През 2021 година традиционното събитие на Dir.bg -#She`s The One, ще се проведе изцяло дигитално -  под формата на ексклузивни, откровени интервюта с дамите, които трудно отключват сърцата си и рядко се отварят безрезервно за масовата аудитория, за да говорят за себе си. Но сторят ли го - имат какво да кажат за успеха, паденията, спадовете и уроците в живота си. Освен да се промъкнем в съзнанията на тези дами, ще ви ги представим и по начин, по който не сте ги виждали - в концептуални фотосесии, илюстриращи най-силните им послания.

Четвъртата ни среща е посветена на Надеждата. На Черната лястовица, която стана Бяла. На една жена с кристални очи и кристална статуетка „Посланик на доброто“, с която е наградена заедно с екипа на bTV – “Бригада Нов дом“ – Мария Силвестър.

В тазгодишното издание на She`s The One тя е Жената-Кауза. Казва, че винаги, когато казва „Не“, Съдбата ѝ отговаря с „Да“. Но когато казва „Да“, го усеща с цялото си същество. Какъв, според нея, е пътят към успеха, как се чувства сред толкова много популярност и внимание и защо човек не може да реши спонтанно да стане добър – отговаря ви самата тя – Мария Силвестър.

***

"Бялата лястовичка? Има ли я?". Това се пита героят на Йордан Йовков-Мoканина, след разтърсващата среща с бащата и болното му дете, тръгнали да търсят чудната птица с вяра за изцеление в разказа "По жицата". Вече не се питаме дали бялата лястовица съществува физически, защото през 2018 година такава се появи в Стрелча, а година по-късно и в Столетово... Но остава въпросът има ли ги вярата и надежатата в трудните моменти и къде да ги търсим.

Да срещнеш бяла лястовица е на голямо щастие, казват хората. Това се случва изключително рядко, но все още е символ на вярата, надеждата и новия живот. Да срещнеш Мария Силвестър е същото. 

Вече повече от 15 години тя е сред най-популярните лица в България, като модел, водещ и главно действащи лице в предаването на bТV - "Бригада Нов Дом". Заедно с Владимир Караджов и майсторите тя обикаля домовете на хората, бедстващи поради нехайството на институциите, поради отношението на бездушни съседи или заради собствени травми и проблеми и с бригадата ремонтират до неузнаваемост домовете им. Така подаряват усмивки на много деца, родители и доказват, че бялата лястовица всъщност съществува, но понякога може да се яви и е човешки облик. 

За предаването "Бригада Нов Дом" не се кандидатства, както често я питат, споделя ми Мария Силвестър. Обикновено научава най-тъжните истории от уста на уста. След това отлита към тях... 

„Когато ми предложиха да стана част от „Бригада Нов дом“, първо отказах пак. Всеки път, когато отказвам нещо и казвам категорично „не“ – става ето това! Поканиха ме да стана модел – казах: „Категорично НЕ!“. След това станах много известен модел. Поканиха ме да стана сценарист в предаване – казах: „Не, аз никога не съм писала!“ След което станах. След това казах: „Не, не, абсурд! Никога няма да бъда водещ отново“, и после нали се сещате какво се случи? В момента водя всякакви събития!“, споделя Мария Силвестър.

Всъщност целия този първоначален отказ у Мария Силвестър не се поражда от факта, че се надува или не отговаря на изискванията ѝ. А от истинските ѝ опасения дали ще се справи. Не желаела да бъде водещ, например, заради гаф на мероприятие, където партнирала на сцената на бившия си съпруг.

