#Какво е Успеха? Слава. Финансова сигурност. Щастие. Свобода. Всичко да ти се случи така, както си мечтал... Достатъчно ли е от баба до бебе да знаят псевдонима ти по-добре, отколкото първото име,  да разпознават гласа ти и даже смеха ти, да си на билбордове и по телевизионни реклами?  Може ли Успеха да те направи по-замислен, по-добър и въздигнат? 

С Казино "Сезам" тръгваме да търсим истинското лице на Успеха с човека, който има фенове във всички възрастови и социални групи - Явор Янакиев, по-добре познат като 100 КИЛА! История за планетата Вода, за работата му като музикален редактор и как го промени Тя - ще разберете от интервюто ни, запечатано в една от специалните фотосесии, подкрепени от "Казино Сезам!

***

Звъни ми ден по-рано от уговореното време, за да ми каже, че е в София. Мисля, че се шегува. Или просто се вълнува и затова е объркал датата. Няма да разберем най-вероятно, защото това е неговата запазена марка. Никога не знаеш до колко е сериозен. 

100 Кила няма нужда от представяне, но аз имам - познаваме се от близо 20 години, но никога досега не съм му взимала интервю.

"Отдавна го чакахме този момент", казват моите приятели, всички от които негови фенове.

А аз пък отдавна знам защо го харесват хората. Със 100 Кила винаги е смешно, но никога не знаеш кога се шегува и дали говори сериозно. Добре, че е майтапът да си кажем истината. А в този разговор има повече истина и по-малко майтап. И може би е първият ни сериозен разговор, всъщност. 

"Винаги съм сериозен", казва ми и отново се смее заразително. "Ама наистина ли не разбираш, когато се бъзикам?"

"Ами най-трудно ми е в чата. Последният път ми каза, че искаш да те клонирам с манекен", отговарям му.

Още с влизането в хотела, вече са го разпознали на входа и са го отвели до 28-я етаж, откъдето виждаме цяла София. Жените от персонала му говорят на "ти" и го изпращат с уговорката, че го очакват на 26-и, когато явно имат частно събитие с негово участие.

"Да, веднага ме посрещнаха, даже си мислеха, че за събитето идвам на оглед", обяснява ми с широка усмивка Явор покрай поредицата ласкателства, които получава на сбогуване при асансьора. Енергичен, подготвен и способен да вдигне дори празен ресторант на крака - стилните лампи се превръщат в микрофон, масата - в кораб, а 100 Кила - в капитан на това пътуване във времето.

Снимка: Радина Ганчева за #URBN/Dir.bg

Поглежда през прозореца към Витоша и столичните булеварди:

"Знаеш ли какво осъзнах? Ние сме за страшно малко време на този свят. Ако се замислиш имаме най-много 4 цикъла от по 20 години. Аз съм вече във втория", казва ми.

Може би най-хубавият му до момента и най-осъзнатият.

Знам точно колко долу е бил и колко горе е в момента. Шегуваме се, че фенската маса на 100 Кила е от без зъби до без зъби - което си е грандиозен успех. До момента е нямало място, на което да не го разпознаят.

"От бебета до хора, които са в четвъртия цикъл. Срещал съм възрастни, които ме питат:

"100 Кила, ти ли си ве?

Аз теб те знам. Гледал съм те с Фицата (бел.ред. - актьорът Филип Аврамов) в "Домашен арест". В "Къртицата". В "Черешката на тортата". Точно заради това си позволявам да участвам в такива предавания, защото не е рапърско, но знам, че има едни хора, които няма да си пуснат "Гугудки по масата" и да си кажат: "Таз песен на Килата гърми", обаче си пускат предаванията", смее се Явор.

Снимка: Радина Ганчева за #URBN/Dir.bg

Съжалявам, че няма как да го чуете с неговата интонация в момента, но представете си го седнал там, на кожените кресла, пие кафе - любимото му занимание сутрин и говори, сякаш е на сцената. Същевременно я няма онази дистанция, която много от вас може да се наложи да спазват, ако го срещнат на улицата. Това, което може да го изкара от нерви е, когато докато се разхожда с приятелката си някой дойде и му подаде демонстративно ръка за поздрав.

