същото, но не съвсем. Затова вече гледам да нямам очакването за тези неща, а да се радвам на другото".

Казва, че хората често се влюбват в несъществуващия образ - героя. Мислят обаче, че са влюбени в звездите, които играят...

Но когато ги видиш на живо...

"Сблъсквал съм се с реалните хора зад популярното име, а не само с филмовите герои. Някои са много готини като хора. Разделил съм ги на "звезди" и "актьори". За мен звездите често са пълния въздух под налягане, защото са просто известни, а останалите- пълнокръвните актьори. Актьорът си е актьор. Дали ще го наречеш звезда или не, той няма да престане да бъде актьор".