#Минавайки покрай публиката, Иън изпраща въздушна целувка на феновете си, които изпълват с викове пространството под планинската ски писта пред хотел "Рила" в Боровец. Винс намига закачливо, а Кен пуска най-широката си усмивка, досущ като в рекламен плакат на блокбъстъра "Барби". Зад тях върви плавно, но ритмично Питър, а Джон раздава мечешки прегръдки на всички, които искат да стиснат ръката му. Последни на сцената се качват Грация, облечена в типичния флорален италиански стил с екзотично цвете в косата и Алекс, който ѝ подава ръка джентълменски.
Това са Jive Aces, познати в цял свят като полуфиналистите от шоуто "Великобритания търси талант". В България, те са много повече от това - те са част от джаз семейството на д-р Емил Илиев и вайръл звездите с милиони последователи, създали хита "Bring Me Sunshine".
Изпълнението им е същински артистичен спектакъл
Ян Кларксън е фронтменът, неразделен със своето укулеле. Той е Усмихнатият в бандата. До него е барабанистът Питър Хауъл, с който се познават от училище - Господин Ритъм. Кен Смит кани на танц слънцето с контрабаса си, а "Големия" Джон Фордхам на саксофона е Бел Ами в разноцветната музикална банда. Не след дълго разбираме защо Винс Хърли, пианистът е Енергичният - краката му едва докосват пода, докато нацелва безпогрешно, като снайперист, полутоновете на пианото в сложните джайв сюжети. Тромбонистът Алекс Дъглас има честта да разписва финалните акорди, заради което се увенчава с прякора Щастливеца - именно той приветства Грация Кларксън - горещата Италианка на сцената, нарамила жизнерадостния си акордеон.
Те са отличниците на джайв музиката, както намеква и името на бандата им. И съвсем естествено те карат да се движиш от кръста надолу ритмично, или както казват англичаните, които си имат и сленг дума за това това - to jive-ass.
Малко повече от 10 години след като добиват световна слава, достигайки до полуфиналите на "Великобритания търси талант", Jive Aces правят равносметка за колосалната промяна в музикалния им живот само пред #URBN!
"Станахме "видими". Иначе казано милиони вече знаят кои сме и следят нашата музика от Европа до Америка, от Австралия до Азия. Когато за толкова кратко време ставаш разпознаваем, тогава можеш да осъществяваш мечтите си с по-голям размах, защото винаги се появява човек, който да се интересува от теб. Това ти дава възможност за правилни и неправилни избори, което е безценен опит", споделя Иън Кларксън.
Признава, че много преди момента на славата, шестимата от Jive Aces са мечтали на глас за момента, когато ще стигнат далеч.
"Бленувахме заедно, макар в нашите очи да изглеждаше като мержелеещ се сън, продължвахме да мечтаем ... Искахме да отведем джайв и джаз музиката толкова далеч, колкото ни позволяват силите и възможностите. Защото, когато в началото започнахме да свирим заедно, имахме доста специализирана публика - заклети фенове на суинга, джаза и джайва, много преди нашето съществуване. Това, което искахме всъщност, бе да запалим нови хора, които не са имали своята среща с тези стилове. Колкото повече ставахме известни, толкова повече нови хора се запознаваха с джайва и суинга", споделят музикантите.
Това е музика за щастливи хора - усещаш щастието по цялото си тяло.
Връзката между шестимата е неразрушима, преминала през ипитанията на "много години заедно".
"Сигурни сме, че се познаваме от различни животи", казва Иън, смеейки се. " В този живот с Питър се срещнахме в училище. След това, когато бяхме на 16, се запознахме с басиста Кен и саксофониста ни Джон. Толкова много обичаме музика, че тя създаде неразривна връзка между нас. Първо ходихме на джайв танци заедно и си имахме приятелки, с които танцувахме на различни събития пред сцената, за да подгряваме бандите. Тогава решихме да започнем да свирим по улиците на Англия - на английски тази практика се нарича "busking". Така да привлечем вниманието на хората, забързани към работа, тръгнали на пазар или просто на разходка... Започвахме да ги забавляваме. Така усвоихме занаята "център на вниманието", разказват за пътя си Jive Aces.
