#Има една особена форма на наивен ентусиазъм, която може да се роди само от купен в последната минута билет от Португалия до България... с прекачване в Париж.

В конкретния случай — 11 часа престой в Париж с кацане на летище "Бове" (BVA), онова "парижко" летище, което технически се намира някъде на 85 км северно от действителния Париж и по-близо до кравите, отколкото до Айфеловата кула. Всичко звучи прекрасно до момента, в който разбираш, че кацаш от Порто на "Бове", но летиш от летище "Orly" (на другия край) за София...

Парижката мечта, версия 1.0

Планът ни звучи почти гениално, изчистен и съгласуван с ChatGPT: ще хванем шатъла до града, после метрото до Шанз-Елизе, ще се разходим до мястото с най-добра гледка към Айфеловата кула (разбира се, осветена в нощната ѝ премяна), ще пием по кафе и кроасан в три през нощта като истински бохеми, и след това — с такси към летище Орли. Романтика, икономия и естетика в едно.

Парижката реалност, версия RATP*

След почти час в автобуса, пристигаме в мрачната автогара Saint-Denis-Университет. Времето е поне двадесет минути преди 1:00 през нощта — точно както местните ни казаха и ни увериха, че стигнем ли в това време, ще хванем метрото. Служителят на гишето обслужва припряно пътника преди мен, след което тряска кепенците в лицето ми, втурва се извън будката и буквално ме поставя пред машината за билети, докато говори нещо на френски много бързо, натиска бутоните и блъска по екрана по мястото, където вероятно трябва да си поставя картатам за да платя... Моментът, в който всичко се сгромолясва.

Нито една от машините за билети не работи. Нито една. Сякаш градът сам ни казва: "Не, благодаря, Париж тази вечер е за другите." Прекарваме 15 минути в жалки опити (с нас е и още едно семейство с деца) да измолим служителите да продадат билети и на нас. Те предпочитат да наблюдават как отчаяни туристи се гърчат пред пластмасовите екранчета. Накрая, след този театър на абсурда, метрото естествено си заминава... без нас.

UBER: луксозна линейка за градски спешни случаи

Решаваме, че единственият останал рационален избор е UBER. 53 евро показва приложението със зададения адрес на метростанцията, спирка Айфеловата кула и финална спирка "Орли". В онзи момент тази цена е достойно спасение от хаоса. Влизаме в прохладна и чиста кола, а вълната от отчаяние започва да се отдръпва. Поне ще видим Айфеловата кула. Поне ще обиколим Париж...

Френска улична култура в най-чист вид

Шофьорът се оказва разговорлив, макар и на толкова развален английски, че повтаря по 10 пъти всяка дума, докато схванем. Показва ни Стад дьо Франс, разказва с ентусиазъм, но неразбираемо за нас, което дори е забавно. Когато навлизаме в централната част на града — сцената сменя жанра.

Пред нас: младежи, които се хвърлят върху коли — не метафорично, а буквално. Скачат на автомобилите на млади жени, опитвайки се да влязат при тях през отворените им прозорци. Единият е почти до кръста на на седалката до шофьора, докато приятелят му се опитва да отвори вратата. Какво точно искат — никой не знае. Но колата ни спира, защото трафикът го налага, а прозорците остават плътно вдигнати. Мълчим. Шофьорът също.

Отляво, друга кола. Погледът ми е прикован от... бял чорап, който се подава от прозореца, изпънат над кокалчетата на крак.. Поглеждам - на фона на френски рап двама младежи надуват черни балони. Питаме шофьора какво точно виждаме в момента.

— Droga, droga — казва той с усмивка, сякаш обяснява как се прави френски крем карамел.

— А полицията? — питаме ние, защото виждаме нейни представители в далечината. 

— Полицията не вижда. Гледа другаде — казва той, смеейки се. И за капак сменя темата, сочейки с гордост магазина на Луи Вютон.

