# „Забравих ризата си върху Лотос... Ще можеш ли да ми я върнеш или ще я запазиш като любовен знак?...“. Това гласи стара виетнамска песен – една от десетките, възпяла изящното цвете, превърнало се в национално богатство. Вдъхновени от сакралното излъчване на лотоса, в поредната визуална история на градския сайт #URBN, ви срещаме в детайли с виетнамската култура през погледа на популярната актриса Яна Маринова. Тя отдавна е превърнала сънят, балансът между емоциите, работата и дисциплината в своя мантра. И отдавна е фен на азиатската култура. От нея ще научим какво е power naps, защо не смее и да помисли за депресия и какво я изморява най-много!

Яна Маринова се впуска в азиатското приключение с екипа на #URBN, в специален проект, вдъхновен от DANHSON и тяхното решение против стрес "Лотосоник", базирано на трaдиционната източна медицина. То се произвежда в завода, собственост на DANHSON във Виетнам, който е с над 55-годишна история и традиции в производството на лекарствени продукти и хранителни добавки.

Защо Лотосоник®? В напрегнатата градска среда все повече говорим за безсъние, стрес, паник атаки и депресивни състояния. Теми, по които разискваме все по-живо и целенасочено, осъзнавайки, че в дъното им е все по-напрегнатото ежедневие, преумората и тревожността. Лотосоник® идва на помощ именно в тези ключови моменти! Продуктът е създаден във Виетнам по ефективна рецепта от традиционната източна медицина и съдържа 7 екзотични натурални растителни екстракта – екстракт от семена и зародиш на Лотос, Диоскорея (Див Ям), Ориенталска Туя, Китайска Фурма (Хинап), Еритрина, Бяла Черница, Еуфория Лонгана (Око на Дракон) за проблеми като стреса, проблеми със съня и тревожността. Подобрява настроението и възстановява удоволствието от живота. Нормализира почивката и подобрява мозъчната дейност. Оказва благоприятно въздействие върху съпътстващи метаболитни, храносмилателни, сърдечно-съдови и неврологични състояния. Препоръчва се при състояния на постоянно психическо напрежение и преумора.

***

„Никой друг вид в езерото не може да съперничи на лотосите - зелени листа, бели цветове и жълти плодници. Никога не е опетнен от мръсната кал наблизо.”

Думите на тази виетнамска песен продължават да звучат в главата ми, докато Яна Маринова с интерес разучава традиционната виетнамска носия Ao Dai. Състои се от панталон и дълга рокля, а в наши дни се използва дори като униформа в училище.

„Не исках да изглеждам прекалено момчешки, мъжки, нито прекалено усмихната, както обикновено ме представят“, шегува се Яна Маринова, като още отрано ме е предупредила, че чувството ѝ за хумор обикновено липсва.

„Все така ми казват. А на мен изобщо не са ми смешни тези неща, които ми говорят. Просто са ми много глупави!“, уточнява тя.

Има нещо общо между Яна Маринова и лотоса и то не е само изящния външен вид.

Би било трудно да се интересувате от лайфстайла в България и да не сте попадали на името Яна Маринова – дали като Мисис България 2004 година или като българката-каскадьор в известни чуждестранни продукции; като актриса от най-гледаните сериали по националните телевизии; като състезател в риалити формати;  като фотомодел, инфлуенсър, театрал, продуцент на български филми...

Изявява се почти на всички визуални сцени, макар че късно, по нейните думи, застава пред камера – на 25-годишна възраст.

„Може да прозвучи малко скучно, но просто с годините човек разбира кои неща действително го правят щастлив и пълноценен. И това, обикновено, е свързано със семейството и с работата. Когато си удовлетворен от тези двете - идва здравето. На млади години, спокойствието и здравето някак ги приемаме като даденост. Дори да не си удовлетворен от личните си взаимоотношения – пак си здрав. Просто, защото си млад и произвеждаш хормон на растежа. Тогава и депресии, и други унищожителни чувства са нещо като грешки, които можеш да си позволиш да допуснеш и след това да поправиш. Както в твоя вътрешен свят, така и спрямо външния“, казва Яна.

