#Какво е Адреналинът? Добър съветник? Необуздана сила? Зависимост? Емоция? Съратник на сърцето? Със sesame.bg питаме една жена, която не се страхува от височините, но няма проблем и да падне. Водещата на онлайн предаването "Матине" и лице на Dir.bg Рени Веселинова разказва за една от най-тежките раздели в живота си и за Роксана, с която вървят бавно към залеза.
Тя е нашето доказателство в рубриката на #URBN със sesame.bg - "Доза Адреналин", че не може без Адреналин в премерени количества! Нужен си е, за да застанеш пред камера! Нужен си е и за да тичаш срещу препятствие, което не можеш да прескочиш. Но ако паднеш какво ти остава? Ставаш и продължаваш!
Някъде там те чака свобода.
Някъде там, високо в небето ...
Страх те е: "Ако падна, щом полетя?"
Ако си паднала, поне си летяла!
Eрин Хенсън
"Беше инцидент. Нищо не предвещаваше тази беда. Готвех се за състезание и конят, който яздих по това време - Делфин, който бе изключително добър кон, се страхуваше единствено от вода и птици. Бяхме се насочили към препятствието, а на плаца до нас имаше няколко гълъба. Той мина покрай тях, те литнаха, Делфин се стресна и скочи препятствието много вляво. Стъпалото ми се закачи на напречната греда. Целият ми крак се обърна в обратната посока. Странно бе, защото усетих болката от удара, но не си дадох сметка какво се е случило. Изкарах цялата тренировка още час и половина. Като слязох от седлото и стъпих на крака, паднах на земята директно. Оказа се, че травмата не е никак безобидна - беше ясно, че повече няма как да понасям такова натоварване. Защото ездата, когато не е за удоволствие, а се готвиш за състезание, е свързана с много часове тренировки."
Рени Веселиновa в история от рубриката "Доза Адреналин" , подкрепена от Казино "Сезам"
Снимка: Радина Гaнчева за URBN/Dir.bgКонната езда липсва на Рени Веселинова до ден днешен. Което не означава, че не се качва на коня при всеки удобен момент. След 20 години се вижда именно там, където ще ви заведем сега - в ранчо "Ездимер", село Осойца. Признавам си, за втори път ме води там. Усещането е нещо средно между представата за Рай с цялата необятна зелена шир - тучни поляни, звучно конско цвилене и аромат на пролет. Отсреща е гората, в която Рени и кобилата ѝ Роксана прекарват най-съкровените си мигове заедно.
Рокси е кобила със силно изразен характер. Своенравна е и емоционална. Когато хареса един човек, прегръща го с муцуна. Придърпва те с глава, която слага на рамото ти. Когато е кисела хвърля чифтета, изправя се и се тръшка като малко момиченце. Когато е весела тича в галоп и куфее с глава. Когато излиза на разходка с Рени - придърпва ризата ѝ и я закача нетърпеливо.
"Обожавам да яздя през зимата. Тишината в бялата гора е оглушителна. Чуваш снега как се чупи под копитата на коня. Хруп, хруп, хруп и някой друг чакал... Конете се държат по различен начин на топло и на студено. През зимата сякаш са в най-добра кондиция и стегнати. Тогава улавяш техния Адреналин като наелектризиращо усещане", споделя Рени, докато обува чапсите си.
Признава, че състезателният елемент в конната езда ѝ липсва до ден днешен.
"Винаги ще съжалявам, мисля си, че можех да бъда добра. Изглеждаше сякаш я има онази химия между мен и коня. Нямах страх от височината, както често се случва при сблъсъка на хората с конете. Може би защото винаги съм намирала нещо много очарователно в екстремните ситуации. В Адреналина. Смятам и досега, че моят мозък работи много по-добре под напрежение. Върша работа добре, когато крайният срок чука на вратата. Доста поплаках след раздялата със спортната езда. И сама, и с конете. Често си говоря с тях. Естествено, те могат да усетят само интонацията, с която им говориш", споделя ми тя, докато оседлава Рокси, която се готви да качи всички ни на гърба си. Един по един, без да се блъскаме, разбира се!
