17-11-2017 20-11-2018

М(р)ак Маринов: Арестът е особено място. Да ти вземат свободата е по-болезнено, отколкото да ти вземат любовта

И още... може ли лошият опит да е по-добрият пример

09:14 | 21 февруари 2023 0 9493 Колаж: Траяна Генчева/ Кадри: Личен архив

ТЕМА #Избрано

Криси Димитрова

dir.bg #URBN #thegamechangers

...свобода, тя е в душата, нали? От гняв, от страх и от личен интерес, от похот и от алчност, от временното и напразно, свободата озарява мрака и най-тъмната душа с небесно, чисто сияние...

Глория Му

#"Чудя се дали да ти го споделям, но в крайна сметка човек трябва да споделя своите грешки... Та, най-голямата ми беля е, че преди 1 година ми взеха шофьорската книжка по, общо взето, най-разпространената причина. Задържаха ме и тогава много неща ми се изясниха и много неща се промениха в мен. Затова аз считам, че много добре стана, че получих това наказание. Хванаха ме с алкохол в кръвта зад волана. Исках да отида до едно място и нищо не ме спря, за което съжалявам. Въпросът е, че каквото и да си мислиш в такъв момент, това не трябва да се прави. Без значение - не бива да го правиш!"

Очаквах да проведем един откровен разговор с актьора Мак Маринов, но подобна прямота и самокритичност в началото на интервю, признавам, не съм срещала във всичките 20 години от работата си. Думите му така ме зашлевяват, че не мога да не определя и разговора ни като катарзис.

"Понеже никога не ме бяха задържали до този момент, разбрах колко гениално е измислена институцията "арест". Тъй като, когато те затворят в тази килия, нищо не можеш да правиш, не можеш дори да мислиш, тогава разбираш, че това да ти вземат свободата е много по-болезнено от това да ти вземат любовта или каквото и да било. Особено място е арестът... Всичко се свежда до това, че за да можеш да бъдеш свободен, всъщност трябва да се съобразяваш с някакви правила."

Снимка: Личен архив

Тази случка се оказва много ключова за младия актьор от Малък градски театър "Зад канала". Не само че спира да пие, но се променя до крайност след неприятните събития, които приема като урок.

Буйният Мак - лепват му това прозвище от малък, не само заради буйния растеж на цветето мак. Всъщност дори не е кръстен на него, няма и особена история покрай избора му от страна на майка му и баща му. Но пък има едно противоречие - историята на мака в различните древни легенди, които го описват и като цвете на ангелите, и като цвете на Хадес, на царството на Морфей, на нощта... Макът отдавна е свързван с мрака на невидимите, опияняващо митични пространства...

"Сега ми се навързва, знаем всички за забранените свойства на мака! Харесва ми мракът, признавам. В някакви особени мои тийнейджърски моменти съм си мислил, че заради това, че така се казвам, съм способен да се опиянявам от разни неща. Това е принцип на моята природа. Може би има нещо общо, ако вярваме в невидимите връзки. Що се отнася до сънищата ми, спомням си, че два пъти съм сънувал пророчески. Единият от тях беше свързан с баба ми, когато се събудих, тя беше починала, а сънят беше с такава символика. Вторият бе свързан с друго семейство - една жена сънувах и на следващия ден тя почина."

Да, доста буен е бил, но като по-млад.

Снимка: Личен архив

"У мен са налични големи количества енергия, чиито потоци бяха трудни за контролиране - трябваха ми около 30 години да се науча. Да разбера как да ги канализирам правилно. Преди това тази енергия се пилееше във всичко възможно и така се създаде тази представа, че съм дивак."

Израснал е в полите на Витоша - кв. Княжево, там, където местните се обиждат на софиянци, защото от деца се наричат княжевци.

"Това създава особен наратив какви сме, що сме. Някакъв особен облик. Да, там правих доста глупости като дете. Правил съм ги и в центъра. Да съм се страхувал? Не. Бях достатъчно хитър, за да се измъквам. Никога не съм имал реални проблеми, правили сме псевдо-хулигански изпълнения, които никога не са прекрачвали границите на нормалното за едни разхайтени хлапета."

