17-11-2017 20-11-2018

Слушахме го в "Игра на тронове", а той избра България: Световноизвестният Kan Wakan

Георги Линев за срещите с холивудските звезди, музикалният инженер Том Елхърст и защо записа песен с Тони Стораро?

12:08 | 12 ноември 2021 0 7497 Снимка: Михаил Новаков

Криси Димитрова

dir.bg #URBN #URBN Music Club

#Когато чуеш името Kan Wakan определено не си представяш, че е българин. Знаеш, че е световноизвестен, заради трейлъра на четвъртия сезон на хитовия сериал "Игра на тронове", който е с негов инструментал, но никога не си предполагал, че истинското му име е Георги Линев. Че e единственият българин с албум в класацията на сп. Billboard. Че е подгрявал турне на Arctic Monkeys. Че е работил с музикалния инженер на Ейми Уайнхаус и Адел - Том Елмхърст. Не си предполагал и че ще се върне в България и ще работи със Рут Колева, Иво Димчев, Pistamashina и ще запише парче... с Тони Стораро.

Срещаме се с Георги Линев в студиото му, на ключово място в София. Сред всички въпроси за колаборациите и музикалния му път от България до САЩ и обратно - един се откроява най-ясно.

Защо се е върнал в България?

Завръщането в България се оказва дъгопланирано събитие в неговия живот. Тръгва по пътя обратно към корените си преди около 6 години. Идеята му била да направи концерти в родината си, да започне да записва в български музиканти.

"Нещо някак си ме дърпаше насам, защото не си бях идвал от много години - от малък. Първото нещо, което направих, беше концерт в малката зала на един популярен столичен клуб. Забелязах, че има интерес към музиката ми, защото преди това нямаше как да предположа дали хората тук, в България, биха имали интерес към нея. Когато видях, че наистина интересът е силен, реших, че ще бъде яко да се опитам да развия себе си тук. Започнах да свиря с български музиканти на живо, да записваме заедно за новия ми албум - първата част от трилогията "Фантасмагория"', отговаря ми Георги.

В същия период, около 2015 г., Георги Линев, познат като Kan Wakan, продуцира първия албум на Иво Димчев и Рут Колева.

"Започнахме записите и с двамата в Лос Анджелис и ги довърших тук, в България. Софийската филхармония имаше участие в албума на Рут. След това продължих да се връщам всяка година за по един-два месеца. В един момент просто реших, че бих искал да прекарвам много повече време тук, отколкото в САЩ. Там бях влязъл в нездравословен работен режим. Повечето хора, които отиват в Лос Анджелис, го правят с цел да гонят мечтата си, да потънат в работа и нямат баланса, от който има нужда един човек, за да живее нормално. Осъзнах, че не съм много щастлив с това, че само върша работа. Казах си:

Аз вече нямам нужда да съм в САЩ постоянно!

Toгава Георги Линев е наясно, че е постигнал някакво ниво, което му позволява да работи, където и да се намира по света. Осъзнава, че най-доброто за него е психически да се чувства добре.

"Да усещам дома си. Това ми липсваше там, въпреки че съм живял в САЩ почти цял живот. Никога не съм се чувствал все едно съм си вкъщи. Това бе главната причина да се опитам да се върна за постоянно в България", споделя откровено световноизвестният изпълнител.

Историята му със заминаването в САЩ идва покрай майка му - художник и реставратор, която има връзка с американец.

"Не исках да заминавам, бях на 11 години", казва Георги Линев.

Първоначално се установяват в Невада, след което се местят в Айдахо на северозапад - скикурортът Сън Вали.

"Тъй като майка ми бе завършила художествената академия в България, реално там започна да се занимава точно с това като собствен бизнес. Потръгнаха нещата, останахме. Тя е доста предприемчива жена - сама, с малко дете, идваща от друг свят. Бързо се адаптира и потъна в работата си, докато при мен беше обратното. Аз изобщо не усетих това място. Малък град, а аз идвам от центъра на София. За мен бе шок на онези години. Не знаех език. Учих английски, гледайки телевизия. Веднага след това ме записаха на училище и нямах избор. Не бяха чували за България, някои учители не знаеха къде се намира на картата. Беше много странно", споделя Георги.

