#И вие имате приятели, които отговарят на обаждания по телефона с преправен глас, а пред вас говорят с друг. Така наречените „телефонни гласове“ се ползват, за да предадат емоция, която да обслужва определени нужди. Гласът се променя по телефона, за да пренесе онези знаци, които липсват в непреките разговори. Когато провеждаме служебно обаждане – звучим официално. Когато искат да ни продадат нещо – флиртуват с нас. Когато ни звънят за плащания на сметки – по тона ни личи, че не ни е приятно. Научните доказателства показват, че всички имаме „телефонен глас“, който е различен от гласа, който използваме в редовните си разговори лице в лице. Независимо дали сме наясно или не, често използваме специфични техники, за да предадем емоция на човека отсреща чрез гласа си. В ерата на подкастите, социалните мрежи и демокрацията, гласът пряко и метафорично, е най-силното оръжие и не бива да го губим...

В специален проект на „ГелоРивойс“ и #URBN по темата за гласа разговаряме с човек, който няма как да сбъркаме по телефона, освен ако не ни приложи някои от техниките на дублажа – певицата Прея. Едва ли има нужда да ви я представяме, защото гостува всяка делнична вечер в дома ви чрез телевизионния екран."ГелоРивойс"  подкрепят правилната грижа и мерки, за да бъде гласа ни в най-добрата си форма, когато е важно да бъде не просто чути, а слушани! Когато използвате една таблетка ГелоРивойс, съдържащите се в нея активни вещества Ксантан, Карбомер и Хиалуронова киселина се свързват със слюнката и образуват гел - Хидро-депо комплекс, който се наслоява върху пресъхналото гърло и устната лигавица. Хидро-депо комплексът се прикрепя към лигавиците в задния фаринкс и гласните струни. Това спомага за възстановяването на гласа, а симптоми като дрезгавост, болки в гърлото и кашлица отшумяват бързо.

***

“Като че ли нямам „телефонен глас“, защото моят е достатъчно разпознаваем. Но онзи ден слушах един подкаст с Парис Хилтън и наистина установих, че тя през цялото време, в пика, когато бе най-известна, говореше много различно – тоест не е говорила със собствения си глас, но всички сме вярвали, че звучи така - защото гласът ѝ е част от персоната, която гради“, казва Прея.

Още от малка е правила експерименти с гласа си, като дори е пробвала да бъде нещо като „телефонен измамник“ – по детски, разбира се!

„Тогава прекарвах много време в Елхово – баба ми и майка ми са оттам. Имах една приятелка, с която ни беше много забавно да се обаждаме на случайно набрани телефонни номера от указателя и да звучим като възрастни. Също така, като по филмите, слагахме кърпичка на слушалката, защото вярвахме, че това аугментира (бел.ред. - променя, муз. термин) гласа. Но не ставаше. В крайна сметка от другата страна чувахме:

„Ей, деца, спрете да се шегувате!“

Не помни за какво точно са се шегували тогава, но в един момент някой друг се обадил в училището за бомба и наистина са му повярвали!

„Евакуираха ни и не учихме в конкретния ден. Така че гласът е голяма работа!“, казва Прея.

Гласът в нашето време е позиция, роля и начин на живот. Да живееш през гласа си, пряко и метафорично, е възможно, особено когато говорим за големи дела. Когато говориш тихо и уверено, всички се стараят да те слушат внимателно. Подсъзнателно. А подсъзнанието, както знаем, може доста работи... Разпознал ли си веднъж един глас, не можеш да го сбъркаш.

Още щом я чуеш, знаеш, че е Прея

„В живота ми се оказа, че гласът е най-отличителният ми белег. Винаги съм предполагала, че се отличавам най-вече визуално – поне тук, в България, където съм родена и расна. Но все по-често ми се случва да вляза в магазин с маска или в такси, където шофьорът не ме вижда изцяло, а по-скоро с периферното си зрение. В такива моменти са ми казвали: "Когато ви видях не бях сигурна, че сте вие, но когато ви чух..."

Оказва се, че гласът на Прея може да бъде минус само в два от случаите – когато трябва да се прави на друг човек и училището.

