#Заразен с изкуство, но и имащ възможност да живее от него. Бутиков артист, който знаят определени хора в елитните арт среди у нас и в чужбина. Избира самo места и публика, където да се показва. Чакащ търпеливо правилното време и място, за да се появи. И ние, в България, дочакали 15 декември 2022 година, когато бъларският художник Riv Bulgari, познат в арт средите на Ню Йорк, Манхатън, Бруклин, Милано, Берлин, Токио, Перу, Мексико и къде ли още не, ще се върне у нас, за да видим една "малка, лъскава и много интересна изложба" ...
Да не е аудио визуално и не прекалено концептуално. Да не е илюстрация. Да е бягство от фигуративността и пейзажността, която можем да видим във всеки един телефон. Да е абстрактно. Да е закодирано в образи и визии, които да грабнат човека отведнъж и да го накарат да види и други неща отвътре.
У нас, след 30 години в световните арт среди, с изложба се завръща Riv Bulgari, чието рождено име е Радослав Иванов.
Проплакал през 1966 година, в семейството на художник и хореографка близо до НДК, историята на Riv Bulgari е джеймсбондовска, невероятна и вдъхновяваща. В нея има екшън с престрелки, бягство зад граница само с 200 долара в джоба и паспорт, любов от трети поглед и зашеметяващо изкуство. Как младият художник и скулптор става успешен график, филмов, музикален продуцент и бизнесмен в Страната на неограничените възмоности и си извоюва прозвището "един от най-забележителните и креативни артисти на 21 век"?
Riv Bulgari разказва невероятната си история само в #URBN!
До 15-годишна възраст израства в ателието на баща си, художникът Иван Б. Иванов. Там той преминава през многообразни техники - от живопис, гравюри на дърво, литография, суха игла, акватинта, скулптура, керамика, сухи и мокри фрески до стенописи, колажи. Твори множество портрети, натюрморти, пейзажи, фигуративни композиции. Печели първа награда за детска рисунка от Френския културен център в София и първа награда от Ленински Район София, България.
"Щастливец съм, че баща ми е художник и е запазил много неща през годините, до периода ми в Европа, когато живеех в Германия и периода ми от Канада и от Мексико, където също съм живял. В предстоящата изложба ще има творба от времето, в което пребивавах и в Япония. Основно картините ми са от последните 6 месеца. Специално се прибрах в България, за да рисувам, защото тук имам голямо ателие и съответно възможност за по-големи като размери творби до 2 метра", споделя Riv Bulgari.
Сред тях е и негова рисунка, която направил на 7-месечна възраст.
"Намерих я наскоро, когато стигнах до архива на баща ми. Запазил е около 300 мои работи от детските години. Не съм можел още да пиша. Много се впечатлих, защото, като гледам в момента модерното американско изкуство, видях в тази рисунка маниера на Жан-Мишел Баския. Бях учуден от себе си. Ако го видите и вие - 1 към 1 е Баския".
Срещаме се с Riv Bulgari по време на престоя му в България преди месец, докато още подготвя изложбата. Последно се чухме, когато беше в Словения и знаеше, че в края на тази година ще има повод да поговорим и за професионалните му изяви. Знаех за него, че в периода от 1978-1982 . е следвал в Художествената Гимназия в София, а под егидата на "Знаме на Мира" заминава на международен конкурс за скулптура в Акапулко, Мексико и се прибира с второ място и медал от там. В началото на 90-те дели времето си между Берлин и София. Става свидетел на падането на Берлинската стена и, впечатлен от това, рисува картината "Кръговратът на Живота". Следват поредица самостоятелни изложби, след което живот в Роверето, Италия. Негова картина става част от постоянната колекция на Брера Академия в Милано.
"Опитах се да направя някакъв бизнес в България през 90-те години. Получих наследство и отворих ресторант "Раковски 124", но бяха бандитски години - стрелби, Васил и Жоро Илиеви, рекети. Да, и мен рекетираха, и стана конфликт. Трябваше да бягам. Седем пъти кандидатствах за американска виза и ми я отказваха. Когато кацнах в Ню Йорк най-накрая, знаех 2 думи на английски и имах 200 долара в джоба. Живях при приятел в началото, но в един момент стана неудобно. Имах два пътя пред себе си - да се върна обратно в България и да замина към страна, наречена Канада, където приемат емигранти много по-лесно. Първата дума, която научих, бе на границата - "refugee" - в превод "бежанец".
