#Какво е Успехът? Слава. Финансова сигурност. Щастие. Свобода. Всичко да ти се случи така, както си мечтал... Достатъчно ли е да те дават в праймтайма на национална телевизия, да си всяка вечер на сцената, да си създал успоредено с това семейство? Може ли Успехът да идва при теб последователно, постоянно, без да си го търсил?

С Казино "Сезам" тръгваме да търсим истинското лице на Успеха в разговор за неговото съществуване във фокуса на прожекторите и след това, когато те изгаснат. За тази цел, на страниците ни в #URBN, ще ви представим поредица от интервюта на проспериращи, млади хора, които се срещат с Успеха, разминават се с него на моменти, преследват го или той ги преследва и рано или късно ги застига! Срещите ни са запечатани в специални фотосесии, направени по време на вълнуващи разговори с биографичен привкус с изявените личности, подкрепени от "Казино Сезам!"

***

Какво е общото между Хамлет, Тимон, Отело, Хенри V, Крал Лир, Малволио, Фалстаф, Просперо?

Отговорът е, че всички те в последните години са били изиграни от жени. В продукцията на Джъстин Аудибърт за Роял Шекспир Къмпани всички мъжки роли в Шекспировата пиеса "Укротяване на Опърничавата" са поверени на дамите, а всички женски - на господата актьори. Ренесансова Падуа се представя като матриархално общество на жените и вместо мъжете да злоупотребяват с тях, жените са тези, които злоупотребяват с мъжете. Петручио е Петручия и се играе от Клеър Прайс. Катрин е изиграна от Джоузеф Аркли...

Иронията е, че Шекспировата битка между половете вече не е приемлива за съвременната публика, но все още се представя добре в боксофисите. Истината е, че всяка актриса мечтае за мъжките роли, добавя добре познатата от телевизионния екран Евелин Костова.

За нея Успехът тръгва именно от мъжките роли, които играят с трупата в Перник.

"Влакът на Успеха за мен тръгва от "Гара Перник", смее се Евелин, докато артистично ми маха "за сбогом", покатерена върху автентична аварийна стълба в градския уиски барт "Калдо".

Oще снимки вижте тук>>>

С моден каскет и червен гащеризон напомня на палаво британче от края на XX в., когато каскетът се превръща в символ на пролетариата по време на индустриалната революция в Англия.

В добавка към тази атмосфера са думите ѝ: "Всичко хубаво за мен тръгва от миньорския град и завършва пак там. Перник е хубав град. С хубави хора!"

Срещаме се с Евелин Костова в края на ноември, малко след като се е върнала на работа, година след раждането на дъщеря ѝ Ивайла и в навечерието на предстоящото издание на "България търси талант" по bTV, което очакваме в началото на 2022 година.

Там Евелин Костова ще грее всяка седмица от екрана и ще преживее "нещо неописуемо" - ще бъде част от състава на журито в световно известното шоу за таланти!

"Един от най-големите ми успехи в живота - и в личен, и в професионален план, е именно да журирам в това страхотно предаване. В личен, защото е разтърсващо преживяване. В професионален е предизвикателство - никога не съм вършила подобна работа и не съм била в толкова важна и отговорна роля. Благодарна съм за хубавата връзка с останалата част от журито, с които се превърнахме в хомогенна смес и е страшно забавно, когато сме заедно“, споделя Евелин.

Казва, че "България търси талант" идва в правилния момент, за да ѝ даде тласък и вдъхновение.

"Ново и запалващо ме. Не е било търсено, изненадващо дойде. Да видиш тези надарени хора пред теб, на сцената, да усетиш енергията им и да успееш да им споделиш и кажеш какво си усетил, какво са ти дали те на теб по някакъв начин... Усещането е неописуемо. Определено има много за гледане в предстоящия сезон. Видях номера на сцената, които ме развълнуваха. Много, които ме разсмяха. Бих дала част от Успеха си на този, който може, иска, дерзае, дълбае! На всеки, който има нужда и е готов да постигне отвъд мечтата си. Да направи много повече от обозримото, да се развива. Защото талантът го получаваш свише, но трябва да го развиваш", казва Евелин.