„Помня в училище, когато си шушукахме, че единственият отличителен глас беше моят и се знаеше, че говоря аз. Учителки ми казваха: „Ей, Прея, само теб чувам с твоя боботещ глас..“, споделя певицата.

Силната спойка в личния ѝ живот е с музиканта Евден Димитров (бас китара), който галено нарича Ечи. Но не по-малко стабилна е една друга важна връзка – физическата и емоционална със собствения ни глас. Близо 4 години след първата ѝ среща с #URBN, Прея е още по-дръзка, когато става дума за музика и по амазонски точна, когато става дума за изказвания.

Издаде албум, изявява се в „Шоуто на Цитиридис“ по bTV и успоредно с това е тръгнала в посока към световната сцена.

„И през пандемията, и сега правя всичко, свързано с музиката си главно за хората. Признавам, онлайн концертите бяха странно явление за нас, музикантите, но само така можехме да запазим връзката си с публиката топла. Истината е и че на нас много ни се свиреше, а не подозирахме какво ще бъде усещането. Беше адски трудно да си представим хората, които ни слушат и гледат. Имаше бегла интерактивност, но на практика пред теб е празно... Радвам се, че преминахме и през това, защото бе поучително и уникално преживяване“, споделя Прея.

Признава, че вкъщи и тогава, когато нямаше живи участия, и сега – пее постоянно!

„Хубавото е, че имам много разнообразни интересни и намирам какво да правя, когато един от тях е възпрепятстван. Наблегнах на развиването на други умения – през пандемията като това да развия профила си в ТikTok. Това е моята връзка с феновете. Там мога да си говоря с тях и да ме виждат възможно най-себе си!“, споделя Прея.

Когато не пее и не пише текстове на песни, може да я сварите да готви у дома – здравословни рецепти. А скоро ще се радваме и на готварската ѝ книга! Както и на колаборация с друга певица. Клише или не – човек трябва да работи над себе си и да се грижи за всичките си дадености.

„Често приемаме гласа си като даденост,например. Дори аз понякога си позволявам да пея преди да съм се разпяла, което е абсолютна грешка. Но... наистина много често сравнявам работата си с гласа с тренировките във фитнеса. Трябва да се разгряваме, преди да правим големите шпагати и със сигурност да тренираме. Както мускула, ако тренираш гласа си – заяква!“, споделя Прея.

Гласът на Прея обхваща три октави, в които ѝ е комфортно да пее.

„Сега стигам и по-нагоре, отколкото преди 5 години. Доказано е, че гласът може да се развие още – не с цяла октава, но с няколко тона поне“.

Личната ѝ грижа за нейния щит и оръжие, както нарича неподражаемият си глас, варира от подбора на хранителните продукти до полезните навици.

„Освен да ползваш правилните таблетки, когато се налага, трябва да внимаваш с алкохола и кафето ежедневно – и двете изсушават. Газираното и ядките дразнят, но по-скоро непосредствено преди пеене. Загубата на гласа е оправдан страх на всички артисти“, споделя тя.

Всъщност случвало ѝ се е. Но не под формата на кошмар, а в реалността.

Когато записа първата си любима роля в дублажа – тази на лошата Зита от “Angry Birds” 2. В оригинал я озвучава Лесли Джоунс (SNL) и само можем да гадаем какъв смях е паднал в студиото, щом на Прея ѝ е паднал гласа от „кискане и кряскане“ след два дни записи.

“Ама беше супер фън. Беше много забавно да си лошия герой във все пак позитивно и комично произведение. Знам, че всички актьори казват, че да играеш Лошия е градивно, но не съм била още чак истински Злодей“, казва тя.

За ролята на Зита казва, че е най-високият връх, който е изкачвала в света на дублажа за момента. Доверяват ѝ се на 100 процента за диалозите, защото в началото я викат на кастинги предимно да записва песните в анимационните филми.

„Винаги съм си мечтала да озвучавам анимации, но и винаги съм си мислила, че едва ли ще се появи ролята за мен, защото имам неконвенционален глас. Някак си „не-принцески“, което на прима виста ми се струваше единствената възможна роля. Обаче се оказа, че поне в България, имам много малко конкуренция точно заради това“, споделя изненадата си певицата.

