17-11-2017 20-11-2018

По следите на Колекционера

„Линкълн Райм" извежда тъмнината на преден план и я оставя да си свърши работата

09:57 | 26 май 2020 0 3934 Снимка: FOX

ТЕМА #Време за мен #Време за филми

dir.bg #URBN #Binge-watching

# Има нещо вкусно и вълнуващо в детективите. Не ви ли изумяват?

Как се сещат за неща, които другите не подозират или им убягват. Как забелязват най-малкия детайл!

Любопитната арка на вълнуващите детективи датира още от 1841 година, когато Едгар Алън По представя на света Огюст Дюпен в „Убийствата на улица Морг“. Оттам насетне единственото, което криминалният жанр може прави, е да черпи вдъхновение и съответно да създава още по-сложни, задъхани и софистицирани убийства. А към тях също толкова вълнуващи детективи, които да ги преборят.

Дали ще си изберете Шерлок Холмс, Еркюл Поаро, Филип Марлоу или Коломбо, няма значение. Вашият детектив, независимо кой нюанс на криминалното изкуство обитава, е като дъвка, докато още не й е свършило сладкото и е различен. И най-важното – той води своите почитатели на незабравими пътешествия.

Всеки уважаващ себе си автор на криминални романи, има поне един забележителен детектив в ръкава. Тези, изброени по-горе, са може би най-известните представители на жанра, но са едва началото. Благодарение на тях в света на киното, литературата и телевизията са се появили още много и вълнуващи, мрачни, странни и борещи се със злото хора.

Така стигаме до писателя Джефри Дивър – бивш адвокат и журналист, който решава да зареже и двете си кариерата, за да стане писател на криминални романи на пълно работно време. За някои това е лудост, но ако Дивър не беше направил това в началото на 90-те години, сега нямаше да притежаваме още един забележителен детектив към колекцията с имена. А именно Линкълн Райм.

Изключително умен и крайно арогантен, прикован за леглото след инцидент, със силно желание да сложи край на живота си, Линкълн Райм е вълнуващият основен персонаж, който прави Джефри Дивър звезда, още с излизането си през 1997-а. Тогава, в света на литературата се появява „Колекционерът на кости“. Само две години по-късно излиза и филмът „Колекционерът“. Линкълн Райм се сдобива с образа на един от най-готините, секси, пунктуални и ужасно талантливи актьори в Холивуд и до днес – Дензел Уошингтън.

Арогантността, огромната интелигентност, погазеното его и желанието за отмъщение на Райм са толкова добре канализирани и очовечени от Уошингтън, че е трудно човек да си представи друг образ на детектива от този. Ако сте започнали да четете книгите, след като сте гледали „Колекционерът“, то сигурно е, че Линкълм Райм изглежда поне малко като Дензел Уошингтън.

Снимка: FOX

Модерната телевизия и 21 век обаче имат други планове. С излизането на 14-тата книга от поредицата за Райм през 2018-а, той отново оживява в седмото изкуство – този път на малък екран. „Линкълн Райм: По следите на Колекционера“ представя една малко по-различна гледна точка, както към персонажа на Дивър, така и към оригиналната история. В обувките на Райм този път се намества, при това доста удобно, Ръсел Хорнсби. Неговият Райм не е чак толкова софистициран, колкото е този на Уошингтън, но пък е радикален, с огромно его и силно желание за контрол, какъвто е и персонажът на Дивър в книгите. „Линкълн Райм: По следите на Колекционера“, който може да гледате у нас по FOX – от 4 май, всеки понеделник от 22:00 часа, успява да надскочи историята в кинагата, такава, каквато я познаваме и да направи нещо ново, различно и някак свое.

Историята за търсенето на зловещия и жесток сериен убиец Колекционера е основната плоскост, на която Линкълн Райм и екипът му стъпват, но всичко останало е различно. Създателите на шоуто гравитират около идеята на злия сериен убиец, но междувременно в рамките на 10 епизода, ни запознават с идеята за злото и доброто под формата на различни странни случаи, по които Райм и екипът му – начело с чаровната Амелия Сакс, работят. В този смисъл между Дензел Уошингтън и Анджелина Джоли, които влизат в ролите на Линкълн Райм и Амелия Сакс в оригиналния филм, има химия, която може да се реже с нож. Защото парализирания детектив и сексапилната полицайка, която никой до този момент не е забелязвал, но има ум като бръснач и съответно започва да работи с един от най-великите детективи в измисления от Дивър свят, са гаджета в книжната поредица. И всичко започва именно там в „Колекционерът на кости“. В това отношение сериалът е решил да спести на зрителя любовната страна на нещата, като компенсира с убийства, сложни пъзели и нещо, което отсъства както във филма, така и в книгата – великолепен, начетен и крайно зъл психопат.

„Линкълн Райм: По следите на Колекционера“ е сериал, който бидейки продукция на новото време, тоест на времената на модерна телевизия, не може да си позволи просто да адаптира един роман или филм, едно към едно за малък екран. Трябва да добави нещо свое. Да сложи сол към пипера. В техния случай, освен добавката от много и най-различни заплетени криминални истории, които да държат зрителя и самия Райм в напрежение, тяхната сол е Колекционера.

Снимка: FOX

За разлика от филма и от книгата, сериалът има собствен подход. Те решават да представят основния си злодей още в първи епизод. Зрителят познава Колекционера с всичките му необходими елементи – как изглежда, как говори, къде живее и какво прави, когато не убива. Въпросът защо го прави и каква е връзката с Линкълн Райм се разбира чак на финала. В този смисъл, ако очаквате мистерия тип „кой-го-направи“, то „Линкълн Райм: По следите на Колекционера“ не е този сериал. Но ако обичате зли хора с изобретателни начини да унищожат едно човешко тяло, то определено може да се доверите на шоуто.

Харизматичният убиец тук почти открадва шоуто на останалите персонажи, но в тези странни времена, е някак нормално злото да е по-интересно от доброто. Не защото не искаме да се хилим постоянно от социалните мрежи, да възхваляваме деня, да живеем здравословно и да бъдем вегани, а защото тъмното винаги привлича човека. То е като фаровете и топката, които идват срещу теб и ти не можеш да ги спреш.

В този смисъл „Линкълн Райм: По следите на Колекционера“ извежда тъмнината на преден план и я оставя да си свърши работата. А именно – да е по-бърза и по-смела от всичко, което човек познава. И им се получава добре.

Както казва Тери Пратчет:

„Светлината мисли, че е по-бърза от всичко, но греши. Без значение колко бързо пътува тя, тъмнината винаги е там първа и я чака.“

Подобно на този цитат злото е основна движеща сила и най-любопитен компонент в „Линкълн Райм: По следите на Колекционера“.

Започнахме този текст с най-вкусните и вълнуващи детективи. Но те не биха били нищо без своите злодеи. Нужни са двама за танго. И тангото на един убиец и един детектив е винаги танц, който може да си причините и да гледате с удоволствие. В „Линкълн Райм: По следите на Колекционера“ се танцува танго облечено в жестокост. Почерпете се.

ИЗБРАНО