Сън Вали е странна комбинация от свръхбогати хора, които живеят в Калифорния и идват зимата да карат ски. По улиците му можеш да срещнеш доста известни актьори. Така Георги се запознава с някои от холивудските знаменитости покрай бизнеса на майка си.

"Най-добрият ѝ приятел имаше строителна фирма и строеше къщите на Арнолд Шварценегер и Брус Уилис по това време. Покрай майка ми, която имаше работа на тези обекти, се запознах с тях. Бях почитател на Арнолд. Видях го на живо за първи път, когато ни покани на вечеря у тях. Тогава се строеше басейнът му. Отвори вратата полугол, само с халат и се виждаха всичките му мускули", смее се Георги. "О, здравей, ти си от България. Там имате много добри борци". Това бяха първите му думи! Супер свеж и позитивен човек."

С Брус Уилис Георги се запознава докато е bus boy - момче, което асистира на бармана. Точно срещу работното му място, актьорът често сяда да свири на хармоника с музикантите от бар "Минт". Когато си взима храна от ресторанта, където работи Георги, често си говорят, защото се познават и покрай майка му. Брус се оказва огромен любител на блус музиката, а Георги , точно по това време, се запалва по същия жанр.

"Дотогава бях ходил на уроци по пиано в София, тъй като чичо ми е диригент (бел.ред. маестро Стефан Линев). Тази половина от семейството искаше да ме насочи към музиката, смятайки, че би трябвало да имам някакъв талант заради чичо ми. Обаче учителката, която имах, бе доста строга, възрастна жена, която всеки път като направя грешка, ме удряше през ръцете. Караше ме да уча теория, а аз нямах голям интерес. Исках да свиря нещата, които мен ме кефят, да експериментирам и така спрях с уроците по пиано в България".

Снимка: Христо Йорданов

Музиката, обаче, го преследва и в Сън Вали, където освен че играе футбол, има нужда да усвои и някакъв занаят. Купуват му китара, като интересът му е към блуса, като на Брус. Хората от града и околностите, обаче, са на вълна пънк музика.

"Не ми беше любимото, но понеже исках да бъда част от проект - започнах да свиря на бас китара. Винаги това беше свободната позиция, никой не искаше да свири на бас. Може би защото конкретно в пънк музиката басът не е толкова наяве. Не взима превес над останалите инструменти, няма главна роля. Там са китара, барабани и вокал. Без бас не звучи както трябва, но не можеш да кажеш, че има нещо много интересно, което да се случва там.

А всеки иска да бъде рокзвевзда!

Така, с доста звезден старт в живота отвъд Океана, Георги вече усеща, че може би нещо голямо предстои. Когато се запознава отблизо с китарата, Kan Wakan все още не съществува в главата му. Проектът преди да е Kan Wakan се казва "Орен Лайънс". Това е всъщност името на истински представител на индианците от Айдахо, пазител на вярата и културата им.

"Там има много индиански резервати. На такъв тип места те са защитени, имат си собствени закони и могат да правят горе-долу каквото си искат. Доста от тях са построили казина, където можеш да играеш, въпреки че в целия щат е забранено. За тях може и те така правят пари. Предлагат неща, които са забранени, защото за защитени", разкрива Георги.

След като "Орен Лайънс" дебютира със сингъл, музикантът се набива в очите на един от най-влиятелните радиоводещи в Лос Анджелис и влиза в стрийминга на станцията KCRW. В сутрешното шоу, в което пускат най-новата, некомерсиална музика, Георги Линев успява намери своето място. Сингълът се върти всеки ден и започва да се гради сериозен интерес към работата му.