Съгласяваме се – ще е странно някой друг да проговори с гласа на Прея, нали?

„Имам чувството, че не съм чувала много хора с моя глас. Освен комедиантката Тифани Хадиш, с която се препокриваме на моменти. Извикаха ме на кастинг за озвучаване на роля, която в американския оригинал е нейна. Звъннаха ми и ми казаха: „Ролята се озвучава от една много известна актриса, която звучи едно към едно като теб и затова ти се обадихме“.

И истината е, че екипът все още ми нямаше чак такова пълно доверие, да ми даде цяла роля, защото озвучаването е сериозна актьорска задача. Изведнъж звукорежисьорът забеляза, че когато започвах да говоря след Хадиш, все едно само езика се сменяше от английски на български. Имаме си някаква връзка с Тифани“, шегува се Прея!

Работата в дублажа е поредната сбъдната мечта, която се осъществява в последните няколко години. Много често в студиото за звукозапис се появява роля, която от самото начало се знае, че е за Прея. Озвучавала е песните в анимацията „Лего: Филмът“ 2, който обра овациите на критиците, които го похвалиха за хумора, анимацията, саундтрака и гласовата актьорска игра. Музиката е на Марк Мадърсбау, който прави саундтрака и на други любими анимации като „Хотел Трансилвания“ например.

A Прея e Kралица КакватоИскаДаЕ!

Следва роля и в „Тролчетата“ 2, където в ролите са Джъстин Тимбърлейк и Ана Кендрик, а музиката е на Кристофър Бек. Навсякъде по света голяма част от музикантите са привлечени и изкушени от магията на дублажа – магия, която не виждаме, но усещаме и чуваме, благодарение на гласа.

Гласът в дублажа трябва да ти пасва на душата.

„Гласът определено гради персона. Опитвала съм се някога, дори с гласа си, да заявя решителност. Факт е, че доста често повишавам тон. По-скоро използвам гласа си за щит и оръжие, може би. Искам да се науча да контролирам това, но да... със сигурност ползвам гласа си, когато искам да се почувствам силна“, споделя Прея.

Не винаги успяваме да се наложим само с гласа. Понякога не можеш да извикаш, обаче. Като микрофонът от татуировката на Прея.

„Mикрофон, който крещи, но около врата му е увит кабел и леко го задушава. Но той, въпреки това, се опитва да каже каквато има да казва! Гледам да не съм много шумна в преносния смисъл, защото буквално съм си. Старая се да не си налагам много мнението на обществото, по-скоро го споделям. Ако усещам нуждата да се изкажа и се почувствам потисната – намирам канал, по който да предам съобщението."

Работата ѝ в „Шоуто на Цитиридис“ е един от каналите ѝ.

“Не за първи път съм в национален ефир, но в другите си изяви съм била по-скоро в главна роля. При Цитиридис не съм, но съм във важната поддържаща и така го приемам. Много ми е приятно там, главно заради екипа, който е супер! През последния месец направих една година там – за първи път ми се случва да съм толкова дълго на едно работно място. Обикновено съм си тръгвала, заради нестихващото ми желание да се разнообразявам или да се съсредоточа върху основното ми занимание – музиката. В „Шоуто на Цитиридис“ засега намерих баланса“, казва Прея.

Това, което научаваме е, че Прея първоначално е отказала предложението да се присъедини към екипа, което идва около година преди пандемията.

„Тогава ми се стори, че не е моето и не е моментът. След като пандемията се появи – втората покана ми се стори добра възможност да запълвам добре музикалното си време. Работя със страхотни музиканти и се разбираме с половин дума“, казва Прея.

„Свикнала съм да съм възприемана за различна от малка и се радвам, че bTV взеха едно доста революционно решение и аз участвах в тази малка промяна, която бе приета добре от зрителите “.

Всъщност никога не е вярвала, че ще е чак толкова разпознаваема. Но фактите са си факти - повечето хора в България знаят коя е Прея.

„Струва ми се, чe ме приемат с позитивна конотация. Това е една дълго чакана важна победа за мен. Като малка не помня да съм си го представяла, но сега си представям много по-грандиозни неща - вече извън България. Готова съм за това“.

