17-11-2017 20-11-2018

Изкуствено изкуство?

08:24 | 17 юли 2023 3 4759 Снимка: Добрин Кашавелов /Колаж: Траяна Генчева

#Ето че Маркес е жив, отново е в най-силните си години, но работи милиони пъти по-бързо. Имаме книга след книга, след книга... Сбъдната мечта. Ако пък не си падате по дългите изречения, или дори по литературата, просто претворете същия пример със Селинджър, Достоевски или Дебелянов. Или пък с Фреди Меркюри, Бах или Ван Гог.

Как алгоритмите вече определят и тепърва ще променят отношението ни към творчеството, към културата и изкуството?

DALL·E 2 беше първият изкуствен интелект, способен по зададено описание да генерира изображение по изумително добър начин. Като Дали няма втори, като DALL·E 2 също, но след него се появиха и други изключително сериозни "художници" с впечатляващи резултати - MidJourney, Stable Diffusion.

Оказа се, че всеки от тях се насочва в тълкуването на едно и също описание към съвсем различни парадигми, към противоречащи си или допълващи се визуални посоки. После стана ясно, че се появява нова форма на изкуство - умението да даваш такова описание на алгоритъма, че той да създаде достатъчно впечатляващо изображение, дали според очакванията, или обратното - показвайки невероятна "креативност".

По какво си приличат и се отличават изображенията и текстовете, създадени от алгоритъм или човек? Кой е авторът и кой носи правата за генерираните творби? А творби ли са те изобщо? Можем ли да говорим за изкуство, след като резултатите все по-трудно се отличават от човешките?

Винсент ван Комп

Нетолкова отдавна, 24 октомври 2018-а на търг на аукционната къща "Кристис" в Ню Йорк започва наддаването за леко странния (дори за модерното изкуство) портрет на някой си Едмон дьо Белами. Очаква се цена от $7000 - $10 000, но спорът се ожесточава. Колекционерите се впускат в люто наддаване, докато накрая най-упоритият отказва конкуренцията с предложение от $432 500!

Ако видите картината, надали бихте я взели и без пари да краси уютната ви трапезария - на нея има своеобразен портрет на мъж, чието лице като че ли някой погрешна е изтрил с мокър парцал. Бихме дали думата на самия художник, за да ни обясни какво е имал предвид, но няма да се получи. Защото той дори си няма име, не е човек, а компютърна програма.

Колко бързо стигнахме от Белами до алгоритмите, които определено умеят да създават изображения!

"Бихте ли ми нарисували купа със супа, в която като че ли има чудовище от вълна?". Хващам се на бас, че с такава странна заявка не могат да се справят повечето добри художници и фотографи.

Да, има кой да свърши работата. Първата подобна система, която проправи пътя, носи името DALL·E 2 и макар да нямаше засукания мустак и ексцентричността на адаша си Салвадор, прави вълнуващи неща (Още за DALL·E - тук.).

После се появиха толкова други, кое от кое по-впечатляващи решения, оказа се, че всяко от тях поема в различна посока при създаването на изображения. Но всички правят чудеса. Да, продължават да допускат нелепи грешки на растежа, но и да създават невероятно сполучливи картини, все по-подробни, съвършени, все по-близки до конкретни стилове.

Генеративните алгоритми промениха парадигмата. Те анализират връзките между човешкия говор и изображенията. И в резултат създават неочаквани, понякога впечатляващи с майсторството си картини. Можем да им кажем не само какво искаме да видим, но и в каква стилистика. При това, предлагайки ни много решения, от които да си изберем.

Робот Павлович Чехов

Дълго време безрезервно смятахме, че това е едно от нещата, които отличават хората от машините - липсата на въображение, на артистизъм, на способност да се изразяват чрез изкуство. Обаче това все повече се подлага на съмнение. Дали е така наистина?

Нека от изображенията се насочим към литературата.

"Денят, в който един компютър написа роман" е разказ за изкуствен интелект, който изоставя задълженията си към човечеството, след като внезапно открива, че има литературен талант. Написан е от алгоритъм през 2016-а г., подпомогнат от създателите си - японски учени от Университета на бъдещето в Хакодате. Творбата се включва в "Хоши Шиничи" - един от най-оспорваните конкурси за разказ в Япония и дори минава първия кръг. През следващата година това се превръща в мода и от 1450 участници, 11 вече не са точно хора.

Оттогава напредъкът е все по-впечатляващ и всички можем да го опитаме. Достатъчно е да споменем прословутия ChatGPT (Още за него - тук.). Той може да създава сюжети, но и да ги разписва, макар съвсем да не е създаден така, че да прави именно това.

Защо пък нашият приятел да не замени т.нар. литературни роби? Много от най-известните писатели днес не пишат чак толкова, а просто създават идеи, които след това се разписват от по-малко познати техни колеги, понякога обявени, а в други случаи отново оставащи в сянка. Дали това не е още един вариант, по който да се допълнят човешката креативност и компютърната работоспособност?

"Писането не е кой знае какво. Просто сядаш пред пишещата машина и кървиш." Думите са популярни, принадлежат на Хемингуей, който ги изпълва със смисъл през целия си живот. Романтични са, красиви, но надали изчерпват докрай формите на художествена литература.

