Наближават Коледните празници, когато най-голяма е вероятността да срещаме ангели. Мечтаем за тях и си ги представяме в последните дни от 2020 година, в акомпанимент с лъскавите отблясъци на свелия цвят "сьомга" в чашите ни!

"На чаша вино..." сме с ведрото Le Rose на Katarzyna Estate, галещо небцето с нежен вкус на ванилия, горски плод и цитрус!

В специална компания сме! В La Maison de Katarzyna!

Гост на традиционния градски проект "На чаша вино с..."  е Анжела Недялкова. Никога не е учила за актриса, но баба ѝ е мечтала да стане такава. Името ѝ вече е добре познато и извън България - избрана от Дани Бойл и Ървин Уелш за ролята на Вероника в продължението на "Трайнспотинг". Киното я открива случайно на улицата. Ако ще се пие вино - нека е розе, което разказва невероятни и бляскави истории с райски вкус на бонбонени мечти.

#"Как получих ролята за втората част на легендарния "Трейспотинг"... На третия път... Дани Бойл ми каза, че е усетил нещо в стаята, някаква енергия...

„Много от големите имена в киното са със сходни истории като мен – намерени случайно на улицата, вършейки нещо друго; предадени от агент или мениджър след първите успехи; Много е важно за мен да съм стъпила здраво на земята. В моменти, когато политаш на крилата на славата, трябва да останеш свързан със себе си, защото в противен случай може завинаги да скъсаш връзката. Да помниш откъде си тръгнал. Каква е целта ти... Да си наблюдателен, да виждаш хората около теб не какви са на думи и усмивки, а какви са всъщност. Защото по-добре да си сам, ако не си до истински човек“.

Oще снимки вижте тук

Тя е кръстена Анжела, а е можело да се казва Констанца. Майка ѝ, Мария, избира името след ясен сън с ангели.

„Видяла ги в небето, облени в светлина. Като се събудила, решила да съм Анжела, а всички около нея са били шокирани, защото през 90-те години името не е било толкова популярно“.

Но всички лесно запомнят името ѝ!

Винаги е имала чувството, че един ангел бди над нея. Не му е давала облик. Понякога е мислила за него като за Архангел Михаил. Затова се вълнува повече за именния си ден на 8 ноември, вместо за рождения си ден на 2 март.

„За мен това е много специален празник. Името на човек носи много специфична енергия“, казва Анжела.

В последните две години една от най-известните българки в чужбина – Анжела Недялкова „се покри“. Решението ѝ идва почти веднага след фурора около T2: Trainspotting на Дани Бойл, в който е с ключова роля, и последвалия успех в сериала на „Netflix” – „Ибиса“.

„След излизането на T2, започна ходене по премиери и интервюта и докато бях в чужбина – беше ок. Бе емоционално и аз го изживявавах. В България някак си ме ... съсипаха. Телефонът ми щеше да гръмне, хора от медии ми звъняха и ми се караха, защо отказвам интервюта. Имаше грубо поведение, ултиматуми. Ядосваха се как така давам на едно място, а при тях не искам. Не искам да мен да се пишат клюки. Всъщност работата е там, че полагам доста усилия да е така. Затова моя приятелка се правеше на мой мениджър и отбиваше... беше ми дошло в повече...“

Филмографията на Анжела, момиче, израснало в столичния квартал „Младост“, е кратка, но категорична. Всеки филм, в който играе, е номиниран или отличаван с редица големи награди. Обходила е няколко червени килими редом с Юън МакГрегър. Избрана е от самия Ървин Уелш и култовия режисьор Дани Бойл за ролята на Вероника, която световните медии определят като „нетипичното T2: Trainsptting лошо момиче“. Позирала е редом до Анджелина Джоли и е сравнявана именно с нея. Има фен база в цял свят, за каквато мечтаят най-върлите инфлуенсъри. Страници, изписани за нея в поезия и проза от фенове незнайни са посветени на краката ѝ... Усмивката ѝ се оказа в топ 20 на най-красивите кино усмивки!

Тя никога не е мечтала за точно това...

Искала е да бъде астронавт; гениален художник; екоактивист от Световната асоциация за защита на дъждовните гори; техничар; научен гений; диджей; оператор... Анжела се докосва по-лесно до холивудската слава, отколкото до обикновените си мечти.

Изкарваме ангелите ѝ и ѝ връщаме магията, която избледнява някъде в суровата реалност в последните две години след големия успех...