Рени Веселиновa в история от рубриката "Доза Адреналин" , подкрепена от Казино "Сезам"
Снимка: Радина Гaнчева за URBN/Dir.bg"Много преди да се кача на седлото и да се науча да яздя съм запозната с конете. Баща ми е заклет фен на уестърните, най-вече на "Yellow Stone", "Легенди за страстта" и на американския фолклор, като цяло. Прадядо ми имаше един бял кон – Вальо, хапеше отвратително. Доста зъл, в интерес на истината. Това бе и първата ми среща с тези иначе благородни животни. Имам ясен спомен от първия път, когато се качих на кон. Била съм може би на 5-6 години. Баща ми ме качи с него да се разходим. След това за известно време бях забравила изобщо за коне и езда", разказва Рени.
В детските си години има период, в който иска да спортува всичко – спортни танци, волейбол, плуване... В един момент осъзнава, че няма как да се захване с всичко едонвременно и остава само ездата.
"Странно е с конете, ако говорим за ездата като спорт. Докато спортът учи на дисциплина, конете конкретно те учат на обратното – усещането за свобода. Това е, което аз ценя и винаги съм търсила в живота си това усещане. Има един цитат на Хелън Томпсън, която казва, че когато яздим, ние си крадем по малко свобода. Взимаме я назаем. Ако направим сметка, аз съм 52 кг, а моята кобила Рокси е около 500. Добре осъзнавам, че няма как нито вербално, нито физически да я принудя да направи каквото и да е. Но това усещане да се довериш на животно, което работи според инстинктите си и наистина да общувате без да му говориш или да прилагаш натиск, дава невероятно чувство за свобода. Да, клише е, но неслучайно се е утвърдило като такова – когато си на кон, си най-близо до усещането, че летиш".
Когато избира ездата за свой спорт, е водена предимно от Адреналина.
"Винаги съм била придърпвана от силните емоции. Винаги съм искала да се качвам на високо, да скачам от високо, да карам бързо кола... Смятам, че Адреналинът е това, което може да те разтърси, за да си дадеш много ясна сметка къде се намираш и как стоиш в пространството. Най-силният Адреналин съм усещала точно на кон, докато се учех да прескачаме препятствия. Което е абсолютен шок", казва тя.
Когато седнеш върху коня, ти си на около 1.60 см височина. Когато конят прескача, реално си на 3-4 метра във въздуха. Разчиташ само на животното.
"Имаше една кобила Карина, с която се учех да тренирам. Тази кобила бе най-големият инат, който аз съм срещала някога в живота си. Няма как да повлияеш на коня, ако той не ти се довери. Конският инат е много по-голям от прословутия магарешки инат. С тази кобила аз се готвех за едно от първите си състезания. Прескачах с нея препятствия, които наричаме хиксчета. Те са на около 20 см височина. Тя ги скачаше със затворени очи. В момента, обаче, в който те се вдигнаха на 40 см, което не е чак толкова голяма разлика, този кон отказваше да скача. Имаше тренировки, които минаваха в това да се засилим с Карина и тя да спре точно пред препятствието, а аз ще падна. Обаче ставаш и продължаваш.
Това е най-силният адреналин, който съм изпитвала.
Осъзнаваш, че ще се блъснеш в стена. Знаех какво да очаквам – тя ще спре и аз прескачам сама. Но опитвах отново и отново, и тази смелост, която се натрупва, е много готина тръпка", казва водещата на "Матине".
За да се насочи към прескачането на препятствия са ѝ нужни само няколко месеца, след като започва да язди.
Рени Веселинова и Роксана
Снимка: Радина Гaнчева за URBN/Dir.bg"За късмет винаги съм имала възможността да наблюдавам баща си и как се движи покрай конете, как общува с тях. Спойката стана бързо при мен, що се отнася до базисните знания. Беше ми много любопитно да гледам състезателите в конна база „Хан Аспарух“, където тренирах и се чудех как се задържат върху коня, докато се случва цялата тази магия. Тогава моята треньорка Камелия ми каза: „Искаш ли да пробваш?“. Скочих веднага с главата напред".
Състезава се около 4-5 години, още от тийнейджърска възраст.
"Когато трябваше като връстниците ми да тичам след гаджета, аз чистих конете и гоних вятъра. Медалите, които имам не са от прескачане на препятствия, а от обездка – състезание, в което се демонстрира „най-висшата форма на обучение на конете“.
Така нареченият Конски балет.
