#Хората до известна степен сме воайори. Черпим вдъхновение от чуждата болка. Наблюдаваме с любопитство интимния свят на другия в реалити предавания, в пресата, по улиците, за да си извадим поуки, да открием решения, да се предпазим... Наблюдаваме - всеки от нас по различни, свои причини. Търсим в другия надеждата и вярата. След това се прераждаме като перли на мекотели и се отличаваме с изключителната си твърдост в ежедневието, покачвайки собствената си социалната цена...

В Специален проект на BIOTEN и #URBN ви разказваме историята на една актриса със златен блясък в черните като перли очи – Александра Сърчаджиева, изложила живота си на показ и преживяла над 55 катарзиса пред очите на стотици непознати с хитовия спектакъл „На живо“. Заставаме с нея пред огледалото след трите ѝ трудни години в живота ѝ. Признава, че макар да не е суетна, се учи да открива златното време за себе си всеки ден, заедно със серията BIOTEN Hyaluronic Gold. Правим заедно равносметката за изкуството да падаш, усещането да си оголен нерв и силата да поведеш десетки към техния катарзис с цената на своя собствен.

Снимка: Радина Гaнчева за URBN/Dir.bg

„Поставила съм си за цел да се науча, че е много хубаво човек да се грижи за себе си. Да си обръща внимание. Когато ти се чувстваш добре и другите ще се чувстват добре около теб. Когато ти се харесваш – и другите ще те харесват. Всичко това идва след като се приемеш какъвто си и нямаш проблем със себе си“, казва Алекс.

Oще снимки вижте тук >>>

Поглеждаме отново към отражението ѝ – перлен прах и блясък в очите. Големите черни очи, които не само много са плакали, но и много са разплаквали. За щастие, само от сцената.

„Виждам едно момиче, на което колкото и понякога да му е трудно – вече се усмихва. Вярвам, че усмивката отваря врати. Затова дори когато ти много трудно – тя трябва да е на лицето ти. Дори когато не можеш да станеш от дивана в хола, трябва да намериш сили да застанеш пред огледалото и да се погрижиш за себе си. И това да бъде рутина. Нека бръчките по лицата ни са от смях, а не от сълзи“, казва ми тя.

Снимка: Радина Гaнчева за URBN/Dir.bg

„След три трудни години, сега се надявам да виждам една по-адекватна жена, която вече се е поизправила, макар и все още леко да се клатушка. И в огледалото да виждам всеки ден едно момиче, което държи крем на BIOTEN Hyaluronic Gold в ръцете си и с усмивка ще си го сложи на лицето“, споделя ми Алекс. Не времето я е излекувало след необратимите загуби, уточнява тя.

„Не вярвам, че времето лекува. Колкото повече време минава, онзи, който го няма до теб ти липса още повече. Ти просто се научаваш да живееш с болката, която носиш. Но след рутината на деня, когато вечер си легнеш и останеш сам с душичката си – тази липса ти напомня за себе си“, споделя Алекс.

На шията ѝ проблясва златен медальон.

Зачитам се в надиса – „На Живо“. Името на хитовия моноспектакъл, изигран 55 пъти към момента на срещата ни.

„Имах нужда да го направя. Тръгнах с идеята, че ако мога дори на един човек да помогна – значи има смисъл в това, което правя. Не съм очаквала, че отзвукът ще бъде толкова голям. Но след това си се замислям и че красивите неща се раждат след голяма болка. Ако човек премине през тази болка и успее да я насочи в нещо смислено, в изкуството – ще му бъде по-леко. Великите парчета изкуство са родени от болка в повечето случаи“.

Снимка: Радина Гaнчева за URBN/Dir.bg

Идеята за преживяването „На живо“, както го определя самата Алекс, се ражда три месеца, след като си отива партньорът ѝ – актьорът Иван Ласкин.