„Умрях от страх, защото някакви металяги крещяха и викаха пред него и аз чувах гласа си на микрофона като удари по метална кутия, а нямах никакъв опит. Беше ужасно. Просто се скрих на едни стълби, спомням си, че беше много студено, намерих някакъв коняк, изпих две глътки от него и си казах „Никога повече!“ Та на всичко, на което съм казала твърдо „Не“, (в това число „никога няма да се науча да карам кола“ – сега шофирам доста добре), наистина всичко, на което съм казала „Не“ – става! Така че и на „Бригада Нов дом“ казах „не“, защото не бях сигурна, че съм подходяща за това. Защото идвам от съвсем друг жанр, в който имам един друг имидж – аз ги забавлявам, правя някакви смешни неща, говоря с някакви чешити по улиците, с всякакви хора и в един момент отивам и правя ремонти“, споделя откровено Мария.

Така започва нейната, но и нашата история за Бялата лястовица, която носи Надеждата на Йовков за по-добро бъдеще, за спасение, за щастие и усмивки. И съвсем по Йовков, Мария Силвестър доста добре знае „колко мъка има по тоя свят“- думите, с които завършва и разказа за „По жицата“.

Колко мъка има по тоя свят...

"Много добър паралел с нашето предаване – мога да кажа, че доста мъка има по този свят. Толкова много хора ми пишат писма и заливат целия екип с тъжни и тежки истории, придружени с тъжни снимки, снимки на разруха, на невнимание към тези хора, снимки на това да бъде изобщо допуснато да се живее по такъв начин.. Мъка от това, че и самите ние сме го допуснали. Трябва да сме будни, идват избори в неделя. Не може да нямаме отношение към изборите. Не може да седиш вкъщи и да мрънкаш. Трябва да направиш осъзнат избор – за теб и за децата си. Такъв избор е гласуването“, смята Мария.

Преди да стане Бяла лястовица, Мария Силвестър е изминала дълъг път на вглеждане навътре в себе си, на оглеждане на целия свят. Осъзнала е, какво е да си известен и да те преследват папараци докато си на питие с приятели или да ти организират сватба по медиите само заради един коментар на шега, който е оставила в социалните мрежи... 

Всъщност преди да бъде Мария Силвестър, каквато я познаваме сега, тя е била Черна лястовица...

„Никога не съм била възприемана първо по външния вид. Никога не съм била класическия тип модел - даже обратното. Аз бях най-изненадана от факта, че съм станала модел, защото бях много кльощава, с много къса коса, момчешка прическа, ходих с тежък черен грим, с черни балтони, с черни обувки на висок ток - тип платформа, които чак сега станаха пак модерни, с поло-изобщо бях много графична. Бях доста странна птица – даже сега, като се сетя как съм изглеждала, просто не мога да повярвам как зимата съм излизала с цялата ми коса в гел, зализана, и не съм умирала от студ. Имах си мой си стил, който категорично отникъде не съм взаимствала. Там тогава бях Черната лястовица, а после виж какво стана“, разказва Мария.

Така и никога не разбира защо от „Бригада Нов дом“ се спират на нея, но предаването променя живота ѝ.

„Поканата дойде от първоначалните продуценти на предаването. Помня, че когато за първи път като видях Владимир Караджов, бях сигурна, че това ще е водещият. Казах си, че е страхотно лице, дано добре да стои и пред камера. Защото понякога става обратното“, споделя Мария.

Наричаме я Жената Кауза, защото все по-често забелязваме да използва името си за популяризиране на различни каузи. Защото човек не може спонтанно да реши да бъде добър, съгласна е и тя. И смята, че успешните хора трябва да правят именно това - да помагат безвъзмездно на останалите. Това е нейната теория за благотворителността, защото вярва, че успешните трябва да правят всичко възможно, да поведат и останалите към по-добри времена, към по-големи успехи. 

„Смятам, че едно от най-важните неща, което може да направи човек, когато стане известен, (хубаво е поводът да е добър, разбира се), е да дава пример. Защото да даваш пример, като се припознаваш в разни каузи, не може да бъде цел. Защото когато си известен – тези възможности да помагаш са около теб непрекъснато и за мен е много странно да не избираш да участваш в тях, да ги игнорираш. На мен ми трепва сърцето, става ми мъчно, искам да помогна с нещо, опитвам се винаги. Използването на името ми е най-малкото, което мога да направя. Това е моя мисия и цел, името не може да се използва просто ей така-за известност“, категорична е тя.

