17-11-2017 20-11-2018

Градът на Бъдещето, където Човекът побеждава Машините

Визията на предприемача Боян Бенев за парите, мобилността, емоциите и спокойствието

09:11 | 29 декември 2021 0 6372 Снимка: Личен архив

Криси Димитрова

dir.bg #URBN #thegamechangers

# „Безброй поколения вперваха поглед нагоре с благоговение. Сега технологията е готова! Почти“. В едно изречение за задната корица на дебютния си sci-fi роман „Едно“, авторът Боян Бенев обединява страховете и очакванията на редица поколения за мощното бъдеще на изкуствения интелект. Дотук добре, но Боян всъщност създава една неочаквана версия за идните дни на цивилизацията – Човекът побеждава Машините. Книгата му е сред първите български фантастики със собствени илюстрации от “Библиотека Галактика” насам. Планира се „Едно“ да бъде издадена в най-малко 20 града в света и илюстрирана от местни художници и графити артисти.

***

Срещата ни с предприемача по професия и автор на книги по призвание Боян Бенев е почти като в книгата „Едно“. В кафене, в центъра на града, където на съседната маса двойка влюбени играят табла, а зад нас четирима младежи разпалено спорят за политика, а след това за изкуство.

„Една от първите сцени в книгата „Едно“ се развива на площад с огромно кафене – може би защото аз много обичам кафенета“, споделя откровено Боян.

Как изглеждат през очите му Кафенетата на Бъдещето? Какъв ще е градът след 100-200 години? Как би изглеждал светът въобще, ако всички сегашни проблеми бъдат решени? Дали екологичното равновесие, изобилието от ресурси и глобалният достъп до първокласно образование водят човечеството към свят без конфликти и неравенство?

Поглеждаме през очите на един успял, бизнес насочен мъж в разцвета на силите си, прекарал половината си живот в Англия, обиколил 19 града в света само за 1 година, и то точно преди пандемията, и завърнал се в България, за да разкаже за паралелен свят, който прилича на нашия, но е и различен.

„След като е било на ръба на разрушение, човечеството е постигнало бурно технологично и социално развитие и крехък баланс на властта. В този ключов момент всички погледи са вперени нагоре, към мечта от началото на времето, която предстои да бъде реализирана. Хела вече е близо и предстои първата мисия до нея - до луната“, гласи анотацията на романа.

Боян Бенев завършва книгата през 2020 година, след като вече се е завърнал за постоянно в България. Другите му авторски книги са нехудожествена литература. Определя ги като дълги есета. През 2009-а издава “Малка Книга за Бизнес” с издателство Жанет45, последвана от “Малка Книга за Реалността” (2010).

През 2013-а, в разгара на социална криза у нас, излиза книгата му за бъдещето на България - “Две поколения”.

Чудно е защо този млад човек, занимавал се почти през целия си живот с бизнес, мисли толкова много за Бъдещето? Може би, защото бизнесът и бъдещето са свързани - няма как да не мислиш крачка напред, нали така?

Снимка: Личен архив

„А от друга гледна точка – в бизнеса отнема години, за да се реализира успех от идея до действащ механизъм... Както се случи и с книгата „Едно“, на която ѝ трябваха 4 години от идея до реализация“, смее се Боян.

История за мида и печалба

В „Едно“ не става и дума за бизнес, пари и печалба. Тук-там се споменават някои теми за индустриализацията. Абсолютен контраст с натюрела на Боян, израснал в малко селце в Северна Англия и осъществил първата си сделка още невръстен.

„От малък моята детска представа за бизнес е търговията. Живеехме в един не особено хубав квартал в селце до Лийдс, където имаше антиквариат. Купих си оттам голяма черупка от мида със залепени камъчета върху нея за 2 лири. Хванах автобуса и я отнесох в града, в един друг антиквариат, където я продадох за 4 лири“, споделя Боян.

Огромната разлика от тогава до сега е, че в примера с мидата Боян Бенев просто е транспортирал един продукт и спекулативно е добавил някаква стойност за себе си от това.