"Не, пич, няма да пусна жена ми, за да ти кажа здрасти", казва ми Явор.

Децата знаят песните му наизуст. Има фенове още от времето на R`n`B Records, които вече имат свои деца и им пускат 100 Кила.

"Най-големият шок за малките е, когато ме видят на живо и им кажа нещо. Тогава чувам как едното дете казва на другото:

"Уау, гласът му е като на компютъра".

Има сладурчета дето са ги научили на рапърски жестове у дома и ги демонстрират. Дори в периодите, в които все още залитах по разни пороци, любимото ми предаване бе "Кой е по-по най". Прибирам се след брутален афтър, сядам на един диван пред телевизора и се отдавам на тази конска доза смях. Един час яко смях. Представяш ли си след уикенд по дискотеките и още 4 часа афтър, на който са ме взели за психолог и 4 часа са си изливали душата пред мен, какво разпускане е това? Даже по едно време на афтърите им казвах:

"Пич, аз съм рапър, не съм психолог".

Когато спряха "Кой е по-по-най" - яд ме хвана. Не разбират от телевизия, за да свалят от екрана този първосигнален позитивизъм в най-чистата му форма", казва ми Явор.

Поглежайки назад към първите 20 и началото на вторите може да обобщим, че 100 Кила е извървял много дълъг път.

"Моята история на успеха е изтъкана от много грешки и уроци, получени по трудния начин. Единственото, на което съм разчитал, е якото бачкане. Когато бачкаш супер яко, няма кой да опровергае успеха ти. Няма какво друго да кажат за теб, освен:

"Той работи много"

Ако го правиш здраво и постоянно, това ще те отведе до твоята ясна цел. До това, което точно искаш", казва 100 Кила.

И издава част от своята рецепта. Задава си планове за всеки 5 години. Има и краткосрочни - от по 6 месеца до година.

"Ако искате да успеете, винаги имайте и двата плана какво искате да ви се случи. Всяка година я започвам с едно табло. Отделям два-три дни, сядам пред белия лист и пиша. Проектирам бъдещето си. Дори просто в съзнанието ми. Преглеждам след това и изписвам с маркер на таблото на стената. Таблото за мен е помагало. Гледам го всеки ден. Така никога не се чувствам във въздуха и в пространството. Ако започна да се рея, чета и отбелязвам:

"Ето, това не съм постигнал. След това се захващам"

Снимка: Радина Гaнчева за URBN/Dir.bg

Има една максима, която всички знаем, но я осъзнаваме пълноценно във времето. Осъзнал я е и той:

Апетитът идва с яденето!

"Апетитът ми в началото е бил много по-различен от този сега", казва ми Явор, докато похапва Клуб Сандвич - една от любимите закуски на варненците в София. "И наистина ми се случват неща, които дори не съм и мечтал. Например, един от най-големите ми успехи в кариерен план е песента с Rick Ross. Но още преди тя да се случи, аз го бях изпял в мое парче - ще дойде време, когато диджеят ще миксира мое парче с такова с Rick Ross", споделя ми той.

Това, което аз научавам от това интервю е, че 100 Кила ми е бил колега. За кратко, в списание - имал страница за хип-хоп в едно несъществуващо вече издание.

"Тъкмо бях дошъл в София. Тогава заплащането ми бе толкова оскъдно, че бях сметнал, че ако участвам всяка седмица и получавам по 40 лв. на страничка, това означава, че мога да си платя наема само за общата квартира. Тогава нямах никакви пари и трябваше някак си да скалъпя нещата, че да бъда и рапър, и DJ. Много се радвах на възможността в списанието и първата ми страница беше за Rick Ross".

През 2006-2007 година и Rick Ross, и 100 Кила са на старта на кариерата си. Пикът идва по-късно и за двамата.

