#След месеци на обещания, програми и планове, човек лесно може да се замисли колко от нещата, които чуваме ежедневно, можем да приемем за чиста монета и знаем ли кога ни пращат за зелен хайвер. 

Едно от най-ценните детски качества е честността. Децата не се притесняват да кажат това, което мислят и не изпитват неудобство да питат и разпитват, докато не стигнат до дъното на всяка история. При възрастните, уви, често не се случва така. С течение на времето, хората ставаме все по-склонни да украсим историите си, леко да изопачим фактите, а понякога дори и откровено да послъжем поради една или друга причина.

Затова и в новата си анкета, младият репортер Боян Цветков без притеснение се изправя пред напълно непознати хора, за даги попита откровено и директно колко от тях биха си признали, че лъжат. Изглежда психологията зад този иначе толкова прост въпрос създава голямо неудобство за почти всеки, който се озове пред микрофона на малкия Боян, а младият репортер не просто държи да узнае колко хора лъжат, но и кога за последно са лъгали, плуват ли им кораби в очите и за какво по-точно лъжат хората в България.

Вярно ли е, че жените никога не лъжат? Защо най-често лъжем за мястото, на което сме и колко е неудобно да те попитат дали лъжеш, когато си в компанията на собствените ти родители? А възможно ли е да съществува човек, който никога не е лъгал през живота си? Честно?