# С цвят на разврат и вкус на отрова - това е любовта във френския епистоларен роман на Шодерло дьо Лакло "Опасни връзки". Видял бял свят през 1782 година, той превръща Джон Малкович и Глен Клоуз в свои емблеми, след като изгряват в ролите на Виконт дьо Валмон и Маркиза дьо Метрой на екрана. На 1 декември тази класическа история за секс, задкулисни игри, предателства и фатална любов ще изгрее на сцената на Младежкия театър "Николай Бинев" в София, под режисурата на Станка Калчева.
С "Опасни връзки" #URBN започва и специалния си проект #BACKSTAGE, в рамките на който ще ви разкриваме какво се случва зад кулисите и с артистите в последните часове преди премиера. #BACKSTAGE с "Опасни връзки" се случи с подкрепата на "ГелоРивойс" и новият им вкус Касис - спасението за гласа на актьорите Рая Пеева и Александър Димов.
Почти година отнема на режисьора Станка Калчева да адаптира романа към театралната сцена по начина, по който ще го виждате оттук нататък в залата на Младежкия театър "Николай Бинев".
"Да започнем оттам - аз съм Маркизата, но за разлика от Глен Клоуз по време на филма, съм точно на възрастта на героинята от романа - 33 години", смее се Рая Пеева, която няма търпение да облече костюма, създаден от Свила Величкова. Лилавото - цветът на разврата сякаш допълва порочността на червените като касис устни.
"Истината е, че Маркизата няма нищо общо с мен като човек. Аз съм хиперактивна, енергична, експресивна, което можеше да бъде проблем за режисьора. За щастие, с насоките от Станка Калчева успях да се обера много, да успокоя себе си, говора си и мисълта ми да тече по-бавно, но ясно. От връзките си, обаче, почерпих много за изграждането на образа. Най-вече се върнах в себе си към обидата за една жена след изневяра. Какво е чувството и желанието за отмъщение. На коя жена не са ѝ изневяравали? Според мен няма такава. Просто някои не са разбирали. Аз разбрах. И чувството за отмъщение го разбрах така. За щастие, на неверниците отмъщавам по доста по-лек начин в живота, не като Маркизата, защото в "Опасни връзки" се стига до смърт".
За Рая Пеева, Маркиза дьо Метрой е Крокодил.
"Защото много красиво се движи и хоп - те захапва". Опасно и безкомпромисно същество. Тази роля е предизвикателство, всяка актриса иска тази роля. Това е, според мен най-голямата роля за жена в днешната драматургия", споделя тя.
Виконт дьо Валмон, изигран от познатия от екрана Александър Димов, по думите му е Петел.
"Сякаш Свила Величкова, която създава костюмите, е търсила точно това внушение - за един перест петел в курника. Шегата настрана, костюмите и сцената са фамозни. Но за разлика от петела, който ни буди, гласът на Валмонт е негов антипод. Той не казва истината и затова не бива да се вслушваме в него в живота. Точно той е противоположност на това, което трябва да бъде. Иначе имам любима реплика: "Трябва да притежавам тази жена, за да се избавя от глупостта да се влюбя в нея". Това е много силно. Той казва, че трябва да избягваш любовта".
Центърът в постановката на Станка Калчева е събрал голяма част от сюжетните линии, за да извади на преден план отношенията между 6 конкретни персонажа. Така се извеждат проблемите на младите, които влизат с неподправена невинност в общността на "претопените" ценности и биват въвлечени в друг свят. Съответно тази общност претопява и тях. Градската аудитория има нужда от тази пиеса. Съвременното общуване все по-често е свързано с писмата в модерния им вариант - писането в социалните мрежи.
"Нищо не се е променило от XVII век насам", казва Рая Пеева. Дали ще се разделите по електронната поща, съобщение в Инстаграм или писмо по гълъб - къде е разликата? Този, който чете, обикновено го боли повече, другият е спасен от реакции. Отношенията между мъжете и жените не са се променили много. Данъкът обществено мнение също все още е тук. Обществото влияе, то ни претопява, както казва и Станка Калчева. В "Опасни връзки" едно невинно младо момиче и невинен млад мъж стават жертви на игрите - стават цинични, арогантни, без чувство за вина. Моралът потъва. Така обществото ни променя неизбежно. Имам реплика в пиесата, от която се разбира, че Маркизата бързо се е ориентирала, какво трябва да се мисли и как трябва да изглежда. Всеки човек, който е обичал някога трябва да гледа това представление".
Маркизата, всъщност, е претопена любов.
Когато човек е обичал и е бил изоставен, неминуемо се разтапя, а след това става по-твърд.
"Затова и хората си казват няма да се влюбя, искам да съм сам, не мога да обичам. Нямам чувства. Самотата е голям проблем на нашето общество. Половете мъж и жена все още не се разбират. Същото е и с "Майстора и Маргарита". Самотата е бягство и най-голямата грешка", казва Рая.
"Предателствата за мен са по-гадни от разделите. Особено от близки хора. Болезнено е.", добавя Александър, за когото любовта е тяга, а раздялата - двигател с вътрешно горене. "Опасните връзки са тези, в които влагаме чувства. Но който го е страх от мечки, да не ходи в гората. В случая - ако те е страх от петли", шегува се той.
Любовта го води цял живот, а за него романът "Опасни връзки" е учебник за свалки. Играе по текста още в НАТФИЗ, по наставления от Анета Сотирова, която му преподава сценична реч.