С времето осъзнава и че за хората е важно да разберат какво действително ги прави радостни. Ако спортуването за едни е здраве, за други може да е тежка контузия. Ако за един писането на книга е цялото щастие, за друг е провал. Ако за едни актьори щастието е да снимат денонощно сериал или филм, за други е равносилно на напрежение, защото не издържат на високите дози адреналин. 

Още снимки вижте тук>>>

„За мен излизането на сцена е точно това. Адреналин и дрога в момента, когато виждаш как създаваш нещо и успяваш да влияеш на хората. Правенето на пари е страшен адреналин. Като играта „Супер Марио“ – искаш и още, и още... Политиката е страшен адреналин! Бизнесът също“, казва Яна.

Смее да твърди, че е открила баланса между адреналина и спокойствието.

„Но преди време - положението бе тежко. Усещането за удоволствие и адреналин ми беше задължителен знак, че това, което правя е нещо хубаво. С времето разбрах, че много неща, които са привличащи, всъщност не са добри за мен и близките ми, за живота ни. Едно от тях е желанието да си известен. Да влияеш. Това е нещо, което повечето хора ги пали. Властта и парите. Нещата, заради които пърхаш от радост. Но с адреналина, ръка за ръка, върви и стреса“, смята актрисата.

„Когато станах актриса, мечтаех да мина покрай бабите на пейките пред блока и те да кажат:

„Ето я, артистката минава“.

След време, когато дойдоха първите роли, които отказах, но които щяха да ме направят още по-популярна – осъзнах, че само заради слава не можех да си го позволя. Защото си казах: „Ок, ще стана известна, ама с какво? Да си известен с ла..о?“ , изстрелва Яна и уточнява, че не иска да променям думите ѝ, за да звучат по-меко.

„Изпитам ли усещането, че нещо е много хубаво и яко, че летя – казвам си спри, претегли го, прецени! Спрямо своята ценностна система и живота на хората, които обичаш. Прецени дали влияеш добре и на онези, които те харесват!“, казва Яна Маринова.

Ако ще отказваш, ще бъде много трудно. Защото осъзнаваш, че се отказваш от пари. От слава, от власт. Отказваш се от това, за което мечтаеш.

„А след като откажа, както казва Цветана Манева, съм хапала възглавницата вкъщи и съм плакала. Отказите ми са свързани и със сериали, и с театрални постановки. В един момент осъзнаваш, че те търсят именно, защото си известен. Защото ще си и реклама, ще употребят и образа ти, който се харесва на хората. За нещо, което на теб не ти харесва. Затова и всички неща, които избирам да правя – дали роля или да участвам като продуцент, винаги са свързани с

Личността на Яна

Винаги казвам това, което мисля през пиесите си и през филмите си. За мен и това е вид стрес – да искам да кажа нещо и с работата, и поведението си, и зад камера, и пред нея, да правя нещо в опозиция на мисленето си“, споделя тя за патовите ситуации в кариерата си.

 Но това не означава, че се пази от това да влезе в кожата на негативен герой – напротив! Защото негативният герой във филма накрая е наказан. И ако не е наказан физически, той е мразен от приятели, от близките си, ненавиждан от цели поколения хора.

„Не става въпрос да играя добричката, а за това проблематиката на филма или пиесата да е смислена. Защото в България най-гледаните продукции са турските сериали. Бабата ги гледа, докато внучето расте около нея. И после основният проблем в живота на порасналото дете какъв е? „Сега тука кой да излъжа?“. „За това наследство трябва да се разправям!“ „Да направя интрига на злата свекърва“. Това ли са основните проблеми в живота? Изкривяват се представите и за поп култура, и за ценностна система. Тук ценностна система не означава нещо скучно. Защото всеки един от великите идоли сами по себе си е вид ценностна система“, смята Яна Маринова.

За нея стресът определено не идва със славата, а след нея. И върви редом с нея, както и с всеки вид работа. Имплементирането му в психиката на актьора, обаче, е ежеминутно, защото не бива да се проявява пред публика, а да бъде овладявано вътрешно.