За нея Талантът е част от Пътя към Успеха.

"Без талант не може, но и само с него не става! Казват, че трябват 10% талант и 90% труд. Според мен, може тази формула да съществува и в баланс, но е много важно понякога да се вслушваш и в чуждото мнение. Ние, актьорите, разчитаме доста на това, не можем без него, защото работим за хората. Ако слушаш само себе си - отиваш в другата крайност - да си си самодостатъчен и това се усеща от публиката, която очаква да получи от нас. За кого да правим театър, ако не за публиката?", пита риторично Евелин. 

За нея Успехът идва, когато те надуши, че си тръгнал с цялото си сърце по своя път.

В никакъв случай на гърба на чужда болка. 

"Тръгнах по точно този път и не съм се отклонявала. Идваха предложения през годините и не е имало момент, в който да търся и да чакам Успеха. Сега, когато станах и майка, съм по-готова да отхвърлям някои предложения. Доста сме отказвали с мъжа ми Мишо, защото отглеждането на дъщеря ни Ивайла е абсолютен приоритет. Чувствам, че и в професионалния, и в личния си живот върша някаква смислена работа. Не знам доколко съм успешна, но за мен има смисъл това, което правя. Аз се чувствам доволна", откровено казва актрисата. 

Много пъти ѝ се е случвало, когато има предложение за работа, но е твърде анагажирана, да препоръча колега.

"И пак бих го направила, защото залагам на качеството, а не на количеството", казва Евелин.

Звучи изненадващо за гилдията на актьорите. От край време, по цял свят, хубавите роли за жени са кът. Някои напускат театрите точно по тази причина - в търсене на плътната, запомняща се, голяма роля в живота им. Други я очакват с нетърпение, осъвършенствайки уменията си през ярки, второстепенни персонажи и поддържащи роли, които надграждат опита им. 

"Успехът за мен тръгва от мъжките роли, които съм изиграла. Всяка актриса иска да играе мъжки роли. Те са по-благодатните и са повече. В световната драматургия е така, защото, както знаем, професията е започнала само от мъже", споделя Евелин. 

Актьорството е неразривна част от живота на Евелин Костова още от времето, когато е едва 10-годишна. Тогава тръгва в детската трупа за актьорско майсторство в Радомир. Записва я майка ѝ. 

"Тя също е мечтала да бъде актриса. Кандидатствала е в НАТФИЗ през 80-те години, но тогава конкуренцията е била много по-голяма, отколкото сега. Със сигурност не е искала да осъществява мечтата си през мен. Казваше ми:

"Да не си правиш номерата вкъщи, а другаде да си изливаш енергията".

Зад тези думи визира множеството номера, които правихме с братовчедите ми - непрестанно правехме някакви тържества по празниците. Пишехме сценарии, пеехме песни. Има я тази нишка в моята рода, но само аз изкарвам пари от това. Бабите ми също имат актьорски заложби. У дома се шегуваме, че са народни артистки", споделя Евелин. 

След преместването на семейството ѝ от Радомир в Перник, Евелин Костова попада в детско-юношеската школа "Мускетарите" с ръководител Ваня Михова. 

"Заформихме една много силна група от 10 момичета. Това беше много важен момент за мен, защото имаше възможност да играя всичко. Та сред мъжките ми роли са тази на Съветника в "Снежната кралица", главният лош герой. Играла съм Еленко. След това Беатриче в "Слуга на двама господри", но тя през повечето време е мъж - Федериго. Малкото ни женски представления бяха това, по което дълбаехме най-много. Особено ярко се е запечатала в съзнанието ми пиесата "Домът на Бернарда Алба" на Лорка. Доста амбициозно за прохождащи актриси, които са между 8-ми и 10-и клас. Пиесата е тежка. Някои моменти в нея са били много далече от нас като опит, живот, натюрел. Смърт, семейни драми и скандали... Представете си нашата женска трупа - в тези бурни, тийнейджърски години ние сме се заровили в Лорка и дълбаем какви са проблемите на героините ни... Тогава много се палехме една от друга и това е, което до ден днешен ме вълнува", разказва Евелин. 