Обръщайки поглед към тъмната страна на обещаващия млад актьор, откриваме я в поезията и снимките, които рядко публикува в социалните си мрежи. Долавя се скрита тъга, но не с нюансите на мрънкане и краен драматизъм. Парадоксално играе герой с името Ангел във филма"Южни ветар 2", но персонажът е точно обратното - дявол. Сякаш разсейките на собствения мрак му помагат за изграждането на най-тъмните образи - също като противоречивия мак.

"Смятам, че всеки интелигентен човек, който си задава някакви въпроси за съществуването и човека, за обществото и средата, неминуемо стига до това отчаяние, защото осъзнава, че нещата около него не са добре. Няма как да избягаме от този факт - светът върви в недобра посока, както и човеците му. Това в мен е водело до някакъв такъв начин на изразяване - имал съм цяла естетическа реалност, свързана с тази екзистенциална тъга. Това е оставено някъде надълбоко в мен и все по-рядко взима връх, тъй като просто открих един много важен механизъм, който се нарича дисциплина. Когато спазваш дисциплина, престава да те интересува и да ти влияе каквото и да било. Просто има неща, които трябва да правиш, без значение днес криво ли ти е, тъпо ли ти е, скучно ли ти е. Ако правиш нещата независимо от обстоятелствата, ти постепенно се лекуваш от това отчаяние. Започваш да живееш по-свежо."

В края на 2021 година попада в една класация с любимия си актьор Мадс Микелсен - за секссимволи у нас и в чужбина, които изпъкват на кино и театралната сцена. Медиите често пък го сравняват с Том Харди.

"Не знам как се създават тези класации, гледам на тях с известна ирония, но разбира се, и ми става приятно да ме нарекат секссимвол, макар да не ми е в листата със стремежи."

На тв зрителите е познат от "Дяволското гърло", където изигра мистериозния Лазар.

Покрай Мак Маринов в МГТ "Зад канала" се пренасяме често и в пределите на скандинавския театър с неговия суров, реалистичен подход. Всъщност общо между Том Харди и Мак Маринов има и професионално - и двамата са участвали в театрална адаптация на филма "Празненството" на Томас Витенберг, създаден по негов сценарий в сътрудничество с Могенс Руков и Бо Хансен. У нас представлението е дело на режисьора Явор Гърдев - "Празникът", а през 2004 г. британският драматург Дейвид Елдридж поставя текста в лондонския театър "Алмейда", с участието именно на Том Харди.

Снимка: Личен архив

Голяма част от това "екзистенциално отчаяние", за което говори Мак, намира израз в образите, които играе на сцената на Малък градски театър "Зад канала". Научил се е да канализира енергията си в нещо полезно - театърът, който съчетава както музиката, която вълнува Мак Маринов, така и литературата. Неведнъж е казвал, че привличането към театралната сцена идва именно от изявата на литературата там.

"Предпазвам се от говоренето какво е театърът за мен. Това е просто професията, с която аз се занимавам. Мисиите, които получавам, занимавайки се с театър, варират. Тоест това, че аз се занимавам в театър, не означава, че съм постоянно в някакъв творчески екстаз, че съм изключително особен човек, който живее по някакви други закони само защото се занимава с изкуство... Тази словесна плява много ме дразни. Занимавам се с театър, едни проекти ме провокират и наистина ме карат да искам да създавам смисъл. Други не предизвикват в мен това. Представете си един адвокат, там е същото - има 100 дела, а от тях 5 го занимават същински. Другите са просто работа. До голяма степен така е и при мен."

Решението да завърши актьорство за драматичен театър при проф. Ивайло Христов, който е един от менторите му, нямат общо с произхода му от артистичното семейство на майка му, възпитаничката на проф. Гриша Островски и носителка на наградата "Аскеер" - актрисата Жорета Николова и преводача и директор в киното Валентин Маринов - Пело, който си отиде през 2020 година. Може би вече усещате колко далеч от суетата е Мак, който не му пука дали е на първа страница във вестниците, на екрана, дали е в центъра на вниманието, или в светлините на прожекторите.

Снимка: Личен архив

"Бях много затънал, защото се занимавах с философия (бел. ред. - следвал е "Философия" в Софийския университет). Тогава този мрак, за който говорим, бе в страхотна степен завзел моето пространство. Интуитивно усещах, че няма да свършат добре нещата. Тогава приятелка на майка ми ме попита: "Защо не вземеш да станеш актьор, имаш такива заложби". Видя ми се добро предложение. Оттам нататък всичко се разви светкавично - това е едно от най-смислените неща в живота ми, защото не става дума за мисии и предназначения за човешкия род. Просто намерих това занимание, което на мен ми задоволява голяма част от нуждите."

