#Тя е само на 18, но през септември ще стъпи за първи път на световната сцена на COSPLAY културата. Малко след абитуриентския си бал, Мария Станджикова от Пловдив ще съживи Анна от хитовата анимация "Замръзналото кралство" на Световното за косплейъри, което ще се проведе на 21 и 22 септември т.г. Избрана е заедно с партньора си Лео, който ще бъде Ханс, още през лятото на 2023 година.
Мария Станджикова излиза за първи път на сцена, като косплейър, през ноември 2022 г. За този период има 9 награди, като за нея най-скъпа остава първата, която ѝ дава криле и тласък да се отдаде на този вид изкуство.
"Сюжетът на постановката ни с Ханс и Анна е откъс от филма и трябваше да го обявим пред международното жури, за да може да бъде одобрен, респективно да бъдем допуснати до сцената. Подготовката ни тече с пълна сила, работата е много и напрежението е голямо. Състезаваме се с отбори от цял свят, в които има участници занимаващи се професионално с правенето на костюми, съответно представянето им пред публика. Аз съм на 18, а Лео е на 19 години. Ние сме най-малките участници в този формат, но това не ни пречи да дадем най-доброто от себе си и да представим България по достоен начин. Стискайте ни палци!", казва Мария.
За нея изкуството на костюмите е обвързано с лична борба - тази с дислексията. Определя тази особеност на живота си като "вдъхновяващо приятелство" за цял живот.
"Това е затруднение при четене. Представете си, че вместо буквата "н" в думата, вие виждате буквата "к". Това ще ви обърка, нали? Е, и мен ме обърква. Чета бавно и се притеснявам, когато ми се налага да го правя пред други хора. Подигравали са ми се за това и да ви кажа честно, не е приятно. Това, че не чета книги, не означава, че не съм любознателна. Научих се да получавам информацията по друг начин - чрез участие в обучения и работилници, разговори, гледане на видео съдържание и снимки. Дислексията ме "тласна" към творчеството и ме накара да се фокусирам върху въображението си. Вече не я приемам като нещо пагубно, а като дарба".
Още от костюмите на Мария и героите, които я вдъхновяват ВИЖТЕ ТУК >>>
Казва, че работи предимно нощем. Тъмната част от денонощието е нещо като подслон, в който твори.
"През деня обикновено върша рутинни неща и всичко е доста по-хаотично. Започвам да правя нещо, но някой се обади, нещо трябва да се вземе/занесе в работно време и прочие. През нощта е тихо и без излишни разсейвания, затова и мога да работя. Тогава ми идват добрите идеи и желание да творя. Тогава е много щуро, артистичният хищник в мен се събужда. Мислите ми започват да препускат бясно и нямам търпение да реализирам идеята си мигновено. Много често, когато се събудя на следващия ден, не мога да си позная стаята - всичко е разхвърляно", споделя Мария Станджикова.
През 2019 година посещава Comic Con и въобще не е подготвена за цялата емоция и колорит, които са събрани на едно място в зоната на косплейърите. Хипнотизирана е от уникални костюми, нереални перуки и много добро сценично представяне от участниците на техните герои.
"Косплей културата в България все повече набира скорост, разраства се и става все по-разпознаваема, особено след пандемията, когато повечето от връстниците ми бяха пред компютрите с техните любими аниме сериали, гейминг герои и комикси. Моите планове за бъдещето са свързани с това да продължавам да се развивам в крафтенето, перукерството, шиенето на костюми и правенето на сценичен грим".
Костюмите ѝ са впечатляващи. На този етап ги прави по своя мярка, за себе си.
Има две любими героини - Ноел и Тамари. Характерното и за двете е това, че са със силни характери и се стремят към целите си. Като самата Мария Станиджикова.
Посланието на косплей културата, където дори онлайн съществуването се сблъсква с реалността рано или късно е простичко.
"Косплейът дава възможността всеки един от нас да избере своя "герой" сред множеството от персонажи и да го направи реален. Да го пренесе в живия живот и да го представи пред публика. Това вдъхновява не само самия косплейър, а и неговите фенове. Усеща се, че промяната е възможна и всеки може да стигне до това ниво, до което го тласка мотивацията. През тази година почти всеки месец е имало косплей събитие, което допринася за социалното общуване на живо сред младите хора и обменянето на идеи".
По думите ѝ, обществото ни няма нужда от супергерои, защото всеки един от нас е добър в конкретна сфера, но има и своите слабости, върху които трябва да работи.
"Напоследък все по-често виждам хора, които лесно се предават и прекрачват личните си граници или такива, които се считат за велики. Имаме нужда от хора, които са честни със себе си и с околните, а не от свръхестествени идоли"
Самата тя е направила костюм за себе си, който е на несъществуващ герой.
"Това беше дипломната ми работа от завършването ми тази година, която включва броня и рокля с ръкави. Отне ми няколко месеца, за да мога да го изработя. За този костюм се вдъхнових от древногръцкото изкуство и заимствах образи от различни легенди. Когато го правех, си представях, че той е за Жената-воин. Тази, която успешно съчетава силния си характер с женствеността, вдъхновява те и те увлича да мечтаеш смело"
Когато за първи път сяда на шевната машина, Мария е на 11 години. Тогава през ум не ѝ минава, че може да стигне до това ниво, на което е в момента.
