#Чували сме много истории за силите на съзнанието, подсъзнанието, волята. Чували сме и истории за чудеса, на които рядко вярваме. Чували сме вероятно и за "Алиса в Страната на чудесата", родена от Луис Карол, която пропада в дупка, изчезва, смялява се и се уголемява, след като ту похапва торта с надпис "Изяж ме", ту пие от шишенце с надпис "Изпий ме". И макар историите на Алиса да са измислици на вечно неразбрания Луис Карол, тя и нейните приключения в Страната на Чудесата и Огледалния свят са вечна муза за гениални музиканти...

Бийтълс пеят за своя морж по Луис Карол. Мерлин Менсън ни хвърля в Заешката дупка с албума "Изяж ме, изпий ме". Джамирокуай взаимства стайлинга на Лудия шапкар в хита си "Virtual Insanity" и всичко това ни кара да се замислим защо музиката толкова много се влияе от Света на чудесата... Може би защото антиматерията ни залита по халюцинациите, разходките в различни измерения и налудничавите представи. Точно в тази среда се движи и Алиса, а смаляването и уголемяването ѝ стават фундаментални основи на теориите за манипулация и контрол на съзнанието.

Сега ще ви разкажем една истинска история - почти като тази на "Алиса в Страната на Чудесата" - за изчезването, но не на Алиса в Заешката дупка, а на един виртуозен български глас и и неговото завръщане. История за уголемяване и смаляване. История за самоконтрол, за воля, за сладко и горчиво. Историята на Петя Данкова, която се включи в специалния проект на "ГелоРивойс" и #URBN, защото много добре знае какво е да изгубиш гласа си и да живееш с мисълта, че никога повече няма да можеш да запееш, да говориш, да общуваш...

"Музиката e островът, който аз познавам", казва ми Петя Данкова, докато ме посреща в своя музикален свят - Voice Academy ( училище за комплексно и модерно обучение на музикални таланти.). Всеки един детайл в различните стаи - от розовото пиано до розовия диван, от многоцветните килими до миниатюрните книги-игри за ритмика, през плочите, студиото за звукозапис, осветено в различни светлини, розовото укулеле и фламингите, случайно оставените ръчно изработени бижута, дисковете, нотните тетрадки...

Всички тези детайли са сякаш декор на една реално съществуваща Заешка дупка.

"Правейки много неща, свързани с музиката, смея да твърдя, че тя предлага хиляди начини за себеизразяване. Когато се занимаваш с някакъв вид мениджмънт или творчество под шапката на музиката, се изразяваш по хиляди начини. Гласът ми е това, което съм аз. Обичам и да говоря, и да комуникирам. Обичам ясната, чиста, директна комуникация във възможно най-емпатичния ѝ вид", споделя Петя Данкова, докато ме развежда из нейната сбъдната мечта - училището за музиканти.

Чувала съм името ѝ отдавна - преди повече от 7 години, когато една популярна наша актриса ми каза: "Задължително направи интервю с тази жена. Тя е вълшебна!" Казах си тогава:"Времето за този разговор ще дойде" и мислено потърсих джобен часовник в себе си, както Заека от историята за Алиса, за да се уверя, че то е точно сега!

Свръхусещанията на едно дете

Петя Данкова е закърмена с музика от малка, родена в София, в семейство на баща меломан и любител китарист и майка музикант и педагог. Още преди да започне да говори, Петя вече пее, измисля мелодии, танцува, тактува. Съвсем естествено, майка ѝ бързо разбира, че малката Петя е абсолютист - на езика на музиката това ще рече, че притежава музикален слух, който ѝ дава способността да определя абсолютната височина на музикалните звуци без сравнение с еталона.

"Всеки глас е уникален, а аз чувам всеки един и мога да го разпозная във всеки един момент. Просто съм се родила с някои свръхусещания. Имам свръхслух, свръхчувствителност при допир на кожата и свръхобоняние. Това беше проблем до 12-13-годишна възраст. Имах проблеми с трамваи, шумове, разговори...", споделя Петя.