Заложбите, които приятелката на майка му (вероятно и останалите) е забелязала, са в имитацията на познати, приятели и във вродената му експресивност.

"Да бъдеш актьор не е нито чак толкова просто, нито чак толкова сложно за мен. Това е процес. Нито един актьор не е същият от първи курс в НАТФИЗ до четиридесетата си годишнина, например. Ти наистина започваш да се занимаваш с един занаят, в който имаш възможност да напредваш. Ядрото на този занаят е твоята способност да произвеждаш смисъл - едни с комедиен талант, а други с драматичен такъв. Има ги и така наричаните "технични" актьори - възхитителни са, това е отделна школа. Има и интуитивни. Добрите актьори в крайна сметка са онези, които носят смисъл с това, което правят, независимо в какви условия. Когато могат да те накарат да се замислиш, да отскочиш другаде, тогава те са добри актьори."

Снимка: Личен архив

Споделя, че е чел много художествена литература, хуманитарна такава, философия и поезия, но рядко посяга към драматургия.

"Покрай работата идват при мен по един или друг начин драматургични текстове. Винаги когато чуя, че нещо е направено в скандинавските държави, то гарантирано е добро. Не знам на какво се дължи това. Хората там не се занимават с глупости. Безкомпромисни са към язвите и проблемите на обществото."

Скандинавският реалистичен поглед все повече се среща и в стрийминг платформите, които вече предлагат реалистичните сюжети с личните проблеми на съвременните хора. Затова и питаме Мак какво е интригуващото в тях.

"Винаги съм искал да отговоря на такъв въпрос. В момента самият аз гледам един скандинавски сериал, за който отдавна знам, но все си го пазих - "Мостът", който е изключителен. Криминален е. Там, в Скандинавието, осезаемо за зрителя, сценариите се пишат от човек, който истински се интересува от това, което пише. Няма значение дали този сценарий ще е за овчар, убиец, весело семейство или изнасилени деца. Въпросът е, че човекът го пише, защото иска нещо да каже. Второ - киното трябва да се стреми към реализъм. Това означава да виждам там хора, ситуации и неща такива, каквито те са, а не преправени, тъй като са за кино. Това е огромен проблем, особено при нас. И от него следват още много: тъй като сценарият е писан просто за да се възпроизведе някакъв сериал, то ситуациите стават измислени и съответно се играе по измислен начин. Не е въпросът какви са темите, а в това дали наистина замесените се вълнуват от тях", смята Мак Маринов.

Сюжетите имат тайната сила да дават отговори, които зрителят търси в точния момент. Мистерията на необяснимото пропива добрите роли, пращайки ги да търсят и сграбчат подходящия актьор, за да му покажат нещо в точния момент. Търсещи нуждаеща се от тях публика и откриващи я в театралния сумрак.

"Веднъж си говорих с режисьора Явор Гърдев за "Пияните", отскоро влязох да играя в това представление. Там един път публиката страшно участва, друг път все едно няма никой в салона. Явор хубаво го формулира: "Този тип драматургия изисква сетиво за метафизика". Нужно е хората, които ходят на театър да притежават точно това сетиво за метафизика, защото там става магията, а не на самата сцена. Магията е в главата на зрителя. Ако това, което гледаш, те изпрати някъде другаде, значи има качество. В тази връзка подобни преживявания се дължат на личен ресурс, който се задоволява там и ние впоследствие формулираме."

Когато започнеш да се занимаваш с една роля, няма откъде другаде да вадиш освен от себе си, казва Мак. Заблуда е, ако някой твърди, че се преправяш. Актьорът търси в себе си, за да стигне до образа и да мисли ведно с него.

"Пренастройваш се. Това за мен означава превъплъщение - когато един актьор мисли като друг човек, а не като себе си. Колкото по-сложно може да мисли, на колкото повече нива може да мисли като друг човек, толкова по-същинско е превъплъщението."

Снимка: Личен архив

Всеки образ е интересен за Мак Маринов. По-лесно и близко му е да пресъздава отрицателни персонажи.

Не счита, че е "страшна гад", но там му е по-познато.

"Имам повече асоциации. По-добре мога да разбера някакъв кофти човек, защото обикновено ми е интересен."