„Докато във времето усетих, че не транспортирането от едно място на друго на чужд продукт, а създаването му е това, което ми е по-интересно. Голяма е разликата между това да купиш, транспортираш и препродадеш чуждото и да създадеш свое“, казва той. „Никога не ми е било цел да гледам в Бъдещето, но с покриване на все повече теми в живота ми, се роди различния ми поглед над нещата, който започна да се натрупва в един момент“.

Хората, които се занимават с бизнес и предприемачество обикновено са практични, докато писането е артистично занимание. При Боян, обаче, вървят ръка за ръка от ранна детска възраст. Две години след историята с рейса и мидата, създава училищен вестник.

„Там са първите ми опити в писането. Назад във времето, за мен по-скоро е било някаква платформа за комуникиране на идеи. Реално, регистрирах първата си компания като тийнейджър".

От 16-годишен е лектор в мащабни конференции за предприемачество, бизнес и иновации и работи с неправителствени организации като The Prince’s Trust и Shell LiveWire. През 2009-а, се мести обратно в България. Тук работи с различни компании, за които развива продуктови и комуникационни стратегии. Паралелно помага на организации за иновации и развитие на предприемачеството в ранната местна екосистема като Junior Achievement, Start it Smart, Startup Foundation, 9Аcademy, AUBG, и др.

По-късно се ориентира към сферата на технологиите, с подкрепата на Google и Amazon, разработва експериментален продукт в сферата на квантовите компютърни технологии. В България е и ко-водещ на първото телевизионно предаване за иновации и технологии (блок в “НеделяХ3” по БНТ) - посреща над 300 гости, които разработват прогресивни и иновативни проекти.

През цялата си кариера е фокусиран върху неформалното образование и развитие, с фокус върху хора с голям потенциал от периферията на обществото. В последните години е част от мащабен проект с инженери и научни изследователи в 17 развиващи се държави, на които помага да превърнат теоретичната си работа в устойчив бизнес. Впоследствие стартира проекти в Колумбия и Руанда и помага на местни институции за развитие на иновациите и човешкия потенциал.

Снимка: Личен архив

В книгата „Едно“ Боян Бенев минава границите на науката, за да премине в света на въображението си, базирано върху реалността. Част от градовете, описани в романа, са вдъхновени от Балканите – Албания, Босна и България, но не са столици.

„Тема за града в бъдещето е доста актуална. Тя е една от централните подтеми на книгата – Бъдещето на градовете ни като физическа среда и като това, което преживяваме в един град, докато живеем в него. Каква е функцията на града за човека, каква е функцията на града, спрямо отношението му към държавата и къде е балансът на силата? Това, което вярвам е, че много ще се измени градът и визията за него в идните десетилетия – самото усещането в него ще се промени. Имал съм възможността да пътувам на много места. Виждам разликата в енергията и колко различни изражения може да има тя. Това е много интересна тема за мен. Опитах се да я развия в „Едно“, споделя Боян.

В Града на Бъдещето ще усещаме различно

„Ако сега отидем в някоя световна столица - Лондон, Ню Йорк, ще забележим веднага прекомерното стоварване на бетон – на сиво, на изкуствено, на създадено от човека. Тази концентрация – това е и цялата идея на urban идеологията. Това има голяма полза за развиването на идеи, бизнес и т.н. В момента, говорейки масово за урбанизация, по-скоро се акцентира върху изкуствения интелект, високите технологии и т.н. За мен Бъдещето на градовете, след един доста дълъг период, си го представям много по-човешки ориентирано.“

Говорейки за бъдеще в научната фантастика, гледайки филми в този жанр, фокусът винаги е бил върху технологиите, джаджите, огромните небостъргачи с летящи около тях кораби, хора, устройва...

„А като си замислиш, в нашия свят все още човекът е в центъра на технологиите. Все още ние ги създаваме. Според мен така и ще продължи да бъде. И след един момент си представям, че свръх концентрацията, свръхбетонизирането ще отиде в обратна посока и ще има повече зелено и повече естествено“, прогнозира Боян.

