#Четири пилотни града въвеждат нов модел за климатично неутрално градско развитие, съчетавайки природа, дигитални технологии и активно участие на гражданите.

Европейският съюз стартира URBREATH — мащабен проект, който ще превърне градските пространства в устойчиви, по-здравословни и социално ангажирани места за живот. С бюджет от над 14 милиона евро, финансирани по програма "Хоризонт Европа", инициативата цели трансформацията на четири европейски града чрез въвеждане на природно-базирани решения и интелигентни технологии. Пилотните дейности вече започнаха в Мадрид, Льовен, Талин и Клуж-Напока, като моделът ще бъде приложен и в още пет града след 2026 г.

Мащабният иновационен проект има за цел трансформацията на европейските градове в по-зелени, по-устойчиви и социално ангажирани общности. Проектът поставя основите на нова парадигма в градското развитие, която комбинира природно базирани решения, дигитални технологии за симулация и управление на процесите, както и реално участие на гражданите в планирането и изпълнението на местни екологични интервенции.

От зелени покриви до интелигентни системи за управление

URBREATH съчетава екологични интервенции като градски гори, възстановяване на речни коридори и озеленяване на обществени сгради с модерни дигитални технологии за моделиране на ефектите от тези мерки. Сред тях е т.нар. дигитален двойник — виртуален модел на реална градска среда, който използва данни от сензори, климатични симулации и географска информация, за да прогнозира как дадено пространство ще реагира на климатични промени, топлинни вълни или наводнения.

„Това не са просто визуализации. Това е наука в услуга на ежедневния живот в града“, коментира Франческо Муреду от The Lisbon Council, водещ координатор на проекта. Той подчертава, че URBREATH е преди всичко практичен инструмент за местните власти, които все по-често се изправят пред екстремни климатични условия.

Градовете като живи лаборатории

Четирите пилотни града — Мадрид, Льовен, Талин и Клуж-Напока — са избрани така, че да обхващат различни климатични зони. Всеки от тях тества различен тип интервенции според своите нужди:

Мадрид се фокусира върху справяне с горещините чрез сенчести зелени коридори, Льовен трансформира исторически площади с устойчиви материали, Талин възстановява крайбрежни екосистеми, а Клуж-Напока изгражда синьо-зелени зони по поречието на река Сомеш.

Как по точно? 

В Талин основен фокус е възстановяването на крайбрежните екосистеми, които служат като естествена бариера срещу наводнения и подобряват биологичното разнообразие. Там се залага на създаването на зелени коридори, които свързват парковете и осигуряват удобни маршрути за пешеходци и колоездачи, като по този начин градът не само се адаптира към климатичните промени, но и подобрява качеството на живот на жителите си.

Мадрид, от своя страна, тества създаването на сенчести зелени улици и площади чрез засаждане на дървета и изграждане на зелени покриви, което помага за справяне с летните горещини и подобряване на въздуха в гъсто населените райони.

В Льовен пък се работи върху реконструкция на исторически площади с екологични материали и внедряване на интелигентни сензори, които следят микроклимата и водния баланс, позволявайки прецизно управление на зелените зони.

В Клуж-Напока проектът включва изграждане на синьо-зелени зони около река Сомеш, които съчетават възстановяване на водни площи с нови обществени пространства за отдих и културни събития.

Проектът активно включва гражданите чрез така наречените „живи лаборатории“ — работни групи, в които местни жители, архитекти и представители на общините съвместно изработват и тестват решения.

Идеята е новите модели да не бъдат „спуснати отгоре“, а да бъдат изградени отдолу — с участие, разбиране и местна идентичност. Ползи отвъд околната среда URBREATH не се ограничава само до борба с климатичните рискове. Интервенциите са насочени и към подобряване на общественото здраве, достъпа до зелени площи, социалната свързаност между кварталите и повишаване на качеството на живот като цяло.

Проектът измерва ефектите чрез екологични и социални индикатори, като температура на улиците, задържане на дъждовна вода, качество на въздуха и удовлетвореност на жителите.

„Истинският успех няма да се измерва само в спестени тонове въглерод, а в това дали градовете ще станат по-добри места за живот“, подчертава Муреду.

Европейски модел с потенциал за прилагане навсякъде

През втората фаза на проекта, резултатите от пилотните градове ще бъдат адаптирани и приложени в още пет европейски общини — Атина, Парма, Орхус, Каяни и Пилзен. Целта е да се разработи универсален, но гъвкав модел, който да може да се използва в различни контексти и мащаби. В допълнение, URBREATH ще предложи отворени платформи и методологии, достъпни за всички градски администрации в ЕС.

Проектът вече си сътрудничи с други инициативи като NetZeroCities и CLIMABOROUGH, които също работят за трансформацията на градовете в климатично неутрални и устойчиви общности. Подписан е и меморандум за разбирателство за съвместна работа и обмен на инструменти.

Устойчивост отвъд финансирането

Една от важните задачи пред URBREATH е изграждането на устойчиви бизнес и управленски модели. Това означава разработване на схеми за публично-частни партньорства, използване на зелени инвестиционни инструменти и създаване на дигитални платформи за прозрачност и граждански контрол. По този начин, проектът не разчита единствено на европейско финансиране, а търси дългосрочна жизнеспособност.

Какво следва до 2027 г.?

В следващите години URBREATH ще публикува серия от наръчници, отворени данни и дигитални инструменти за градско планиране. Очакват се и обучителни програми за общински специалисти, урбанисти и архитекти. Крайната цел е ясна: създаване на лесно приложим и ефективен модел за трансформация, който да подготви европейските градове за климатичните предизвикателства на XXI век.

Проектът URBREATH не обещава чудеса, но предлага системен и доказуем подход. В свят, в който климатичните промени вече не са далечна перспектива, а ежедневна реалност, такива модели са не просто полезни — те са необходими.