Следват приключения в Монреал и Ванкувър. Рисува от картини по поръчка до табелки за кучешки колиби, прави пици и припечелва като шофьор на лимузини. Решава да мине през Ню Йорк, преди окончателно да се прибера обратно в България...
"Но попаднах на приятел, с който гастролирахме около 3 месеца по галерии и клубове. Така срещнах американски художник, на когото му трябваше мениджър за репродукции на картини", спомня си Riv Bulgari.
Много световноизвестни имена от ранга на Деймиън Хърст вземат при себе си асистент-художници, които им прерисуват, дорисуват или рисуват по концепия творбите. Така се случва и с Riv Bulgari. Там, в епицентъра на съвременното модерно изкуство - Сохо, се запознава с американския художник Марк Костаби и започва да рафинира стила и да организира рисуването на картините му, които Марк само подписва. Също така се запознава с Джеф Кунст, комуто организира направата на някои от неговите скулптури, една от които е продадена за 187 милиона щатски долара. Участва в колаборация с LA2, който заедно с Кит Харинг внася уличните графити в галериите на Манхатън. За период от една година живее и работи с канадския художник Давид Никълсън. Участва в множество общи изложби и прекарва част от свободното си време в ателиетата на фотографката Ани Лейбовиц, японския фотограф Го Хотода и първата му жена Хироми Накан.
Унищожавал е творби, които не е искал да бъдат купени, просто защото не ги е харесвал.
"Обичам да съм независим от розовото диванче, заради което искат да им нарисувам розова картина", шегува се Riv Bulgari.
Има свой творчески удар.
Удар е точната дума за успеха му
"Докато създавахме част от восъчните фигури за музея на Мадам Тюсо в Манхатън, правихме отливки от живи хора. Останаха ми доста отливки от човешки ръце, крака, лица... Наредих всичко на пода у нас, напръсках го с бяло. Поръчах плексигласова кутия и ги хвърлихме вътре в нея, след което я запечaтахме. Платиха ми над 50 хиляди долара за тази творба. Не винаги хубавите неща изискват дълго време и къртовски труд. Но това ме шокира. Парадокс. От останките в ателието ми - удар!"
Сега вижда двете страни на монетата. Пътува доста и в САЩ, и в Латинска Америка... Среща идолите си - освен Кунст и Костаби, имена като Джон Бон Джоуви, Пласидо Доминго и много други...
"Моят опит показва, че по-успелите се свързват по-лесно с непознатите, защото им е интересно да срещнат нещо ново. Не бива да сме самодоволни, това е рецептата за качествен живот. Градските култури, които срещам, имат едни и същи недостатъци. Цели нации живеят със спомена за изкуство, което не съществува в момента. Да оставяш нещо зад себе си като артист - затова артистите трябва да се маркираме".
Както разбрахме, Riv Bulgari прави реалистични, в естествен размер, скулптури за японската скулптурка Мичио Ишихара и фигури за музеят на Мадам Тюсо в Манхатън. Нарича себе си "всестранно недоразвит" в различни областi, които му се отдават - от режисура до продуцентство на документални филми ("Непознатото Перу") и музикален мениджмънт, през бизнес с недвижими имоти. Така успява от звукозаписно студио в мазе да създаде градска музикална верига студия, в които записват звезди като Ейми Уайнхаус и Дрейк, с името The Sound City!
Пъстър живот като картините му
През 2017 г., заедно с Доминик Нахас издава книгата" The Thin Line" , а в периода 2018-2021 година Riv Bulgari пътува по света. Участва в множество общи изложби в Бруклин, Ню Йорк. Прави колаборативни картини с американски художници и впоследствие изложени в музея за модерно изкуство в Бруклин, Ню Йорк. Продължава да работи активно в ателиетата си в България, Словения и Съединените Щати, като рисува картини с образност и ярки цветове. Те обобщават възгледа му за живота и неговите ежедневни лични преживявания.
Сред най-известнинте му творби са "Big Time", " Circle of life", Guelagueza", Dolce & Gabbana", "The girl with a watermelon", някои от които бяха показани на първата му изложба от 2008 година в България - в Софийската Опера, изцяло с творби, създадени в Ню Йорк.
"На 15 декември в галерия-музей "Анел" ще видим основно нови неща и ще има и малко като ефект от предишните години. Ще започнем от 7-месечна възраст. Заглавието е буквално и преносно "Извън ежедневието". Преносният смисъл на това значение е, че освен ежедневието има и друг свят. Моят друг свят е изобразителното изкуство. Това, което ме вълнува от дете. Това е моят начин да обяснявам и образовам останалите", казва пред #URBN Riv Bulgari.