Когато започнах да ставам известна...

„Честно казано аз много късно разбрах, че съм станала известна. Мисля, че последна разбрах. Просто в един момент хората започнаха да ме разпознават. Тогава просто имах много затворено ежедневие – ходих да си снимам рубриките и си гледах детето. Тичах между тези две точки в моя живот. В един момент си спомням как някакви хора ми подвикваха на улицата и се оказа, че казват текста на едно от интервютата, които съм правила в „Токшоу на Токчета“. Целият го знаеха наизуст, а когато ме видяха - супер много ме зарадваха. Тогава осъзнах, че нещата, които правя, имат някакъв отзвук, имат някакъв самостоятелен живот навън. Защо когато снимаш заедно с режисьора и монтираш – когато участваш в процеса, още не си даваш сметка за това. Тогава нямаше и толкова социални медии, нямаше я тази обратната връзка. И така, процесът на осъзнаване, че съм известна, се случи бавно. До ден днешен не го възприемам. Не обичам думата "известна", по-скоро се определям като разпознаваема. Хубавото е, че ме разпознават с добро... можеше да ми хвърлят и тухли по главата, има и такива случаи“, споделя Мария.

Признава, че никога не е имала амбиции за медии, телевизия и популярност. Никога не си е и представяла, че ще се занимава с говорене пред хора.

„Бях много срамежливо дете, изобщо не говорех, не общувах много с хората. Стоях си вкъщи и си четях. Просто нещо стана – избиха всички книги отвътре в някакъв момент. На 20 години, след като дойдох от Костенец в София, започнаха нещата да се случват в техния си ритъм, ужким случайно. Тогава разбрах, че ме влече сцената по някакъв начин“.

Правим изненада на Мария Силвестър като я връщаме там, откъдето е тръгнала към сцената. Срещаме я с жената, която я открива за модния подиум - концептуалният дизайнер Мариела Гемишева, носителка на 3 златни игли, последната в категория "Дизайнер на годината 2017". Разказва ми как на някакъв кастинг останала само тя и още едно момиче. Точно тогава Мариела срещнала кристалните сини очи на Мария и я избрала за свое дефиле.

Не бе никак трудно да изберем дрехите за нашата Бяла лястовица...

И двата силуета са подчинени на естественото присъствие на Жената-субект - стилна, въоръжена със самочувствие и готова за следващи провокaтивни присъствия, каквато е и личността на Мария Силвестър.

Поставяме Мария в „ Скафандър за ангели“, а силуетът е специално адаптиран за нея. Представлява скулптурна композиция с уникална конструкция в твърда коприна (стъклена батиста).

Вторият силует е „Сребърен виолет“ - изпълнен от плътна тафта в деконструктивна, но все пак женствена форма и в светлите, светещи нюанси на виолета.

„Бях модел първоначално, а след това много случайно започнах в телевизията като сценарист. Но огромен опит натрупах в едно от онези абсурдни предавания – наподобяващи куиз. Един час трябва да говориш пред някаква камера до късно през нощта, до която спи операторът. Той наистина спи, а ти правиш импровизирани смешки, на които сам си се смееш. Тогава разбрах всъщност, че мога да напълня един час без сценарий, просто говорейки, не знам как“, споделя Мария Силвестър.

Да, книгите, които е чела, всъщност избиват в един момент...

„Това не е някакво говорене от нищото. Не става така. Говоренето, особено пред камера, си има своя база и изскача отнякъде, просто си работи, защото има своите наслагвания и натрупвания и това е най-сериозната инвестиция, която човек може да направи в себе си. Да чете!“, категорична е Мария.

