17-11-2017 20-11-2018

Бионсе, ренесансът на кънтрито и истинската Америка

Албумът на Бийонсе е магнетично пътешествие из корените на американската музика, а звездата казва, че е изключително вдъхновена от Мартин Скорсезе и Куентин Тарантино

12:17 | 7 април 2024 8 2748 Източник: Blair Caldwell/ Parkwood

ТЕМА #Избрано

Юлия Владимирова

dir.bg #URBN #URBN Music Club

#Опитът на мнозина да причислят чернокожата перла на световния поп Бийонсе в обикновен мейнстрийм продукт, оказва се, е сложна работа, особено след последния албум на Кралицата, в който тя обръща откъм хастара онова, което наричаме кънтри и го разпалва именно с онази кръв, от която то е започнало да съществува.

COWBOY CARTER е потвърждение, че суперзвездата е далеч от това да пее просто песни.

Бийонсе казва доста неща с думите, изпълнението, пърформанса, образа си.

В ерата на стрийминг и социалните платформи, чернокожата перла знае, че всяка нейна публична поява и изказване ще бъде внимателно разглеждано, коментирано, кръстосано на 3535 пъти, препращано, разпространявано за кликане и приемано както с добро, така и с лошо.

Източник: Blair Caldwell/ Parkwood

Всяка фраза и изображение са потенциални мемове.

Това е предизвикателство, с което тя се захвана още когато издаде визуалния си албум "Beyoncé" през 2013 г.

През последното десетилетие, дори когато турнетата й пълнеха стадионите по света, тя си постави цели извън обикновеното генериране на хитове.

Бийонсе умишлено е превърнала всеки от последните си албуми от тогава насам не само в музикално изпълнение и списък с песни, но и в аргументи: за сила, стил, история, семейство, амбиции, сексуалност, престъпни правила. Това са албуми, предназначени да бъдат обсъждани и с бележки под линия, а не просто слушани от меломаните.

"Cowboy Carter" е албум със, забележете, 27 песни. Той определено ни препраща към Уили Нелсън и Доли Партън. Албумът е едновременно обяснение в любов към кънтрито, както и заявка, че Бийонсе е стъпила върху увереността, че експериментите й се получават. Не само стават. Звучат безмилостно.

Източник: Blair Caldwell/ Parkwood

Бийонсе е израснала в Тексас, където кънтри музиката отдавна се смесва със стилове като джаз през блус до хип-хоп - и където всъщност първите каубои са били поробени чернокожи мъже.

Самото кънтри като жанр всъщност носи корените си от музиката на Африка - банджото, блусът, всички онези магнетични звуци, които в историята на Америка са били превзети от белите поради изключването на тъмнокожите изпълнители (твърде малко са тези, които не са били подлагани на гонения и елиминиране).

Ако Бийонсе просто беше искала да прави мейнстрийм кънтри хитове, тя можеше да наеме опитен продуцент от Нешвил и да подбере престижни текстописци.

Но "Cowboy Carter" има различни стремежи и Бийонсе всъщност успя да постигне това да казваме "Това не е кънтри албум, това е албум на Бийонсе".

Албумът на Бийонсе е комплексен, изпълнен с модерен и донякъде алтернативен прочит на този жанр, но в същото време с абсолютно историческо самосъзнание и респект.

В албума си поп звездата привлича например Линда Мартел, чийто хит Color Him Father от 1970 г. е първият кънтри хит на чернокожа жена.

За кавъра на Blackbird на Бийтълс, певицата събира група от чернокожи певици, които в момента имат кариера в кънтри жанра - Бритни Спенсър, Рейна Робъртс, Тиера Кенеди и Танер Адел. Песента, написана от Пол Макартни, има антирасистки послания, които са в контекста на безмилостния расизъм през 60-те.

Самият Пол Макартни отбеляза, че харесва версията на Бийонсе и смята, че песента все още е релевантна и днес, когато ставаме свидетели на расизъм и унижения, каквито са го предизвикали да я напише по време на една друга политическа ера.

Бионсе също преработва вечната класика "Jolene" на Доли Партън - кънтри класиката за опасна изкусителка - като я обръща отвътре навън. Докато в оригинала на Партън от 1973 г. тя "моли" Джолийн да стои настрана от мъжа й - "Jolene, Jolene, Jolene, Jolene

I'm begging of you please don't take my man", през 2024 г. Бионсе не е от тези, които ще отстъпят властта, молейки се. Тя започва с "предупреждение" и повишава нивото на заплаха към Джолийн - Jolene, Jolene, Jolene, Jolene/ I'm warnin' you, woman, find you your own man / Jolene, I know I"m a queen, Jolene / I"m still a Creole banjee bitch from Louisiane (Don't try me).

Из социалните мрежи се появиха стотици мемета, които се закачат с готовността на Бийонсе "да стреля" по Джолийн и абсолютната й безмилостност. Отвъд шегите, Бийонсе заявява, че жените през 2024 г. би трябвало да са напреднали малко повече в начина, по който моделират ситуациите около себе си и също - би трябвало да са по-решителни и смели.

Е, текстът на Бийонсе е такъв. Наистина е спорно дали е правилно или не да се променя текст на такава класика, но очевидно Доли Партън е доста доволна от визията и образа на Бийонсе в нейното парче, което означава, че съвременната култура и изкуство може да прави прочити на подобни произведения, които обаче да не са самоцелни, а да дефинират определени послания, които са актуални, важни и значими.

Kънтри албумът на Бионсе създава истински ренесанс в кънтри музиката, тъй като увеличава възможността повече чернокожи изпълнители да влязат в жанра и позволява също така на чернокожите музиканти да възвърнат традициите на онова, което първоначално е било отнето по брутален и несправедлив начин от техните предци. Освен това - това не е просто кънтри албум. Бийонсе прави революция в жанра.

ИЗБРАНО