#Eдно ново поколение винопроизводители пренася винената култура и винарската индустрия в 21-ви век. Докато преди 20 години градските винарни се помещаваха в мазета, складове, гаражи и други пространства в града, в наши дни виното вече е част от една елитарна субкултура, неразривно свързана с изкуството. 

В последната година София се наслаждава на ново, градско пространство - La Maison de Katarzyna, което отвори вратите си за ценителите на хубавото вино, но и на хубавата музика и различните видове арт прояви.

Идеята за Къщата на виното е на находчивия управляващ директор на групата Катаржина Естейт и Платинум Брандс - Цветелина Николова.

Следвайки мотото си, че "силните компании в криза се развиват", тя успява да развие нови канали, за да се справи с тежките последици от пандемията във винения бранш. Срещаме се с нея в La Maison de Katarzyna, за да ни разкаже за световните тенденции във винопроизводството и виното като част от града.

Снимка: Личен архив 2017г.

Цветелина Николова е завършила престижния международен институт OIV ( International Organization of Vine and Wine), Франция, с две международни дипломи:  „Мениджмънт в сектора на винопроизводство и лозарство“ от университета СупАгро ( Монпелие, Франция)  и „Магистър на науките по Винен мениджмънт“ от OIV (Франция). Тя е преминала през продължително професионално обучение в Wine Marketing Training Program в University of California, Davis (USA).

Сред приоритетите ѝ в последните 18 години е изграждането на по-добър имидж на българските вина по света. Тя е инициатор и автор на различни проекти, свързани с разпознаваемостта на България като производител на качествени вина, както у нас, така и на международно ниво. Неин е приносът за издаването на богато илюстрованата книга за българските вина и традиции "Wines of Bulgaria", която бе оценена високо на държавно ниво

Като посланик на доброто българско вино в цял свят, Цветелина Николова е наясно какви са новите тенденции за развитие на винопроизводството и винения туризъм, което я превръща в интересен събеседник по темата, особено що се отнася до България. 

Снимка: Десислава Генкова- Елриша за #URBN

От нея научаваме какво е енотуризъм – това е буквалният превод на названието за винен туризъм от английски и е сравнително нова форма на туризъм.

Историята му е различни в различните региони на света. Най-развит в тази област е американският винарски регион Долината Напа, който отбелязва сериозен растеж, след като през 1975 година са приложени маркетингови регулации. Те са подсилени с историческото Решение от Париж от 1976 година, когато се случва на пръв поглед невъзможното. Въпреки че френските вина управляват света, двама от първокласните производители на Калифорния триумфират над известните сортове Бордо и Бургундия на сляпа дегустация, чието жури са френски винени експерти.

Снимка: Десислава Генкова- Елриша за #URBN

Енотуризмът достига до Европа едва след 2000 година, като е популяризиран покрай хитовия филм "Отбивки" на Александър Пейн, в който двамата главни герои обикалят винарни из Южна Калифорния. 

Снимка: IMDB

Oще снимки вижте тук>>>

„За мен виненият туризъм е: отиваш на конкретна локация, виждаш една красива изба със собствени лозя и се наслаждаваш на перфектно обслужване. Посетителите се запознават със самия процес, докосват се до занаята и историята. Научават и се ограмотяват. Виното го свързваме с много изкуство, музика, песни, танци, игри, забави. Затова и е част от градската култура, при това неразделна“, смята управителят на Катаржина Естейт Цветелина Николова.

Богатата ѝ професионална биография е причина Цветелина Николова да е известен експерт в гилдията. Тя е от онези хора, от които може да научите много за света на виното, за винената култура и бъдещето във винопроизводството. 

Виното вече е част от градската култура на София

Снимка: Катаржина

Няма мероприятие или събитие, което да мине без вино.

„Преди 10 години това изобщо не съществуваше, какво говорим за преди 20 години. В последните 4 години промяната е много голяма. Хората искат да правят все повече събития, свързани с изкуство, а виното е част от тях. Работим всеки ден за повишаване на винената култура в България. Резултатите са много големи“, споделя от опита си Цветелина Николова.

Белослава по време на арт проява в La Maison de Kataryzna

Снимка: Katarzyna

Енотуризмът навлиза в региони като Каталуния, Испания след 2000 година, фокусирайки се върху него като алтернативна форма за привличане на чуждестранни гости, различна от плажуването. Индустрията около винения туризъм нараства значително през първото десетилетие на 21-ви век, отбелязва Цветелина Николова. В САЩ 17% от американските туристи, което е около 25 милиона пътуващи, са концентрирани в подобен тип занимания, съчетаващи кулинария и вино. В Италия цифрата е около 5 милиона туристи, генериращи 2,5 милиарда евро приходи.