Звездата на Евелин изгрява със сериал, напук на опита ѝ с класическия театър. Идва неочаквано, още преди да е завършила НАТФИЗ в класа на проф. Стефан Данаилов.

"Телевизията при мен се внедри случайно и големият успех дойде преди Академията. Смея да твърдя, че и там нещо се обърка със сериала "Къде е Маги?", където аз бях всъщност Маги. Много пъти при мен шансът е случайност, но когато го сграбчиш - трябва да се справиш добре с него. Да подходиш сериозно, независимо дали се е появил изневиделица или след дълга борба. Предложения, шанс и късмет са до едно време - после ти трябва да вложиш от себе си, за да достигнеш до Успеха", смята Евелин. 

Затова и от първия си опит на екран взима най-доброто за себе си - срещите с идолите си от ранга на Стефания Колева, Aня Пенчева, Биляна Петринска, Иван Бърнев. 

"Така Успехът започна и да ме изгражда. Получих уникален шанс да черпя вода от извора. Тези актьори са много отдадени на професията си и ти дават съвети така, че да не те обидят. Няма да ти кажат: "Направи го по тоя начин!" някак наставнически. Отправят критика, похвала и забележка така, че да ти стане хубаво. Виждаш човек, който работи не просто с теб, а за теб! В професията на актьора не може само да даваш или взимаш. Ние си партнираме, подаваме си една и съща топка", казва Евелин.  

По думите ѝ ролята на Маги ѝ отрежда регулярно място като актриса пред камера. 

"След като завърших Академията, надделя снимането над театралната игра. В професионалния театър имаше едно такова отношение, сякаш съм повече кино актриса. Едва ли не, че нямам чак такъв опит на театралната сцена. И това е цена, която платих за бързия и неочакван Успех. Малко позагубих театралното си реноме, а пък аз искам театърът да ми е основното и движещото", споделя актрисата. 

"Успехът е в края на една доста дълга улица, не го срещаш на всяка пряка!

Той е нещо, което градиш с годините", смята още тя. 

"Успехът в театъра за мен предстои. Мисля, че не съм свършила онази работа в мащабите, на които съм способна, поне за момента. Искам роля, която да преобърне и мен, и зрителя, да ни замисли. Да се срещнем след това с този зрител и той да е повлиян", споделя Евелин. 

Такава е ролята на Зойка от "Зойкина квартира" на Михаил Булгаков - жена на 40 години с пъстра биография. Всъщност Евелин вече е играла тази роля в НАТФИЗ, където проф. Стефан Данаилов дава на учениците си широк спектър емблематични роли. 

"Предизвикателство, което ме преобърна. Направих неща, които не съм и подозирала. Ако има възможност да изиграя тази роля пак, ще е мой личен успех. Едно е да я играя на 20 години, друго на 40 години. Ментално и външно не можех да достигна изцяло до това, което исках", смята Евелин. 

Сред важните срещи в театъра е тази с режисьора Стоян Радев, покрай пиесата "Жена без значение". С постановките на Асен Блатечки успява да избяга от клишето на прислужицата, както и да стреля с пушка и да бъде мъжкарана. 

"Много искам да играя още и още... Сега влизам в една друга категория, може би малко ще се поизместят момичешките роли и ще дойдат женските образи, благодарение на дъщеря ми Ивайла", казва Евелин. 

Ивайла е най-големият успех в живота ѝ, казва младата майка. 

"Моята дъщеря е страшно емоционално дете. И в негативните си, и в щастливите си моменти. Като характер е като баща си - щура на ръба на непослушна, супер енергична и вече усещам как си имам работа с дете с характер, а не с бебе. Заинатява се понякога. Тича и се смее с глас, когато е щастлива и за мен, да гледам отсрани, е зареждащо. Понякога, когато си казвам: "Защо не ми се падна по-спокойно дете", осъзнавам, че точно такова искам - щуро и енергично. Палаво, ако щеш!", споделя Евелин.

