17-11-2017 20-11-2018

Колко лоша година да очаква поп културата?

Не са добри новините за световния шоубизнес

08:22 | 7 януари 2023 6 7751 Снимка: Getty Images

ТЕМА #Избрано

Владислав Апостолов

dir.bg #URBN #columnists

#Популярната култура изпрати една от най-лошите си години и отправя плах поглед с перспектива за надежда за подобрение към започналата 2023-а. Но дали надеждите са оправдани? Може ли масовото кино, музиката, телевизията и изобщо институциите на развлечението, производителите и разпространителите на културен продукт, да върнат позициите си сред публиката?

Какво се случи през 2022?

Още през март Уил Смит излезе на сцената на наградите "Оскар" и удари шамар на водещия Крис Рок за шега с прическата на жена му Джейда Пинкет. Плесницата вдигна малко сриващия се тв рейтинг на церемонията, но пък провокира планини от критики и подигравки за всички - Уил Смит, съпругата му, водещият Крис Рок, организаторите и самите присъстващи кино елити в залата, които първоначално одобриха а после нещо се възмутиха от публичното насилие.

Една дума дефинира най-бляскавото за популярната култура събитие от началото на 2022-а - излагация! Как тези хора и организации могат вече да твърдят, че са пример за подражание, модел за поведение и стоят на морална, интелектуална, художествена и финансова дистанция от останалите обществени слоеве? Е, финансовата дистанция се запазва, но Холивуд зрелищно загуби претенцията за превъзходство като се срина до нивото на гето клипче с раздаващи си шамари хулигани.

Сега много зрители ще очакват реакцията на индустрията на идващите в началото на тази година нови награди на Академията. Критични наблюдатели иронично отбелязват, че ако няма нови шамари и скандали като в клипче от махалата, рейтингът отново ще отпътува към дъното.

Финансовите измерения на филмовата 2022-а потвърдиха усещането за падение.

Това беше една от най-слабите бокс-офис години в историята. Предложенията на големите развлекателни конгломерати не успяха да върнат публиката в кината след близо две години на пандемични ограничения. Годината приключи с продължението на осемдесетарската носталгия "Топ Гън" с Том Круз като най-гледан филм - едни сигнал, че хората демонстративно отказват да дават пари за новата поп културна реколта и посягат към усещането за копнеж по други епохи и естетики.

Снимка: Getty Images

Чак в края на 2022-а и първите дни на 2023-а "диктаторът с камера" Джеймс Камерън припомни за своята комерсиална мощ с продължението на "Аватар", което сграбчи масовия интерес на публиката от САЩ до България.

Но дори и тази над тричасова екологична екстраваганца за авантюрите на сини човекоподобни извънземни с дълги опашки и котешки черти вероятно няма да успее да подобри рекордите на първия филм, разбил касите през 2009-а година. А на хоризонта не се задават други събития, които да върнат клиентите в кината.

Стрийминг платформите също регистрираха колекция от разочарования.

Милиони се присмяха на сввръхскъпите опити на "Амазон" и Джеф Безос да да екранизират "Властелинът на пръстените". Инвестицията от един милиард долара - 250 милиона от тях само за правата върху образите на Толкин - не се оправда, а отчайващите художествени резултати провокираха нова серия от разсъждения на тема "смъртта на популярната култура".

Повечето развлекателни гиганти понесоха зверски удар на стоковата борса и олекнаха с десетки милиарди долари пазарна капитализация. Започна кървене на събскрайбъри, невжидано и немислимо преди време. Хегемонът на Холивуд "Дисни" се принуди да уволни своя нов директор Боб Чапек и върна стария началник Робърт Айгър.

В света на музиката ситуацията не изглежда драстично по-различна.

Музикални церемонии като "Грами" "подобряваха" рекорди по нисък зрителски интерес през цялата година. Не се произведе нито един истински глобален хит, който да дефинира епохата, или поне някой сезон, както се случваше редовно доскоро.

Снимка: Getty Images

За капак, от някога влиятелното музикално-лайфстайл издание "Ролинг Стоун" пуснаха в самия край на 2022-а безобразна и безумна нова класация за най-великите певци в историята, в която Майкъл Джексън, например, едва проби топ 100, а Франк Синатра, Фреди Меркюри и Елвис Пресли останаха далеч, далеч зад пласираната в топ 10 на всички времена Бионсе.

Списъкът изглеждаше като медийно тролене, но в същото време е и документ едновременно за посредствеността и политизацията на популярната култура.

Тези събития и явления допълнително провокираха размисли "ала Маршал Маклуън" по темата за сливането на човека с технологиите, за фундаменталната промяна в начина на производство, разпространение и възприемане на информация и за "смъртта на знаменитостите". Първокласни звезди участваха в огромни провали, за които публиката не даде пукнат грош. В същото време скандални инфлуенсъри като Liver King и Андрю Тейт плениха колективното въображение и бяха много по-обсъждани от "естаблишмънт" шоубизнес имена.

Имената от "старата школа" провокираха интерес не толкова с работата си, колкото с интимните си и битови проблеми. Справка - шумното, сочно, кърваво и брутално съдебно дело за клевета на Джони Деп срещу Амбър Хърд.

Новата година не вещае драматично по-приятна траектория за популярната култура. Думите излагация и нисък рейтинг вероятно ще продължат да доминират повечето коментари за това, което ще се случва в този вътрешно объркани и пленен от политизация пейзаж.

Популярната култура се нуждаe от реформа.

Не съдебна, разбира се, но дълбока и значима. От корекция на курса и изправяне пред надробените проблеми. Пред неудобните истини. Ако хората в средите не опитат да се поправят, унижението от шамара на Уил Смит, подигравките с "Властелинът на пръстените" на Джеф Безос и масовото оттегляне на публиката ще им се сторят като разходка в парка.

ИЗБРАНО