Като дете се определя като „абсолютно всеядна на тема книги“.

„ Четях каквото ми попадне. Като спорт беше за мен. Баща ми, Бог да го прости, идваше на обяд, за да ме изкара малко навън. Можех по цял ден това да правя. Но има една книга, която направи нещо с мен. Това е много странно – книгата е на Дж. Д. Селинджър - „Девет разказа. Семейство Глас“. Не е духовна книга, която да ти отвори третото око или примерно изведнъж те удря с някаква жестока мъдрост и ти си: „Аха! Ок! Значи така стоят нещата в Космоса и в живота!“ А е книга, която толкова вкусно разказва чрез очите ти - вкусваш живота на семейство Глас. И те кара да си го въобразяваш, да го усещаш, да го виждаш... Просто Селинджър е много добър. Мен ми отключи някаква представа за красивото живеене – малко тип Долче Вита, малко бохемското живеене, малко артистичното и литературното живеене. Харесва ми абсурда на изказа и противостоящите си изречения – как може един разказ да се казва: „Идеален ден за лов на рибка-бананка“ или „На Есме - с обич и омерзение“. До ден днешен се подписвам така в писмата си. Който знае – знае какво съм написала, който не знае- много ми се чуди. „На Есме - с обич и омерзение“ е моят автограф. Много ми харесва“, споделя Мария.

За разлика от нея, синът ѝ не обича много да чете, защото е геймър, споделя тя. Но има своя теория и вярва, че децата на Съвремието са „нова пратка“.

„Те абсорбират информацията по различен начин. На мен ми е малко тъжно, защото съм четящ човек, но не искам да се превръщам и в хората, които казват: „Ние едно време...“ Разбирам децата и тийнейджърите, разбирам, че времето, в което растат е много различно. Адаптират се много по-лесно от нас, защото моето поколение хвана от всичко. Сега нашите деца получават информацията по различен начин и колкото и да ни е тъжно – не можем да се пристрастяваме към нашата собствена представа и очаквания те какви трябва да бъдат, как трябва да я получават. Те са по-различни като възприемане“, казва Мария.

Докато на масата пристига десерта ѝ-панакота, на който Мария се радва искрено и като малко дете, разбираме и че е доста лесна за опознаване. Тя забелязва всеки детайл, включително краските по чинийката. Не е претенциозна, точна е като по часовник и изключително откровена и катергоична в думите си. Говори бързо, без да се замисля, без да губи мисълта си, а думите се нижат от устата една след друга, все по-силни, все по-свързани с цялото. Затова и се учудва, когато някой някога е допускал, че Мария Силвестър е трудна за опознаване...

„Така ли мислиш?“, смеейки се ме пита тя.

„Съвсем не е така в живота. Има голяма разлика между мен, която стои в образ, който няма маска, имайки предвид маските в последната година. Когато човек е в образ, единственото, с което се съобразява, това е етиката. Някак си да се съобразяваш с това, че ти самият отразяваш проекта, по който работиш, че ти си неговото лице - това е доста голяма отговорност. Съответно не може да си позволяваш заради чистия вкус, а не заради някакви ограничения или нещо подобно, да не уважиш огромната аудитория, която се смее, плаче и страда с предаването, на което си лице – в случая „Бригада Нов Дом“. За да уважиш реакцията на хората, в чиито души си бръкнал, тогава трябва да стоиш настрани, малко внимаваш, когато ти самият си поставен под непрекъснато внимание какво става с теб, какво се случва. Нямам нищо против – никога внимаването в себе си не е нещо лошо“, казва Мария Силвестър.

Това е основната причина, поради която подбира всяка фотосесия и интервю, в която участва. Но да открие пътя навътре в себе си всъщност се оказва една от стъпките за успешното ѝ, пълноценно съществуване към момента. 

