#Какво щяхме да правим ако предварително знаем, че генетично сме склонни към отключване на депресивни състояния? Може ли тази информация сама по себе си да доведе до депресия? Защо у нас рядко се говори за психичното и емоционално здраве на родилките? И вярно лие, че мъжете боледуват по-нормално от жените?

Отговори на всички тези въпроси търсим днес в новия епизод на #Матине. След като преди време поканихме в студиото д-р Димитър Георгиев - водещ гинеколог и съосновател на компанията-пионер в областта на персонализираните генетични изследвания - НМ Дженомикс, за да поговорим за това как персонализираната медицина може да подобри чувствително ранната диагностика, превенция и лечение на редица заболявания, днес разговорът продължава в разширен състав, а към компанията в студиото се присъединява и директорът на Държавната психиатрична болница "Св. Иван Рилски" и любим гост на #Матине - д-р Цветеслава Гълъбова.

"Откакто се разбра, че в човешкия геном е заложена реакцията към определен тип лекарства, а в генома на различни болести е заложен шансът те да бъдат атакувани с таргетна терапия, прицелно - в последните 10 години много се говори за връзката между генетика и терапия. Това е така наречената персонализирана медицина или прецизна медицина - термин, който въведе Обама в Америка.", припомня д-р Георгиев за тясната връзка между гените, различните заболявания и тяхното лечение.

"Мнението ми за персонализираната медицина е разбира се положително. Аз си давам ясна сметка, че медицината е наука или сфера, която се развива много бързо за щастие, защото това носи само позитиви на хората, на пациентите. И смятам, че тя има своето приложение включително в нашата област - психиатрията, където нещата винаги и във всяко отношение са по-различни. Проблем е, обаче, че като че ли няма системна работа сред колегите за опознаване на този начин на лекуване и използване на медикаментите. А това е важно, тъй като в нашата сфера лечението е медикаментозно. Така че за нас е важно да познаваме този начин на лечение и да го използваме, но пак казвам - липсва достатъчно информация.", споделя мнението си и психиатърът д-р Гълъбова.

Каква е аферата между гените и мозъка?

Повече информацията за връзката между генетичното наследство и психичното здраве се опитваме да внесем с д-р Георгиев, който разказва за новия проект на НМ Дженомикс - Brain Genomix, чиято мисия е да подпомогне пациентите и лекуващите ги специалисти в разчитането на генетичната информация, която може да се ползва в помощ при диагностиката и лечението на заболявания като епилепсия, тревожност, депресия и други психични разстройства.

"Това е проект, в който сме включили няколко теста, които касаят мозъчното здраве. Първият тест, който работи от няколко години на пазара, е тест за фармакогенетика и лечение на депресията - тоест да определим кои пациенти са бързи и бавни метаболизатори на лекарства и въз основа на това да се предвиди адекватно лечение. Успоредно с това ние предлагаме и изследване на плазмените концентрации на определен тип медикаменти, за да можем да помогнем на психиатрите да проверят до каква степен пациентите получават терапевтични нива, които са адекватни. И другият проект, който стартираме в момента, е за генетичен анализ на епилепсията в ранна възраст, защото има епилепсии, които са генетично обусловени и по различен начин се лекуват."

Разбира се, не подминаваме мнението и на д-р Гълъбова, която има своите резерви, макар да признава, че лекарите следва да се възползват от напредването на медицината, а не да се страхуват от непознатото.

"Моите съображения са няколко. Психично болният човек у нас е крайно стигматизиран, крайно се неглижира неговото състояние. Няма я тази система от грижи, която трябва да подпомогне семейството в обгрижване на психично болния човек. Поради което близките се зареждат с огромна надежда това веднъж завинаги да се оправи. Този тест те го възприемат като едва ли не последна инстанция и се натоварват с една огромна надежда, която може и да не бъде оправдана. Вторият съществен проблем е, че една фирма, която използва такива тестове - вярно не за депресия, а за шизофрения - го прави срещу предлагане на съответния финансов стимул за лекарите. Това никак не е ок. Там проблемът е етичен. Третият проблем - най-същественият е, че психичните заболявания не са само невротрансмитери. С лекарствата ние променяме невротрансмитерни вериги. Гъделичкаме допамин, серотонин, орадреналин, адреналин.. Само че човек не е само невротрансмитерни вериги. Той е минало, той е опит, любови, провали. Той е образование, той е манталитет, домашно възпитание, преживяване.. Тоест върху чисто психичната част на проблема ние не въздействаме с медикаменти."

Въпреки всички условности и специфики обаче, и двамата специалисти са единодушни, че лекарите следва да се възползват максимално от напредъка в медицината и новите възможности за подобряване методите на лечение.

Можете да слушате #Матине в Spotify и Google Podcasts!

И след като имаме късмет в студиото на #Матине днес да разговаряме с гинеколог и психиатър, няма как да не отворим въпроса за следродилната депресия, която за съжаление, както много други състояния, в България продължава да бъде тема табу, за която като че ли продължаваме да си вярваме, че ако не говорим, то вероятно може би не съществъва. Уви.. Какво е мнението на двамата специалисти?

Вижте новия епизод от онлайн шоуто на Dir.bg, от който освен за постпарталната депресия можете да научите още какви вицове за психиатри знае гинеколкогът д-р Георгиев и може ли да му отвърне с вицове за гинеколози психиатърът д-р Гълъбова. Ще разберете и как една счупена плочка - а те в София са повече от здравите - може да се превърне в полифакторно заболяване и защо мъжете всъщност боледуват "по-нормално" от жените.

А ние ви пожелаваме здрав и усмихнат ден с думите на самата д-р Гълъбова:

"Каквото и да се случи, не бива да забравяме, че счупената човешка душа се лекува само от друга душа."

*В предаването има продуктово позициониране!