Съдейки по гореспоменатата биография – имаме основание да вярваме на прогнозата му. Като човек, работил в сектора на предприемачеството, технологиите и човешкия интелект – самият той вероятно е изпитвал пренасищане от толкова много иновации.

„За мен в Града на бъдещето има няколко аспекта, в които ролята на човека ще продължи да бъде да използва технологиите, а не обратното“, е хипотезата на автора на „Едно“.

Снимка: Личен архив

Аспект 1: Усещането за Града

Наред с еко аспекта в града, темата за усещането, което имаш и което бележи начина ти на живот в градската среда е важна.

„Представям си града на бъдещето като едно спокойно място, където можеш да правиш елементарни неща, без да се замислиш. Преди около две години бях в Сингапур. Там не е точно пример за небетонизирана зона, обаче е изключително чисто място. В един момент просто се усетих, че си махнах обувките и започнах да ходя бос по настилката. Беше много интересно усещане, защото никой изобщо не обърна внимание, а както знаете, дисциплината на обществени места в Сингапур е доста затегната. Сигурно два часа обикалях така. Градът трябва да е много естествено продължение на човека и интеракциите с другите хора. А не просто един коловоз, който ти позволява да стигнеш по-лесно от вкъщи до работата. Така че на макрониво, в бъдеще, се надявам усещането за живота да е по-човешко и естествено“, казва Боян.

Аспект 2: Мобилността

„Мобилността във физически смисъл си я представям с много по-малко бариери за придвижването от единия край на града до другия. Говоря за липсата дори на мисловни препятствия – да се чудиш как физически да се пренесеш. В „Едно“ моите хора се придвижват с колело, пеша и подземен транспорт – нещо като метро, но малко по-различно. Метро, в което просто слизаш, качваш се и тръгваш“, издава Боян.

Той умело използва похватите на научната фантастика, за да изобрази как точно си представя Бъдещето на Града.

„Sci-fi позволява да илюстрираш някои конкретни идеи. Цялaта история в „Едно“ започва с визия как щеше да бъде Земята, ако нещо конкретно се случи и около това се навързват един куп идеи“, казва той.

Има една много конкретна разлика в книгата на Боян между планетата Земя, както я познаваме в момента и тя се отнася до Луната. Идеята е, че ако Луната беше различна, историята на човечеството и всички обществени идеи също щяха да са по-други.

Аспект 3: Парите

Книгата не засяга пряко темата за парите, но и го прави съвсем нарочно!

„В момента се наблюдава една много силна динамика на оборота в разменните монети, най-общо казано. Това дава отговор и на въпроса защо градовете ни са такива, каквито са. Нуждата и мотивацията ни е да оптимизираме личния си доход и съответно гоним целта да сме в голям град, където има повече възможности за добре платена работа и стандарт на живот. От бизнес гледна точка – компании и организации също търсят по-голям град, заради достъпа до повече хора и други бизнес възможности. Но, ако не съществуваше тази нужда да гоним финансов ресурс – какво щеше да бъде мотивацията за пътя към града?“, пита Боян.

Идеята му се базира на факта, че ако нямаше нужда да търсиш добре платена работа, можеше да живееш спокойно в един град, в който всички твои базови нужди да са задоволени, без да се налага да търсиш финансово обезпечение.

„Да, вярвам, че е възможно. И това е много дългосрочно технологичната възможност за паралелния свят. Темата не е засегната в книгата пряко, но е в подтекста. В момента, в който говорим за технологичното развитие, много често говорим за един линеен растеж. Населението расте, съответно и възможността ни да произвеждаме храна расте със същия процент. Малко забогатяваме, произвеждаме малко повече. Но какво става ако изведнъж можем да произведем 100 пъти повече храна, отколкото имаме нужда? Стига се до един еквилибриум, който не е свързан с финансовия еквилибриум. В момента еквилибриумът, който имаме в обществото, е базиран върху парите като фасилитатор“, смята Бенев.