Ангел #1: Беше му трудно

„Малко библейски започваме, но наистина съм израсла в семейство, в което спазваме християнски обичаи. Може би първите ангели в живота ми до голяма степен са майка ми и баба ми. С майка ми станахме приятелки чак когато пораснах. Имах много бурен пубертет. Беше ѝ доста трудно с мен. Сега е много по-лесно“, признава Анжела.

Майка ѝ е от онези млади родители, дръзнали да поемат сериозната отговорност да отглеждат първото си дете в ранните си двадесет. Анжела не ходи на детска градина, а учи с майка си, разхожда се с нея в планината, разпознават гъби, ходят на риба...

„За мен бяха доста чаровни дни. Макар все още да се усещам доста млада, същевременно сякаш съм живяла повече от годините си. Много интензивно се промениха времената. Разликата в поколенията става все по-осезаема, с всяко следващо“.

Aнгел #2: Артистка е баба ти!

Бабата на Анжела е от Чипровци. Казват, че тя е истинската драматична актриса в семейството – може да те убеди, че е краят на света, дори да не е чак толкова зле положението!

„Как ще ставам актриса, бабо, ще стана гениален художник. Така ѝ казвах. Тогава бях в този период, но е факт, че само тя ми говореше за актьорство“, споделя Анжела.

 

Постепенно започваме да „изкарваме ангелите“ на Анжела, която споделя, че покрай тази наша история сякаш отново усеща своята магията. Онзи ден си намерила ангел на улицата. А един ангел я открил по същия начин – разминавайки се с нея в града.

Ангел #3: Срещна я случайно!

„Не е било планирано да бъда пред камерата. Казват, че ако нещо е за теб, то те намира, дори ти да не вървиш към него. В „Източни пиеси“ имах малка, епизодична роля.. Героинята бе с моето име - Анжела.“

Режисьорът Камен Калев е човекът, който ѝ дава първата роля в киното – в дебютния си филм „Източни пиеси“. Но там я виждат точните хора и отново сякаш има ангелски пръст в тая работа... Канят я за епизодичната роля в „Аве“... В крайна сметка Анжела изиграва главната!

Ангел #4: Бе излъган, но не се хвана

„Аве е едно интересно минало, тя е паталогична лъжкиня. Така си взех ролята всъщност – с лъжа... Не се бях появила на един или два кастинга, а от екипа ме издирваха. Опитах се да подшушна в ухото на режисьора - Константин Божанов, че нещо ми се е случило и затова не съм дошла на кастинга, но той знаеше, че това са пълни глупости. Бях малка - тийнейджър в Приложното училище „Свети Лука“. Съученици и приятели вероятно са ме задърпали да правим лудости...Но оттогава знам... ако нещо изглежда случайно, не е никак случайно!“

„Източни пиеси“ получава около 15 награди на международни фестивали в Токио, Варшава, Сараево, Анталия, Братислава, Лас Палмас...

„Аве“ е отличен с 20.

„Пътят към Коста дел Маресме“, в който ролята на Шели се играе от Анжела, е българското предложение за наградата „Оскар“.

Участва и в холандския филм „Райската стая“, който също е спряган за едно от ярките заглавия в дългия списък от чуждоезични номинации на Академията.

„Определено се случва така, че филмите, в които участвам са забелязани. До голяма степен може да се каже, че това е и поради факта, че с майка ми заедно преценяваме. Канили са ме в доста други проекти, но никога не съм се съгласявала на всяка цена. Когато си прохождаща актриса, като мен, от самото начало трябва да избереш своя път. С майка ми не държахме на това колко ще ми платят, а дали филмът изглежда обещаващ и в каква посока ще ме развие. До голяма степен гадаем, защото като четем един сценарий и нямаме опит в тази сфера малко или много рискуваме. Към днешна дата смятам, че двете направихме доста добър избор!“.

Ангел #5: За малко да я изпусне...

Само на 25 години Анжела усеща какво е да си голяма звезда.

„Първият ми кастинг за Т2: Trainspotting беше провал. Но после се случи нещо, което никак не се случва често и на всеки. Дадоха ми втори и трети шанс. А по принцип провалиш ли се на кастинг в чужбина – край“, спомня си Анжела.

По-късно Дани Бойл лично ѝ казал, че е усетил нещо в стаята, нещо като енергия...

„Тогава снимах в сериала „Връзки“. Много часове работа - денем и нощем и само по 3-4 часа сън. По същото време се запознах с баща си. Отрази ми се емоционално. И точно за рождения ми ден ме викат в Лондон. След дългото пътуване със самолет и кола до студията - директно пред Дани Бойл и Ървин Уелш – бащата на култовия роман „Порно“. Повтарях си: „Бъди в кондиция“, но при мен липсата на сън се отразява с огромна сила – трудно функционирам“.

