#Помните ли емблематичния образ на Форест Гъмп, изигран от Том Хенкс през 1994 година? Майката на този легендарен бегач винаги му казвала, че, за да продължи напред, трябва да остави миналото зад себе си. Затова и той вярва, че тичането му било точно за това. Тичал три години, два месеца, четиринайсет дни и шестнадесет часа. По времето, когато се ражда историята за романа на Уинстън Грум, по който е сниман "Форест Гъмп" - в средата на 1985 година, едно българче по същото време е на три години и половина и изминава 200 км за 10 дни в планината - по около 20 км на ден. А може би и повече, защото непрекъснато тичало наляво-надясно, разказва неговата майка...

Над 20 км в планината за ден на 3-годишна възраст - това са първите спомени за страстта към планинското бягане и движението на открито на Кирил Николов - Дизела, с който ще ви срещнем в специалния проект на DANHSON и #URBN. С него си говорим за травмите в спорта, за изпитанията пред физическото ни тяло и необятната ни психика и за това какво е следващото предизвикателство пред рекордьора по планинско бягане и многократен шампион в ориентирането Кирил Дизела.

"Не зная дали мама беше права... Не зная дали всеки един от нас има собствена съдба, или пък просто случайно се носим наоколо носени от вятъра, но мисля, че може би са и двете. Може би и двете се случват едновременно."

Цитатът е от филма "Форест Гъмп", макар че пасва добре на историята на Дизела. Кирил Николов е "носен от вятър" и съдбата с многото си рекорди, сред които са изминаването на маршрута Ком - Емине за 4 дни, 13 часа и 5 минути, второто място в скоростното изкачване на Айфеловата кула (8:12 м), изпреварването на Драгалевския лифт с 6 секунди, покоряването на петте най-високи върхове в България за по-малко от 23 часа или "5 за 24", както сам нарича това предизвикателство. Участва заедно с Иван Сираков в екстремното българско състезание XCo Adventure Cup, като го печелят няколко пъти подред. Победител е в трите най-големи щафети в света (Юкола, 10МИЛА и 25Манна) и е многократен балкански и държавен шампион по ориентиране, по лекоатлетически крос и по планинско бягане. 

Смеем да твърдим, че за всички тези състезания се изисква набор от физически и психически умения в различни спортни дисциплини като плуване, скално катерене, спортно ориентиране, колоездене, стрелба с лък...

Също така смятаме, че Кирил Николов има уникални занимания, професия и качества - психически и физически!

Чувал е, че на шега го сравняват с прословутия Форест Гъмп от лентата на Робърт Земекис - един от най-затрогващите и вдъхновяващи филми на миналия век, видял бял свят през 1994 година.

Снимка: Радина Ганчева за #URBN/Dir.bg

"Това е най-малкото, от което съм изненадан! Хората, чули-недочули, говорят какво ли не, за да изпъкват, когато са в компания. Няма нищо лошо. Със сигурност и на мен, и на Форест Гъмп, мотивацията ни да бягаме е голяма. Да! Но е различна! Аз го правя от любопитство и от това да видя докъде се простират моите възможности. Защото, както казах, не съм бегач на дълги разстояния. Аз съм ориентировач и планински бегач. Планинските дестинации, на които участвам, са до около 45 км. Маршрутът Ком-Емине е 600 км за 5 дни, което се пада по 120 км на ден бягане. За мен си беше изпитание. Да видя дали ще успея", казва Кирил.

Изпитанията доказват, че човек винаги може физически много повече, отколкото си представя.

"Но това можене не идва със "Сега отиваш и правиш Ком-Емине". Със "Сега отиваш и се изкачваш навреме на Черни връх". Това "Сега отиваш" е възможно само ако си свръхчовек. Подобни изпитания завършват с успех само след натрупване на опит, тренинг, психика. Изумявам се от себе си след всяко едно изпитание, защото предния път съм си мислил, че това е таванът на моите възможности. След опита, който не се съдържа в "сега отиваш", идва психическата настройка, че можеш да го направиш. Ето, тази година правя 40 години. Бях на 39, когато подобрих някои свои рекорди с много по-малко трениране миналата година. Просто действах по-целенасочено, защото опитът, трупан през годините, помага. Не че съм станал по-бърз и издръжлив. Просто извършвам конкретни действия с повече мисъл и този опит, който имам, помага да подобрявам собствените си рекорди", разкрива своите виждания спортистът. 