"Започнаха да пишат мениджъри и лейбъли. От по-големите ми писа туринг агента на Lorde, който се занимаваше предимно с изгряващи артисти. След около месец и половина парчето "Forever Found" набра инерция и бяха написали статия в сайта, кoято стана най-четена. Това, което ме изненада да прочета за себе си в този материал, и аз се съгласих с това определение бе, че музиката ми е много кинаджийска, защото има оркестър и зазпочва сякаш гледаш филм на Деймс Бонд", споделя Георги.

Това е сюблимент момент, който увенчава множество опити към голямата сцена, които включват да е инструменталист на много банди с една едничка цел - да стигне до ниво да пътува и да свири извън Лос Анджелис и щата. Дори извън Америка.

"Никога не се получаваше. Моментът дойде, когато започнах да се занимавам с моята собствена, авторска музика. Започна веднага да работи за мен. Това бе знак, че трябва да продължа по този път и да не се разсейвам", споделя за началото Георги.

По същото време адвокатът на Орен Лайънс се свързва с музиканта. Според закон, докато човекът още е жив, нямаш право да ползваш името му. Така се налага да помисли за друго наименование на проекта си.

"Беше изпратено писмо, точно в момента, в който с това име нещата за мен се развиваха със светкавична скорост. Трябваше да си променя името. По това време вече бях избрал музиканти, с които да свирим на живо и да записваме в студио. Работих с певицата Кристияне Баутиста, която е с филипински призход, и с китариста Питър Потийонди с унгарски произход", казва Георги.

Мести се в Лос Анджелис, когато е на 19 години. Само там вижда път към музиката. Твори в мултикултурна обстановка, а първият сингъл вече е по радиостанциите. Тогава идва и Kan Wakan - от племето Лакота от Айдахо.

"На техния език това означава "Танц на Слънце". Търсих име, което да не е свързано нито визуално, нито като звучене с дума, която ползваш в ежедневието си. Исках името да не разсейва, да е свързано само с тази музика и този проект. Мислих го много време и до сега съм Kan Wakan, макар че никога не е било група, просто свирихме с още хора.

Kъм днешна дата Kan Wakan съм само аз

"Най-бързият път, за да си успешен в Лос Анджелис, където всички се блъскат в чутовна конкуренция, е да си искрен в това, което правиш. Тогава правилните хора те откриват. При мен така се получи. След този първи сингъл, започнаха концертите. Записах още няколко парчета и се вдигна шум за мен в града. Написаха се статии за проектите ми като обещаваш артист. Няколко лейбъла започнаха да проявяват интерес. Един от тях се оказа Verve Records - джаз лейбъл под шапката на Юнивърсъл. След това бившият мениджър на Radiohead Фил Костело ни помогна, LA Weekly ни наредиха сред десетте най-обещаващи групи на инди сцената и в топ 10 на най-обещаващите млади композитори. И така стигнах до договора с Universal Verve и Virgin UK за първия албум", казва той.

За Георги Линев се оказва интересно да смесва джаз елементите в музиката, която създава. Лейбълът Verve имат желание да се развиват наред с модерната музика, но да запазяят и спомена за джаза и неговата естетика. Това се оказва най-добрият партньор в този етап от кариерата му. За да ги спечели, ги кани концерт в репетиционната на групата.

"Не се получаваше, когато идваха да ни слушат в клуб, защото певицата бе млада и несигурна. Когато нямаше много хора в клуба, се чувстваше некомфортно и когато музикалните скаути идват, за да ни чуят за договор, го усещаха. Затова ги извикахме там, където репетираме - на наша територия. Два дни след това ни предложиха договор през 2012 година", споделя Георги Линев.

Следващата стъпка е първият албум.

Започва да организира студийните записи, като си избира звуковия инженер на Radiohead, който умее да запише някои от живите елементи по специален начин, като барабаните, които са много трудни за запис. Особено ако имаш специфична идея как да звучат, като Kan Wakan. За студийните записи подбира барабаниста на R.E.M Джоуи Уорънкър, свирил и с Том Йорк. За две седмици записват основата на албума.

Снимка: Христо Йорданов

Важно е да уточним, че Георги Линев никога не е пял. Той ползва вокалисти, композира и продуцира музиката и пише някои от текстовете. Свири на китара и клавишни.