„Един ден, докато си почивах, телефонът внезапно звънна.Обади ми се един приятел и ми се примоли да ида във фирмата на жената, в която бе влюбен. От фирмата искали популярен човек, който да разкаже пред публика мотивиращата си история. Сепнах се: „Аз не знам дали знаеш какво се случва в моя живот, но нищо мотивиращо не мога да кажа на никого“. Той започна да ме убеждава, че ще е само пред 10-15 човека за около 10-15 минути. Съгласих се, защото човекът явно беше на зор (смее се). Отидох както си ходя обикновено – като пет за четири, като джапанка, както обичам да казвам. Посрещна ме въпросното момиче и се оказах пред много повече от 10-15 човека. Толкова се притесних, почервенях като домат... А те ми казаха, че дори залата не е успяла да побере всички желаещи. Започнах да говоря по начин, по който говориш пред хора, които не познаваш все пак, а те се смееха повече, отколкото на комедийните ми представления. Задълбочих разговора, те започнаха да реват. Ама не бяха само жени, имаше и мъже. Накрая се оказа, че съм говорила час и 40 минути. И като излязох оттам, си казах, че може би трябва да направя нещо такова“.

Година и половина по-късно въпросният приятел вече е щастливо женен за въпросната дама от фирмата, а през цялото това време идеята за спектакъла се наслагва.

Снимка: Радина Гaнчева за URBN/Dir.bg

„Казах си, че няма да го насилвам. Когато стане – тогава. Реших, че не е хигиенично сама да си пиша текста, защото в живота на всеки човек всичко му е много важно и много значимо, но отстрани не са точно така нещата. Обаче не знаех към кого да се обърна и си помислих – те хората ще се появят, когато дойде моментът“

Така и става!

По време на пандемията, Алекс Сърчаджиева и дъщеря ѝ София се налага да заминат за Варна при приятели, които им помагат да си стъпят на краката. По това време Алекс се среща с режисьора Димитър Коцев-Шошо и писателят и драматург Яна Борисова.

„Говорихме си кой какво прави. Попита ме дали нещо предстои и му разказах идеята си. Каза ми, че не е правено. Отговорих му, че мога, ама не искам да го правя сама. След 10 дни Шошо и Яна ми се обадиха и ми казаха, че ще застанат до мен“.

Срещите с Яна Борисова, която пише текста за „На Живо“ са в нейния дом. Първият въпрос е дали Алекс има тема от живота си, за която не иска да говори.

„Отговорих, че няма такова, защото ако ще го правя или трябва да бъде честно или няма смисъл да се захващам. Винаги съм била честна, но не обичам да говоря за личния си живот, защото достатъчно се е спекулирало с всичко покрай мен – и с темата за баща ми, и с майка ми Пепа Николова и после с Иван... В крайна сметка бях решила – всичко ще си кажа и да видим оттам нататък за какво ще пишат... В крайна сметка се оказа, че оттам нататък могат да пишат само, че имам ново гадже – видели ме с колега да пия кафе или да се смея и вече съм в нова връзка. Явно това е много важно“, споделя Алекс.

 

Снимка: Радина Гaнчева за URBN/Dir.bg

„На живо“ е целият ѝ живот – от детството до сега. Говори за майка си – Пепа Николова, за Иван Ласкин, за баща си и за много големи български актьори.

„Вярвам, че ние трябва да имаме памет. Паметта си е моя лична кауза“

Вярва още и че паметта има своя спасителна реакция. Когато минаваш през трусове, сякаш спомен остава само от хубавото.

 

„Видях се на живо в последната година и половина. Научих, че само съм си мислела, че съм преминала през травмите и препятствията, че някак лековато съм предполагала, че съм ги преживяла. Човек загуби не може да преживее. Вярвам, че някъде, дълбоко в себе си, съм заровила болката, която седи там. Подтиснала съм я, може би, защото съм се опитала да вървя напред по някакъв начин, но и да полагам повече грижи за себе си, за да може бръчките ми да са от смях, а не от сълзи“, казва тя, отново поглеждайки в огледалото и към серията BIOTEN Hyaluronic Gold.