Снимка: Радина Гaнчева за URBN/Dir.bg

"Не е ли странно какви неща помни един човек за себе си? Защото аз не си спомням как се раждам. Не мога да се сетя какво получих на първата си Коледа и не помня кога за първи път отидох на пикник на открито..."

Кирил Дизела не помни кога точно е усетил тази стръв да се движи активно и много. Роден е в Русе, където родителите му са студенти, но казва, че си е от Сливен - по бащина линия.

"Всъщност преди няколко години, когато писахме биографичната книга "Последната крачка", започнах да се връщам назад в миналото си, чудейки се какво и защо е станало. От много ранна детска възраст спортувам. Един от първите ми реални спомени е едно екскурзионно летуване с майка ми в Родопите - по около 20 км на ден в рамките на 10 дни. Любовта ми към природата и спортовете на открито идва благодарение на родителите ми, защото те са били фенове на планината. Тогава ходеха често, сега вече не. Качвали сме се на Карандила, в Сливенския Балкан, всяка събота и неделя през зимата. Почти цяло лято прекарвах на село, където тичах на воля. Карахме колелета, играехме на какво ли не... Тогава не живеехме живота, който ни се налага сега, трябваше да сме активни, защото нямаше какво друго да се прави", споделя рекордьорът.

В училище много бързо сменял спортните занимания. Ходил малко на футбол, малко на плуване, на волейбол...

"Изведнъж малко повече се запалих по леката атлетика и тренирах висок скок с учителя ми по физическо, който беше и треньор. Но това занимание не ме караше да изгарям от желание, да ходя с нетърпение на тренировки. Ходех, защото нямах какво друго да правя. Контузих се на една тренировка, а вече наближаваше лятната ваканция и така естествено прекратих с леката атлетика. Тогава имаше някакви мазила и добавки за травми, но не на нивото на Рефригеранс® серията , например. Помня един неприятен спомен от миналото, когато ми дадоха гел и така се изгорих, че... Не бяха толкова иновативни мазилата по онова време, като този Рефригеранс®  Канабис, например, или Рефригеранс® Aктив крем. Тогава не бяха и толкова достъпни, напротив - доста скъпи. Да отделиш пари и да си купиш нещо такова се случваше веднъж в годината. Човек, когато е и по-млад, няма много нужда. Аз лично не съм страдал от младежки контузии, от които да се възстановявам, но идва и такъв момент в живота".

Снимка: Радина Ганчева за #URBN/Dir.bg

Съдбата в живота му напомня за себе си около 8 клас, когато вече спрял да ходи на лека атлетика. Един приятел го води на ориентиране.

"От първия ден, в който се включих, заради цялостната обстановка и концентрацията на вниманието, до времето на открито, в което  тренирахме и през състезанията - тази съвкупност ми донесе усещането, че това е моето. Да, има нещо общо със скаутинга, но спортният елемент е много по-голям. Всяка седмица си на ново място, пътуваш по различен начин - влакове, рейсове... Нямаше много коли тогава", помни Дизела. 

Ориентирането и планинското бягане са две различни неща, но подготовката им е подобна. В ориентирането имаш и техническа подготовка - да се научиш да четеш картата, например. Планинското бягане е по маркирани маршрути, уточнява разликата той.

"Тогава нямаш нужда сам да се навигираш. Но там също си има тактика - колко е дълго трасето, къде и как да бягаш. На спусканията как да бягаш, на качването как... Натоварването е много по-голямо, защото продължава много по-дълго време с висока интензивност. В тези дисциплини, в които аз участвам, се редуват качвания и спускания. Спусканията са най-тежки за организма - да можеш след тях да се съхраниш за следващото качване. Там вече натоварването на ставите на колената и по бедрените мускули е сериозно. Когато човек цяла зима не е бягал във високата планина, първите бягания задължително носят мускулна треска на краката", казва Кирил. 

Снимка: Радина Гaнчева за URBN/Dir.bg

Опитът го прави сензитивен към организма си, затова и усеща ясно кога си иска своето.

