#В пространството на Сеулското архитектурно биенале тази есен, посетителите минават покрай нещо, което прилича на стена и на скулптура едновременно. Огромна, усукана метална структура, дълга почти сто метра, чиито повърхности отразяват светлината като мозайка от лица, снимки и проекти. Хората спират, докосват я, снимат я. Стената "диша". Тя не е просто експонат, а преживяване.

Това е Humanise Wall — сърцето на петото Биенале на архитектурата и урбанизма в Сеул. Инсталацията е част от кураторската концепция на Томас Хедъруик, озаглавена "Radically More Human" - "Радикално по-човешко". Тема, която звучи едновременно поетично и политически.

"Искаме архитектурата отново да стане човешка", казва Хедъруик в интервю за Wallpaper. "Твърде дълго градовете ни бяха проектирани така, сякаш са за машини, а не за хора."

От скулптури до градове

Снимка: Getty Images

Роден в Лондон през 1970 г., Томас Хедъруик основава своето Heatherwick Studio едва 24-годишен. Още с първите си проекти — подвижни мостове, павилиони, динамични структури — той се откроява като дизайнер, който мисли за архитектурата не като за строителство, а като за емоция в материална форма.

"Pavilion" Снимка: Getty Images

Една от ранните му знакови творби е "Pavilion" (Павилион), показан през 2013 г. в градините на Chatsworth House в Англия, като част от изложбата Beyond Limits на Sotheby"s. Тази скулптура впечатлява с органичната си форма, изградена от стотици тънки стоманени тръби, излъчващи енергия и движение, сякаш пространството е "замразен взрив". Павилионът не е просто обект за гледане — той приканва посетителя да се доближи, да премине през него, да усети материала, светлината и ритъма, демонстрирайки ранния интерес на Хедъруик към емоционалното въздействие на формата и пространството. Тази работа може да се разглежда като предвестник на концепцията му Radically More Human, защото още тогава той изследва как архитектурата и скулптурата могат да въздействат върху сетивата и настроението на хората.

"The Vessel" Снимка: Getty Images

Със сигурност се досещате и за "Vessel" в Ню Йорк — гигантска стълба към небето от мед и стомана. След ранните си експерименти Хедъруик започва да създава проекти, които привличат световно внимание със своя мащаб и новаторство. Един от най-емблематичните е именно "Vessel" в Ню Йорк, завършен през 2018 г. като част от развитието Hudson Yards, най-големия частен проект за недвижими имоти в историята на САЩ. Тази гигантска терасовидна стълба се състои от почти 2 500 стъпала и 154 платформи, извисяващи се вертикално, което позволява на посетителите да се разхождат и да наблюдават града от различни перспективи.

"Vessel" е типичен пример за стила на Хедъруик: инженерна сложност, съчетана с поетична архитектура, която не само впечатлява визуално, но и създава преживяване. Както той сам казва: "Мисля за сградите като за тела. Имаме нужда да ги усещаме, да ги докосваме, да ги обичаме." Тази структура е символ на желанието му градът да бъде "радикално по-човешки" — място, което стимулира сетивата и емоциите, а не само очите.

Посетители се разхождат в обновения търговски център Coal Drops Yard в Лондон, реновиран от студиото на Томас Хедъруик, който съчетава историческа структура и съвременен дизайн. Снимка: Getty Images

След "Vessel" Хедъруик продължава да експериментира с мащаб и емоция в проекти като "1000 Trees" в Шанхай (терасирана гора от бетон и зеленина) и лондонския "Coal Drops Yard" - стар железопътен склад, превърнат в меко извита градска арена, които също съчетават архитектура, инженерство и човешко преживяване.

Параолимпийският котел, проектиран от Томас Хедъруик, по време на Летните Параолимпийски игри в Лондон 2012, символизира индивидуалността и общността на всеки спортист. Снимка: Getty Images

Всички те имат нещо общо: човешки мащаб и сетивно присъствие.

„Spun“ (2024) на Томас Хедъруик по време на откриването на изложбата „Art for AT The Bus“ в галериите на Sotheby’s в Лондон. Произведенията ще бъдат продадени чрез онлайн търг в подкрепа на AT The Bus. Снимка: Getty Images

"Мисля за сградите като за тела", казва Хедъруик. "Имаме нужда да ги усещаме, да ги докосваме, да ги обичаме."

Тази идея не е просто естетическа. Тя е философия, която Хедъруик формулира в книгата си "Humanise: Наръчник на твореца за изграждане на нашия свят" (2023). В нея той задава един прост, но провокативен въпрос:

Ако градовете ни не ни правят щастливи, защо продължаваме да ги строим по същия начин?

„Tree of Trees“ от Томас Хедъруик по време на церемонията по запалването на основния факел в Бъкингамския дворец за Платинения юбилей на кралица Елизабет II, отбелязващ 70 години от възкачването ѝ на престола. Снимка: Getty Images

Срещу епидемията на скуката

През последните години Хедъруик говори за това, което нарича "епидемия от скука" — или както сам го формулира на английски: blandemic (от "bland" - безличен, и "epidemic" - епидемия).

Томас Хедъруик Снимка: Getty Images

"Имаме глобален проблем. По целия свят, от Азия до Европа, градовете ни се пълнят със сгради, които изглеждат еднакво," казва той пред Morning Calm. "Твърде гладки, твърде прави, твърде лъскави. Това е вредно. Не само за очите, а за ума."

За него архитектурата, която е визуално плоска и лишена от характер, има реални последици. Тя поражда чувство на отчуждение, анонимност, умора. "Сгради без лице, улици без изненада - те убиват любопитството ни. И когато не ни е грижа за средата, по-лесно я разрушаваме."

