17-11-2017 20-11-2018

Жените в Баухаус

Жените са добре дошли, но не твърде много

10:49 | 20 януари 2024 1 3612 Източник: Denver Art Museum, Markus Hawlik

Юлия Владимирова

dir.bg #URBN #columnists

Ваймар 1921 г.

20-годишната Лоте Брендел скъсва с обществените конвенции. Вместо да работи в дърводелския бизнес на родителите си, тя кандидатства в легендарния университет Баухаус във Ваймар.

Експерименталната немска архитектурно-дизайнерска школа Баухаус донякъде е лицето на самия ХХ век.

Смятаното за авангардно германско движение се основава на концепцията, че индивидуалният творчески подход към дизайна трябва да бъде свързан и с визията за практичност, функционалност и удобство - нови необходимости, възникнали логично с модернизацията на обществото в тази епоха.

Баухаус инициира освен функционализма, също така и концептуалния подход към архитектурата и дизайна.

Баухаус днес се смята за една от най-важните институции на модерността, предтеча на социалното строителство, прогресивна школа и ковачница на таланти.

Макар и маргинализирани, жените от движението Баухаус до голяма степен са били неговият гръбнак

Източник: guntastolzl.org

Движението е основано от архитект Валтер Гропиус във Ваймар и се превръща в едно от най-влиятелните течения в модерния дизайн, модернистичната архитектура и изкуството.

В школата Баухаус има немалко жени, а тя изглежда прогресивно настроена към тяхното развитие.

Вероятно заради стереотипизацията на времето, все пак добрите идеи не са доведени до край.

Любпитен факт е, че през 1919 г. повече жени, отколкото мъже, са се записали да следват в Баухаус във Ваймар.

Много малко от тях обаче са станали известни.

"Където има вълна, ще се намери и жена, която да тъче, дори само за да ѝ минава времето" пише художникът Оскар Шлемер, който е един от майсторите на Баухаус през 1920 г.

Подобно е и схващането на швейцарския експресионист Йоханес Итен по отношение на жените, които според него виждат "двуизмерно" и затова е по-добре "да работят на повърхността".

Жените на Баухаус: игнорирани, но не и забравени

Източник: guntastolzl.org

Едва повече от 100 години след тези събития, е възможно историите на жените от движението да изплуват на повърхността, по думите на Итен.

През 1919 г. програмата Staatlichen Bauhauses обещава модерно обучение за талантливи хора, независимо от възрастта и пола. През летния семестър на 1919 г. осемдесет и четири студентки и седемдесет и девет студенти се записват в Баухаус във Ваймар.

Изложбата в Кьолн "2 от 14" в Музея за приложни изкуства през 2019 г. хвърли светлина върху кариерите на две жени от Кьолн.

Родителите на Маргарете Хейман вероятно е трябвало да подпишат декларация за съгласие за тогавашното 19-годишно момиче, когато тя се записва да следва във Ваймар.

По време на задължителния предварителен курс при Йоханес Итен, родената в Кьолн прекарва шест месеца в работилницата по керамика. За изпитание, защото е жена.

Маргарете Хейман е смятана за една от пионерките на Баухаус в керамиакта и неговата масова употреба

Courtesy of Los Angeles County Museum of Art

Майсторът на керамичната фабрика Герхард Маркс и неговият главен майстор Макс Крехан сигурно са затруднили живота на амбициозната и талантлива жена там - най-вече, защото е била жена.

Работилницата по керамика в Дорнбург е била чисто мъжки клуб и за да може да остане такъв, Маргарете Хейман е била сертифицирана след изпитателния си период със следната оценка: "артистично талантлива, но неподходяща за работилницата".

Маргарете Хейман не е завършила обучението си в Баухаус и е една от многото жени, които не са го направили във Ваймар или Десау. Само 36 жени от общо 186 завършили. Повечето от тях са били заети в тъкачната индустрия, която тогава е наричана "женската класа".

Един от големите вдъхновителите за Маргарете Хейман е руският авангардист Василий Кандински

Courtesy of Los Angeles County Museum of Art

Пътят, който поема след не съвсем доброволното си напускане на Ваймар, показва, че Маргарете Хейман е не само артистично талантлива, но и разбира предприемаческия дух на Баухаус. Тя се омъжва за икономиста Густав Льобенщайн през 1923 г. - междувременно вече излага първата си керамика в Музея за декоративни изкуства в Кьолн. Със съпруга си тя основава известните работилници Haël в Марвиц в Бранденбург, където произвежда керамика.

Всички дизайни, които вече са произведени полуиндустриално по това време, идват единствено от нейните ръце. Декорите по произведенията са нанасяни от така наречените момичета-бояджийки като на поточна линия. Някои от материалите са отлети в готови форми. С тези модерни производствени методи те изпреварват Баухаус, който по това време все още само мечтае да произвежда дизайните в по-големи производства.

Повечето жени от Баухаус, включително изключителни художнички като Гунта Щолцл, не поставят под съмнение традиционния образ на жената, но подобно на Дьорте Хелм, те го надскачат заради конкретните действия в професионален план, които изглеждат доста прогресивни за времето си.

Мариан Бранд и Флоранс Анри се занимават с идеите за "Новата жена" и образите на жените от тяхното време в своите фотографски творби.

Момичета от движението Баухаус

Източник: Pinterest.com

В своя биографичен фрагмент "Жената на 20-ти век" Лучия Мохоли критикува "култа към майсторите" и произтичащото от това подценяване на женските постижения в Баухаус, особено съпругите на майсторите.

"Съпругите на майсторите на Баухаус, които нямаха официален статут и въпреки това изиграват значителна роля в историята и последващата история на Баухаус. Твърде много е писано за самите господари."

През 1933 г. на много членове на Баухаус е забранено да работят. Те са преследвани от националсоциалистите, защото някои от тях са с еврейски произход, също са били и политически активни, а произведенията им са били класифицирани като "изродено изкуство". След завземането на властта други студенти участват в нацистки престижни проекти в интерес на професионалното си развитие.

Шестима членове на Баухаус са убити в концентрационни лагери, включително Фридл Дикер и Оти Бергер. Алма Бушер загива при бомбен атентат. Някои от тях - включително Мариан Бранд, Гертруд Арнт и Илзе Фелинг - оцеляват при доста сложни и трудни условия в Германия.

Голям брой художнички като Маргарете Хейман-Льобенщайн-Маркс, Лусия Мохоли и Грете Стърн, успяха да избягат в изгнание и пренесоха Баухаус по целия свят. Гунта Щолцл ръководи фабрика за ръчно тъкане в Швейцария, Ани Алберс поема преподавателска позиция в "Black Mountain College" в Северна Каролина от 1933 г., Марли Ерман става ръководител на текстилния отдел в "Училището по дизайн" на Мохоли-Наги в Чикаго през 1933 г. 1939 г., Маргьорит Фридлендер е член през 1942 г. на основателите на арт центъра "Pond Farm" близо до Сан Франциско.

ИЗБРАНО