Тук се очаква животните да изпълняват серия от предварително запаметени движения, под командата на ездача. Този тип състезания се провеждат на всички равнища. Основната цел на спорта е да се развият атлетически способности и желание на коня да извършва зададените му команди от ездача, до развиването на максималният потенциал на животното. При достигането на пиковото обучение при обездката, конят трябва да реагира плавно и да изпълнява своите движения, със съвсем лека помощ на опитния ездач.
„Конят се движи в определен ритъм. Имала съм едва 4-5 урока по обездка максимум", казва Рени.
Конят, с който се състезава тогава, бил обучен. Въпросът стои в това Рени да се научи на неговия ритъм. Кобилата се казва Дащия - името ѝ означава "тази, която притежава".
„Тя ме научи на усещането за ритъм, защото наистина го притежаваше. Смятам, че това е много движеща сила в начина, по който човек взаимодейства със света изобщо. Дали говориш с друг човек, дали извършваш някакви действия – всичко е въпрос на ритъм. Ако с коня не се сработите на ниво ритъм, няма да се сработите изобщо. Това е полезно, за да можеш да комуникираш адекватно и с хората около теб, струва ми се".
Огромната доза Адреналин от състезание с препятствия не носи медали на Рени може би заради парадокса, че Успехът и Адреналинът не винаги вървят ръка за ръка.
Рени Веселиновa в история от рубриката "Доза Адреналин" , подкрепена от Казино "Сезам"
Снимка: Радина Гaнчева за URBN/Dir.bg"Години след като съм спряла да се занимавам толкова активно с езда, тръпка ми е да скачам. Не да съм в гората на разходка, а на манежа – между препятствията и бариерите. Но там никога не съм имала такива успехи, както в Конския балет – нещо, което не ми носи чак толкова Адреналин".
Същото се случва и с кариерата ѝ пред камера. От години Рени Веселинова е пред погледите на зрителите като репортер в национална телевизия, а в последните 4 години като продуцент и лице на информационния портал Dir.bg, и водещ на градското онлайн предаване „Матине“. Разбира се, Адреналинът присъства като усещане, но не в такива степени, като при ездата.
„Не бих казала, че съм стигнала до етап, в който да си кажа, че съм постигнала това, което искам да направя в кариерата си. Със сигурност има на какво да се усмихвам, когато мисля за работата си“, споделя тя. „Гоня успеха без кон и той за мен е така да си построя нещата, че да имам време да правя това, което ми се прави, а не това, което трябва, за да си свърша работата. Обичам професията си и тя много ме зарежда, защото е разнообразна. Тя също ми носи адреналин, особено когато съм на живо. Имаше период, в който бях в жив ефир всяка седмица през ден. Там Адреналинът е несравним. Особено е, защото не е като да си пред жива публика и да виждаш лицата на хората, но не е и просто да те снима камера. Знаеш, че няма втори дубъл, не можеш да се поправиш и да го заснемеш пак и това кара сърцето ти да бие много бързо, дишането да се учестява. Адреналинът те завладява, но и те събира и продължаваш".
Рени Веселиновa в история от рубриката "Доза Адреналин" , подкрепена от Казино "Сезам"
Снимка: Радина Гaнчева за URBN/Dir.bgВ ежедневието си набавя доза Адреналин и чрез предаването „Матине“, на което е и водещ, и продуцент.
"Срещаме се с толкова различни хора и нито един разговор не е като другия. Никога не съм сигурна какво да очаквам от гостите си и какво точно ще излезе накрая. Знаеш, че ти предстои среща и не знаеш как ще приключи – това е доста приятна тръпка. В момента, обаче, най-често се зареждам с музиката“, казва Рени.
Признава, че не е категоричен меломан, защото не може да слуша всичко. Но музиката е движеща сила в живота ѝ дотолкова, че да навигира настроенията ѝ.
„За мен това също е вид Адреналин – емоция, която те поглъща. Не можеш да си инжектираш само малка доза Адреналин. Той те връхлита, поглъща, обзема и не остава място за нищо друго. Стремя се да търся това усещане във всичко, което правя – в работата си, чрез музиката и с конете в гората или на манежа. Търся точно това, защото живеем много бързо напоследък. Нямаме никакво търпение. Искаме всичко да минава и да идва следващото, а е хубаво от време на време да се оставиш да те завладеят емоциите - да се загубиш в тях, за да се намериш“.