Свръхобонянието ѝ е първото, което са забелязали родителите ѝ. Майка ѝ - Камелия Данкова, обърнала внимание, че когато малката Петя влиза в стаи с аромат, се разплаква от лошите и от прекалено силните миризми.

Още на година и три месеца има своя първа касетка - записана от двете страни. Не можела да говори много добре, но ясно интонирала, по думите на майка си. Боравила с ритмични изпълнения и звукоподражаване, а в трамвая упражнявала ритмиката си с пляскане.

"Буквално първия спомен, който имам като човек, е свързан с музиката и затова вярвам, че децата започват първо да пеят и танцуват, преди да проговорят, защото това са най-естествените им изразни средства."

За тези думи Петя има своите доказателства и аргументи - в Музикалната Академия за деца "Voice Academy" тя е създала Огледален музикален свят като по Луис Карол и своя собствена Страна на звуковите чудеса. В този свят са най-близките ѝ хора - и приятели, и колеги.

В тази Страна на чудесата се чуват само чудеса!

"Нямам нито един съзнателен житейски момент, който да не е свързан с музиката във всичките ѝ различни форми. Когато бях на 4 години, майка ми реши, че трябва задължително да свиря, заведе ме на прослушване при пианист и ѝ казаха: "Детето е абсолютист, запишете го на цигулка". А аз си спомням, че исках пиано, защото не се нялагаше да стоя права", смее се Петя.

Така се появява цигулката, на която тя посвещава огромна част от живота си - много часове всеки ден и така до 16-годишна възраст.

Има хора като нея, които така се раждат - чуват всеки един тон на Вселената. Има хора с частичен абсолютизъм, който се развива постепенно, с повече упражнения. Сред нас има много аболютисти. Има такива деца и във Voice Academy. Има и абсолютисти сред хора, които не се занимават с музика - и затова не го осъзнават.

"Музиката ме научи на страшно много дисциплина. Преживяла съм чисто детски лишения откъм море, излизане, игра навън. Когато децата си играеха, аз свирех. Но съм благодарна на тази дисциплина и на много рано зададения път в живота от майка ми. Когато осъзнаеш, че вървиш по път, зададен от друг човек, много важно се оказва как е бил постлан - дали така, че да можеш да го заобичаш. Аз се занимавам с музика откакто дишам, а след това, когато за мен е станало осъзнат процес, съм се влюбвала отново и отново в нея. Няма значение дали е свързано с това да се занимавам с образование, да записвам, да пея или да свиря".

На кого всъщност е искала да прилича малката Петя?

Първо на Султана от Аладин - да лежи на възглавнички и да носи голям тюрбан. Казва ми го през смях, но пък е абсолютно сериозна, когато споделя, че е виждала себе си да свири виртуозно на цигулка като Минчо Минчев.

"Майка ми имаше вокална група "Индиго". Каките в нея, сред които бях и аз, създадохме етно-джаз квинтет, който кръстихме "Индиго - Кламер". До този момент музиката за мен вървеше с цигулката, а пеенето винаги ми се струваше прекалено лесно. Вярвах, че ще стана концентиращ солов цигулар или че ще свиря в оркестър. Докато пеех в "Кламер", имах възможност да работя с Валери Костов, който определено изигра огромна роля за формирането на музикалния ми вкус и на който ще съм вечно благодарна. Той правеше различни аранжименти за групата и работеше с Вики Алмазиду и Милчо Левиев.

Всеки път се разплаквам, когато говоря за Милчо Левиев!

"ъздаваше магия в реално време. Той бе един от хората, които се изненадват от самите себе си - носеше толкова много информация, намираше толкова много пътища, за да се изрази на сцената, че докато свиреше в унес, се радваше сам на самия себе си. Беше магичен! Това ми се е случвало и на мен. Искаш да направиш нещо и когато чувстваш, че нямаш технически ограничения да действаш, то ти се получава и става изненадваща импровизация дори за самия теб. Та, да не излезе, че се сравнявам с Милчо Левиев - не, но беше много вдъхновяващ за мен човек."