„Когато започнаха да ме викат за роли, по мое мнение, не съм била чак толкова известна. Позволиш ли да посегнат на образи ти прекалено рано – ще придобиеш бързо още известност. И аз исках да направя следващия си филм, да получа следващата си роля, но не на всяка цена. Много ти е гадно, много стискаш зъби, но до депресии не съм стигала. За мен депресиите са прийом на по-интелигентни държави от нашата – там, където всичко ти е подредено в бита и ти изпадаш просто психически в депресия. Около нас тук в България има хора, които няма как да се хранят нормално, инвалиди, за които няма кой да се погрижи... Деца без образование... Пенсионери, които са сами...В този контекст не мога да си позволя да изпадам в депресия заради роля. Тъпо е това. Трябва да си много нагъл да занимаваш другите хора с твоята криза на егото“, категорична е Яна Маринова.

Нейният начин да се изправя на крака в трудните моменти е да се оглежда с широко отворени очи из света наоколо, за да си припомни какво има и какво означава то да ѝ липсва.

Ти си част от живота наоколо

„Има начин за всичко да бъде преодоляно. Моето верую е, че за да бъдеш лидер, трябва да се грижиш за всички, а не да командваш. Дори светът да рухва, да не мръднеш, да си спокоен, да си дисциплиниран. Това е то азиатското спокойствие, което е и темата на нашата фотосесия. То е гениално. Да запазиш тялото си горещо, а ума хладен!“, споделя Яна.

Такава е и на сцената, казва. Не смята, че моноспектакълът е сложен за актьора жанр. За някои актьори е много по-трудна взаимовръзката с партньор на сцената. Зависиш от човека отсреща, който може да не е работлив, да не е партньор, да не е талантлив...

„Можеш направо да загинеш, окача ти се като камък на шията. Нужно е умение да контролираш енергията си на сцената. Защото ако партньорът ти е много талантлив и добър ще залитнеш и това ще те вдигне. Но ако отсрещния не е добър в това, което прави и залитнеш – ще те срине. Второто ми се е случвало в сериали, в театъра – не.“, споделя Яна Маринова.

В момента се стяга за премиерата на моноспектакъла „Куци Ангели“ с режисьор Георги Михалков – Китаеца. Наричат го още Будиста, заради това, че повече от 15 години специализирал като режисьор в Китай и е силно увлечен по тамошния бит и култура.

„Затова и приех предизвикателство с виетнамската ни среща. Връзката между актьор и режисьор е неразривна. Преди години, когато отидох на театрален кастинг, срещнах Жоро за първи път. Изискванията за явяващите се на кастинга бяха да се избере комедиен монолог, като имаше и изрична бележка – да насочва към чувството за хумор на самия актьор. Избрах монолог от спектакъла „Глас“, който разказва историята на дубльорката на Мария Калас. Този монолог бе концентриран точно върху тези пресилени негативни състояния на жената, която страда за това, че Мария Калас е винаги в светлината на прожекторите, а тя е скрита отзад и няма възможност да стане известна и популярна. Този депресивен монолог мен лично ме е разсмивал винаги жестоко. На режисьора му допадна и одобри чувството ми за хумор, което често липсва. А Жоро харесва сарказма. Паснахме си. Привличане от пръв поглед. Бях пътувала цяла нощ, за да ида на този кастинг. Имахме премиера на филма „Привличане“ в Пловдив, а кастинга беше във Варна“, спомня си Яна Маринова.

Следва работата им по пиесата „Любовни писма“, където Яна Маринова си партнира с актьора Свежен Младенов – дежа вю от първите ѝ снимки пред камера, отново редом с него, в сериала „Хотел България“. На 29-ти спектакъла се завърна от турне в Германия, където обиколи 5 големи града. Очаква се и второ турне следващата година, като интерес проявяват още 14 града.

„Връзката между актьори е важна на сцената. Имала съм партньори, с които сме играли страхотно, а дори много, много не се харесваме. Със Свежен винаги се получава. Опирам се винаги на дисциплината, която на моменти е по-важна от емоциите. Тя е математика. Сложи едно топче на една маса, наклони я и то ще се изтъркаля. Пирамидите са построени върху много здрава основа. Трябва да вървиш върху стомана. В най-големите шедьоври на изкуството има математика. Затова е нужно да си пресметлив, да имаш баланс и самодисциплина“, казва Яна.

На собствената си здрава основа и дисциплина ще разчита и в моноспектакъла „Куци Ангели“, където отново режисьор е Жоро Михалков. Премиерата наближава - 15 и 28-ми декември в Театър „Възраждане"!