"Към днешна дата измервам успеха с това, което оставям след себе си. Горд съм с Фондацията "100 Кила", която създадохме, за да помагаме на Татяна Иванова да излети в Космоса и представи България в астронавтиката. Това е много над Успеха, за който някога съм мечтал. Отделните благотворителни кампании, които започнах в годините, страшно много промениха начина ми на мислене за живота. Аз самият също много се промених. Кръгозорът ми стана много по-широк. И ако преди това имах 100 вредни навика, сега имам 90. Успях да поизчистя малко", казва 100 Кила.

Колкото по-голям е успехът ти, толкова по-широк е кръгозорът ти.

Колкото по-необятен е хоризонтът ти, толкова повече ще обхванеш. Това е есенцията на Успеха за Явор Янакиев.

Снимка: Радина Гaнчева за URBN/Dir.bg

"Като говорим за успеха се сещам за едно предложение, което получих преди години от една изпълнителка - да запишем песен на турски. И двамата не знаехме езика, но можехме да ползваме турски писатели за текста. Тогава тя ми каза ми: "Представи си, това е публика 30-40 пъти по-голяма от България." Въпреки това отказах. Бих направил първо песен на английски, но осъзнавам, че дори този език, който говоря от дете, не ми е толкова чист като произношение, а какво остава за турския? Но бях пробвал да напиша текст с турски чуждици и се получи много хумористично. Нещо от рода на: "Оу, аркадаш, демек homie... " Ама ме избиваше на смях и прецених, че не е моето".

Отново се замислям, колко ме е яд, че не можете да го чуете в това "изпълнение". Но пък със сигурност вече се усмихвате, ако сте стигнали дотук. Въпреки всичко, 100 Кила не смята, че има кой знае какво чувство за хумор.

"Просто мисля, че имам едно доста напрягащо и налагащо се "Хеее" (демонстрира го!) и ти от няма накъде се смееш. Гледам с чувство за хумор към себе си, обаче. Разбира се, има и моменти, в които съм сериозен - обикновено в ситуации, в които няма място за шегички. Но що се отнася до мен - разбирам, че най-добрите шеги са, когато са на собствен гръб. Тогава си сигурен, че няма да обидиш човека отсреща. И ако е добра шегата - може дори да го разчупиш дотолкова, че да си позволи да ти се изсмее в лицето, на твой гръб, отделяйки се от притесненията и той да не те обиди. До голяма степен някои от текстовете ми са с чисто комична насока и са направени за майтап. Хората ги помнят и пеят, защото са забавни", споделя още изпълнителят.

В момента живее във Варна. Казва, че там има една мая, която се носи във въздуха, в уличките, в хората. Идва от Морето.

"Човек като стане сутрин, си мие очите. Използва вода, за да се разсъни, да се почувства добре. Измиваш си очите и ти става приятно. Измиваш си лицето - става ти приятно. Пиеш чаша вода - става ти супер приятно. Влизаш да си удариш един душ - и от водата ти става супер приятно. Представи си какво е да живееш на брега на морето... Това море ти носи една енергия, която не можеш да я опишеш и да ѝ лепнеш етикет: "Ето точно това ми носи!". То е необяснимо, но ние от бебета живеем в утробите на майките си във вода и тя е част от нашата същност. Няма как морето, което се намира на 70 метра от мен ежедневно, да не ми влияе. Влияе ми страшно много. И, разбира се, положително, защото това е натуралният ни хабитат. Фактически погледнато ние живеем на планетата Вода, защото сме единствената планета към момента, на която има вода. Не знам кой е решил да нарече планетата Земя, но земя има и на Марс, и на Венера, и на Нептун, а вода има само тук", казва ми Явор.

Снимка: Радина Гaнчева за URBN/Dir.bg

В успеха му има много от маята на Варна. С правилната закваска и непрестанен труд, 100 Кила успява да стигне до тези 20 години от живота си, в които графикът му е пълен в следващите месеци.

"Може би това наваляне, което съм правил в първите си 20 години - всеки ден на плаж, постоянно някъде с аверите ми, точно с тази мая дойдох в София и запалих цяла България по моите песни, по начина на изразяване. Например лафът "майка" беше сред най-използваните от 2012 до 2015 година и до ден днешен обикаля по мемета. Не мога да повярвам понякога...", смее се Явор.