Снимка: Радина Гaнчева за URBN/Dir.bg

 

„Когато Яна Борисова ми даде готовия текст за "На Живо" и ми каза: „Ще ти бъде много трудно...“, отговорих: „Как ще ми е трудно? Та това са моите думи? Аз съм си го разказала“.

Но Яна се оказва права.

"Истината е, че три дни не можах да прочета монолога за майка ми. Заставаше ми една буца в гърлото и не можех“.

Когато хората гледат „На живо“ , казват, че за тях това е катарзис. В продължение на седмица след всяко представление, публиката пише писма до актрисата.

„Казват, че им трябват няколко дни, за да подредят емоциите, през които са минали. Това, че им дава вяра и надежда е важното. Поне един от присъстващите да разбере, че има смисъл да продължи напред и да не се отказва – за мен и това е достатъчно. Всеки един от нас има различен път, но смисъл винаги има – в детето ти, работата ти, новата ти любов“.

Снимка: Радина Гaнчева за URBN/Dir.bg

Всеки се губи по пътя си понякога. Няма как.

Ние сме човешки същества и имаме нужда от светлина. Понякога не я виждаме в тунела. Но трябва да вярваме, че ще повървим малко по-дълго, докато видим светлината.

"Всеки тунел има край, казва Алекс. „Слава Богу, до мен е дъщеря ми София. Не исках да гледа „На живо“. Мислех си, че много ще плаче. Тя ми казваше: „Аз знам всичко“. Да бе...! Знае го - от мен в хола. Не го знае от майка си, която ще се изправи пред пълна зала и ще разкаже тези неща“.

Така в Лондон Алекс Сърчаджиева е поставена в ситуация, за която не е подготвена. Десет минути преди началото на моноспектакъла разбира, че София е твърдо решена да е в публиката.

„На мен ми беше много трудно. На три пъти бях готова да спра „На живо“ и да кажа: „Съжалявам, не мога“, знаейки какво ще разкажа и знаейки, че тя ще го чуе. След което тя дойде, плачеше, беше много развълнувана и каза, че не разбира защо не съм ѝ давала толкова време да го гледа. Дадох си и сметка – да, тя знае всичко, но тези 3 години, откакто Иван го няма, тя не знае моите страхове, падения и сълзи, моята болка и объркване. Станах Стената опора. Орелът. Майката- Супергерой“, споделя Алекс.

Преживяването „На Живо“ променя психически Алекс.

Снимка: Радина Гaнчева за URBN/Dir.bg

„Много е интересен животът“, казва ми. „Отнема ти се една любов, но ти се дава друга. Майка ми рано си тръгна от моя живот, а връзката, която имах с нея беше невероятна и съм си мислела, че и другите хора имат подобна с майките си – оказа се, че не е така. Беше ми дадена обич от майка, за която мога само да бъда благодарна. Отиде си тази обич от живота ми и се появи Иван. Нашата любов, както казвам аз, беше като в роман. Много хора не срещат такава любов през целия си живот. Благодарна съм, защото я изживях. И когато и тази Любов си тръгна, макар че в сърцето и душата си още я нося и никога няма да си отиде, и винаги ще живее в очите на София, след Иван ми бе дадена Любовта на публиката. Защото когато свърши „На Живо“ и видя всички тези очи, изпълнени с такава Любов към мен – това е нещо, което човек не може да опише...“

Вече не си задава въпроса: „Защо на мен?“

Няма кой да отговори. Отговорът е „Защото така“. Случило се е, не може да се промени, за съжаление! Когато е била в пика на тъгата си, си е повтаряла най-вече: "Нямам избор! Трябва да продължа!"