Достъпът до пари дефинира твоето равновесие за живот, храна, консумация. Ако се изтегли финансовият фактор от картинката - остава само консуматорското равновесие.

„В началото ще се нахвърлиш да консумираш всичко, но дългосрочно – би улегнал и ще искаш да пробваш нещо малко, но различно. Същото е като да си бил на диета – спираш я и започваш да се храниш, след което, ако нямаш забрана, не ти се яде от самосебе си“, обяснява авторът на „Едно“.

До голяма степен мечтаем за нещо, което не можем да имаме. Желанието да си подсигуриш бъдещето и сигурността чрез достъпа до финансовия ресурс е изключително базово и чисто човешко решение. Оттам идват базовите ни мотивации и чисто икономическата основа на книгата „Едно“, която също не е пряко спомената, но е базисна – какво се случва ако не съществуват парите и си имал един дълъг период да се постигне един нов вид равновесие?

Аспект 4: Човешката комуникация

„За мен Градът на Бъдещето се превръща в един център за размяна на идеи, място за допир с изкуството. Една от първите сцени в книгата е на площад с огромно кафене – може би защото аз много обичам кафенета. Там, това място има съвсем различна функция – нещо като Виена през XIX в., когато кафенето не е място да демонстрираш висок стандарт, а да научаваш, да комуникираш, да обсъждаш. Технологиите отнеха много от личния контакт. Пишеш нещо в интернет – не са те разбрали правилно около 90% от времето. Това е тотално дефиницията в живота ми“, смее се Боян Бенев.

Живият контакт, да видиш реакциите на отсрещния, невербалната комуникация – опитват се по хиляди начини да го пресъздадат дигитално. Но, замислете се за смеха, който най-много харесвате в живота си - няма как да го усетите чрез емотикони.

„Дигиталната комуникация много се наложи, това няма да се промени“, осъзнава предприемачът. „Но аз лично много повече ценя личния контакт. Преди време отиваш да пиеш едно кафе с човека, а сега все повече се замисляш дали този разговор да не се проведе по телефон, скайп, косвено“, допълва той.

Аспект 5: Времето

Темпото на живота в града от книгата „Едно“ е умерено, спокойно. Хората разполагат с лукса на времето, липсва забързаното търчане, познато от нашето ежедневие.

„Има няколко проучвания и предсказания за бъдещето, от средата на миналия век, според тенденциите в развитието на технологиите. Те твърдят, че след 70-те и 80-те години човечеството ще може да произвежда достатъчно, за да не се работи всеки ден от седмицата. Но това, което се случи реално е, че просто количеството работа много се качи с развитието на технологиите“, казва Боян Бенев.

В неговите градове на бъдещето в „Едно“ хората пак работят и създават, но работата е много по-мисловно, научно и творчески свързана.

Аспект 6: Емоциите

Проблемът с любовта не бива да бъде сериозен проблем в Града на Бъдещето. Извън драмите сме. Тоест книгата на Боян Бенев дава фантастично решение на това как да задоволим базовите си нужди, за да живеем, а мисловното и емоционалното се захранва посредством желанието на човека.

Снимка: Личен архив

„Представям си, че в края на деня хората не мислят какво да ядат. А в любовта с драма, или без, е по-скоро лично решение“, шегува се Боян.

И все пак, ако всичко, което е нужно, ни бъде дадено, пак ще намерим драма.

„Но предпочитам драмите да са по-емоционално фокусирани, а не физически“, категоричен е той.

Аспект 7: Изкуството

Все още съществува в този утопичен Град на Бъдещето. Възможността да създаваш е централна човешка способност. Технологиите в насока изкуство ще се развиват. До няколко години компютрите ще могат да напишат една сносна статия, например. Композирана добре песен. Да създадат анимационен или игрален филм сами. Но на някакво базово ниво. Емоциите ще продължават да липсват в труда на компютъра.