След като основата за първия албум вече е готова, той звъни на чичо си Стефан Линев, който живее в Ню Йорк. Маестрото пристига в Лос Анджелис, за да записва с племенника си в студиото. Оркестралните части за албума са готови само за два дни.

"Да работя заедно с него бе прекрасен шанс за мен. Израснах, гледайки негови концерти", казва Георги.

Миксингът на всичко това поема Том Елмхърст, който има 16 награди "Грами", като стои зад всички албуми на Адел, Ейми Уайнхаус и много други артисти, от които самият Георги се е вдъхновявал.

"Всеки един от елементите на отделния албум е изключително важен, за да се усети музиката. Силата на Елмхърст е да работи с вокали. Пратихме му някои от парчетата, той каза, че се интересува. Покани ни в студиото му Electric Lady Studio, където е записвал Джими Хендрикс. Там наблюдавах процеса. Беше започнал 3 или 4 парчета от моите, пусна ми ги на огромни колони. Чудя се как слуша музика толкова силно! Процесът, по-който работи, е удивителен. Той не стои с часове зад пулта. Има си асистент, който наглася всичко и към 14 часа се появява Том и пуска парчето възможно най-силно, за да усети емоцията. Слуша парчето 15 минути, след това намалява и сяда на миксинг деска. Тогава започва да миксира и да си играе с копчетата. След два часа - парчето е готово".

"Игра на тронове" отваря врати

Следва кулминационен момент за Kan Wakan. Както сам казва, когато създава авторска музика, постига най-големите си успехи!

"Продуцентите ми бяха изпратили албума на HBO и те избраха парчето "Like I Need You". Поискаха да вкарат инструментала в трейлъра на четвъртия сезона. Аз не бях гледал "Игра на тронове", но знаех, че е нещо голямо. Тъй като съм фен на "Властелинът на пръстените", някак не му дадох шанс. Но осъзнах тогава, че това си е удар. След това имахме много предложения за концерти, гостувахме в сутрешни студия. Всичко свързано с промоцията на един албум. Дойде и предложение да направя музиката за един независим филм. Това беше моя мечта и тя бе осъществена, след интервю, което е достигнало до правилния човек", казва Георги Линев.

По същото време Kan Wakan започва да се развива и като продуцент, защото е търсен от много музиканти.

Снимка: Михаил Новаков

""Бях свирил на един международен фестивал в Тексас, който се казва South By South West "Саут Бай Саут Уест". Изсипват се изпълнители от цял свят, като цялата музикална индустрия се събира да гледа и слуша в рамките на седмица. Лейбъли и мениджъри търсят таланти, за да им предложат договор. Там имах около 7 концерта в рамките на една седмица. Затварят град Остин за седем дни, предстяте ли си? Та, имахме концерт, на който след нас свириха "Royal Blood", точно преди да издадат първия си албум. След концерта се запознаха с мен и ни похвалиха в Twitter. Сприятелихме се и след това, 4 месеца по-късно, техният организатор на концертите ми писа да се включим в тяхното турне. Имахме концерти в Торонто и Канада и се оказа, че това е същият агент на Arctic Monkeys. След тези концерти се свърза отново с мен и ме покани да отворим концерта на Arctic!

Подгряването на Arctic Monkeys

"Това беше най-големият ми концерт. Помня как излизам на сцената и виждам море от хора - над 15 хиляди. В този момент можеш да замръзнеш. Излязох с китара и имам два кийборда пред мен - синтезатор, ефекти за китарата и суичвам. Когато приключих подгряващата част, бях замаян от адреналин. Имах нужда малко да се успокоя зад сцената, направих си един шот. И интересно бе, че с барабаниста на Arctic се познавахме, защото е режисирал мой музикален клип с приятелката си. Но не бях там заради това познанство", споделя Георги Линев.

През цялото време, в пътя нагоре, е усещал, че музиката е неговият път. "Докато не започнах да правя моята музика, нещата някак не се получаваха", споделя Kan Wakan.