Темите произлизат от ежедневието му - от пътуванията и приключенията, от семейството.
"Едно от тях е момиче, което яде диня - тази картина е за живота ми с любимия ми човек, който много обича да яде диня лятото. Всичко това се получава подсъзнателно. Не търся върху платното целенасочено изображение, но то се случва в процеса на работа. Процесът за създаване на една картина, колкото и да е елементарна, понякога започва във времето, когато току заспивам или тъкмо съм станал. Щом това се случи, аз го надрасквам набързо. След това то се променя в процеса на работа. Защото в мен аз го виждам, но за да го покажа на другите хора, трябва да е по определен начин, твоят начин. Моделира се като пластелин, като възпитание, като виждането по определена тема".
"Не можеш да го видиш, ако не ти се обясни"
На изложбата ще видим платна с деструктурирани форми. Спорадична светлина. Цветове. Изкуството на Riv Bulgari.
"Искам да възпитавам усещане, което не съществува в нашата ежедневна реалност. Усещане за естетика. Усещане за живот извън бита. Извън това да се наядеш, наспиш, да имаш кола. Нещата над това. Над материалното. В България съм познат сред по-възрастните колеги. Бих искал да покажа картините си на новата публика. По-познат съм като изкуство извън България, но у нас - с периода около 90-те години. Малко преди да се преместя да живея в чужбина".
От позицията на времето, вижда и в своята работа влияния...
"Човек, когато се занимава с едно и също нещо, неминуемо се влияе. Най-трудното е, когато вече се научиш да рисуваш класически или реалистично, както в Академията - етюди. Добре е да избягаш после от това. И отнема повече време, отколкото да се научиш да рисуваш. И затова съм имал паузи, по 3-4 години, когато не съм пипал четка или молив. Хубаво е да имаш солидна основа, но и период, в който да се отдалечиш от всичките тези сколастики и влияния и да намериш себе си. Минал съм през влияния от Шагал и всички импресионисти, Пикасо, дори и през модерни американски художници... Когато харесваш нещо, то ти влияе. Ако не го харесваш - се абстрахираш".
Изложбата "Извън ежедневието" е за близки и приятели, но най-вече за обикновени хора. Тя е за обикновения човек, който да се докосне до света на един успял и вдъхновен българин, за да види необичайното.
"В реалния живот бих искал хората да са по-добри и търпеливи един към друг, да се питат от какво другия има нужда. Иска ми се да изчезне тази безкрайна човешка лудост, подхранвана от различни правителства или поне да се развива по-бавно. Много от нас не харесват пандемията и COVID, но тогава хората се поуспокоиха, имаха време да се вгледат в себе си, защото не излизаха по улиците да оглеждат останалите. Всичко бе затворено и успокоено. Тогава пееха отново птички".
От странстване по света вече е във фазата на завръщането - към Европа и за постоянно в България. След 30 години живот в Ню Йорк с половинката му - актрисата Марина Александрова, мислят да го осъществяват постепенно.
"Какво по-различно в Америка?", питам Riv Bulgari.
Чисто емоционално му е чужда.
Липсва ѝ привличането, което художникът има към България.
"Нямаше как да откажа да направя тази изложба в родината си. Като обещаеш нещо, трябва да го направиш. Аз обещах!"
В Ню Йорк всички знаят къде е България, казва още художникът:
"Допреди 30 години никой не знаеше къде е тази държава".
"Моята мечта е да видя България като 10 милиона човека с много малки деца. Швейцарците да идват на почивка в родината ми. И на границата да чакат много мексиканци, които искат да работят у нас. Но това е Утопия и в кръга на шегата. Надявам се, все пак, България да се промени. Когато се обърна назад, искам да оставя след себе си един юнак ненормалник, който се е лутал по света, правейки различни неща. Да остане спомен за мен".
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
НАЙ
Как българинът Диан Костов преобрази една от най-големите църкви в света с изложба-инсталация
Полиаморията – екстази за богатите
Тайните градини на Венеция
Теа Минкова – човек на баланса
Холивуд още е болен от Харви Уайнстийн
Полиаморията – екстази за богатите
Холивуд още е болен от Харви Уайнстийн
Течовете в метрото на Токио вдъхновиха японския павилион на Венецианското биенале
Тайните градини на Венеция