„Аз внимавам в себе си по отношение на моя сценичен образ и по отношение на това къде си слагам името и под кой проект. В живота ми е малко по-объркано – там не е така. Винаги съм казвала: „Ако можеше в живота ми да взимам решения и да правя такива движения, както го правя в работата ми – грешка нямаше да имам!“, откровено споделя тя.

В живота е търпелива и склонна на компромиси. Много прощаваща, много чакаща, много търпяща, много разбираща защо човек прави това или онова...

„Това е нож с две остриета – защото съм виждала всякакви метаморфози в положителна посока. Тоест дочаквала съм момента, в който се случва хубавото развитие на някого. А другото острие, както казах, е че понякога ти се качват на главата. Случвало ми се е и това“, уточнява тя.

Търпеливост, благодетелственост, желание да спазваш някакви етични рамки – това са качества, които смята, че е развила също покрай литературата.

„Но не бива да казваме, че когато четеш, можеш да се припознаеш само в Добрия. Има такива, които се припознават в Лошия от литературата, в Злодея, който пуши цигара, гледа лошо... Не мисля също и че хората се възприемат все още като образи от книгите. Това е било назад във времето. Сега хората черпят по-скоро от визуалното – обръщат внимание много повече на външния вид, на това какво впечатление оставят в социалните мрежи. Загуби се малко очарованието на тази оригиналност, на тази достоверност – да гадаем дали този и онзи е такъв или не, да мечтаем да е такъв или не. Но пък е и разтваряне на границите. Аз съм О.К. Защото няма от какво да те е срам в крайна сметка. Ако някой иска да споделя – да споделя“, казва тя.

Самата тя определя социалните си мрежи като просто работа. Там също стига донякъде в разкриването си, но не показва всичко, разбира се. Свързва се с хора, които я харесват и това е много бърза обратна реакция. Топла връзка.  Затова и я тя е нашата топла връзка с Бялата лястовица на Йовков – като Човек-надежда, човек, който си отдъхва едва когато е помогнал, като човек-звезда, който ни показва пътя към доброто.

„Наградата „Посланик на доброто“ на Агенцията за Закрила на детето, която Мария и екипът на предаването „Бригада Нов дом“ получиха през май тази година, не носи суетата на червените килими и овациите.

Тази награда носи много повече...

„Това е награда за целия екип. Аз съм просто лицето на „Бригада Нов Дом“. Усещането е много хубаво. Не знам какво ми стана. За първи път на сцена започнах така да се вълнувам, че не можех да си доизговоря думите. Странно, защото на Силвия Лулчева ѝ се случи същото преди мен. А ние сме жени, които стоим на сцена от години и нямаме проблем с говоренето. Но някак си, когато става въпрос за деца, когато става въпрос за детски усмивки, когато става въпрос за това да изковеш по някакъв начин спомен в детските души, който да е свързан с доброто, с емпатията, когато това стигне там, където трябва е много приятно“, казва Мария Силвестър.

Споделя и че всеки път, когато приключва снимките на следващия епизод и свършва работа, тръгва малко преди колегите си. Усещането е всеки път едно и също.

Качва се в колата, пуска си музика и не тръгва...

„Стоя и нарочно задържам това усещане – на пълнота и приятност, която се разлива по мен цялата, въпреки че съм изморена, смазана. Не мога дори да си вдигна ръцете да шофирам. Винаги е доста напрегнато, особено последния ден. Има едно невероятно усещане на удовлетвореност, което го пожелавам на всеки човек. Ако всеки човек си работи работата и накрая изпита това – грешка няма да има! Просто е много различно и красиво, споделено е с всичките ми колеги, защото това е обща работа и няма как да се случи, ако не сме заедно“, казва Мария Силвестър.

Разбива и митовете, че предаването е режисирано. Казва, че махат само цветущите думи на майсторите, а тя ги обожава.

