Все още луди, все още млади, все още жени

#Авторката на мемоарите "Луди години" (1993) Сузана Кайсен се лекува след опит за самоубийство в края на 60-те години в психиатрична клиника в Масачузетс. Тогава тя се натъква на момиче, което е преживяло значителни изгаряния след опит за самозапалване. В мемоарите си Кайсен обръща внимание на момента, в който жената е драснала клечката на кибрита, питайки се дали е изпитала същото "вдъхновение", както самата Кайсен преди да погълне опаковка болкоуспокояващи, да излезе в трафика навън и да колабира.

Когато "Луди години" е публикувана за първи път през лятото на 1993 г., тя отворя входове на различни разговори около стигмите на психичните заболявания и емоционалната крехкост на младата жена, вдъхновявайки след себе си вълна от мемоари и филмова адаптация на книгата ѝ от 1999 г. с участието на Уинона Райдър и Анджелина Джоли, режисирана от Джеймс Манголд.

31 години след излизането на книгата и 25 години след излизането на емблематичния филм, темата за младите жени, грижата към тях и към себе си и микрокосмосите, които ни дефинират, остават все толкова актуални и важни.

Снимка: IMDB

Филмът привлече вниманието към третирането на психичното здраве сред младите жени, и как обществото стигматизира и институционализира хората, които се борят с такива състояния. Болницата във филма е "Claymore" и тя се превръща в микрокосмос на по-широките обществени нагласи към психичното здраве по това време.

Проблеми като погрешна диагноза, прекомерно лечение с медикаменти и дехуманизиращите ефекти на психиатричните институции, са разгледани по начини, които повишават осведомеността и предизвикват разговори, съвременни, но и исторически.

Героините в "Луди години" представят широк спектър от поведенчески характеристики и дават възможност зрителите да съчувстват в ситуацията на всяка една от тях, както и да разберат сложността на психичните проблеми, които по-често стереотипизираме вместо да разбираме.

Кадър от "Луди години"

Снимка: Getty Images

Филмът подчертава уязвимостта, личните борби и индивидуалните истории на жените, които се намират в психиатрични заведения, което го прави важен заради променящите се животи на въпросните героини в един свят, който все още е доминиран от мъже.

Филмът е емблематичен не само заради отрезвяващите теми, но и заради това, че именно с него пробива Анджелина Джоли в ролята на Лиза Роу - харизматична и манипулативна социопатка. За тази своя роля тя е високо оценена от критици и фенове заради интензивността и непредсказуемостта си, а героинята ѝ се превръща в икона на бунта и суровите емоции в киното. Лиза, като персонаж, олицетворява тънката граница между здравия разум и лудостта, което я прави мощен символ на съпротивление срещу конформизмa.

В ролята на Сюзана Кайсън е Уинона Райдър - това е жена, страдаща от частично личностно разстройство. Пътят на героинята ѝ е интроспективен, като улавя това колко непознати понякога са пролуките на психиката и колко е трудно преди всичко да се самопознаем. С този филм Уинона Райдър утвърждава ключовата си роля за киното през 90-те години.

Кадър от филма на Джеймс Манголд "Луди години"

Снимка: IMDB

Феминисткия прочит на филма засяга най-вече натиска върху жените да се придържат към обществените очаквания за поведение и сексуалност. Преобладаващо женският актьорски състав на филма изследва теми като контрол, сексуално насилие и идентичност, като всяка героиня представя различни аспекти на тези свои борби.

Този фокус върху психичното здраве на жените в рамките на патриархалната медицинска система резонира със самите зрителки и филмът се превръща и в отправна точка за дискусии относно автономността на жените спрямо това, което трябва да изпълняват като културни и социални нормативи на полов принцип.

Макар да получава смесени отзиви, когато излиза, "Луди години" впоследствие се превръща в култов за 90-те години филм. Безкомпромисни женски персонажи, младите жени, които са разположени в безпътица и опитът да намерят пролуки, в които да открият личността си.

ИЗБРАНО