"Нарича се Закон на привличането. Когато гониш нещо с цялото си сърце, Вселената ти подсказва как да стигнеш до него. В моя случай се занимавах с много неща, които не бяха в правилната посока. Когато тръгнах по моя път - нещата се случиха", казва Kan Wakan.

Музиката му е различна във всеки албум. Първият е кинаджийски с джаз елементи, вторият преминава към електронните дебри, а в третият съчетава и двете неща - оркестрален момент и динамична електронна основа зад него, отново с живи инструменти.

Парчето с Тони Стораро

След толкова много звездни имена, няма как да не попитаме Kan Wakan как стигна до Тони Стораро за колаборацията "Убиваш всичко в мен".

"Не съм го мислил така, че да търся Тони Стораро. Случайно бе. Бях в България вече, пътувах към морето с приятели, звучеше една негова песен: "Ако една звезда си". Бях в лятно настроение, това парче някак бе саундтрак на момента. Гласът му бе нещото, което ме впечатли. Не съм любител на поп-фолк музика. Не бях слушал такъв тип музика в САЩ. Чувал бях оттук-оттам, но откакто заминах почти не ми е попадала. И сега, като я чух все едно за първи път, без предразсъдъци, не ме вълнуваше на културно ниво как ще се възприеме от обществото. По-скоро ме интересуваше емоцията, която води и самият глас на Тони, който за мен е много дълбок, плътен и красив. Обичам да експериментирам с различни гласове. Предимно съм работил с женски вокали. Това е първото ми парче с български певец, което съм издавал. Свирил съм с DESY на живо, но не сме записвали песен, която да е излизала като колаборация".

Кадър: Личен архив

Сякаш парчето с Тони Стораро е правено за чужбина. Така ми казва фенка на Kan Wakan, когато споделям, че отивам в студиото му за това интервю. " Някак не звучи като за България, по-скоро като за музикалния пазар на Турция", са точните ѝ думи. Едва ли Kan Wakan прави парче за конкретна географска ширина, мисля си аз. Музикантите трябва да достигат до където могат.

"Просто си е парче. Други хора коментираха, че правя парчета за слава и за пари и съм от страната на чалгата. Сега това парче ще бъде миксирано от трима представители на ъндърграунда у нас", издава Kan Wakan. "Тони много искаше да направим друг вид ремикс, но не можех да се сетя за артист в поп-фолка, който да направи нещо подходящо. Но знаех, че в хип-хоп и електрониката може да се роди ремикс версия, която и на мен да ми хареса. И това да задоволи желанието на Тони Стораро за по-динамична версия. В края на този месец ще пуснем ремиксите и очаквам с нетърпение реакцията на публиката", казва Георги Линев.

А докато чакаме ремиксите на Kan Wakan и Тони Стораро...

Преди броени часове се случи световната премиера на третия албум на Kan Wakan. В него той запазва линията да колаборира с много гости, сред които е и Saigo. Във Phantasmagoria Vol.2 композиторът и продуцент изследва понятието за “фантасмагория” - “поредица от истински, или въображаеми образи, които изглеждат като сън”. Паралелно излезе и четвъртият сингъл, заедно с видео към него - към песента On Your Shoulders, отново с участието на SAIGO, koйто може да видите в края на интервюто.

В музиката си Kan Wakan изследва границите на трип хопа, като го смесва с деликатна електроника, въздействащи кинематографични оркестрации, сайкъделик елементи и меланхолични мелодии.

В третия си албум Kan Wakan e заключил саундтрака на преживяванията, които е имал от Лос Анджелис до връщането му в България. Това включва и да си в изолация, да си сам вкъщи и да се чувстваш все едно света около теб се срива. Сам си с мислите си. Рефлекираш върху миналото си. Целият този хаос и стрес, който се случва заради ситуацията, в същото време ти дава спокойствието. Времето да работиш за това, което обичаш. Получило се е съчетание на емоционалното състояние на Георги Линев и повечето свобода, от която е имал нужда. Да си свободен в изолация.

ИЗБРАНО