Оперирана от притеснение

Петя Данкова няма проблем с големите сцени. Излиза да пее пред хора от 2-годишна. По методите на майка ѝ - всяко нещо, което разучи, трябвало да се изявява, за да не се задържа у нея.

"Насърчаваше креативността ми! Винаги! Свикваше комшийките в хола и ме обличаше като за концерт - чорапогащник, полата, ризката. Излизаше и казваше: "Дами и господа, сега на цигулка менует ще изпълни Петя Данкова!". Комшийките започваха да аплодират шумно. В хола", смее се Петя Данкова. "Майка ми ме възпита да мисля за себе си, че съм уникална и мога да постигна всичко. Някои хора те съветват да не си вириш носа: "Трябва да си малко по-скромна", казват. Други те заблуждават, за да те насърчат да продължиш да опитваш... За мен това да вярваш в себе си, да не те е страх и да имаш мечти, които да гониш целеустремено и с любов всеки ден - това е най-важното, което един родител трябва да даде на детето си. Мама ми го даде и ще съм ѝ вечно благодарна за това."

"От малка съм по големите сцени, по музикални конкурси. Но във всички тези зали, сред всички погледи и очи, единствените, които търсех, бяха очите на майка ми Камелия. Защото между нас винаги е било така: "Ти си уникална сред другите и вярвай в това. Но между нас казано, можеш още, можеш повече". Поглеждайки в очите на майка ми, знаех какво мисли и какво не е наред. Отне ми години да сваля майка си от пиедестала, на който сама я бях поставила и да започна да я възприемам като родител и приятел, а не като коректив", споделя Петя.

След като се разделя с първите си амбиции (да стане солов цигулар и да прилича на Минчо Минчев; да стане Султан), на около 13-годишна възраст се заражда и осъществената ѝ вече мечта: Да има училище за музиканти!

От 13 години тази мечта е факт!

"Винаги съм била заклет бунтар. С нищо никога не бях съгласна. Имах проблем с вкарването на човека в рамка. В едно квадратче, където да го оставиш - като на шахматна дъска. Липсата на креативност и поощряването ѝ у децата, този типаж - т.нар. руска школа, където комуникацията е доста насилствена и многото знания, които се дават в училище, без практическа мотивация, винаги е било проблемен подход за мен. Вярвам в друг тип общуване с децата и за мен няма нищо по-смислено и голямо от това да се занимавам с образование", разкрива Петя за зачеването на тази мечта. 

"Много съм горда с това, че стартира поредния прием за учебната 2022 / 2023 година за нашата утвърдена и иновативна авторска програма Singer-Songwriter за ученици завършили 7-ми или 8-ми клас. Така че, всеки, който вярва, че има музикален талант и иска да се развива като професионален и комплексен изпълнител, може да кандидатства за четиригодишното обучение във Voice Academy. Трима от избраните кандидати ще спечелят пълна стипендия и ще се обучават при нас безплатно за целия 4-годишен курс на програмата".

В ранните си 20 години Петя Данкова вече е стъпила върху две фундаментални постижения в живота си - създаването на Voice Academy и първия си солов албум - "Sweet or Bitter", чиито текстове разказват нейната житейска история.

"От 16-годишна съм педагог. На 18 години започнах да се издържам сама. Оттогава се интересувам как работи инструментът Глас. Никога не съм ходила на вокален педагог, защото, за да ида при някого, трябва да ми харесва как той пее. Това се оказа трудно. На базата на проба и грешка, всеки ден с цялото си познание базирано на методиката от цигулката, изработих своя система на пеене и изградих гласа си и постановката си на пеене. Преживяла съм всеки тон, звук, техника върху себе си. Моята най-голяма мечта е да създавам съвременни артист-изпълнители. Певецът да е музикант. Да е грамотен и комплексен, да може да движи и да олицетворява музиката си за себе си и за хората. Когато създадохме "Voice Academy" преди 13 години, все още нямаше такъв тип съвременно музикално образование. Родителите не бяха склонни да мислят, че това е професия", отбелязва Петя Данкова.