Да срещнеш Грация
На това голямо семейство, обаче, му трябва женска ръка. И така съдбата им праща Грация, когато бандата заминава за Швейцария през 1991 година. Всъщност... Първо я забелязва Иън.
"Това бе първото чуждестранно турне и аз взех, че се влюбих в нея", споделя той. Поддържат дълго време "телефонна връзка".
"Бях доста далеч по-голямата част от времето, но си беше и скъпичко", казва той през смях.
Когато имат концерти в Париж или Лондон, понякога Грация успява да дойде.
"След това се оженихме и доста по-късно тя започна да работи с бандата. Може би 10 години по-късно. Първо бе мениджър на турнетата, помагаше с мърчъндайза и бе също PR, докато един ден не грабна акордеона и не започна да свири. Сега вече свири и на сцената и всички я обожават!"
Джайв в градска среда
Jive Aces споделят, че за джайв музиката мостът към градската среда не е масовото радио, а фестивалите, клубовете и живите участия, които отварят широко вратите за тази музика, независимо от възрастта и социалния статус.
"Заедно със социалните мрежи, това е един добър тласък", казва Иън.
За първи път идват в България много много отдавна - покрай джаз фестивала в Банско, създаден от д-р Емил Илиев. След като Фестивала започва да се провежда в Боровец, Jive Aces остават лоялни към създателя и се включват и в тазгодишната програма.
"Доктор Емил Илиев видял нашето видео на вайръл песента ни Bring Мe Sunshine, което има милиони гледания в YouTube. Голяма част от нашата музика е вдъхновена от американския актьор Луи Прима. Това му беше допаднало и когато за първи път се срещнахме и обядвахме заедно тук, в България, неговата дъщеря - Лилия, бе около 4-5-годишна. Тя се добижи до масата и запя "Bring Мe Sunshine", защото я знаеше дума по дума. Същата вечер ние я поканихме на сцената с нас и тя пя с нас. Сега Лилия вече има свое дете. В онзи ден, с нейната песен, ние всички станахме семейство. Емил и Татяна Илиеви създадоха този фестивал, влагайки в него точно това усещане - за уют и семейство. Така ги усещаме и ние. Сякаш всяка година ще се срещнем с роднините си. Феновете също са едно голямо семейство за нас. Винаги ще подкрепяме Джаз Фестивала "Д-р Емил Илиев", защото гледаме в една посока. Тя е да правим хората щастливи и да прославяме България, водейки нови и нови хора тук".
Така например за следващата година Jive Aces и Tатяна Илиева са замислили нещо различно. Ще има Jive Нощи, организирани от бандата, в които ще се включат и други световноизвестни джайв изпълнители.
Артистичното им присъствие на сцената, съчетано с виртуозни изпълнения и елементи, напомнящи изкуството на Чарли Чаплин - клоунадата, често провокира въпроса дали мислят за филм или мюзикъл, като следваща кариерна стъпка.
"Да, нещо много, много дълго. Може би биографично, може би фантастично, може би нещо за супергерои, а може би не. Може би много дълъг микс от видеоклипове, знам ли...", казва Иън.
А Грация допълва:
"Нашата цел е да носим радост. Да ви караме да усещате, че животът е много повече от проблемите, които го съпътстват. Че умът трябва да е осветлен. Да гледате с надежда в тъмнината, в очакване на лъчите. Това искаме да провокираме в хората. Искам, вие, нашите слушатели, да сте сигурни, че това послание е винаги в нашата музика - гледайте към светлината!".
Рецептата за щастие на Jive Aces е музиката им. Тя е вид философия на живота. Ако е позитивна и светла - такова ще е и битието.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
НАЙ
Тайните градини на Венеция
Течовете в метрото на Токио вдъхновиха японския павилион на Венецианското биенале
Холивуд още е болен от Харви Уайнстийн
В навечерието на Тhe R&B Awards: Българските артисти създават бижу на музикалната сцена
Над 1000 деца участват в Националния ученически конкурс "Моята паричка"
Холивуд още е болен от Харви Уайнстийн
Течовете в метрото на Токио вдъхновиха японския павилион на Венецианското биенале
Тайните градини на Венеция