"И в такива моменти, когато му помогнеш с добавките от серията на Рефригеранс, например - витамини, минерали и обогатени хидратиращи напитки, тогава осъзнаваш колко е важно това, за да се възстановиш по-бързо. Храненето, колкото и да е балансирано, не набавя достатъчно от важните съставки за организма", споделя той. "Понякога, когато човек много дълго време е натоварвал организма, тогава не е препоръчително, а е задължително да се подпомага с хубави хранителни добавки. Такава бе причината да се запозная с хранителните добавки и крема за травми - Рефригеранс® Aктив крем. Кремът за мазане при травми е нещо, което със сигурност ползвам след интензивен спорт. Помага на мускулите и сухожилията да се възстановят по-бързо (при евентуално разтягане на тренировка). Прeмахва умората и болката и, според мен, е изключително ефикасен при мускулни спазми след тежки физически упражнения. Много ми харесват добавките, които се приемат под формата на ампули за пиене от серията. Обикновено третирам местата вечерно време - тогава правя  възстановителните процедури - ако ме боли става, бих се намазал с крема. Имам и специални уреди, с които се самомасажирам или си пускам ток. Нанасям и третирам", обяснява ми Кирил.

По време на рекордите по маршрута Ком-Емине и двата пъти е с травми. 

"Първото пробягване на Ком-Емине бе неуспешно. Имах възпаление на сухожилие зад коляното, което ми пречеше да осъществявам движенията в пълния им обем. С правилна физиотерапия и използване на точно такива кремове като Рефригеранс® Aктив и добавки, нещата се нормализираха бързо - за месец", казва планинският бегач. 

Снимка: Радина Гaнчева за URBN/Dir.bg

Бягай, Дизел, бягай! 

"Травмата на Ком-Емине я получих много рано. След това трябваше 4 дни да бягам с нея и само се влошаваше. В един момент бях се притеснил какво ще стане. В екипа ми от над 40 души имаше физиотерапевт. Всички ме подкрепяха и именно тези хора ме държат в състоянието да не се отказвам. Всички те бяха там именно заради идеята! Не им се е плащало, събрал съм ги, закарал съм ги на другия край на България и сега изведнъж да се откажа? Беше немислимо! В моментите на болка се опитвах да намеря начин да я преодолея. Но на първото Ком-Емине тя стана толкова силна, че просто си казах "Няма смисъл". Не си го представях по този начин, а и за мен не бива нещо такова да е на всяка цена", казва Кирил Николов. 

За втория опит по маршрута Ком - Емине Кирил вече е настроен психически, че явно на такива дълги бягания ще има последици за организма - травми, болежки на сухожилия и стави, мускулни спазми. Такива се появяват отново още на първия ден, само че на другото му коляно.

"Но бях настроен, че ще продължи да ме боли и изкарах до края! Психическата настройка бе да приема тази болка и подобрих рекорда, защото първият път заради травмата не завърших - отказах се на около 15-ина км преди морето. Имаше буря, ненормален дъжд, не бе момента. На втората година се върнах и се получи приятно, от само себе си. Бях много по-подготвен откъм възстановяване и хранене." 

Снимка: Радина Гaнчева за URBN/Dir.bg

5 за 24!

Вр. Вихрен в Пирин, вр. Христо Ботев в Стара Планина, вр. Мусала в Рила, вр. Руен в Осоговската планина и Черни връх на Витоша - най-високите български върхове Кирил Дизела покорява за по-малко от 24 часа. Проект отпреди 10 години, който определя като интересен, именно защото е непредсказуем!

"Нямах никаква представа дали ще се случи. Просто избрахме върховете, поредността им и исках да ги направя за 24 часа. Придвижвах се с кола от място до място. Когато стигнах до последния връх си казах - а сега какво ще е следващото предизвикателство? Долу-горе винаги си казвам това. Това е нещо, което ме мотивира, движи ме напред и ме развива. Защото годините, в които не съм го правил, съм ги чувствал като изгубено време."

Споделя, че златният медал, първото място, най-високата част на шампионската стълбица му липсва само в ориентирането.

"Така и не можах да спечеля златен медал на голямо първенство. Тогава, когато се отказвах от професионалното ориентиране, имаше някакъв сантимент. Но продължих напред и открих новите занимания, които внесоха положителното в живота ми. Връщайки се назад, сега не съжалявам за нищо. Ориентирането е било част от живота, дало ми е правилното, за да съм подготвен за следващия му етап. Щастлив съм, че съм успял да се докосна до приятелите, които създадох в тази среда. Срещнах се с изключителни професионалисти, превърнали и мен в такъв. Не всеки път печеленето на злато е истинско злато. Друго много важно - когато започнах да тренирам ориентиране и спечелване на медал беше на дневен ред, тогава с треньорката ми Наталия Величкова бяхме първите в България, поставили си цел, която изглеждаше невъзможна в очите на другите. Трябваше 10 години да доказваме не само на себе си, но и на останалите, че невъзможното е възможно. Това може би малко ме измори. Когато постигнах целта, казах си

"Ок, аз бях дотук. Сега кое е следващото?" 