„Много съжалявам, че не можем да ги качваме. Някои са уникални творения на изкуството „псувня“. Вальо, който е от Враца, нашият майстор – е невероятен в това отношение", смее се тя. "Всичко в предаването е такова, каквото е пред камерата. Ние просто го използваме, просто го снимаме. Ситуациите са такива, каквито са. С всичките проблеми. Майсторите преди не разбираха как така ще направят нещо, което току-що са направили спонтанно за втори път. Сега са истински машини, истински телевизионери. Знаят откъде и как е камерата, "никога с гръб към нея", знаят всички правила“, казва още за екипа Мария Силвестър. 

От Черната към Бялата лястовица...

Промяната от Черна към Бяла лястовица всъщност идва след много вътрешна работа. споделя Мария. С многото избори, които е трябвало да направи.

„Правя ги и после наблюдавам последствията. Дори когато не са ми харесвали, съм си давала много ясна сметка и винаги съм си давала време да преживея реално нещото, независимо какво е то. И да потърся грешката и в себе си. Защото това е, което много рядко правим по принцип. Обичаме да обвиняваме другите, независимо каква е ситуацията, а не поглеждаме в себе си. Това е вид терапевтична работа, която за всеки човек е нужна. Въпреки че все още хората гледат с недоверие към подобни терапии и на това да се подложат на такова нещо, защото понякога някой просто трябва да те погледне отстрани. Аз ходя на психолог, например. Слава Богу, че терапиите все повече навлизат в България, защото това е като да имаш хигиена на тялото. Нужно е да имаш хигиена на духа. Има хора, които не се познават цял живот и си въобразяват, че са едни, а всъщност са други. Има толкова потиснати качества, емоции и личности в самите нас, че понякога цял живот не ни стига да го разберем навреме“, споделя откровено Мария.

Можем да кажем, че пътят по жицата, все по теля, пътят към Бялата лястовица е и преоткриването на самия себе си. Така Мария осъзнава, че търпението е най-доброто ѝ качество. Но и най-големият ѝ недостатък. Казва, че има жестоко търпение понякога към хора, към ситуации. Винаги е готова да изчака и знае, че така е направено във Вселената. И времето така е направено. И светът, в който живеем, така е направен. Има време за всичко, има време и за нищо. Има едни амплитуди, едни редувания, цикли, които ние не разбираме, но те се случват.

„Знам, че всички избори, които съм правила, са въпрос на вътрешна работа и на търпение. Ако получа предложение за нещо, което на обкръжението ми се струва странно - пускам информацията да резонира в мен. Например познатите ми бяха малко озадачени, когато казах „да“ на „Шоуто на Азис“. Защото „Как така?!“. Усещането е някъде тук в стомаха и в гърдите, едно такова топло усещане, което ти казва „Трябва да го направиш това“. Знам, че звучи много вещерски, но винаги съм взимала решенията така. Не говорим за лоши неща, разбира се. Но като усетя такъв синхрон – винаги изборите са били успешни. И казвам „Да“ на „Как така?!“, споделя тя.

Търпението с обратен знак понякога ѝ коства страшно много вътрешен баланс, страшно много обяснения, енергия и материал. Споделя, че това карало хората около нея да свикват и да имат очакване, че тя винаги ще е там, по този начин. Че понякога останалите не си представят, че и тя има върхове, спадове, емоционални дупки.

„Това се наслагва и с този образ, който са свикнали да виждат – на усмихната, готина жена, която ги кара да се чувствам добре, да изпитват положителни емоции, да се смеят. И те не могат да си представят, че тази жена може да има тежки и гадни дни, в които да плаче в колата. Ето, оня ден плаках в колата, защото просто съм чувствителна“.

Ако някога я видите да плаче – има един сигурен начин да я накарате да се почувства добре. Пуснете ѝ Gipsy Kings, а запазваме в тайна защо това е важно за нея.

Можем още да кажем за Мария Силвестър, че е стигнала до онзи момент, в който известността в България се усеща като преиначена форма на възприятието за популярност.