Снимка: Десислава Генкова - Елриша за Dir.bg

„Засега България няма осезаемо присъствие на картата като винена дестинация. Смятам, че има много да се направи в тази посока. Но страната ни е много променена по отношение на винопроизводството. Със сигурност трябва да се работи по стабилна програма за развитието в тази насока. Защото виненият туризъм е доста интересна тема и има бъдеще. Хората искат вече нещо различно от морета и планини. Искат нещо, което да им даде знание“, смята Цветелина Николова.

Виното вече е част от градската култура на София

Снимка: Катаржина

Затова и Цветелина Николова смята, че сега е моментът, в който трябва да се полагат основните на големите дела, за да може те да дадат резултат след година и половина, когато ще сме излезли от ситуацията на пандемия. Вярна на мотото си: "Силните компании в криза се развиват", тя върви по своя план в тази насока. 

„Печалбата за страната ни, имиджово, от винения туризъм ще бъде доста висока, защото държавите, които в последните 20 години се развиха като винени дестинации, се превръщат пред очите ни в луксозни места за почивка. Места, на които виждаш и се докосваш до красота. Покрай виното виждаш красивите лозя, усмихнатите хора с топли лица, които те запознават с автентична история, култура, с местната комуникация и слънчевите им моменти. Това носи само приятни асоциации. Допреди 10 години, когато пътувах до винени дестинации, все още не знаеха за България. Сега е разпознаваема“, отчита виненият експерт.

Цветелина Николова позира пред любимото градско място за вино La Maison de Katarzyna

Снимка: Katarzyna

Подходите на страните за популяризация на винения туризъм определено включват фестивали, арт прояви и празненства, смята още Николова. Тя дава за пример Германия, Австрия, Словения, Испания, Франция, Гърция, Унгария, Италия и Португалия, където всяка втора неделя на ноември ежегодно се  отбелязва Деня на енотуризма. Така се насърчават посещенията на избите.

В Северна Америка първият Ден на винения туризъм е отбелязан на 11 май 2013 г. със събития, планирани на целия континент. Чили и Индия също предлагат популярни дестинации за винен туризъм, като в Сула всяка година през февруари се провежда Фестивал на виното. Посетителите му са над 10 000 души.

Повечето посещения на избите се провеждат на или близо до мястото, където се произвежда виното.

Посетителите обикновено научават историята на винарната, виждат как се прави виното, а след това го опитват. В някои винарни се предлага и настаняване в малка къща за гости, пояснява още управителят на Катаржина Естейт. Много посетители купуват вината от съдовете на домакините, като генерират 33% от годишната им печалба.Точно към това се стреми новото поколение винопроизводители, към което принадлежи и Цветелина Николова - бъдеще в развитието на винения туризъм у нас.

Ще успее ли България да се позиционира така както другите западни страни в тази насока?

„Много винарски изби направиха собствени хотели, но има още много какво да се желае. Все пак има някакво развитие“, отбелязва Цветелина Николова. „Важното е, че започнахме!“

По думите ѝ преди няколко години е нямало такова понятие като винен туризъм у нас. Затова и виненият бранд Катаржина готви изненади за сетивата на туристите. В момента се изгражда хотел, в който е вложена мисъл, емоция и старание. Той ще има мисия да покаже на света, че България е конкурентноспособна на най-красивите винарски региони като Южна Африка, Калифорния, Риоха, Бордо... Това е една от значителните стъпки на Цветелина Николова в посока да насочи световните погледи към България като винена дестинация. 

Арт проява в La Maison de Katarzyna

Снимка: Katarzyna

"Повечето туристически агенции разглеждат винения туризъм като сегмент от индустрията с огромен потенциал за растеж, като заявяват, че в някои региони функционира само на 20% от пълния си потенциал", отбелязва още Цветелина Николова.

Тя обаче смята, че разрастването на енотуризма в развитите вече региони ще срещне препятствия в бъдеще. Ще се наложи справяне с тълпи туристи, както и увеличение на таксите за дегустационните зали. Това, според нея, е момент, в който България би могла да се превърне в предпочитана дестинация, заради достъпните условия, които предлага. Особено сега, когато се очаква наплив при раздвижването след пандемията.