Именно тази идея стои в основата на Биеналето в Сеул. "Radically More Human" не е просто мото, а призив: да върнем архитектурата към емоцията, към сложността и несъвършенството, които я правят жива.

Биеналето като манифест

В изложбените зони на Сеул посетителят се движи през пет големи модула, като централно място заема концепцията Radically More Human. Основната инсталация, Humanise Wall, представлява 90-метрова стена от 1 428 метални плочи с изображения на над 400 сгради и проекти от 38 държави, която показва как фасадите могат да изразяват индивидуалност и общност.

Биеналето включва и други фасадни "стени на живота", създадени от архитекти, артисти и жители, които демонстрират визуално разнообразие и поставят акцент върху човешката емоция в градската среда.

Чрез тези експонати Хедъруик превръща събитието в манифест за бъдещето на архитектурата — не просто като естетика, а като социална и емоционална практика, която приканва гражданите да участват и да искат град, който усещат като свой.

Проектът на Хедъруик за Биеналето е озаглавен „Humanise Wall“ и представлява 90-метрова стена, състояща се от 1 428 стоманени плочи, всяка от които носи изображения на 400 сгради и общностни проекти от 38 държави. Тази инсталация е разположена в Songhyeon Green Plaza в Сеул и е основната атракция на събитието. Снимка: Официален сайт на Петото Биенале на архитектурата и урбанизма в Сеул, www.seoulbiennale.org

"Тези стени са доказателство, че външността на сградите може да бъде толкова по-жива, толкова по-радостна," казва Хедъруик. "Искам хората да ги възприемат като предизвикателство към бездушните, скучни повърхности, които наричаме градове."

Но Биеналето не е само изложба — то е процес. Чрез проекта "Творчески общности" (Creative Communities) жители на Сеул работят с дизайнери и артисти, за да изразят как се чувстват в своя град. Техните идеи се вплитат в самата инсталация "Humanise Wall".

"Искаме всеки жител на Сеул да поиска по-човешки сгради," казва Хедъруик. "Без обществено участие, няма промяна."

Фасадата ти говори

Едно от най-смелите послания на Хедъруик е, че архитектурата отвън е не по-малко важна от тази отвътре.

"Интериорът е за малцина. Фасадата е за всички," казва той. "Повечето хора не влизат в сградите, а минават покрай тях. Затова именно външността има по-голямо обществено значение."

Това преобръща традиционното разбиране за архитектурната стойност. В свят, където ефективността и минимализмът често водят до еднообразие, Хедъруик защитава идеята за "архитектурна емпатия" — способността на сградите да изразяват и да отговарят на човешки емоции.

"Когато гледаш хубаво направена фасада, усещаш щедрост," казва той. "Някой е мислил за теб. И това е вълнуващо чувство."

Психологията на града

Темата на Биеналето засяга и по-дълбок пласт: връзката между архитектурата и психическото здраве.

Изследванията, които Хедъруик цитира в своята кампания Humanise, показват, че хората реагират позитивно на визуална сложност и текстура, а негативно на монотонни, безлични пространства.

"В една гора няма два еднакви клона. Нашият мозък е създаден да обича разнообразието," обяснява той. "Затова е парадокс, че градовете ни често изглеждат по-монотонни от индустриален склад."

Хедъруик вярва, че архитектурата има терапевтична функция — тя може да вдъхновява, да утешава, да възстановява. Не случайно в последните му проекти се усеща мекота — извивки, зеленина, естествени материали.

"Не търся величие, търся човечност," казва той.

Любов като устойчива практика

"Истинската устойчивост включва любов," казва Хедъруик в интервю за World Architects. "Ако хората не обичат едно място, то няма да е устойчиво. Само когато обичаш, ще искаш да се грижиш за него."

Тази фраза звучи като мантра. За него устойчивостта не е само енергийна ефективност, а културна и емоционална връзка. Сгради, които харесваме, пазим по-дълго. Сгради, които ни дразнят, разрушаваме по-бързо.

Именно затова Radically More Human е не просто кураторска тема, а социален жест — покана към архитекти, инвеститори и граждани да търсят красотата не като лукс, а като обществено здраве.

Архитектурата като Gamechanger

"Radically More Human" може да се възприеме като манифест за бъдещето на градовете. Не утопия, а практично предложение: Ако архитектурата се върне към човека, градът ще стане по-добър за всички.

Томас Хедъруик е от онези редки архитекти, които мислят с чувство, а творят с идея. Той не бяга от техниката, но настоява, че без емоция тя е куха. Не отрича минимализма, но му добавя топлина. Не строи само с бетон и стомана, а с усещане.

В крайна сметка неговото послание е просто:

Градът трябва да се усеща, не само да се вижда

И в това има нещо дълбоко човешко — и радикално.

ИЗБРАНО

Днес

След критика към закона на ИТН, Иво Сиромахов вече не е част от "Шоуто на Слави" и "Седем осми"

30434

Лайф

Венета Райкова обясни защо не е на екран и докога

14519

Корнер

Резил по български тертип - Турция също ни размаза на футбол

35394

Бизнес

Управителят на БНБ: България поема лош дълг за финансиране на потребление

11392

Impressio

Отдавна изгубен древноримски артефакт бе открит в задния двор на къща в Ню Орлиънс

13297

Trip

Животът в къща за 1 евро: Италиански разкош и отворена врата към света

4204

Вкусотии

Коктейлите не могат без него: Неразказаната история на Трипъл сек

218