„В България би трябвало да са известни хора, които правят много неща за науката, които правят изобретения, създават литература, това са най-ценните хора, това са мислещите хора и всъщност, това трябва да са известните хора. А това, че ни разпознават от телевизора е страхотно, защото аз имам късмета да се припознавам като лице на страхотните предавания – „Бригада Нов дом“ и „Мармалад“, но не всеки има този късмет“ , казва тя.

Стигнала дотук, сега Мария Силвестър се посвещава на каузите спонтанно. Последната е на „Четири лапи“ в Ихтиман.

„Ако можех, ще се затрупам с животни, ако имах някаква голяма къща – щеше да бъде ад. Сега имам две котки – едно спасено и една сива късокосместа британка. По принцип подкрепям каузи, с които чувствам, че съм свързана и мога да направя нещо повече за тях – най-малкото хората да комуникират проблеми. Например с Фондация „Светът на Мария“. Знам, че нямам качествата да помагам на самите хора, които имат нужда от специфична грижа, обаче мога да комуникирам и да разказвам от какво имат нужда  хората с интелектуални затруднения. По всякакъв начин зависи от нас те да бъдат приети в това общество без да се чувстват излишни. Всеки може да подкрепи такива каузи, най-малкото с разбиране“, казва Мария.

Едно от най-хубавите неща, които е виждала по време на работа в предаването е трансформацията от не толкова симпатични съседи, които правят проблеми на бригдата. Тя настъпва след като са изгледали епизода. Тогава сякаш за първи път разбират колкото тежка е съдбата на семейството три етажа нагоре.

„Един домоуправител не харесваше жената, на която помагахме, не искаше изобщо нищо да се прави. След предаването на 8-ми март ѝ беше звъннал на вратата с цвете. В крайна сметка този възрастен човек се беше пречупил. Това цвете бе своеобразното извинение. Тази трансформация от твърдо да стане меко, преносимо към доброто – много ме вдъхновява“, казва Мария.

Точно там тя вижда Бялата лястовица - в трансформацията с желание за себепознание.

„Това е единственият път, който нас трябва да ни вълнува, единственото място, на което трябва да търсим отговори. Всичко останало трябва да бъде разглеждано като илюзия". 

За себе си казва, че е пълен социопат. Че може да стои у дома с дни, четейки на аромата на индийски пръчици и гушкайки котките си. И тъй като всеки идол си има идоли – научаваме, че нейният е Илън Мъск. Защото е важно да надскачаш себе си.

Да имаш постижения, каквито е нямало преди теб!

"Искам да дам съвет на младите да не се стремят да бъдат като мен, теб или който и да е друг. Те имат свое собствено, специфично ДНК. Отпечатъкът на пръста ти е единствен и неповторим. Такъв трябва да бъде отпечатъкът на тяхната душа и излъчване. Не ми харесва всички да са еднакви. Всички да имат една и съща визия. Не ми харесва всички да се опитват да бъдат някой друг. Това е най-нелепото нещо на света. Изглежда странно в очите на познаващия“, категорична е Мария.

Част от нейната философия е човек да изкомуникира проблема си и да го признае. Именно неговото осъзнаване води до успешен завършек дори в най-сложните ситуации.

„Да, живея много гадно, нямам плочки, нямам баня, нямам нищо“ – осъзнаваш го, казваш го и това е половината решение на проблема. Защото може и да си въобразяваш, че всички живеят така. И да си караш по този начин. Това не е решение на нито един проблем. Изговарянето на проблема е първата крачка. А когато го кажеш гласно – пристига по някакъв начин решението му“.

Срамът от нищетата не е сред демоните на Съвремието, на човешката душа, защото той може да бъде преодолян когато видиш надеждата и бъдещето. 

Уви, демоните на човешката душа от край време са едни и същи...