Началото на училището е съпроводено с трудни периоди. В България, да накараш хората да разберат какво представлява професията музикант в годините на прехода и веднага след него е повече от сложно. Тогава родителите все още масово смятаха, че да инвестират в музикално образование е абсурдно.

"Трябваше да изчакаме българите да узреят и повярват в тази професия, защото тя е много сложна, изисква много труд, воля, организация, комплексност, талант и време, за да успеш... Като всяка друга професия. Затова много помогнаха различните риалити формати, в интерес на истината", споделя Петя Данкова. "Сега, в тези деца, които идват във "Voice Academy", виждам голямата мечта и любов към музиката, която аз на тяхната възраст носих в себе си. Много от децата, например, искат да станат Бийонсе, но не осъзнават какъв труд стои зад това. Те носят онази решителност и безстрашност, каквито имах и аз на 23, когато създавах това място. Виждах една мечта и вървях в галоп, като кон с капаци, към нея. Работих, за да я осъществя по 16 часа на ден. Сега, ако трябваше да създам "Voice Academy" отново с опита, който вече имам, щях да съм много по-страхлива", споделя Петя.

"Вярвам крайно в Аза! Вярвам, че ако аз не съм добре, не мога да давам на никого нищо!"

 Да работиш с деца, да пишеш върху белия лист - това е най-вълнуващото в живота. Няма по-ценно и по-смислено от образованието, смята Петя Данкова.

"То куца, но и най-много нужда има обществото точно от него. Нуждаем се от по-осъзнато, търпеливо, споделящо, уважително, емпатично общуване. Това липсва още от комуникацията "учител-ученик" в днешно време. Системата не кара децата да мислят сами и да се организират сами. Накрая навършват 18 години и им казваш: "Оправяй се сам! Вече си голям!" Нормално е младежите да се чувстват изоставени и изгубени. Няма нищо по-страшно от това - изведнъж да спрат да ти казват какво да правиш, да трябва да се организираш сам, от нулата, при положение, че цял живот до този момент си свикнал на точно обратното!"

Нейният бял лист може да се сравни с първия ѝ албум - "Sweet or Bitter". Дотогава представата ѝ за композитор се върти около Хайдн, Моцарт, Бетовен, Лист... Всички, за които е учила по история на музиката в Музикалното училище в София.

"Смятах, че нищо не знаех!" 

Подготвя дебютния си албум 4 години, а текстописецът е бъдещият ѝ съпруг Светослав Сотиров.

"След като се запознахме, започнахме да общуваме и той ми прати текст, писан на светофар. Това беше първия му опит да пише текстове въобще. Енергията си знае работата. Тогава той го кръсти "Sweet or Bitter", както доста по-късно решихме да кръстим и целия албум. Това бе и първата песен, за която аз пробвах да пиша музика. Идеите за албума се създаваха бавно, плахо, недодялано дори, покрай емоцията. Целият албум е житейска история", смее се Петя.

Повратната точка да превърне авторските песни в едно цяло се появява в Арт Клуб "Мишел" в Созопол за една вечер. Тогава. заедно със Светльо, слушат изпълнения на бас китариста Радослав Славчев - Riverman.

"Спомням си, че като чух Радето се разплаках и че се обърнах към Светльо и му казах: "Този човек ще е причината да извадим някаква авторска музика на бял свят". Запознах се с Riverman след участието му и му споделих, че имам идея за едно парче и много искам той да свири в него и да ми помогне да го реализираме. Чу идеите и се съгласи. След това Радко се свърза с Миро Иванов и заедно започнахме да създаваме, аранжираме и оформяме бъдещия първи албум. Обадихме се и на Васил Вутев, който е уникален музикант, барабанист и човек. Запознахме се по това време си и с Божидар Василев - Trombobby. Обичам Боби. Много. С тези герои, реализирахме "Sweet or Bitter"! Никога няма да забравя този период от живота си. Научих страшно много и съм много благодарна!"

Може да чуете Петя Данкова тук>>>

Един музикант трябва да вади албум, когато има какво да каже, смята Петя Данкова. Това е задължително. От това, което обичаш и правиш, трябва и да печелиш, и да се издържаш и няма нищо по-хубаво и задоволително от това.

