#Ако първите ви асоциации, чувайки KASHMIR, са за великата творба на Led Zeppelin, или пък за онзи нежен на допир скъпо струващ плат, не сте далеч от истината. Защото ще си говорим за рок, който гали душата така, както кашмирена дреха докосва тялото. И по-конкретно за създадената през 2016 г. варненска рок група, която все по-умело навлиза на музикалната сцена. Представяме ви Явор (вокал), Кристиян (китара), Иван (бас) и Миро (барабани).
"Рок от дъното на душата" - така сме чували самите те да описват музиката, която създават и която все по-често чуваме по сцени и медии.
Какво събира четиримата в KASHMIR? Какво имат да кажат по темите, които сами засягат в песните си и още любопитни въпроси около музикантите зададохме на самите тях в кратко блиц интервю.
Кристиян (л) и Иван
Личен архивКога и какво те запали по музиката?
Явор: Хм... Ще разкажа накратко за един от тези моменти в живота, в които наивно взимаш някакво полуосъзнато решение, което ще преобърне целия ти свят, но ти още не го знаеш. Просто капанът щраква и вече не си този, който си бил вчера. Беше скучен ден на работа през 2015 г. Неволно попаднах на Facebook пост на един мой познат, с когото не поддържам връзка от години, но в него той споделяше информация за новия албум на тогавашната му банда. Спомням си точно какво ми мина през главата тогава - "Това е супер готино!". Реших, че ще е още по-готино, ако опитам и аз нещо подобно, просто така. Без никакви очаквания и надежди, стори ми се невероятна идея. До момента нямах никакъв опит в музиката, но считах, че по-скоро пеенето ме влече повече от свиренето на даден инструмент, беше ми по-естествено. Веднага направих кратко проучване на актуалните варненски вокални педагози и си записах урок. От този момент досега никога не съм се замислял дори за миг, че може да спра да се занимавам с музика. Вече е част от мен, сякаш си е било така през целия ми живот.
Иван: Не мога да си спомня какво ме запали по слушането на музика, но помня кога и как реших да започна да свиря. Бях на 17 г. и с група приятели изкарахме заедно нова година и останахме да спим при едното момче. На сутринта се събудихме и си казахме, че искаме да си направим метъл група. Разбрахме се кой на какво ще свири и следващите няколко месеца по един или друг начин се снабдихме с музикални инструменти. Така започнах да свиря на електрическа китара. Положението беше отчайващо зле, но си мислихме, че свирим Металика и беше забавно. По-късно започнах да участвам в други проекти, да свиря на различни инструменти и в момента свиря само на бас китара в две групи, една от които е KАSHMIR.
Миро на барабаните и вокалистът Явор
Снимки: Личен архивКристиян: Започнах да слушам поп и рок музика още в основното училище. Още помня, когато баща ми донесе вкъщи първата стерео уредба със CD плейър заедно с дискoвете "Тhe best of Queen Vol.2" и CD с избрани парчета на The Beatles. Така през далечната 1993-1994 г, се запознах с музиката на две от най-гениалните банди в историята на музиката... В 7-и клас открих и гигантите Guns"N"Roses, чиито албуми въртяхме на касетки по цял ден. Скоро след това прослушах и бандите от сиатълския алтернативен рок (Nirvana, Pearl Jam, Alice in Chains etc.). Именно алтернативният рок ме запали по китарата и така започнах сам да уча елементарни акорди на една стара акустична китара, която имаше само три струни, стоеше подпряна в ъгъла и събираше прах, защото баща ми отдавна не я беше пипал. От тогава и до днес музиката е неизменна част от ежедневието ми. Единствената промяна е, че преди слушах доста повече музика, а сега основно свиря и слушам музика най-вече по радиото в колата.
Миро: 1997 година, Иво Блуса от Плевен.
Какво те доведе в KASHMIR?
Явор: Усещах, че уроците по пеене не ми дават точно това, което търся. Някак не ми се струваше достатъчно значимо, усещах и исках повече. Попаднах на обява на китарист, който си търси съмишленици и по-конкретно певец за сформиране на нова група. Този китарист беше Крис, с когото свирим и до днес в KАSHMIR.
Иван: Краткият отговор е - Явор. А дългият отговор е, че Явор ме беше забелязал покрай другите ми проекти и ми писа дали искам да направим нещо заедно. В началото идеята беше да се създаде нова група. Искаше да свиря на електрическа китара, но не се получиха много нещата, че я бях позабравил. Последно свирих концертно 2012 г., може би. После се оказа, че са се разминали пътищата им с техния басист и ми предложиха да свиря на бас в KАSHMIR. Имаше един период, в който отказах да свиря в други групи, освен в Paradox, защото не ми стигаше времето и не можех да отделям толкова внимание, колкото искам. Тогавашната ми приятелка ме "натисна" да се съглася и да пробвам. Получиха се нещата и се сработихме. В началото ми беше малко трудно да свикна със стила на свирене, защото доста дълго време съм свирил само метъл музика с ниски настройки на баса и друга техника на свирене, която се различава от хард рока. Научих повечето авторски песни на английски и направихме заедно българските парчета. Някак си успях да дам и моите пет стотинки и да се чувствам като добре приет член на групата. Нямам търпение да видите още какви неща ви готвим.