Кои са писателите и поетите, които успяват във все по-ожесточената битка на литературното поле? Дали са тези, които са били искрени, емоционални, които са създавали най-качествената литература? Или по-скоро другите, попаднали на подходящата аудитория в подходящия момент, уловили, случайно или целенасочено, това, което се търси. Цайтгайст.

По такива теми е много лесно човек да отпусне въображението си и да навлезе в прогнозите, които минават границата на фантазията. В случая обаче, като че ли имаме достатъчно основания да вярваме, че изкуственият интелект може да се справи с тежката задача да създаде художествен текст, който да не може да бъде различен от човешки.

Литературата не е логическа надпревара, а изкуство, там би трябвало винаги да го има и човешкото, творчеството, искрата на креативността. Дали?

Истински добрият писател има не само творческата искра, но и много богата култура, речников запас, умение да подрежда думите. Да гради образите и сюжета на базата на опита и таланта си. Кое от всичко това не би могло да бъде уловено от достатъчно сложен алгоритъм?

А ако любимият ви писател беше жив и можеше да твори? Ако Маркес беше не само още тук, но и в разцвета на творческите си сили? Няма ли да се обезцени напълно и без това засегнатата немалко от модерните технологии днешна литература, ако имаме автори, които могат да пишат прекрасни текстове, при това със скорост милиони страници в секунда? (Още за това как алгоритмите могат буквално... да прераждат, четете тук.)

Софтуер Амадеус Моцарт

Време е да се мислим не толкова дали машините ще могат да създават литература, а кога ще стане това и дали ще сме подготвени. Какво сме склонни да им делегираме?

Защото генерирането на смислен текст по задание е първата, най-голяма и трудна стъпка, но после не би било никакъв проблем за алгоритмите да научат какво харесваме. Тук те вече са достатъчно добри, на уменията им да ни угаждат се крепят и търсенето онлайн, и социалните мрежи. После логично идва моментът, когато изкуственият интелект ще може не само да генерира текст в стила, който му е посочен, но ще прави и точно този, който е търсен, който удовлетворява от всяка гледна точка конкретно нас.

Дали тогава ще можем да правим разликата? Ако книгата е вълнуваща, стилът - изящен. Дали изобщо ще ни пука, или поне ще му простим, че докато пише, авторът няма как, като Хемингуей, да седи и да кърви...

Продължаваме към музиката, където също се случват интересни неща. Още през 2015-а е направено изследване, в което повече от половината участници не могат да различат коя музика е създадена от Йохан Себастиан Бах и коя - от специален софтуер.

А какво ще кажете за... нова песен на "Нирвана"? Да, Кърт Кобейн отдавна не е сред нас, но един изкуствен интелект се опита да "се напъха в обувките му" точно навръх годишнина през април 2021-а. Проектът Over the Bridge използва платформата Google AI Magenta, захранена с много песни на групата. Алгоритъмът е анализирал вокала, акордите, поотделно всяко от инструменталните изпълнения. Резултатът е изцяло авторска песен, в която участието на човека е само като вокал.

Постепенно доста изпълнители се обявиха срещу този тип нововъведения, но... дори самият Пол Макартни избра алгоритмите, за да завършат песен на "Бийтълс".

Франсис Форд Компютъра

"Кой би повярвал само преди няколко години, че ще сме способни да накараме компютъра да различава кое е рак и кое - не?", пита Арвинд Кришна, директор на изследователското звено на IBM. "Мисля, че това да научим изкуствения интелект какво е мелодично и красиво, е различно предизвикателство, защото е много по-субективно. Но може да бъде постигнато. Винаги може да дадеш на компютъра голям обем данни и да му кажеш: "Това според мен е красиво, а това не е". И въпреки че усещането за красота ще варира при различните хора, вярвам, че изкуственият интелект ще е способен да покрие голяма част от него".

Надали има автор, който не е прочел нито една книга, не е повлиян от прочетеното, като синтезира по някакъв начин.

Киното е едно от изкуствата, в най-голяма степен променени от технологиите (заедно с фотографията), нека надникнем там. През 2016-а модерният тогава суперкомпютър - проектът "Уотсън" на IBM, пръв създаде сам трейлър на филм. За да подготви видеото към хоръра "Морган", суперкомпютърът анализирал звука, картината и сценария на хиляди произведения от жанра. После изследвал сцените от самата лента и ги сглобил толкова успешно, че създателите на филма така и не повярвали, че трейлърът е дело на робот.

Киборг Уитман

Да кажем, че алгоритъмът го е напипал. Онова, най-важното, което прави генерирането на текст или музика изкуство. Имате 100 нови песни на "Бийтълс", 10 кървави трагедии на Шекспир, поне толкова 1000-странични произведения на Джордж Р. Р. Мартин, само за времето, за което допреди 10 години компютърът ви се включваше. Това няма ли да промени отново всичко?

Изкуството е творчество, но и емоция. Дали някога ще научим човека, въплътен в машината, да го прави по-добре от нас? Вярвам, че е възможно. Но едва когато го научим и на онази частица емоция, спонтанност, искреност, споделеност, осмисленост. Искрицата, която прави рисунката картина, а книгата - приключение.

Способни ли сме? Може би, стига и сами да не забравим каква е тайната, улисани в магията на технологиите...

Нея също я има. Ако не вярвате - ето как алгоритмите на изкуствения интелект нарисуваха класически български стихове (тук). Май... има нещо?

ИЗБРАНО