"Винаги съм имала претенцията за себе си, че пея добре. Но авторската ми музика е нещо друго."

И както винаги става в приказките - преди щастливия край има изпитание и битка! 

"Щом вече съм преживяла нещо и съм минала през него, нямам проблем да говоря за това. След албума се случиха много хубави неща. Участвах в много големи форуми, промоцията тръгна добре. Започнахме да правим нова музика и ремикси на парчетата. Тогава нещо започна да ми се случва. В този процес сякаш гласът ми започна да се изморява. Тогава вече имах и друг огромен проблем - килограмите. Никога не се беше случвало да се "уголемя" до такава степен - 132 кг. Нямам спомени за себе си да съм се държала безотговорно и да съм яла и пила като невиждала. Нямам такива сериозни залитания и издевателства над себе си... "

Покрай килограмите започва диети и пречиствания, но "уголемяването" продължава, досущ както при Алиса след парчето торта.

"Самочувствието ми като жена и тонусът ми спадаха рязко и всичко започна да се нарушава у мен. Мислех, че съм в бърнаут. В един момент започна, докато пея и говоря, гласът ми да ме предава. Нямаше го диапазонът ми, звучах по-пресипнало.... Постепенно го губех. Не се възстановяваше и в един момент просто изчезна, почти напълно. Отидох на фонеатър, защото очевидно, бидейки педагог, причината не бе неправилно пеене.

Само мисълта, че оставам без глас ме подлудяваше.

Прегледа ме и ендокринолог и установи Хашимото, автоимунно заболяване, инсулинова резистентност и проблеми със стомаха... Последва терапия... Аз вече бях започнала много да чета по темата и тогава, всъщност, отидох на втори фонеатър, който намери два големи възела на двете гласни струни, които се оказа, че трябва да се оперират. Започнах много стриктно да се интересувам за лечение и хранене и така стигнах до кето режима, който комбинирах и с лечението. Още първата седмица свалих 10 килограма. Тялото ми започна да се променя рязко. Към момента съм свалила над 50 килограма", споделя Петя.

Когато теглото ѝ пада до 100 кг, Петя започва да спортува два пъти седмично - функционални тренировки с инструктор и тежести. Заменя захарта с еритритол, брашното с бадемово, козунаците и пиците са приготвени от нея - по кето рецепта.

"Така се храним и вкъщи. Това тотално промени живота ми здравословно, физически, емоционално. Винаги съм обожавала да готвя и това много ми помогна. Когато отидох на прегледа за операцията, която предстоеше скоро, фонеатърът ме попита:

"Петя, къде са възлите?" 

"Много пъти ме бяха предупреждавали, че след операцията може би няма да мога да пея в моя диапазон. Ще трябва да мълча. Да загубя гласа си бе един от най-големите страхове, които съм имала. Всичко, което някога съм правила, е било свързано с моя глас. Може би щях да се сбогувам с това да съм певица, но как щях да преподавам? Да общувам? Не виждам какво бих правила без моя глас. Той изчезна постепенно, но така и постепенно се върна. Една година се разделях с него, а след това го посрещах отново".

Най-силният спомен от този момент е след последния преглед при нейния доктор. Певицата отива със знанието, че операцията няма да ѝ се размине.

"Не съм си и представяла как тези два големи възела изчезват. Бях в амок от щастие. Сега гласът ми е същият, а и си признавам, че винаги нося таблетките "ГелоРивойс" в чантата си. Препоръчвам го на всички, които работят с гласа си", споделя тя.

След толкова страх, ужас, емоции и амок - Петя бе казала, че повече авторска музика няма да прави. Но сега очакваме още в средата на май втория ѝ сингъл, а есента предстои евентуално и втори албум!

След 5-годишна пауза! 