За нея Успехът не е обвързан с нищо материално като коли, пари, екскурзии...

"Когато родиш дете, после идва сложното. Успехът, в тази насока, тепърва се надгражда. Защото с Мишо искаме да отгледаме едно добро дете, което да носи смисъл. На първо място за мен е семейството. Научена съм от малка, дори когато се сърдех, че ме прибират в 20 часа, за да вечеряме, всички да сядаме заедно около масата. Имала съм всички онези моменти на споделяне как е минал денят ти, какви са проблемите ти. Това е успешен път да влезеш в живота!

Връзката с различните поколения е формулата на щастието.

Няколко поколения да обичат да съжителстват и да преживяват моментите си заедно, а не всеки да е щастлив поотделно!", смята Евелин. 

От малка Евелин Костова е човек, който много добре знае какво иска и какво не. Тя не е от хората, които тепърва се усещат в края на гимназията какво може би ще работят или накъде да тръгнат. Тази яснота е част от характера на актрисата, която носи и усещането за щастие и свобода. Няма главоблсъканици какво ще се случва оттук нататък - пътят е само един:

Това, което тя иска!

И с Мишо е така...

"Още щом го видях, вече знаех, че с него искам да имам семейство и той да е моят мъж. Повече от 10 години сме заедно и някак си винаги съм знаела, че ще бъдем - още от 17-годишна. Първо се срещнахме малко по-рано, бях мъничка. После си починахме и като завърших гимназия и дойдох да живея в София... нещата се случиха. Заявих се: 

"Ето ме! Тук съм! Голяма съм вече! Готова съм! Да се почва тая голяма любов!"

През цялото време знаех, че това е моята голяма любов, която си ме чака. Това са успехи, за които нямам заслуги", казва Евелин. 

Общото между двамата е и театърът. Мишо бе щатен актьор на Пернишката трупа, допреди няколко месеца, когато акьорите бяха разпуснати...

"Голяма болка", казва Евелин. "Театърът бе общински и все не достигаха средства. Сега там има само гостуващи представления. Лека-полека той отиде към очакван за него край. Пернишкият театър е с традиции, градът има нужда от него, без значение, че Перник е само на 30 км от София. Това не оправдава безхаберието ни да копаем в посоката да го върнем", споделя мнението си Евелин. 

За да имаш материални успехи покрай актьорската професия, трябва да се занимаваш с повечко неща, освен класически театър, казва още тя. Трябва да участваш в повече пътуващи представления, за да можеш да се издържаш.

Театърът върви по свой път на успеха, който май тръгва от телевизията.

"Защото хората гледат телевизия, след това виждат афиш, разпознават лицето и казват: "Този актьори искам да го видя на живо и в тая роля“. Но театърът те среща с много интересни произведения, с автори, с текстове, които са преживели много, минали са през много държави, среща те с нови светове. Можеш да бъдеш някой, който никога не си бил и няма да бъдеш. А в телевизията и киното, все пак, ще бъдеш по-близко до себе си. Там е по-реалистичното", казва Евелин. 

Успешната професионална поредица в живота ѝ продължава с едно обаждане! 

От режисьора Лиза Шопова. В Театър "Българска армия" се готви женска пиеса!

"Бях си казала, че няма да се хвърля веднага в репетиции след майчинството. Но когато Лиза Шопова ми се обади за пиеса само за жени - с Анастасия Ингилизова и Гергана Плетньова, нямаше как да кажа не! Става въпрос за съвременна пиеса - „Стъпка по стъпка“. Разказва се за три приятелки, които поемат на поход в планината, след като са загубили четвъртата си другарка. Всяка от тях е с различни проблеми. Като жанр, пиесата е комедийна, но знаете, че това е в женската природа - за да има смешно, трябва да има и драматично. Комедия с други нотки", казва Евелин.

Със сигурност можем да кажем, че един от най-големите успехи на Евелин Костова е това да бъде избор на професора си - Стефан Данаилов в НАТФИЗ.