Емоции, неспане, вълнение, страх, ужас, объркване... провал.

„Имах адски много текст, получен в последния момент. Не успях да го науча. Не можах да се отпусна да импровизирам. Тръгнах си към хотела, поне да се наспя. Решихме да обядваме набързо с агента ми и той казва, че с този момент го питат имам ли енергия да се пробвам пак... Добре, хайде... Още по-измъчено беше, защото бях все по-изморена. Прибрах се в България много тъжна, с мисълта, че всичко приключи. И тогава ме извикаха отново... за втори път до Лондон“.

Анжела си казва:

„Забравяш за всичко! Фокусираш се! Отиваш и взимаш ролята! 

"И беше друго... Шегувах се на кастинга, предлагах им варианти, импровизирах... Дани Бойл ме гледаше от другия край на стаята и накрая се обърна към мен с недоумение: „Какво се случи миналия път?“

Дани Бойл всъщност наблюдава Анжела от самото начало. В едно от интервютата си казва, че е видял в екранната Вероника от T2 искреност.

Ангел #6: Пазителката

„При мен не е съзнателно да влизам в роля, инстинкт е. Запознавам се максимално добре с персонажа и се оставям на въображението - да доукрасявам, да мисля за близки, които приличат на този персонаж, да добавя някакъв тик, може би, специфични детайли, уникални за този тип персонаж. И си представям как бидейки в кожата на този човек, ще реагирам. Смятам, че дадена емоция, състояние, ситуация, която не ни се е случвала, абсолютно е възможно да се преживее наужким и да усетим как бихме се почувствали в нея“

„Актьорството не е на всяка цена за мен. Имам вътрешна бариера да се боря със зъби и нокти за роля. Този феномен го има само в България. Имам някакво обяснение защо е така. За киноактьорите извън България е важно да умееш повече неща - езда, музикален инструмент, бойни изкуства, езици... Това е плюс. От друга страна се знае, че е добре да имаш линия, която да следваш поне в началото. Има някои актьори, които си знаят, че са добри само в един тип персонажи и си търсят това, защото са убедени, че добре им се получава. Има други, които по-рядко се срещат. Те са гениални в превъплъщението в различни типове персонажи. За мен мен е грешно да се мисли, че актьорската кариера е на всяка цена. Особено в началото, подходиш ли така, може да се прецакаш в дългосрочен план!“

За Анжела е важно с какво ще бъде асоциирана. И да може да избяга от предходните си герои.

„Защото ако те свързват с роля, която не е била точно за теб и се получи не добър продукт по една или друга причина – лицето ти ще се свързва с него. Киното си е бизнес, времето в него е ужасно скъпо, наливат се много пари, а ти си продукт и трябва да внимаваш как се продаваш. Хем е изкуство, не подценявам тази част, но и другото е важно“, казва Анжела.

Самата тя все още се търси като актриса. Опасява се, че още не е имала толкова разнообразни персонажи. Една от най-различните роли, които е играла до сега, е на танцьорка испанка в сериала на Netflix – “Ибиса“.

„Кустодия е името ѝ. (бел.ред. от исп. – пазителка). Супер освободена, с разкрепостено, дивашко поведение, ходи с оскъдно облекло. Хареса ми, защото можех да си позволя да съм малко по-освободена. Нещо, което като по-малка бях, но с годините пораствайки, навлизайки в определени среди, поемайки определена отговорност и ставайки по-зрял човек се усетих, че съм потиснала това. Беше доста забавно да се отпусна отново. Мисля, че няма роля, която да се доближава до мен в живота. Чисто като човек съм с доста силна емпатия и се усещам как прихващам дадени маниери, говор, акцент от хората. Променям изведнъж моя собствен маниер. Имам характер, но прихващайки сигнали и настроения на хора около мен – някак той изчезва“

За ролята на Кустодия трябвало да се опитва да звучи малко повече като испанка, говореща на английски, но най-важното било да се наблегне на поведението.

„Нямах толкова много сцени реално, но направих първата си каскада. Забавното беше, че каскадьорката, която бяха викнали всъщност да ми покаже как да я изпълня, се притесни и не успя да го направи. Беше малко стряскащо, защото беше високо. А сцената може да я видите в сериала – Кустодия е на малко балконче, с токчета и танцува. Викат я спешно долу. Клубът е пълен, тя се превърта през металната тръба и скача долу, с гръб към земята. Стряскащо, но искам да играя повече екшън сцени. Не ме беше страх. Искам да съм точно такава актриса. Поне в един екшън да играя, мечта ми е!“, казва Анжела.