„Хем хората са много близко един до друг в момента, може да видиш който искаш по един или друг начин, може да видиш едни жени полуголи по бански – нещо, което преди не беше възможно. Доста от тази информация, обаче, оставя едни ценности малко на заден план и леко в мъгла. Даже леко се обезцветяват. Това ме тревожи. Защото ако всичко е толкова бързо и толкова лесно и ти до всеки може да достигнеш с един клик, как стигаш до дълбокото тогава? Как изобщо го виждаш? И тогава осъзнаваш, че никой май не иска да го вижда. Не иска да чете чак толкова дълги текстове, не иска да гледа чак толкова надълбоко... И това е един от най-големите демони. Това стоене на повърхността, това невнимаване в дълбочината на самия Човек, това невиждане на самия Човек във визуализирането на цялата ни действителност в същото време – това е страшен парадокс!“

Ако сега можеше да се превъплъти в Бялата лястовица....

„Ще скоча до изборите първо. После най-вероятно до всички, които са в невъзможност и са различни от нас - бих направила живота им по-добър. Ако си Бяла лястовица знаеш кои са тези хора. За съжаление, с порастването, хората  стават твърди, нечувствителни, оцеляващи, груби, искат да живеят добре, искат всичко сега тука, веднага, много нервно. И ти като си такъв, не допускаш емоции към малка душичка около теб, към нуждаещ се, към по-слабия. Хората са такива защото не се виждат, не знаят кой е вътре в тях. При нас каквото се говори на маса, може да се говори в пространството и хората често не си дават сметка, когато пишат статуси, изказвайки се по социални медии, четези постове може да бъдат разгледани в съда. Мисля, че трябва да има повече морал и етика. Да не се говори с обиди, епитети, на този низък език...

Всяка Бяла лястовица направо би пикирала неуспешно в много лошия вкус!

 

URBN Team:

PM: Вяра Младенова

Интервю и концепция: Кристина Димитрова

Стайлинг: Александрина Дерменджийска

Гардероб: Мариела Гемишева

Грим: Росина Георгиева

Коса: Натали Иванова

Снимки: Радина Ганчева за Dir.bg

Локация: Elegant Living 

*Материалът е част от лимитираната серия интервюта "She`s the One!". В подкрепа на емблематичното събитие на Dir.bg се отзоваха Serdika Center, UniCredit BulBank и Revalid®. и е част от ексклузивна серия интервюта "She`s the One!".

Още за събитията на Dir.bg

През 2019 година информационният портал Dir.bg стартира традицията да дава сцена на популярни и непопулярни личности от различни сфери, които са пример за успех, справяне с живота и активна дейност в обществото. Събитията She`s The One през март 2019 и He`s The Man през ноември същата година дадоха началото на културна традиция с кауза, която привлича най-супешните хора в България, които разказват личните си истории и научените житейски урорци.

Каузата е простичка - да акцентираме върху добрите примери в българското общество!

Общото между дамите в "She`s the One" - за тях няма невъзможни неща! Те са незабравими, неподражаеми, съвременни жени, които сами градят своите приказни кралства, дори с цената на нощите, преливащи се в дни. В разноцветна селекция на интересни, стойностни, вдъхновяващи и успешни жени, които носят своите послания и орисии през 2019 и 2020 година се включиха големите български актриси Стоянка Мутафова и Татяна Лолова, сценаристът Ваня Николова, актрисата Биляна Петринска, психиатърът д-р Цветеслава Гълъбова, собственикът на Ivet Fashion Ивет Григорова, керамикът и парижки възпитаник Екатерина Лашова, човекът кауза Аделина Банакиева, основателят на фондация "Диви животни" Любомила Кривошиева, дрифт пилотът Ива Русинова, журналистката Десислава Стоянова, д-р Кристина Чачева, покорилата Еверест Петя Колчева, писателката Здравка Евтимова, създателят на списание "EVA" - Биляна Савова и жената - кауза Надежда Дерменджиева.