Той винаги е имал набито око за успешни актьори. Жестока интуиция за талант!

"Тази свобода, тази подкрепа, която е давал в годините на нас, учениците му, е всъщност разковничето на нашия успех. Той осъзнаваше, че ако държиш студентите затворени като в инкубатор в Академията, ако не им позволяваш да трупат практика, ще си тръгнат от НАТФИЗ в неведение". 

Няма как да не питаме Евелин какво смята, че е видял в нея проф. Данаилов по време на изпитите. 

"Според мен е видял това, че съм точен човек. Не знам дали външният вид е това, което обръща и връща хората при мен. Честно казано, комплименти от сорта на: „Беше много хубава!“ след премиера са меко казано обидни. Това не е конкурс за красота. Аз съм играла два часа на сцена и с този „комплимент“ разбирам, че не съм се справила.

Защото моята задача не е да съм хубава!

Не сме били на изложба, а и аз нямам заслуги за това как изглеждам. Имам заслуги за това как съм си изиграла ролята. Дразня се на моменти, когато остана с усещането, че други мои качества остават на заден план, заради това как изглеждам. Успех е да изглеждаш добре, да чуваш за себе си суперлативи и е реален шанс да се разгърнеш и покажеш нещо отвътре. Не искам да звуча, сякаш се чувствам ощетена, за това, че ме смятат за красива. Но хората, които са около мен, не ме възприемат като външен вид. Важна ми е симбиозата между вътрешния и външен вид. Аз мисля, че проф. Стефан Данаилова търсеше добри хора за класовете си. Имаше нюх да ги разпознава. Защото, ако си лош човек, нямаш много дълъг път на сцена.

Добрият актьор трябва да е добър човек.

Защото ние работим с хора. Трябва да достигнем до тях. Трябва да сме емпатични, като оголени нервове на сцената, за да поемаме и изразяваме емоциите", казва Евелин. 

Нейните формули за успеха определено отвеждат уравненията в живота ѝ до правилните отговори. Евелин Костова е и сред най-влиятелните млади хора в социалните мрежи у нас, без да е искала дори това да се случи. 

"Ако не бях актриса, нямаше да имам толкова последователи. Не съм тръгнала да боря социалните мрежи, да търся път, за да си докарвам аудитория. Аудиторията идва покрай другите ми ангажименти. Покрай работата ми", споделя тя. 

Признава и че е плащала някаква цена за всичко, което звучи като постигнато с лекота.

"В много битови аспекти не ми върви... С Мишо постоянно имаме някакви проблеми – колата ще ни се развали, после пак ще се развали, ще отидем някъде и ще закъсаме... Ежедневни, човешки неволи или така наречените бели кахъри, които обаче, ако се случват едно след друго, могат да те омаломощят. Последния път, като тръгвах с детето и кучето за Перник, колата ми изгасна преди кръговото. Почна да пуши, а аз с дете и с куче. Хората бибиткат, мислят, че съм спряла едва ли не да си говоря по телефона... Намериха се добри сред тях да помогнат, но в такива моменти си казвам: 

„Ето, на мен не ми върви!"

И после вкъщи ще прокапе отгоре преди премиера. И пак си казвам: „Защо не ми върви...?“, смее се Евелин. 

Това, което всъщност иска от живота, никак не е отправено към материалното, макар че признава:

"Обичам да имам пари, за да съм спокойна, но не искам милиони!". 

Иска просто вкусна храна, домашен уют, приятни почивки, предизвикателства и много театрални роли!  

URBN Team:

PM: Вяра Младенова

Интервю и концепция: Криси Димитрова

Стайлинг: Александрина Дерменджийска

Коса: Натали Иванова 

Грим: Росина Георгиева

Снимки: Радина Ганчева

Гардероб:

Бижута: Александрина Дерменджийска

Гащеризон и Рокля: Александрина Дерменджийска

Чанти, обувки, шапка и диадема: COLLECTIVE - Парадайс Център

Локация: Бар "Калдо"

Специален проект на #URBN & Kaзино "Сезам" от поредицата "Истории за Успеха!"