Разказва ми за морето и Варна, все едно не е виждал родния си град отдавна, а както разбрахме - вчера е пристигнал в столицата. Там е неговата природа. Естествения му хабитат, както го нарича. Там ескалират емоциите и душевността му.

"В отношенията, диалозите, комуникацията между хората във Варна - това е инжектирано в мен и го преработвам така, че когато го раздавам на хората, да го приемат като готин вайб. Варненци сме особено силни лятото, когато често ни питат: "Можем ли да дойдем на едно гости?" - "Заповядайте!" Щеш не щеш винаги искаш да имаш някой авер от Варна. Още от малък си спомням, макар че нямам много роднини извън Варна, че на гости ни идваха приятелски семейства от други градове. Бях забелязъл, че имаше нещо като график. Едни идват, другите тръгват. Понякога се застъпват - тогава се надуваха едни дюшеци, децата спят на тях, големите на леглата.. Това е, защото хората обичат да ходят на плаж и обичат морето! И избират приятел, за да не плащат за квартира. Затова и хората са настроени предимно приятелски към Варна. Но има и друго... Kaто си беден човек, вратите ти са винаги отворени. Бедните хора единствено искат приятели - да разменят по някоя приказка, да се посмеят, да пият по едно кафе, казва ми 100 Кила.

Снимка: Радина Гaнчева за URBN/Dir.bg

"Защото бедният човек си казва: нямам пари, не мога да изляза никъде, но ще се кефя да дойде някой в нас. Аз останах с този манталитет на бедния човек. Понеже съм минал бедността, аз не знам какво е да почиваш. Брат ми един ден ми го каза" Подсъзнателно се страхуваме да не се върнем в онова положение, и затова не почиваме", споделя ми Явор.

Питам го бедността ли е най-големият му страх.

Да се върне назад, отново да търси стълба за нагоре?

"Не. Имам страх от Бога", категоричен е. "Господ ми е дал възможността да се изразявам, да ми идват сигнали отгоре и чак след това идва и любовта на феновете. Страхът ми е от това, че старините на един музикант много странно са разположени в България. Тук щастлив, стар музикант няма. Всички носят белезите от нощния живот, повечето нямат пенсии, защото са работили на граждански договори или са получавали пари на ръка, понеже повечето шефове не искат да плащат осигуровки на някого. Повечето чорбаджии все още си мислят, че музиката е най-маловажното нещо в заведението. А всъщност музиката е единственото нещо, което те прави заведение, защото всички останали стоки в заведението ти се продават и в магазина. И единствено музиката и присъствието на госта или DJ-я те правят по-специално място. Защото и вкъщи можеш да си пуснеш музика, да си правиш каквото искаш. Но защо да идвам при теб? Защото има един готин DJ, един готин изпълнител, който ще те забавлява, ще ти създаде емоции, ще те изведе малко от ежедневието. Това плащаш ти".

Снимка: Радина Гaнчева за URBN/Dir.bg

Не се възприема като музикант, а като DJ. Професионално смята, че е страхотен композитор и текстописец, както и изпълнител и продуцент. Не свири на инструмент, но пък се вписва перфектно в общоприетото разбиране за артист. И точно тази позиция, в която се намира в момента, идва след промяната, която сам избира да направи със себе си.

"В рапа е много важно хората да разберат, че една песен като я пишеш, трябва да я мислиш как ще остарее в следващите 10 години. Дали ти в следващите 10 години ще се чувстваш спокойно да я изпееш. Рапърите трябва да разберат, че трябва да пеят това, от което няма да им е неудобно един ден. Защото иначе много бързо ще ти свърши живота, понеже няма да съответстват гангстерските ти или строго деградивни текстове с твоята външност и възраст по някое време. Затова с годините аз се пречупих и със стартирането на песента "Спуснати завеси" - ремикс на Лора Караджова задействах една линия, която върви успоредно с твърдите ми рап песни. В тази линия, освен "Спуснати завеси" влизат и "Моето радио", "Мой стих","Just two of us" и "За теб" с Маги Джанаварова и още няколко проекта, за които още не знаете. Но ако си мислите, че сте чули всичко от 100 Кила - такова нещо ви очаква, че след като го издам, най-доброто ще бъде да не издавам нищо поне две години след това. За да може хората да му се наситят. Този проект ще е туист на самия 100 Kила, който познавате от "Ланец на врата ми", "Там тарарам" и т.н. Успях в годините да създам нещо, което няма времева линия. И ще можем да се съберем да го чуем в присъствието на от 5-годишни до 105-годишни и да е от днес до 100 години", разкрива той.