Ангел #7: Работохолик

От малка Анжела живее между нестоящето и сънищата, наподобяващи реалности, преживявайки по свой собствен начин действителността. Актьорските успехи идват преди да бъде приета в НАТФИЗ - операторско майсторство.

„Изкарах един семестър, беше ми интересно...Мечтата ми до ден днешен е да намеря начин да съчетавам наука, технология и изкуство в някаква форма. Мисля, че и според тенденциите, които следя, това е е тренд, а мен си ме влече“.

Докато снима като актриса, в свободните си дни обикаля другите департаменти, където работят звукари, оветители и оператори. Работи като камерен техник близо 6 месеца. От малка обича наред с рисуването и музиката, да се занимава с кабели, отдават ѝ се физиката и математиката.

На 12 години прекарва голяма част от ваканцията си в правене на собствен сайт на HTML.

“Неочаквано за много хора е да смесвам актьорската професия с обикновена работа от 9 до 17, да кажем. Вече съм станала практик, за да мога да си осигуря независимост“, казва Анжела.

В момента работи като мениджър на проекти в голямо българско 3D мапинг студио. Казва, че за работа извън актьорството, това е най-доброто, което е могла да намери за себе си.

След T2 и “Ибиса“ на Netflix- следва затишие. Адски много кастинги за всички световни, големите продукции, които излязоха: „Дедпул 2, “Хищни птици“, „Междузвездни войни“, "Борат 2", „Дамски гамбит“...

“Сега точно гледам „Дамски гамбит“. Стигам до 6-и епизод и осъзнавам, че знам репликите. Започнах да ги повтарям и се сетих, че бях на кастинг за този сериал. Много хубав е станал... Но имах проблеми с агента ми в чужбина. Не съм случила на агент, всъщност. Така се оказа. Тази година взех трудното решение да приключа работа с него. Работих с агенция във Великобритания и с WME - William Morris Endeаvor, която е в топ 3 в цял свят. Прекъсвайки отношенията с британските агенти, го приеха малко лично, дори пасивно-агресивно, което ми доказа още повече, че взимам правилното решение. Разбрах, че са ме прецакали. Автоматично това доведе до край и с американските агенти. Явно са били в някаква схема. Като цяло този бизнес е голяма схема и сега търся нов агент... За да мога да се върна на терен. Не съм снимала от две години“

В последните 10 години Анжела се занимава основно с кино. А в момента работи пред компютър, което признава, ѝ идва малко в повече... Но е щастлива, че поне има работа.

„По-фокусирана съм върху практичната част на нещата напоследък. Работохолик съм. Като моят шеф, на който съм много благодарна за възможността, която ми предостави. Осъзнах, че колкото по-разпознаваем ставаш, толкова повече непознати хора с брутални предразсъдъци срещаш. Често са ми казвали, че след като съм актриса, не съм себе си или че сигурно се имам за голяма работа... Но важното е, че има и такива, които се радват за мен“.

В свободното си време, освен да работи, прави най-разнообразни неща. Не се учудвайте, ако сте я засичали в градската библиотека. Ако я срещнете там, обзалагаме се, че си е взела да чете научна литература.

Ако я видите да пие вино...

"Ако ще е вино - да е розе! Определено! Защото е леко и нежно!“

От срещите с ангелите се е научила стабилно да се държи на краката си и да се реабилитира пред себе си. Чувства се по-спокойно с цялото това затишие и казва, че има късмета пандемията да не ѝ се отразява чак толкова зле. Скоро може да очаквате от нея да избухне  - градивно и положително. Записала се е на курс по американски акцент и надгражда. Натрупала е творческа необходимост и заряд. А след затишие обикновено следва буря! 

Анжела може да няма агент, но пък има ангели! 

 

The #URBN crew:

Интервю и концепция: Криси Димитрова

Фотограф: Десислава Генкова-Елриша за #URBN

Коса: Натали Иванова

Стайлинг: Александрина Дерменджийска

Грим: Росина Георгиева

PM: Нели Славова

Гардероб: Jar & Jam by Наталия Живкова// Zip studio jewellery & clothes by Петър Петров //Zero-Tags

Локация: La Maison de Katarzyna

 

*Специален проект на URBN & Katarzyna Estate. Материалът съдържа продуктово позициониране!