Иван (бас)
Снимка: Личен архивКристиян: Краткият отговор е: желанието ми пак да имам банда и отново да свиря ме доведе до основаването на KASHMIR. Историята накратко е следната: KASHMIR се роди през 2016 г. след като бях направил пауза за повече от година, в която почти не бях свирил поради депресия след разпадане на тогавашната ми банда Era Vulgaris, с която свирехме основно stoner и desert rock. Един ден се прибирах от работа и срещнах мой стар познат басист - Ники "Бирата", с когото се разприказвахме и решихме да се съберем и да започнем нов музикален проект заедно. Веднага след това пуснах и обява в музикантския форум, че търся вокал и така се запознах с Явор, който, за щастие, стана и фронтмен на бандата ни. В последствие той откри други две момчета - китаристът Светлозар Джамбазов (племенник на легендарния варненски китарист Константин Джамбазов (Джамбаза) и басистът - Живко Русев. По същото време към проекта ни се присъедини и барабанистът Филип Илиев, което постави началото на група KASHMIR.
Миро: Явор от KASHMIR и желанието ми да правя музика.
Рок от дъното на душата - какво по-точно значи за теб?
Явор: Това мото се роди още в ранната формация на KАSHMIR. По спомен, тогава дори все още нямахме авторски песни, но винаги съм вярвал, че отвъд музиката или това, което чуваш, трябва да има още нещо. Нещо повече, нещо по-дълбоко, което да идва от душата ти и да резонира в друга. Нещо искрено, истинско, което тогава определих като rock from the bottom of the heart (бел. авт.: рок от дъното на душата).
Иван: Не съм участвал в измислянето на това представяне на групата, но ако трябва да се замисля в момента и да отговаря бих казал, че за мен означава, че искаме да създаваме рок музика, която - когато някой я чуе - да намери място в съзнанието си, където да я постави и тя да му носи същото удовлетворение, което и на нас.
Кристиян: Рок от дъното на душата е метафора, олицетворяваща силната емоция, която те обзема когато твориш своята собствена музика. Емоция, която кара усмивката да не слиза от лицето ти. Това е "рок от дъното на душата".
Миро: Една песен да говори вместо мен, да описва живота в детайли само с мелодия.
Кое прави една песен добра?
Явор: Не знам. Това е толкова субективно и истината е, че за мен няма утвърдено правило или формула, по която песента да "работи". Когато аз пиша песни, винаги опитвам чрез тях да кажа неща, които иначе не бих могъл или поне не на толкова много хора. Старая се всеки път да бръкна още по-дълбоко в себе си и да извадя усещания, които да провокират нещо да започне да работи вътре в душите на слушателите. Това става чрез искреност в текста и мелодията. Ако се получи поне при един човек, значи песента е добра.
Миро (барабани)
Снимка: Петър Димов - Българевеца, Драгомир Димчев/DarkWhite-VisionИван: Малките детайли. Винаги се опитвам да налагам това мое мнение в творческия процес, но не винаги ми се получава. Цялостното звучене е важно, разбира се, но аз като слушател търся в една песен тези определени моменти, които ме карат да си кажа "Ех, колко яко е измислено това" и да си чакам да чуя точно този момент. Това може да бъде някоя добре сложена пауза, някое отсвирване на барабаните, някакви интересни вокални линии, беквокали, соло и т.н. Текстът за мен винаги идва по-късно. В началото е важно самата мелодия на пеенето дали те грабва и по-късно започваш да се замисляш какво точно се пее.
Кристиян: Според мен най-важното, за да бъде една песен добра, е това всеки от групата да вложи искрено и неподправено чувство в нея. Когато една песен е написана искрено и в нея е вложено чувство, това впоследствие се усеща и от аудиторията. Естествено текстът и мелодията имат значение, но те са част от цялата комплексност на една добра песен.
Миро: Рисуване на картини във въображението с текст и създаването на чувства с мелодията.
От какво бягаш?
Явор: От себе си. От нещата у мен, които не харесвам. Опитвам се да ги променя, но и те трудно се дават... (бел. авт.: казва го с усмивка). Ако коментираме в контекста на "Бягам", там по-скоро идеята е, не от какво бягаме, а защо го правим като цяло. Защо бягайки към тези ежедневни, рутинни, досадни ангажименти, които считаме, че са важни, пропускаме толкова много време, което можем да прекараме с любими хора или на любими места.
Иван: От еднообразието. Животът не е само работа, хранене, спане. Трябва човек да отделя достатъчно време за любимите си хора и за хобитата си, и да се чувства щастлив.
Кристиян: Аз лично бягам от агресивно натрапващи се в личното ми пространство хора. Също така се опитвам да избягам и от всичката излишна информация, която ни залива днес.
Миро: Всъщност е важно към какво бягаш, а не от какво!
Какво става, когато душите заспят?
Явор: Ставаме еднакви, сиви. А най-хубавото нещо, което може да се случи на човек в днешно време, е да бъде различен.
Иван: Започват да властват студените хора, лицемерието и омразата.
Кристиян: Сигурно тогава идва "бялата ярка светлина" и "тунелът" (бел. авт.: с намигване).
Миро: Апокалипсис!
Има ли светлина в утрешния ден?
Явор: Да, има светлина във всеки ден. Понякога се е скрила зад тъмнината на заобикалящите ни събития, зависещи и независещи от нас, но си е там и ни чака. В очите на хората.
Иван: Светлина има и в днешния ден. Просто трябва да се огледаме, за да я видим или да се наместим така, че да ни огрява.
Кристиян: О да! Със сигурност има! Не разбирам песимистите, поддръжниците на конспиративни теории, "плоскоземците", религиозните фанатици, както и онези, които ходят по врачки.
Миро: Напоследък виждам все по-малко светлина... Надявам се и вярвам, че хората ще се събудят от страха и консуматорството си и ще започнат да обръщат внимание на важните неща. Дано децата ни да правят светлина!
* А ако видите името на групата и като KSHMR, не е грешка. Това е още един от начините, по който се изписва.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}