"Не си представях, че ще започна пак да творя музика, но миналия ноември се зародиха теми, които са ми много на сърце и мисля, че мога да ги изразя най-добре с музика. Едната тема е за личното осъзнаване и преминаването на "моста" от едната до другата страна. В целия процес на осъзнаване се разделих с някои хора и сега подбирам внимателно на кого давам себе си и пред кого отварям така дълбоко душата си. Работя постоянно върху осъзнаването на собствения Аз, което носи лекота, наред с тази от свалянето на килограми. Втората тема е взаимоотношенията с децата - как те откриват теб. Мислиш си, че много неща знаеш и разбираш, преди да се случи така, че да се грижиш и да възпитаваш дете. Детето идва, за да те научи, че нищо не знаеш. Много съм щастлива от този процес. Засегнала съм темата за приятелството, така, както аз го виждам - отдадено, голямо, вечно, дълбоко, без бариери и граници в общуването. Комуникацията е друга тема, която ме вълнува - липсва ѝ смелост в наши дни".

Целият албум на Петя Данкова ще е на български, което ѝ се случва за първи път в кариерата ѝ. Текстовете ги е правила с текстописеца и мъж на живота ѝ - Светльо. По новия албум работи с музиканти като Александър Васев, Васил Вутев, Евден Димитров и Божидар Василев - Trombobby.

"Това са хора, които обичам и ме вдъхновяват, съветват, помагат, създаваме заедно музика. Карат ме да се гордея с българската музика в момента. Искам точно това в своя втори албум - искам чисти взаимоотношения и кеф! Всичко се случва лесно, леко, приятно и бързо. Това е признак, че нещо работи както трябва. За мен много важно бе да ми е хубаво сега, когато правя музика. На сцената, в творчеството, вкъщи. Искам да сме приятели с хората, с които работя. Това е емоцията, от която имам нужда!"

И за да завършим наистина с щастлив край - ще има сватба, където всички ще са пели и ще са се веселили!

"Аз съм във връзка с човека, за когото ще се омъжа през юли, от 11 години. Светльо е моето естествено продължение, муза, партньор. Винаги съм правила това, което обичам, и дори за този труден момент в живота ми -  загубата на гласа, съм благодарна! Научих много и се обърнах към себе си. Много по-разумна съм и се погрижих за здравето си. Чувствам се добре като човек, жена, професионалист и знам къде се намирам и какво правя. В много осъзната и пълноценна връзка съм от много отдавна. Успешните взаимоотношения за мен са тези, в които всяка сутрин ставам и правя осъзнат избор да съм с човека до мен! Защото няма нищо сигурно и вечно! Надявам се още дълго време да е така! Сватбата е изненада за мен, защото идва след тези 11 години... Явно и Светльо ме избира всеки ден! Не бих могла да искам повече споделеност! Мисля, че това е едно от най-трудните неща в живота:

Да си кажеш, че това ти е достатъчно!

"ГелоРивойс" подкрепя правилната грижа и мерки, за да бъде гласът ни в най-добрата си форма, когато е важно да бъдем не просто чути, а слушани! Петя Данкова има винаги таблетки ГелоРивойс в чантата, защото съдържащите се в него активни вещества Хиалуронова киселина, Ксантан и Карбомер се свързват със слюнката и образуват гел - Хидро-депо комплекс, който се наслоява върху пресъхналото гърло и устната лигавица. Хидро-депо комплексът се прикрепя към лигавиците в задния фаринкс и гласните струни. Това спомага за възстановяването на гласа, а симптоми като дрезгавост, болки в гърлото и суха кашлица отшумяват бързо.

#URBN Team:

Ръководител "Креативни проекти": Вяра Младенова

PM: Адриана Стойкова

Интервю и концепция: Кристина Димитрова

Снимки: Радина Ганчева

Грим: Габриела Начкова

Koса: Грета Стефанова

Стайлинг: Александрина Дерменджийка

Гардероб:

Peek & Cloppenburg - Sofia Ring Mall

Bershka//HUGO BOSS// Jake*s//

COLLECTIVE - Serdika Center

LOVE MOSCHINO 

Локация: VOICE ACADEMY

*Специален проект на ГелоРивойс & #URBN!

*Материалът съдържа продуктово позициониранe!