"Да направя от парче плат мечтаната дреха ?! В началото липсата на успешни шевове компенсирах със залепяне с горещ силикон. Сега се смея с глас, когато си спомня тези времена".
Времето променя качеството на костюмите, които изработва. Творбите ѝ са все по-изчистени от грешки. Внася нови методи на работа.
"Изработих си собствена технология за боядисване на платовете със запечатване на плата, така че да е безопасно за този, който облича дрехата. Сега вече мога да правя и преливане в различни нюанси, да рисувам с аерограф, да добавям елементи от уърба, еврофоум, мукава. При обработването на перуките използвам различни техники и материали от строителството, за да придобият те желания от мен вид. От няколко месеца имам оверлог и бродировъчна машина, с които успявам да подобря творческия си процес".
Мечтае да създаде костюми за голяма продукция най-вече защото така ще има достъп до материали и оборудване, които към момента не може да си позволи.
"Мечтая да имам машина за лазерно рязане и голямо ателие. Искам да изработвам костюми, които са многокомпонентни и ефектни. Такива, които щом ги видиш оставаш без дъх и се питаш дали това е сътворено от човек".
Така се чувствам и аз, когато виждам костюмите на това 18-годишно момиче.
"Косплейването е именно това - представянето на избрания персонаж по начин, който максимално се доближава до оригинала. Не само като облекло, а и като поведение, излъчване, гримаси, използване на реквизити /мечове, лъкове, криле/. Ако героят, който косплейваш, е танцувален, значи и ти трябва да умееш да танцуваш. Ако той е мускулест, значи подготовката ти за съответното събитие трябва да започне във фитнес залата месеци преди това. Когато съм с костюм, аз не съм Мария, аз се превъплъщавам в героинята си, която косплейвам", казва тя.
Казва още, че е старомодна.
"Фен съм на класическата линия, а това ме прави старомодна на фона на повечето съвременни пърформанси у нас, не говоря за COSPLAY културата. Тя като цяло е млада, в България е от около двадесет години и при нея косплейърът следва линията на героя си, т.е. няма лично послание към публиката. Говоря за модерните интерпретации на класически персонажи, при които е трудно да се установи идеята на автора. Не виждам нищо смислено и градивно в това Ромео и Жулиета да се разхождат полуголи на сцената на театъра, да плюят и да псуват. Считам, че имаме богато световно наследство, което може позитивно да се надгражда и да бъде интересно представено пред публиката, посредством осветление, акценти, аромати и така нататък", споделя създателката на костюмите.
Изработва прецизно всяка една от броните на своите костюми. До момента е създала 2 на брой.
"Те са част от костюмите на две силни героини. Считам, че бронята идентифицира силен характер и отношение на собственика ѝ за самосъхранение"
Най-голямата мотивация, когато се подготвя за съревнование, остава да даде най-доброто от себе си. Стреми се да надгражда при всяко следващо съревнование.
"Голям стимул, също така, ми е положителната реакцията на публиката, феновете и колегите косплейъри, т.е. не е достатъчно само добрата самооценка. Цялата ми философия се изразява с думата "работа". Тя е решението на всички проблеми. Ако имаш негативни емоционални мисли - започни да работиш. Ако безцелно бездействаш, работата ще те измъкне от това състояние. Ако ти липсва вдъхновение, започни да правиш каквото и да е, а идеята сама ще дойде при теб. Ако работиш любимата си работа, ти ще се чувстваш пълноценен и щастлив. Така че всеки за себе си трябва да намери работата, която да го придружава и по този начин пътят му ще е пълноценен"
Малко преди да се качи на сцената - всичко плаши Мария. От технически проблеми с осветлението или мултимедията до собственото ѝ сценично представяне и целостта на костюма ѝ.
"Косплейването е мини театър, който е на живо. Там нямаш втори дубъл. Имаш между 1 и 6 минути да се представиш пред публиката, която понякога е над 5000 души, това, което си създал и в което вярваш. Времето е изключително кратко, гледните точки са много и всяка една грешка е забележима"
Истинските ѝ вдъхновители са семейството и приятелите. Те са също нейни пазители и поддръжници. Най-голямото изпитание за един творец като Мария остава липсата на време...
"Творческият процес изисква време и пространство. И ако пространството някак го обезпечихме (имам собствено ателие от 17 кв.м), то времето е нещо, което няма как да увелича. Затова внимателно подреждам приоритетите си. Това ми помага да не губя фокуса върху важните неща".
Благодарна е на родителите си и по-малкия брат, които я подкрепят. Страхува се от "простите хора" - онези с ограничен мироглед, които отказват да се развиват. Ако костюмите ѝ можеха да донесат магията в реалността, Мария Станджикова би знаела точно как да ги програмира така, че да спасят света:
"Бих искала костюмите ми да могат да трансформират алчността към материалното в алчност към духовното!"
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
НАЙ
"Изкуплението Шоушенк" - шедьовър или най-надценения филм в историята
Как да превърнем изоставена парижка метростанция от 1939 г. от минало в бъдеще?
Актьорът Христо Пъдев: Преди трудностите ме смачкваха, сега просто ги заобикалям!
"Изкуплението Шоушенк" - шедьовър или най-надценения филм в историята
Как да превърнем изоставена парижка метростанция от 1939 г. от минало в бъдеще?