"Който не се е влюбвал, не е имал разочарования, но аз се оправям бързо. Разделите и разочарованията ми действат като двигател, стимулиращо. Да бъда по-добра версия на себе си в следващата връзка. Не го възприемам като нещо лошо, а като двигател".
Влиза в класа на Крикор Азарян и Тодор Колев, които определя като първите ментори в актьорския си път. Кандидатства по любов с едно момиче, което искало да следва там. Решава и пробва, за да са двамата, но приемат само него.
"Преди това не съм ходил по театрални школи. Това, което знам за театъра е, че трябва да го правиш защото имаш нужда, а не заради суета или пари. Спомням си, че веднъж проф. Азарян ми каза: "Ако мислиш да ставаш богат с театър, няма да се случи, знай го отсега".
Но театърът си е самотно изкуство", споделя той.
"Често се чувствам неразбрана", допълва и Рая Пеева по тази тема. "Понякога от мъжа до себе си - Явор (бел.ред. - актьорът Явор Бахаров). Защото ние с Явор освен любовници сме, и мъж, и жена, и приятели, и колеги. Понякога не ме разбира преди премиера, защото тогава ставам по-различен човек. Ето тогава се чувствам самотна, но се вадя като барон Мюнхаузен на повърхността - за косата".
Кариерата превръща Рая Пеева в индивидуалист, признава си.
"Умирам за работата си. Това е моят начин на живот. Често Явор ми казва, че съм омъжена за театъра и там се чувствам най-добре. Усещам как много страдат моите връзки - не само с Явор, но и с майка ми и баща ми. Толкова съм се фиксирала, макар да осъзнавам, че е проблем. Лятото снимах в три продукции. Очаквам празниците с нетърпение, защото заминаваме за няколко дни в Барселона и там ще си обърнем с Явор някакво внимание. Смятам, че сега ми е времето да давам в тази професия. Чувствам се потентна в нея. Преди не го усещах. Може би защото съм чувала да казват, че трябва да минат 10 години, за да усетим професията си - моите първи 10 минаха и вече усещам силата ѝ по ролите, които ми се дават. Ролята на Маркизата е на всички жени в една".
Естествено е да зададеш въпроса - при такава любов към театъра, не се ли усеща в опасна връзка с него?
"Засега мисля, че не съм. Здравословно съм добре. Мисля, че това време, в което ще имам време да почина, идва. Колкото и клиширано да звучи, на мен сами ми се подреждат нещата с времето. Мисля, че когато дойде време с Явор да имаме и деца - тогава ще имам спирка и няма да играя веднага като родя. Макар че, сигурно след два-три месеца ще съм пак на линия в театъра. Но това е моето - миризмата, вкуса, усещането е изумително. Чувствам се жива и съм в чудесна връзка с театъра, а не в опасна".
С Александър Димов се запознават на първата репетиция. Имат си закачка, че Рая е нещо като продуцент на пиесата, защото гори за нейното реализиране точно като такъв. Александър Димов е нейният Виконт дьо Валмон, а тя - опасната Маркиза. Една опасна връзка между Петел и Крокодил. Преди премиера е трудно да се извадиш от театъра. Не само заради лошото време, макар че и то оказва влияние. Актьорите са категорични, че пазят здравето и гласовете си повече от всякога преди премиерните дати.
"Гласът ми е много важен за ролята на Маркизата. Работя само с него. Мисълта ми също е действие на сцената. В гримьорната, моите колежки са най-щастливите, защото винаги имаме таблетки "Гелоривойс". Винаги им казвам:
"Ето го спасението ни!"
Особено новият вкус на касис - неслучайно се шегуваме, че дори и червилото на Маркизата е с цвят на касис. Гласът на актьора е много важен - и пряко, и преносно. Вече се чува повече гласът на цялата гилдия, и мисля, че именно покрай пандемията, ние бяхме непрекъснато на първа линия. Сега много по-сериозно публиката приема позициите ни. Допреди пандемията, по-скоро ни приемаха за шегаджии, за хора тип "хахо-хихи". А ние бяхме най-лишени от сцени, публика, дори финанси. Но това не ни спираше да поддържаме духа. Онзи ден бяхме до 2 посред нощ на осветление в театъра, след това от 10 на репетиция - но това е наш избор. Ние сме лекарите на душата, лекуваме я. Ако изчезне театъра - и аз ще изчезна. А с "Опасни връзки" ще излекуваме ранените души. Онези, на които очите са пълни с тъга и ще видят на сцената, че животът не е толкова лош"
Ако попаднеш на Маркизата Крокодил - и по-лошо може да бъде! Ако една жена се цели в нечие сърце...
#URBN Team:
PM: Адриана Стойкова
Интервю и концепция: Криси Димитрова
Грим: Мелина Захариева
Снимки: Ангел Юруков
Костюми: Свила Величкова
Специален проект #Backstage на #URBN с подкрепата на ГелоРивойс!
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
НАЙ
Течовете в метрото на Токио вдъхновиха японския павилион на Венецианското биенале
Тайните градини на Венеция
В навечерието на Тhe R&B Awards: Българските артисти създават бижу на музикалната сцена
Над 1000 деца участват в Националния ученически конкурс "Моята паричка"
Холивуд още е болен от Харви Уайнстийн
Течовете в метрото на Токио вдъхновиха японския павилион на Венецианското биенале
Тайните градини на Венеция