Говорейки за бъдещето и годините, стигаме отново до темата за четирите цикъла от по 20 години в живота на човека.

"Във втория цикъл от моя живот осъзнах, че е време да градя за себе си и тръгнах по пътя на успеха. Надявам се с помощта на Господ, който да ме пази здрав, да може втория цикъл от 20 години да го разтегля в 30. Да успея да го разширя. Което изисква и от моя страна много работа, защото, ето виж какви метаморфози претърпях аз с наркотиците и алкохола, които в един определен момент от живота ми бяха в него. Осъзнах, че си стопявам циклите по този начин. Стопявам си контактите с хората. Нервната система и съзнанието", казва Явор.

Знаех, че е минал и през периода на затваряне. За доста приятели. Спусна завесата, както се казва.

"Защото осъзнах, че прекалено много давам за другите, а то не винаги е оправдано. И докато давам, се замислих, че е по-добре да правя нещо за себе си. Дадох си сметка, че съм позволил на хората така да ме таксуват. Обрах тази инерция и някои работи натурално си отпаднаха", казва той.

В тази метаморфоза пръст има приятелката му. Около нея мистерия няма. Просто в България не е хубаво да си показваш много личния живот, смята 100 Кила.

Снимка: Радина Ганчева за #URBN/Dir.bg

Защото винаги ще има някой, който да се вре там, където не му е работата, без да си дава сметка, че човек щом е избрал да бъде с някого, приел го е такъв какъвто е и двамата са наясно.

"До голяма степен Тя ме промени, защото, когато имаш един човек, който е с теб нонстоп и може да те погледне отстрани- може да ти каже най-добре кои са ти минусите. Въпросът е да се вслушаш в този човек, защото той не е с теб само на купоните и по дискотеките, а понякога ти казва: "Тия чехли по средата на стаята, нормално ли е ?" Прибирам си чехлите и продължавам", смее се Явор.

"Много години съм живял сам, без да имам сериозна връзка. Моят апартамент беше рап бърлога. Прибирам се с един сак с дрехи, след като цяла седмица съм бил някъде, изсипвам го, пълня го отново тръгвам. Като се прибера след това мебелите са се изгубили под дрехите за пране. Вече не е така. Осъзнах, че носи много голямо удоволствие да подредиш един хаос. Изглежда страшно, но като се хванеш - след час положението изглежда съвсем различно".

Тя, приятелката му, е Успеха за 100 Кила в личен план. Защото най-важното остава семейството.

"А Тя е моето семейство. В последните няколко години така се случи, че загубих родителите си. Съответно Тя е човекът до мен, на който мога да разчитам и заедно да гледаме напред в бъдещето. Мисля, че съм намерил най-подходящата жена за мен, която ме възприема такъв какъвто съм. Не ѝ спестявам нищо, за да е наясно, да знае с какво се хваща. Наскоро ми каза: "Аз не съм те вижала пиян". Веднъж само съм се напивал с нея, бяхме в Индонезия. Обаче там е толкова топло, че изпихме по 100 гр. узо и аз се напих. Стана ми весело, започнах да скачам, да пея, да танцувам", разказва ми за общото им преживявания.

Целият този успех неминуемо върви по пътя на вярата в самия себе си. Явор Янакиев a.k.a. 100 Кила е категоричен, че той е човекът, който най-силно е вярвал в себе си.

