#Един от най-популярните културни мотиви е този за драматичната разлика между футуристичната утопия, която ни бе обещана от научната фантастика преди и реалността днес. Лафът има множество вариации, но е структуриран горе-долу така: „Казваха ни, че през 2022-а ще се возим на летящи коли. А в действителност сме яхнали някакви тротинетки“.

Фокусът е върху разминаването между футуристичния оптимизъм на фантастите отпреди десетилетия и каскадата от кризи, която обитаваме днес. Но какво наистина става с летящите коли. Западните романи и холивудските филми бяха програмирали в нас очакването, че първите въздушни автомобили за лична употреба ще се пръкнат в някой познат англоезичен метрополис като Ню Йорк или Лос Анджелис. В краен случай Лондон. Има и логика – все пак САЩ е родината на самолетната индустрия и именно в Америка колата става за пръв път достъпна машина за масовия човек.

Но действителността на терен отново ни изненадва. Или поне би изненадала нашето аз отпреди десетилетие или две. Днес няма особен шок по лицата на хората, които четат новината за летящата китайска кола, тествана в Дубай. Последната декада превърна подобни изречения в нещо нормално.

Миналият месец вълнуващи документални кадри обиколиха планетата. Моделът X2 на китайската компания за електронни автомобили Xpeng Inc направи първия си полет в Обединените Арабски Емирства. От години специално Дубай се брандира като мека на футуристичната технология и модерен храм на всевъзможни иновации.

Демонстративният дебютен полет продължи 90 секунди, а машината плаваше във въздуха без пилот, или ако искате – шофьор. Автомобилът прилича на хибрид между кола и голям дрон, а целта на компанията е скоро да започне сериозно производство за международните пазари.

От Xpeng Inc определиха постижението като „важна стъпка към следващото поколение летящи автомобили“. Китайските производители казаха, че са избрали Дубай защото е „най-иновативният град в света“.

Сега се върнете във времето и кажете на хората дори от 90-те същото изречение. Ще получите гримаса на шок.

„Дубай като най-иновативното, високотехнологично и футуристично място на света? А Китай като първият производител на летящи коли?“

Няма да повярват.

Това всъщност доказва и колко много се е променила човешката цивилизация за последните трийсетина години.

Може би бъдещето е вече тук. Някои съвременни философи и фенове на фантастиката всъщност от известно време твърдят, че обитаваме специфичен киберпънк режим – авангардни технологии съжителстват с примитивни конфликти и отношения. Немислимо богатство и достъп до научни постижения контрастират на престъпност, бедност и дисфункция.

И все пак – китайска летяща кола дебютира в Дубай. Западът следва да се засрами. Изпуска юздите на идния ден.

Подарява инициатива. Разбира се, имаме и Илон Мъск, който прави революционни космически ракети, електрически автомобили, а вече се е заел и със задачата да промени информационната среда в дигитални условия с придобиването на „Туитър“. И всичко това без да е забравил за мечтата си да колонизира Марс. Други западни мега предприемачи като Джеф Безос и сър Ричард Брансън развиват друг футуристичен вектор – космическият туризъм. Засега само за свръхбогати и знаменитости като легендата от „Стар Трек“ Уилям Шатнър.

И все пак първата функционална летяща кола вероятно няма да е от някоя от добре познатите ни западни - или японски – марки. Но е много вероятно в следващите десетилетия да започна едно зрелищно геополитически и икономическо съревнование между производители на плаващи във въздуха коли. А може да си останем твърдо по асфалта и подобни демонстрации като тази в Дубай преди дни да се окаже просто проява на екзотичен туристически брандинг. Но има нещо наистина носталгично в идеята за летящите автомобили. Тук популярната култура има ключова роля.

В средата на 80-те комедийната научно-фантастична класика „Завръщане в бъдещето“ обеща автомобили във въздуха още през 2015-а. Режисьорът Робърт Земекис и останалите създателите на филма явно са надценили човечеството. Класическата анимационна поредица „Джетсънс“ включи летящи коли в тяхната представа за бъдещето още през 1962-а година. Според шедьовъра на сър Ридли Скот „Блейд Рънър“ също вече трябваше да се реем измежду небостъргачите.

Истината е, че няма научен консенсус за неизбежността на летящите автомобили. Утрешният ден е бял лист, върху който технологични умове да нарисуват футуристичен пейзаж. Все по-често вдигаме поглед към небето, за да зърнем поредния малък дрон, с който семейство в парка или младеж с видео-блог си запълват времето. Кой знае, може сравнително скоро да гледаме нагоре по друга причини – да чакаме някой да ни вземе с летящата кола за парти на 632-ия етаж на нова бизнес сграда. Или в добрата стара кръчма – стига да има къде да се паркира въздушната машина.