Кой добър, кой лош

„В „Куци ангели“ съм Яна Николова Гуглева, по прякор Гуглето. Съвременен отмъстител, затворничка, която не се примирява с хорската мръсотия“, казва тя. Мръсотията, която не застига лотоса, някак не цапа и Гуглето в спектакъла. „Куци ангели“ е политическа сатира, която идва на градската сцена в точния момент.

„Обикновено съм така – захващам много неща, но понякога зарязвам едното, докато му дойде времето. Вярвам, че когато се прави театър или филм, трябва да отразява нещо, което е адекватно за момента, дори да не се случва в момента. Да е положено върху история, която трябва да бъде разказана“, споделя Яна.

Гуглето е отмъстител с вълнени чорапи, а не с лъскав чорапогащник

„Тя има страхотна мотивация, която е в полза на обществото. А не като супергероите, които виждаме напоследък в киното – нещо стрелят, ама и те не знаят за какво. Не говорим за филми като „Iron Man”, който е Библия. Говорим за това, че сякаш се създава нещо лъскавко, за да зарибява хората, да си харчат парите и после да се чудят това за какво им е. Няма драматургия в еднодневката“, категорична е актрисата и продуцент.

Докато Гуглето...

Тя е адекватна на нашето време – разочарована, така както сме и ние покрай избори – „няма да гласувам за тоя, няма гласувам за оня“...

"Обаче нали някой трябва да се бори", казва Яна Маринова.

Злото побеждава само защото се бори.

И ако няма Добро, което да отговори, Злото винаги ще побеждава.

"Проблемът на Доброто е, че на него винаги му е хубаво и му е лесно. Не му се бори. То си казва: „Какво да си развалям тука рахатлъка, дай да ходя на екскурзия...“ И спира да се бори. И после се оплаква, че нещата не вървят на добре. Логично, пич! Когато ти се дава добро, длъжен си да си платиш данъка! Да се бориш срещу Злото!“, смята Яна Маринова.

Гуглето се бори по начина, по който може – просто стреля, ако прекрачат границата – псевдожурналисти, псевдополитици, псевдообщественици, псевдопопове...

„Не можеш да мачкаш дете, защото си по-силен и да оставяш възрастния гладен. Не можеш, като си мъж, да биеш жена и не може като си жена да си ползваш това между краката, за да си номер 1 в политиката. Като има такива хора, Гуглето просто си ги гърми в капачките, ходи си в затвора, рисува икони, излиза, пак си ги гърми – няма проблеми с това. Плаща си цената“, казва със сарказъм актрисата.

Така Гуглето успява да вземе страховете и разрушителните илюзии на Яна Маринова. В замяна ѝ дава познанства, като това с автора Владо Трифонов, който създава образа на затворничката- отмъстителка. Определя „Куци ангели“ на Трифонов, като книга, която лекува нервите и ти разпъва устата от смях.

„Гуглето ми даде по-спокойно и смело разсъждение върху Доброто и Злото. Даде ми възможност да разбера защо много често добри хора са наказвани от природата, съдбата или Господ. Просто защото не се борят. Подчиняват се на Злото. Дълго време се съмнявах, че това е така, но когато започнахме да работим по текста, логиката, психологията на героинята – така се оказа! Много често просто питаме „Защо, Господи, защо така ме наказваш?“ Ами как защо? Ти помниш ли преди време, когато е трябвало да се опълчиш на Злото – ти не го направи и някой е пострадал. Като ти дойде Злото до главата,трябва да го правиш“ казва актрисата.

Признава, че много от нещата, които прави не ѝ допадат напълно. Но се налага, за да може да финансира следващия театър или филм. Защото не иска да играе в глупости. Не иска да зависи от този, който е взел пари от друг и сега ще промива с тях мозъци. В основата на ценностната система за Яна Маринова е нещо елементарно - ти си част от обществото и трябва да вършиш това, с което си полезен за другите. Да е това, което теб те удовлетворява. Не трябва да си алчен, да крадеш, да убиваш, а да даваш любов и да бъдеш обичан.

„Но не говорим за равенство, защото има толкова мързеливи хора, които на маса не трябва да сядат, докато не си изкарат сами прехраната, докато не се научат да работят. Става въпрос за това да си полезен за другите“, разпалва се отново тя.