"Това е друга част от есенцията на успеха. Жертвите, които даваш за собствения ти успех идват единствено и само от тебе. Друг няма кой да го направи вместо теб. И понеже жертвоприношението е самия себе си, то ти дава плод накрая. Защото когато човек се жертва, не прави хаотични движения. Прави точно конкретни действия, за да има последствия. И когато опира до теб - казваш си това ще направя, защото това искам да се случи и мога да го жертвам".

Голяма част от феновете му вече не са фенове, приятели са, обяснява ми.

Снимка: Радина Гaнчева за URBN/Dir.bg

"Когато обяснявам колко ми е било трудно, има хора, които знаят колко точно ми е било трудно. В това число и ти. И знаят, че това, което говоря по телевизията дори три пъти по-меко го казвам. За разликата от хората в България, които раздуват историите си - аз спестявам. Някои от ситуациите в живота ми са нереални. Прагът на бедност беше много надолу. Толкова надолу, че ми трябваше стълба, за да видя дъното. Но никога не съм бил нито повече, нито по-малко от себе си - Явор", казва ми.

Не си задържа емоциите. Крещи, вика, прави, струва и след 5 минути му е минало. Казва, че ако се опита да се въздържа и затвори цялата си емоционалност, ще започне да го изяжда.

"Негативните усещания ще назряват. Ще ме разболеят, защото съм таял болка или неприязън. В годините прилагам една практика. Когато ме ядоса някой - започвам да му говоря сам в колата. Няма проблеми. На глас. Да го изрека. Защото ако го оставя в мен, мозъкът започва да работи, да нищи и не съм фокусиран. Та качвам се в колата, правя едно кръгче и си казвам всичко. Миниконстилации, за да си изяснявам ситуациите", смее се отново.

Защото животът трябва да се живее. Така казва баба му, родена през 1932 година.

Снимка: Радина Гaнчева за URBN/Dir.bg

"Зaпочнах да се вглеждам много във възрастните хора. Те казват точно на място нещата. С две приказки. И няма как да им отговориш. Животът е един миг. Моята баба е живяла във време, в което хладилникът се е копаел в земята. Наясно ли сме какъв процес са изживели тези хора? Ако е имало филми за бъдещето тогава, сега ние живеем в бъдещето. И реално се страхувам от изкуствения интелект именно защото той е създаден до известна степен да направи предписание за въпроните цикли на живота. 4 цикъла по 20 години. Това е супер малко, хора!"

Не е трудно да усетиш, че освен човек на действието, 100 Кила е и визионер. Има силата да погледне напред.

"През 2014-2015 някъде се опитах да видя медицината напред в годините. И тогава казах на аверите ми: "Знаете ли, че ще дойде момент, в който още с раждането на детето, ще питат родителите му:

"Колко години искаш да живее? 100? 200? 400 години?"

За 400 години живот ще ти струва еди колко си милиона. И докато се раждаш, ще ти набият нанороботи, които през целия ти живот ще са лекарите вътре в тялото ти. Всеки един процес в тялото ще може да се забави - захабяване на стави, вътрешно възпаление, други заболявания и т.н. ", отново поглежда към невероятната гледка на София отвисока и Витоша.

"Погледни света колко е голям... Този свят е направен, за да го видим. Така че не се забивайте на едно и също място. Онзи, който казва, че камъкът си тежи на мястото трябва да осъзнае, че ние сме Камък на планетата Земя, която няма улици, градове, села и държави. Тази планета е за всички. Разглеждайте я, защото в живота това е най-важното - да си погледнал, видял, чул. Това е успех.

Защото все още има хора, които никога не са виждали морето! 

URBN Team:

Интервю и концепция: Криси Димитрова

Стайлинг: Александрина Дерменджийска

Грим: Росина Георгиева

Снимки: Радина Ганчева

Гардероб и дизайнер: Личен архив 

Ръководител "Креативни проекти": Вяра Младенова

PM: Стефан Бератов

Локация: Ресторант Spectrum, който тази есен предстои да отвори врати на 28-ия етаж в Grand Hotel Millennium Sofia

 

Специален проект на #URBN & Kaзино "Сезам" от поредицата "Истории за Успеха"!