„Можем да разделим пандемията на две части. Първата е цялата отминала година, а втората е през последните 6 месеца. Цялата 2020 година и началото на 2021 година бяха най-стресиращи за всички във винения бранш. Всичко бе затворено – ресторанти, клубове, на места хотели. Хората пазаруваха предимно от магазина и това създаде доста проблеми за българските винопроизводители. И за нас, в Катаржина, имаше сътресения, но успяхме да се справим доста добре. Започнахме да развиваме някои нови канали – като онлайн продажбите и Къщата на виното La Maison de Katarzyna в центъра на София - обект, който създадохме за клиентите ни, за да са по-близо до нас. Така компенсирахме до някаква степен затворените пазари. Но за голяма част от избите, не само у нас, това беше катастрофален момент. Масово обявиха нулева реколта“, споделя Цветелина Николова.

Тя подчертава, че ситуацията продължава и през тази година, макар по-малко изби да са обявили нулева година.

В последните 6 месеца, обаче, се наблюдава раздвижване.

„В момента вървим в нивото на продажбите, които правихме през 2019 година, даже с ръст, което е доста добър резултат“, споделя управляващият директор. „Малките изби също са доволни, че има голямо раздвижване през летния период. На хората им се живее, вече копнеят за приятелите си и една такава топла среща те обикновено си я представят в компанията на чаша вино. Сега очакваме с нетърпение силните месеци за нас – октомври, ноември и декември. Имайки предвид, че предната година ги изпуснахме“, казва тя.

Цветелина Николова обяснява и че в пика на пандемията миналата година, износът на вино е спаднал с 20-30 %, но след отварянето на Европа и САЩ – компанията отново бележи ръст. Интригуващ е въпросът дали това затваряне на границите повиши интереса на българските граждани към българското вино.

„Смея да твърдя, че резултатът е 50/50. Общо взето, имаме много нови клиенти за Катаржина, среден и висок клас, които пътуват по-малко в момента в чужбина или които се завърнаха за постоянно в България. Те искат да пият българско вино и тъй като до момента са консумирали чужди вина навън, откриват вкус, който им допада. Това са нашите нови клиенти. Все още има и привърженици на вносните вина, но истината е, че с всеки изминал ден започват да вярват повече не местната продукция“, отбелязва тя.

Въпреки това българите все още не са свикнали да си купуват питиета онлайн, отбелязва виненият експерт.

"Макар онлайн продажбите да са се развили в последните две години заради изолацията ни, когато магазините отворят врати – всички пазаруват оттам", казва тя. 

Цветелина Николова подчертава, че виното няма да ви се услади, ако не ви харесва компанията

Снимка: Катаржина

Възползваме се от срещата с експерта по вино Цветелина Николова, за да научим какви са тенденциите за тази напитка.

Хората вече са нетърпеливи да опитат новите реколти червено вино.

„Въпреки това, сега наблюдаваме кръстосване на тенденциите. През лятото все повече се пие червено вино, което преди се пиеше само през зимата. А през студените месеци хората продължават да консумират бели вина и розе. Всъщност консумират се целогодишно, и то вина с цени над 20 лева, които са от високия клас“, казва тя.

Мит ли е, че розето не е истинско вино ?

С Цветелина Николова развенчаваме мита, че розето не е истинско вино. Напротив, това е виното, което се прави най-сложно - по технология на бялото вино, но с червени сортове. Преди 15 години Катаржина създават първите розета у нас с т.нар. сьомгов цвят.

Розето и изкуство - любима комбинация в La Maison de Katarzyna

Снимка: Катаржина

„Той е вдъхновен от Прованс, от Южна Франция. Това е цветът, който се пие в България. Много консумираме розе с цвят „сьомга“. В Италия и Испания розето е с малинов и ягодов цвят, което тук се правеше преди 20 години“, смята тя.

Научаваме още и че обикаляйки целия свят, в последните 18 години, Цветелина Николова е осъзнала, че не е виждала друга страна, в която да се пие толкова много розе.

„Може би сме близо до консумацията му в летните дестинации като Ибиса и Маями. Когато хората от чужбина дойдат в България и опитат висок клас наше розе с цена между 20 и 30 лева – те са изключително впечатлени от качеството“, отблязва тя.

Ако все пак сме традиционалисти и държим на червеното вино, хубаво е да го отворим да престои поне 5 или 10 минути без тапа, за да излязат ароматите му. Хубавото червено вино се консумира с хубаво червено месо и задължително с добра компания!

„Ако пиете вино с неподходящ човек - може изобщо да не ви хареса! А след време да опитате същото вино и да си кажете: „Но аз го пих и нямаше този вкус...“ От компанията е!“, казва Цветелина Николова.

 

*Материалът е подготвен за Катаржина Естейт и съдържа продуктово позициониране!