„И тогава човешкото ще се цени повече, защото разликата между механичното и дигиталното ще е още по-осезаема. Давам пример с швейцарските часовници – дигиталните часовници в момента са банални, а швейцарските – класика. Механичната част е това, което ми харесва, като фен на часовници“, разкрива Боян.

Колкото по-развита е технологията, толкова повече ще оценяваме човешкото, смята още той. Никой няма желание технологията да е във фокуса на живота му, а да го обслужва.

Снимка: Личен архив

Имаме тишина, но нямаме естетика

Говорейки с Боян за градовете на Бъдещето, свеждаме темата за нашата столица – София и Лондон, където е прекарал голяма част от времето си. Оказва се, че една от положителните ни страни тук е огромната тишина в градския транспорт, метрото, самолета...

„В Лондон е някакъв ужас. У нас някак хората се стремят да не смущават околните с личните си разговори по телефона, с мислите си дори. След известно време, прекарано в България, ми е много странно това крещене в метрото в Лондон. Същото е и с кафенетата – ако бяхме в Лондон, нямаше сега да водим така спокойно този разговор“, отбелязва Боян.

Въпреки това, София все още се отличава драстично от европейските столици, смята той.

„Все още гоним да ни е добре и уютно, подредено и красиво само зад вратата у дома, но не и в градска среда. В града сякаш не ни интересува естетиката. Това ме натъжава. Общата ни естетика на градската среда много куца спрямо други градове. Не мога да се сетя за друг европейски град, който да изглежда както нашата столица. Няма друга такава столица... А всъщност София има заряд, който липсва на другите градове в Европа. Зеленото, което имаме, например. Но пък тук липсва една гордост, едно уважение към държавата, което трябва да носи столицата. Това куца в София. Не е основа, която не съществува и не може да се надгради, но все още липсва. Силно изказване, нали? Но може много да се направи за естетиката ѝ и да се акцентира върху архитектурата. Естетическата визия на дадени квартали зависи от градоустройството“, казва Боян.

Питам го кой квартал го дразни най-много. Обикалял е къде ли не с колелото си – от „Факултета“ до „Люлин“.

„Знаеш ли, до скоро щях да кажа, че „Дружба“ е най-лошият квартал. Но печатницата ми, която прави книгата е там. Наложи се да посетя това емблематично столично място. Ходих с колелото и минах през Езерото в Дружба. Страхотно място! Вторият път работих с компютъра си от там! Ето една положителна промяна, която носи друга атмосфера“, отбелязва Боян.

Много от местата в книгата „Едно“ носят препратки от градове на Балканите, но не са столици. Места от България, Албания, Босна. Други са вдъхновени от Африка и Южна Америка. „Едно“ има свой стремеж да събере един куп различни идеи, динамики и процеси.

Снимка: Личен архив

„Но ми е странен процесът, в който авторът сам измисля заглавие на собствената книга. „Едно“ ми звучеше като най-неангажиращото заглавие. А освен това си я представям като част от серия с 6 книги – с „Едно“ поставяме началото и улесняваме процеса“, казва Боян.

Нивото на технологията в „Едно“ следва линията на последните открития на деня и развитието им след 200-300 години напред във времето. Тъй като в „Едно“ героите са в паралелен свят – някои технологии може и да съществуват вече, но други – може би ще комерсиализираме след 20-30 години.

Важното е да знаем прогнозата на Боян Бенев - Човекът побеждава машините. Навсякъде са, но не пречат. Няма роботи, които да ни превземат.

Просто сме покорили технологиите.

Художници и графити артисти от различни страни ще илюстрират преводите на „Едно“. Георги Маринов -Horhe илюстрира с линогравюра българското издание.

“Написах книгата защото вярвам, че нашият свят е на кръстопът. В едната посока стои възможността фундаментално да променим живота към по-добро. В другата предстои 100, или 200-годишен период на стагнация. Имаме знанието и инструментите да се избегне втората пътека. Светът който се намира в книгата вече е минал през тези тъмни векове. Изследвайки го, исках да започне дискусия как бихме могли да го избегнем”...

ИЗБРАНО