Така се получава и с новия ѝ филма „Игра на доверие“, с режисьор Мартин Макариев. Започва го преди 10 години, но е по истинска история, разиграваща се в днешно време.

Той е по истинската история на моята майка.

Актрисата Луиза Григорова- Макариев е събирателен образ на жени, пострадали от домашно насилие. Мотивираща история как всеобхватния образ се преборва с това някой да му нарежда, да не му позволява да бъде щастлив, използвайки груба сила да подчинява. Дъщерята на Александра Сърчаджиева - София Ласкин, играе малката Луиза Григорова, а аз играя ролята на майка си. Та този филм се опитах да го направя за първи път преди 10 години, но не ставаше. Каквото и да се случваше, нещо куцаше. Знаех, че той е моя мисия, но както казах – не трябваше да се оставям на усещането за адреналин. Защото много често, когато си мислиш, че си страшно прав – грешиш. Затова чаках и внимателно подбирах. „Игра на доверие“ го изоставих по пътя временно. Темата беше още тежка, аз бях малка, нищо че съм минала през историята като жертва на насилие. Филмът някак звучеше като оплакване. Трябваше да узрее“, споделя откровено Яна Маринова.

Въпреки изключителната си лична история, Яна Маринова е пример за баланса между емоциите и работата.

„Само това може да ти даде здравето. Когато си легнеш вечер, трябва да се чувстваш добре, да можеш да заспиш веднага. Дори и най-балансираният човек има моменти на безпокойство и безсъние, когато се тревожи. Трябва да си уравновесен. Първият знак, че се чувстваш зле е, ако имаш нужда да говориш непрекъснато с някого и да му споделяш, че си зле. Това е аларма, че нещо не правиш като хората“, казва Яна.

За нея най-важното е сънят.

Не я изтощава толкова ранното ставане като час. Казва, че е войник и става по всяко време. Но да няма сън и почивка между работите си – това не допуска.

„Сънят много ме зарежда, затова и видяхте, че по време на снимки между сетовете, си правя почивки – power naps (бел.ред. - кратки заспивания) Дърпам седалката, ако съм в кола и заспивам за около 20 минути. Балансирана почивка. Защото, ако не спиш спокойно, ако си под стрес, превърнал си работата просто в математика без въображение. Тогава вече изкуството става обикновена амбиция, свързана с власт, пари и победа. Само с въображение ще си постоянно в депресии, а само с математика – ще си в деградивна амбиция“, казва Яна.

„Математиката и изкуството са неразривно свързани, така както и в биографията на Яна Маринова, която е учила и „Икономика“, и актьорство, и „Театър и общество“.

Математика плюс въображение. Театър плюс общество. Баланс в емоциите и съня. Само това може да ѝ даде здраве!

 

#URBN Team: 

PM: Адриана Стойкова

Интервю и концепция: Криси Димитрова

Стилист: Александрина Дерменджийска

Консултант: Даяна Иванова 

Грим: Росина Георгиева

Коса: Натали Иванова

Фотограф: Радина Ганчева

Видео: Тедд Георгиев

Локация: HYATT REGENCY SOFIA

 

Специален проект на #URBN & DANHSON!

Благодарим за съдействието на Посолството на Виетнам в България! 

Виетнамската легенда разказва, че цветята на лотоса са поставени на пиадестал след една пролетна нощ на 1049 година. Крал Ли Тай Тонг имал сън, в който му се явил Бодхисатва – съществото на Просветлението в будизма. Кралят бил отведен до езерце, в центъра на което се издигал пиадестал, а в Цветето на Лотоса почивал Бога. Цветята на лотоса играят важна роля във виетнамския дух и култура. За тях е отредено специално място от бронзовата камбана Thanh Mai, отлята през 789 г. до музея на Ханой, в колекцията на кралското изкуство Hue в Националния исторически музей на Виетнам, в храмовете. Лотосът означава красота във Виетнам. Той се протяга през калта и мръсотията, за да покаже цвета и формата си на света. Тези цветове отдавна са свързани с будизма, благородството и чистите мисли. Виетнамците смятат лотоса за символ на красотата, преодоляваща мрака, а Лотосоник® е разпознаваем продукт и един от методите на местното население за борбата със стреса и грижата за емоционалното им физическо здраве. 

 *Материалът съдържа продуктово позициониране!