Колкото и да искаме да го видим като Ромео, по-близки до Мак Маринов са разкъсваните от терзания Хамлет и Отело, ако говорим за Шекспир.

Дали обаче един лош човек може да бъде по-добрият пример?

"Сложен въпрос. Ако погледнем философски, не би трябвало, тъй като в реда на нещата истина и добро би трябвало да се припокриват. Тоест това, което е добро, трябва да бъде и истина. Това, което е зло, не може да бъде истина. Лошият опит може да бъде добър пример, обаче. С това започнахме разговора. Човек може истински да се променя и истински да се преобръща само ако е бил и от другата страна. Ако наистина знаеш защо е лошо да правиш едно нещо, тогава наистина знаеш, че искаш да го предотвратиш. Поне в моя случай е така - казвал съм си "Защо не съм слушал майка ми и баща ми?", но при мен така работи - докато не си строша сам главата. Строша ли си я - промяната следва на 100%".

Снимка: Личен архив

Намираме се в Малкия градски театър, уютното градско пространство за модерната публика - с реалистични сюжети в интимна обстановка. За какви сюжети в града дойде време? Какво трябва да бъде поставяно? Времето на какви нрави настана и кога театралната сцена ще може да отразява адекватно българската действителност, питаме Мак...

"За да стане онова, за което мечтаем, трябват ни български драматурзи, които да се занимават с нашите проблеми тук. Засега това едва ли ще се случи. Затова и ние си търсим нещо чуждо, което да свърши тази работа. Насилието е една от темите, за които трябва да се говори в България. Сега с режисьора Стайко Мурджев ще се занимаваме с нея (бел. ред. - по времето, когато е проведено интервюто, Мак Маринов все още не разкриваше името на постановката. Оказа се "Портокал с часовников механизъм"). Смелостта е другата тема - на нашето общество му липсва смелост, аз не я виждам никъде. Всеки нещо съветва - как е зле, как трябва да се промени, а никой няма смелост действително да действа. Суетата - третата тема. Много ме дразни в съвременната ѝ форма - интелектуална суета - непрекъснато да ни задължават какво да харесваме и какво не, и то във Фейсбук и Инстаграм, които за мен са измислени пространства. Животът се случва между мен и теб сега, между нас двамата. Това е животът! Слагам и собствените си постове в това число. От тях нищо не следва."

Все по-ясно се вижда, че човек е това, за което всъщност говори - това, което казва. Думите, всъщност, е самият той.

"Фейсбук доведе до това, че всеки може да се възприема в собствените си очи като смел, като защитник на някакви каузи... И тази трибуна, която е илюзорна, успява да даде това усещане за лично удовлетворение. Колко от тези хора си позволяват на улицата едно към едно да пропагандират идеите си на живо?"

Трябва да се живее по-просто - отиваш, вършиш си работата, попадаш в разни ситуации, реагираш от първо лице и това е, казва Мак.

"Липсата на собствени мисли у хората ме стряска много и ме потиска. Ако още нещо е останало от оня мрак, за който ме питаш, то на това се дължи. Хората говорят заучени фрази. Не виждам реални хора, които нещо да ми кажат, ама те да си го мислят наистина, да е тяхно. Не да повтарят. Това е убийствено. Става все по-несъзнателно това декламиране на заучени реплики. Това е Дяволът."

А когато нещо е истинско, то е смислено, пояснява актьорът.

"Независимо дали е моето, аз го приемам. Това ако изгубим - нищо няма да остане. Загинали сме като човеци".

Снимка: Личен архив

Целият този мрак в Мак се разсейва в точно този момент от живота му. Когато дисциплината присъства със своите изискващи 100%. Когато грижата е за тялото и духа, но не в суетния смисъл. Когато храненето не е наяждане, а режим, спазен по определен начин.

"Искам да изследвам как състоянието на тялото ми действително е свързано с общото ми състояние. Чета проучвания по биология и химия, науки, които едва сега влизат в живота ми. В момента съм погълнат от парадоксални за мен интереси. Мисля, че е дошло времето."

* Мак Маринов можете да гледате на сцената на МГТ "Зад канала", "Сфумато" и театър "Азарян".

** Премиерният спектакъл с режисьор Стайко Мурджев - "Портокал с часовников механизъм" можете да гледате на 24 февруари в МГТ "Зад канала".

ИЗБРАНО