От две години Кирил Дизела се готви за Витоша 100км - обиколката, която се провежда всяка година през юни. Поради контузия не успява да я завърши до момента.

"Донякъде още се боря с тази контузия, затова и Рефригеранс® Aктив крем идва при мен просто в идеалния момент. Това може би сега ми е приоритет номер едно", споделя Дизела.

Други приоритети са свързани с природата и опазването ѝ - винаги на дневен ред за него!

Снимка: Радина Гaнчева за URBN/Dir.bg

Следващото голямо ще изскочи! 

"Наскоро смених работата си. От две години не се занимавам професионално със спорт. Преди месец взех решение да се махна и от старата работа и да потърся нова. Бях спортен маркетинг мениджър, но корпоративната среда ми дойде малко в повече. Научих адски много, супер доволен съм от решението, което взех, а това, с което се занимавам сега, е сервиз за колела и ски - нещо, което ми е на сърце и ми е  удоволствие. Продължавам и работата си с италиански бранд за маратонки за спортове на открито. Най-важното нещо за мен е, че нямам офис. Нещо, което много ме напрягаше!", откровено споделя Дизела. 

И продължаваме с откровеността по една наистина деликатна тема в живота на спортиста - върхът в личния му живот - Ивето! 

"Джени и аз бяхме като грах и моркови."

И двамата са зодия Скорпион, което Дизела определя като "особено". Тази година отпразнува 5 години от сватбата си с Ивелина Гичева-Николова - криейтив директор в рекламната агенция "Ogilvy" - България. 

"Когато осъществихме "5/24" бяхме заснели филм и ми се искаше да направим нещо професионално в тази насока и за маршрута "Ком-Емине". Ивето бе сценарист на филма за неуспешното Ком-Емине, който пък стана изключително успешен и спечели няколко международни награди по фестивали. Запознахме се тогава - през 2014 година, но две години по-късно направихме първите стъпки за повече от приятелство, а след това се оженихме. Усетихме, че има нещо повече, случи се от само себе си и можем да кажем, че - да - Ивето е най-високият връх в моя живот!" 

Това, че Дизела учи от Ивелина нещо ново всеки ден, е онова, заради което я обича толкова време. 

"Не е просто човек до мен, а е най-важният Човек до мен. Аз ѝ давам опита, който имам от спорта, тя ми дава опита от креативната сфера - изкуство, реклама, музика, мода. Разговорите ни вечерно време винаги са много различни, не циклим в едно и също. Намерила е документален филм, аз пък друг - от моята сфера. Допълваме се". 

И понеже от началото на разговора с Дизела си говорим все за филми, някак естествено разбирам, че двамата с Ивето последно гледали сериал за Втората Световна война по Netflix. Нямат все още своя песен, но пък заедно слушат плейлиста на нейния колега Иван Хадживеликов, който събира музика на седмицата от целия свят. Не са фенове на палатките - противно на очакванията. Обичат вкусната храна и да откриват нови места, за да я консумират заедно. И, за да има нещо поне малко тривиално в живота на Дизела - и неговата любов минава през стомаха, защото уточнява, че Ивето готви най-добре! 

"И, ако тя мен впечатлява с храната и всичко, което прави, интересно е тя какво ще каже за мен - с какво аз я впечатлих? Ще разберем в следващ разговор", обещава Кирил Николов - Дизела!

 

Снимка: Радина Ганчева за #URBN/Dir.bg

#URBN Team:

Ръководител "Креативни проекти": Вяра Младенова

PM: Адриана Стойкова

Интервю: Криси Димитрова

Стилист: Александрина Дерменджийска

Грим: Росина Георгиева

Фотограф: Радина Ганчева

Видео: Ангел Юруков

Локация: CrossFit Vitosha

Специален проект на #URBN & DANHSON!

*Материалът съдържа продуктово позициониране!