С Прея споделяме всеобщото мнение, че вече е налице тенденцията Балканите бавно да излизат от периферията, когато говорим. Няма как да не отдадем почит на Мария Бакалова за приноса и поради факта, че тя тепърва ще отваря нови врати.

„В момента всички погледи са насочени към нея. Надявам се да не я претоварим с очакванията си. Помогна, за да види света, че имаме равностойни таланти, работна етика и сме готови, че може да ни се има доверие. Надявам се още млади таланти да помагат за добрата ни репутация“.

А Прея има ли песен за „Грами“?

„Все още не, но зависи от категорията. Бих се прицелила в R&B и World Music категорията. Фюжън личност съм със смели мечти, а техният връх е отличието в категориите „Артист на годината“, „Песен на Годината“, „Албум на Годината“ ... За колаборация съм категорична: Pharell. Oтсичам. От много време мечтая за това, а днес слушах подкаст на Pharell. Струва ми се 10 000 пъти по-възможно да работим заедно. Защото той е много отворен да експериментира и търси какво, защото е правил какво ли не. Освен това много ми харесва личността му. Бих си и говорила много с него. Скромен е и смятам, че това също би оказало влияние за възможността да има колаборация с някого от нас, тук, в България. От друга страна е отворен към музикални и културни влияние. Смятам, че и за него ще е интересно – човек от африкански произход, израснал в България, заинтересован в различни стилове като мен...“

Нещо голямо и мащабно накара света да погледне към Европа и да чуе гласа на Стария континент. Глас, крещящ все по-силно чрез изкуството. Настъпи момента, в който САЩ и музикалната индустрия искат все по-неудържимо да излязат от тунела и да дишат по-различен и еклектичен музикален въздух – нещо, което в големите европейски столици се случва отдавна.

„Ако някога се кача да си взема „Грами“ – ще посветя наградата на баба. Tя бе първият човек, от който чух:

„О, Прея, имаш страхотен глас! Трябва да пееш“.

Мисля, че баба ми беше един от първите хора, които го забелязаха и това, че ме прави щастлива. Тя ме записваше на касетофона. Учеше ме песни. „Една българска роза“ бе сред първите ми „парчета“, казва Прея. Определя се като човек, преминал през много стадии на приемане и себе приемане.

„Мисля, че вече се намирам там, където изключително много се радвам на всички неща, които като по-малка са ме карали да се чувствам неприета, неразбрана, някак си неправилна, дори безгласна. С времето, не само че аз пораствам, но и някак си света се движи в тази посока и всякакъв тип недостатъци, които съм имала преди, се оказаха ползи в по-късен етап“.

Само мислите заглушават гласа ѝ понякога. Премисля всяка стъпка, но това колкото пречи, толкова и помага.

„Мисля, че на този етап, това е едното от нещата, което считам за мой минус, но ще се окаже плюс след време“.

А всичко онова, което я вълнува и премисля – се превръща в песен.

„Със сигурност ние, музикантите, се крием в песните си. Там сме много по-смели, отколкото в реалния живот. Това е паралелна реалност за нас. В песните прожектирам понякога не мои мисли и усещания, а и чужди“.

Едно е ясно – гласът може да те издаде повече от текста на песента. А Прея се старае да пише текстове на песните си така, че колкото хора има, толкова и да са значенията на думите. Не сте ли се улавяли да си казвате:

Тази песен сякаш е писана за мен и моята ситуация...

 

#URBN Team:

Ръководител "Креативни проекти": Вяра Младенова

PM: Адриана Стойкова

 

Интервю и концепция: Кристина Димитрова

Снимки: Радина Ганчева

Грим: Росина Георгиева

Koса: Петер Първанов 

Стайлинг: Александрина Дерменджийка

Гардероб:

Палто - Desigual//Oбувки – Michael Kors (магазин Scandal)

Комплект - Karl Lagerfeld (магазин Peek & Kloppering)//Чанта - Desigual

Sofia Ring Mall

Аксесари: Личен архив на стилиста

Видео: Ангел Юруков

 

Локация: Арт Пространство Лоф.Тъ

 

*Специален проект на ГелоРивойс & #URBN! 

 *Материалът съдържа продуктово позициониране!