#Светът e под натиск. Kлиматичните бедствия вече са "новото нормално".  Екстремните ситуации през 2025 година превърнаха планетата в сцена на непрекъснати изпитания. Данните на Световната метеорологична организация сочат, че 2025 г. е сред трите най-топли години в историята, а честотата на природните бедствия е скочила с над 30% спрямо средната за последното десетилетие.

Наводнения и "флаш" явления

През последните шест месеца Азия, Европа и Америка преживяха серия от катастрофални наводнения. В Китай, през юли, над 1,5 милиона души бяха евакуирани след проливни дъждове в провинция Хенан. В Испания, през август, град Валенсия регистрира за един ден количество валеж, равно на месечната норма.

Снимка: Getty Images

В САЩ Ню Йорк отново се оказа под вода, след като за няколко часа паднаха над 150 мм дъжд. Метролинии бяха затворени, десетки квартали изолирани, а градът буквално се превърна във временна лагуна. В Мексико тропическата буря "Присила" наводни щата Веракрус и града Poza Rica, където хиляди хора бяха блокирани без ток и достъп до вода.

Това, което прави тези явления особено тревожни, е внезапността им. Климатолозите вече използват термина weather whiplash — резки преходи от суша към порой, при които нито почвата, нито инфраструктурата могат да поемат водата.

Снимка: Getty Images

Жеги и суши

Лятото на 2025 г. бе едно от най-жестоките в Южна Европа. В Гърция и Турция температурите надхвърляха 45 °C, а в Италия и Испания пламъците унищожиха хиляди хектари гори и реколти. В Африка и Южна Америка сушите доведоха до воден режим и спад в добивите, което постави милиони под риск от недостиг на храна.

Заключението е очевидно — урбанизираните райони страдат най-много. Градовете, изградени от бетон и асфалт, се превръщат в капани за топлина и вода. И когато бедствието удари, няма къде да отиде — освен обратно към хората.

Когато бедствието е "локално" — уроци от света и България

Снимка: Getty Images

Климатичната криза не подбира географски координати. Дори райони, смятани за "спокойни", вече са уязвими. През октомври тази година България преживя показателен епизод, който се вписва напълно в глобалния модел — проливни дъждове по Южното Черноморие доведоха до тежко наводнение край Елените. Загинаха няколко души, а инфраструктурата в района бе частично унищожена.

Снимка: БТА

Експерти коментираха, че бедствието е резултат не само от силния порой, но и от човешки фактор — застрояване върху дерета и липса на дренажна инфраструктура. Географи посочиха, че релефът на района предразполага към силен водосбор, а подземните тръби просто не са били проектирани да поемат подобен обем.

Снимка: Getty Images

Това, което се случи край морето, е умален модел на глобалната уязвимост — комбинация от климатичен натиск и човешка небрежност. Подобни примери има навсякъде. В Германия наводненията през 2021 г., които отнеха над 180 живота, бяха предсказуеми, но недооценени. В Бразилия, през 2024 г., град Петрополис бе пометен от свлачища след дъждове — отново върху застроени дерета. В Италия, в региона Емилия-Романя, през 2023 г. загинаха 15 души при порой, за който имаше 48-часово предупреждение.

Всички тези трагедии говорят за липса на адаптация — не само на климатично, но и на институционално ниво.

От бедствие към система: Какво работи по света?

Холандският модел

Холандия е символ на устойчивост. Повече от една трета от територията ѝ е под морското равнище, но страната не просто оцелява — тя живее с водата. След опустошителното бедствие от 1953 г. холандците изградиха най-сложната система от диги, канали и буферни зони в света. Днес парковете им се превръщат във временни резервоари при проливен дъжд, а улиците са проектирани да отвеждат водата безопасно.

Южна Корея: градове с климатична памет

В Сеул, след серия от наводнения и урагани, бе създадена интелигентна система за управление на водата. Сензори и AI модели следят валежите и в реално време пренасочват потоците. Под града има изградени огромни подземни резервоари — наричани "катедрали на водата" — които задържат дъжда, докато бурята премине.

САЩ: федерална координация и локална отговорност

След ураганите "Катрина" и "Иън" САЩ въведоха задължителни стандарти за климатична готовност. Всяка община с над 10 000 жители трябва да има план за евакуация и инфраструктура с "устойчива функционалност" — система, която може да работи дори при прекъсване на ток, пътища и комуникации.

Снимка: Getty Images

 Уроци за България и региона

Превенцията винаги е по-евтина от възстановяването. Според Световната банка всяко евро, инвестирано в превантивна инфраструктура, спестява между четири и седем евро при бедствие. Българските градове имат нужда от интегриран климатичен подход — не само реакция, а стратегия.

Градоустройството трябва да включва оценка на климатичния риск. Не може речни дерета да се разглеждат като "празно място за строеж". Местните системи за ранно предупреждение — като платформата BG ALERT — трябва да бъдат надградени с реални сценарии, а не просто със SMS известия.

Зелената инфраструктура — паркове, дъждовни градини, буферни зони — е не просто естетика, а спасителен механизъм. Необходимо е и по-добро взаимодействие между институциите — между МОСВ, общините, пожарната, бизнеса и научната общност.

Финал: градовете на бъдещето няма да оцелеят с мълчание

Климатичната криза вече е тук, а "градовете на мълчанието" — онези, които знаят за риска, но избират да не действат — ще бъдат първите жертви.

Мълчанието не предпазва. То само удължава времето до следващото бедствие.

Новата епоха изисква нова смелост — да се признае, че екстремите са част от живота ни, и да се отговори на тях с разум, планиране и действие. Между огъня и водата, между сушата и пороя, ще оцелеят онези градове, които не чакат бурята да отмине — а се учат да живеят в нея.