Снимка: Криси Димитрова

Краят на илюзията

На същата улица, по която минават опиянените младежи, блестят витрини с чанти, достигаши 5-цифрени суми в евро. Френският шик и френската шмекерия се срещат. И си живеят в симбиоза. 

В този момент приключва и последният остатък от илюзията, че Париж е онзи град от романтичните филми, където всичко мирише на кроасани, Chanel и културна изисканост.

Най-сетне стигаме под кулата. Тя е там — голяма, величествена, срамежливо осветена под облаците, някак задрямала. Но светлините на Париж не идват от нея. Истинският спектакъл е другаде — десетки светещи мини Айфелови кули, продавани от нахални улични търговци, които ни връхлитат с настървението на комар в палатка.

Буквално ни обграждат — единият осветява с фенер бялата ми рокля на някои конкретни места, другият настоява да ни прави снимки - "no like, no pay", на което въобще не му вярвам. Трети ни натрапва рози в лицето. Отказите само ги мотивират. Там, между евтините сувенири, фалшивите усмивки и настървените "предложения", загива последната искра надежда за магическа нощна разходка.

Спасяваме се обратно в Uber-а, почти бегом. Шофьорът сдържа смеха си. "Направо към летището", казваме. 

Парижката приказка има нужда от подновено издание

Париж все още е красив, но опасно красив. И някак не работи по начина, по който виждаме в Инстаграм блоговете за пътувания и авантюри. Или поне не работят машините му, системите му, светлините му, полицията му. Или ако работят — то не е за нас. Най-ефективното нещо в нощен Париж през 2025 се оказва таксито ни...

Розов куфар, но не ухар на cupcake

На летището ни оставят на вход 1. Светло е, пусто е и някак призрачно. Решаваме да поспим. Все пак — имахме време и за разходка, и за кроасан, но желание вече нямаме. Настаняваме се на неудобни пейки, когато до нас се настанява... още нещо. Зловонно същество с розов куфар, мръсни дрехи, подозрително изпълнен с нещо си суичър и обувки, които миришат на химическа война. 

Сяда до нас сякаш е част от компанията, събува се, постила палто и заспива с блаженството на човек, който не помни кога е бил под душа. Това беше краят.

Post-mortem: Туризмът в Париж заслужава нулева звезда... или Uber Premium

Машини, които не работят. Метро, което затваря, преди да си купиш билет. Нощен град, който плаши, а не вдъхновява. Айфелова кула, която свети по-малко от китайски фенерче. Улични търговци, които се държат по-нахално от дилър в романс. И летище, което събира в едно: бездомни, отчаяни и туристи с разбити мечти.

Снимка: Криси Димитрова

Може би има и друг Париж — онзи по пощенските картички. Но ако го търсите между Бове и Орли в рамките на 11 часа след 22:00, ще го намерите... само в Google Images.

Нощната ни авантюра завършва на столовете, полузаспали сме в седнало положение, непосредствено пред гишето за чекиране. Ще чакаме там. Самолет за София, по-бързо, моля.

*Терминът "версия RATP" (или "версията на RATP") обикновено се използва иронично или критично, за да се опише как френската транспортна компания RATP (Régie Autonome des Transports Parisiens) 

ИЗБРАНО

Днес

Антимафиоти в действие: Вижте арсенала на арестуваните от "Хелс Ейнджълс" (снимки/видео)

22809

Лайф

Меган Маркъл - от момиче в "Сделка или не" до херцогиня с бизнес за милиони

4069

Корнер

Ивет Лалова с позиция за случващото се в леката атлетика, предложи промени във федерацията

7367

Бизнес

Архитектът на еврото: В момента на преход няма абсолютно никаква обективна причина цените да се пови...

4696

IT

Почина командирът на лунния екипаж от "Аполо 13" Джим Ловъл

4385

Impressio

17 платна представи младият художник Пламен Овчаров с портрети на хора в стил неокласицизъм, сецесио...

1529

Trip

Двата полюса на Северна Португалия: От Брага до Порто

2378

Вкусотии

Бюджетният сладкиш от периода на Голямата депресия, който днес се възражда

2380