Снимка: Радина Гaнчева за URBN/Dir.bg

„Когато Иван си отиде, аз си повтарях: „За да спася детето си, първо трябва да спася себе си. Много се надявам да съм по-адекватна като човек, общуване и майка. Давам пример, че допреди година си мислех, че съм си стъпила на краката и после се оказваше, че изобщо не е така. Когато човек остане сам, страховете са много. Но когато останеш сам с едно дете – те са още по-големи. Тогава се питаш: „Ще мога ли да се справя?“ Страхуваш се детето ти как ще мине през всичко това. Много е страшно да гледаш болката в очите на едно дете. Непоносимо е да знаеш, че ти тази болка, каквото и да направиш, не можеш да я махнеш оттам. Тя остава завинаги. За цял живот“, казва ми Алекс.

Поглеждам в нейните очи – виждам я.

„Много се надявам дъщеря ми София да счупи целия този карък“, усмихва ми се. „Снима се във филма на Яна Маринова, на който предстои премиера. Не бях съгласна въобще. Снимките бяха миналата година, докато репетирах „На живо“ и споделих на Шошо, че е избрана и че няма да я пусна. Той се обърна и ми каза: „Александра, какво ще ѝ кажеш?“ Обмислях варианта да ѝ кажа, че филмът няма да се снима заради COVID или че са избрали друго дете. Шошо отвърна: „Защо смяташ, че детето е толкова глупаво? А теб майка ти някога спря ли те?“

Думите на Шошо удрят Алекс като шамар. И Пепа Николова някога ѝ е казвала да не става актриса, но никога не застава на пътя ѝ.

„Така я пуснах, но не ходих с нея на снимки и на терен“.

 

Снимка: Радина Гaнчева за URBN/Dir.bg

„Живеем в много трудни времена. Много е трудно в днешно време да накараш някого да се засмее. Но колкото и трудно дори да се усмихваш, когато се окаже, че нямаш избор, тогава се еманципираш. Носиш си торбите от магазина до вкъщи сам. Водиш си децата на училище сам. Не знам защо живеем в свят, в който мъжете се страхуват да поемат отговорност. В тоя живот трябва да се поеме отговорност и е хубаво отговорността да бъде споделена. Хубаво е да се споделят радостите и тревогите“, казва Алекс и поглежда в огледалото с онзи магически блясък в очите и дълги, катранени мигли, сякаш поръсени с перлен прах!

 

Снимка: Радина Гaнчева за URBN/Dir.bg

Серията Bioten Hyaluronic Gold / Биотен Хиалуроник Голд / включва дневен, нощен и околоочен крем, серум и ампули е за зряла кожа. Активните съставки - комплекс HYALURONIC BOOSTER /3 типа хиалуронова киселина и 30 млн хиалуронови капсули/ и , GOLDEN PROTEINS /полипептиди от ориз и грах/ възстановяват плътността на кожата, изглаждат фините линии и бръчки и ѝ придават сияен и еластичен вид. Hyaluronic Gold уплътняващ перлен серум е с перлена технология и 90% съставки с натурален произход, осигурява пълна противобръчкова грижа за разкриване естествената младост на кожата.

Снимка: Радина Гaнчева за URBN/Dir.bg

Hyaluronic Gold уплътняващ перлен серум е с перлена технология и 90% съставки с натурален произход, осигурява пълна противобръчкова грижа за разкриване естествената младост на кожата.

 

URBN Team:

Интервю и концепция: Криси Димитрова

Стайлинг: Александрина Дерменджийска

Грим: Росина Георгиева

Коса: Натали Иванова

Снимки: Радина Ганчева

Гардероб: 

Рокля и Обувки: Mango shopsmart

Aксесоари: Zero-Tags / Александрина Дерменджийска

Ръководител "Креативни проекти": Вяра Младенова

Локация: Vienna Café & Restaurant в Grand Hotel Millennium Sofia

*Специален проект на #URBN & BIOTEN!