#Плетеницата от геополитически кризи, притискаща общото усещане за сигурност, стабилност и смисъл изкарва на преден план необходимостта от добрата стара дипломация. Отново оживява клишето за Кисинджър и неговите добре описани в книгите умения за изграждане на надеждна архитектура на международни отношения, но в същия момент негови критици веднага скачат да настояват, че зад митологията се крие история на вредни решения. При всички положения в средите на днешната световна дипломация се изискват силни фигури, оборудвани с инструментите за намиране на някакъв брод през разломите, които издигащият се на хоризонта многополюсен свят произвежда.
Като една нова силна фигура на дипломацията се очерта индийският външен министър Субрахманям Джайшанкар. След скорошната среща на Г-20 в Ню Делхи, погледите са насочени към огромната страна, която преди броени седмици успешно и исторически изпрати космически апарат на Южна полюс на Луната. Типично за духа на времето, звездата на топ дипломата Джайшанкар изгрява и през социалните мрежи. Онлайн океанът предлага богат улов от кратки клипчета и reel-чета от официални срещи, интервюта и форуми, на които индийският министър умело поставя на мястото им различни опоненти, водещи и журналисти, които нямат търпение да подхлъзнат някой световен политик в капана на онези толкова търсени "хванах те" моменти.
"Ето каква е разликата - национализмът има определени конотации в Европа, които не са непременно положителни, но аз си мисля, че в Азия национализмът е виждан като напълно естествено следствие от икономическия прогрес. Представете си го - една страна става по-независима, прогресира, просперира и национализмът идва с всичко това", каза Субрахманям Джайшанкар преди време.
Той е дипломатът, който твърдо застава зад позицията, че Индия е готова да играе много по-важна роля в световните дела и има капацитет да помогне на световната общност. "Индия е подготвена да предприеме много по-съществени стъпки по големите глобални въпроси, включително на многостранната сцена", заяви Джайшанкар още миналата година пред различни министри от Европа и Азия, които му задаваха въпроси за позицията на Делхи по войната в Украйна, възхода на Китай и други теми.
Точно по горещия въпрос с войната Джайшанкар успя да капитализира върху своя богат речник, познание на историята и умелно владеене на английския език, за да се превърне в онлайн сензация дори за хора, които меко казано не са изкушени от сложния лабиринт на световната геополитика. Син на уважаван индийски стратег, анализатор и журналист, Субрахманям Джайшанкар говори английски по-качествено от много модерни публични личности и интелектуалци в САЩ и Великобритания.
Преди време британски журналист се опита да го постави в капан с привидно неудобни въпроси за позицията на Индия по отношение на руската инвазия в Украйна. Обзаведеният с помпозна папионка медиен човек го попита как очаква световната общност да се довери на неговата страна, след като Индия не заклеймява "престъпленията на Русия" и не участва в санкциите срещу най-голямата по площ държава на планетата. В този момент Джайшанкар веднага отвръща как може останалият свят да се довери на Западните демокрации, които са останали смълчани за много престъпления, станали извън Европа и САЩ. После добавя, че е време Европа да порасне отвъд перспективата, че проблемите в Европа са проблеми на света, но проблемите на света не са проблеми на Европа.
След победоносни за дипломата реторически конфронтации често се коментира, че той е твърде остър за дипломат.
Но засега този негов подход работи. Много анализатори отбелязват, че той печели защото не говори от позицията на геополитическа арогантност или типичния за модерния Запад "хуманитарен универсализъм", а просто артикулира интересите на страната му Индия във все по-сложното пространство на международни отношения.
Когато го питат дали Индия става съюзник на Русия и Путин и защо се дистанцира от решенията на колективния Запад, външният министър не се хваща за "кукичката", а поставя под въпрос цялата логическа и философска рамка на зададения подход. Той отговаря, че концепцията за тези съюзи е западно изобретение и Индия е достатъчно голяма и автономна държава, за да си позволи собствен подход извън тесните геополитически рамки, зададени от Вашингтон, Лондон, Брелин, Париж и Брюксел.
Една от централните линии в публичното поведение на Субрахманям Джайшанкар е да извади големия геополитически разговор от предварително зададените норми и очаквания на западните правителства и дипломатически системи. Той използва своята богата реторическа дарба, за да накара публиката да поне да се опита да погледне от ъгъла на така наречения
Глобален Юг
"Глобализмът е под стреса на новите геополитически и геоикономически разломи", твърди той и добавя - "Няма да приемем, която и да е държава да ни казва от кого може да купуваме оръжия и от кого не можем".
Друга негова фраза, врязала се в онлайн споделянето на дипломатически клипчета, монтирани на фона на епична музика е:
"Не се извинявйте за казването на истината"
На 68 години Субрахманям Джайшанкар е най-опитният елитен дипломат в Индия и един от най-авторитетните международни професионалисти в света. Той влиза в системата още в края на 70-те, а неговата реална дипломатическа кариера продължава близо 40 години. Говори английски, тамилски, хинди, руски, японски и китайски. Но в интервюта стратегически смирено не се представя за някакъв лингвистичен виртуоз. Няма и нужда. Работата му дотук говори сама по себе си. С ескалацията на криците световната дипломация вероятно ще се нуждае от повече дълбоко посветени в това изкуство личности и по-малко от лоялни партийни апаратчици, програмирани да казват винаги правилните, но кухи думички. Джайшанкар определено не е от тази порода.