Рени Веселиновa в история от рубриката "Доза Адреналин" , подкрепена от Казино "Сезам"
Снимка: Радина Гaнчева за URBN/Dir.bgИма и още Адреналин в живота на Рени, обаче... И той не е свързан с камери, музика и спорт. Свързан е с нещо, което е мечтала да прави почти цял живот - да озвучава. Дублажът е нейна мечта и голям Адреналин.
"Не си го представях чак толкова емоционално, когато мъжът ми ми подари курс по озвучаване. Мечтая от край време да озвучавам анимационни филми. Отидох с чисто детско вълнение и когато дойде моментът да застана пред микрофона със слушалките - притесних се. Ръцете ми трепереха на първия урок. Сценична треска! Не можех да повярвам. Първият ни урок бе да четем новини. В работата си съм чела текстове толкова дълго време и пак бях притеснена. Ето това си беше страшна емоция!"
Филмът, който мечтае да озвучи е "Цар Лъв". В офиса често се забавляваме, когато имитира Сид Ленивеца от "Ледена епоха" - "най-самотния, самотен, самотник". Разбира се, тя няма как да се чувства самотна с толкова много коне около себе си! Трудно преодолява емоцията, че след травма няма как да се състезава повече. Преживява го като всяка раздяла. Като загубата на нещо, което ти е приятно да правиш и никога повече няма да ти се случи.
Рени Веселиновa в история от рубриката "Доза Адреналин" , подкрепена от Казино "Сезам"
Снимка: Радина Гaнчева за URBN/Dir.bgРени Веселинова не се плаши от височините. На по-голяма надморска височина се чувства пълна в празнотата на едно малко селце в Искърското дефиле.
"Връщаме се в началото на историята с конете – в селото на моя пра дядо и коня Вальо – Зимевица, над село Бов. Там е най-високото, но и най-пустото и празно място, чисто физически, на което съм била. Но там се чувствам най-пълна в душата си. Парадокс. Там къщите са на всеки хълм по една. Съседите ти са на 3 км разстояние. Останалото е гора – вълци, лисици, дивотия. Зимите са брутални. Пада такъв сняг, че стъпваш и снега ти стига до носа. Но там съм си у дома".
От високо се пада болезнено, но това не плаши Рени. Много пъти е падала - и от кон, и в живота.
„Забавно е, че когато започнах да се уча на езда няколко месеца не бях падала нито веднъж от коня. Идва ти едно самочувствие и си викаш: „Е, аз вече половин година яздя и не съм падала, няма да падна едва ли не никога“. Моята треньорка Камелия ми каза:
„Докато не паднеш – не си се научила да яздиш“.
Докато в един момент не паднах наистина. И понеже бях подготвена, че рано или късно ще се случи – не го усетих като кой знае какво. Чисто физически, като усещане, си го представях като нещо много по-болезнено дори. Падаш в движение и от височина все пак. Преживява се и го казвам, защото онези, които не са яздили, винаги споделят, че ги е страх именно от падането – не боли чак толкова. Не е толкова страшно, колкото изглежда - както повечето неща в живота, всъщност."
Рени Веселиновa в история от рубриката "Доза Адреналин" , подкрепена от Казино "Сезам"
Снимка: Радина Гaнчева за URBN/Dir.bgВ главите си често раздуваме страховете и притесненията си до степен такава, която няма общо с реалността. Склонни сме ние, хората, да вадим проблемите отвъд пропорциите им. Да страдаме много повече, а пък е хубаво да си дадем сметка, че това е просто проблем, който трябва да се преодолее.
"Падаш от коня ама няма какво да направиш, освен да станеш и да се качиш обратно. Не можеш да зарежеш нито коня, нито проблемите си, ако говорим метафорично. Това, от гледна точка на годините, в които съм си дала сметка за някои неща, е готин житейски трик. Когато ти се случи проблем, по-добре в тези ситуации да оставиш Адреналина на страна и да си дадеш ясна сметка – какво и защо се случва и какви са следващите стъпки. Нямаш избор освен да продължиш напред."
След 20 години си представя живота в ранчото Ездимер, в Осойца. Там, където сме сега. Там, където ще завърши криминалния си политически роман, на който знае началото и края, но все още е някъде по средата. Там, при онова опияняващото усещане за свобода, към което е силно привързана.
"Погледно философски, доверяваш се на коня да си ти, какъвто и да си. Без преструвки. Без фалш. За коня няма значение каква ти е косата, колко си красива, колко тежиш и как говориш. Важно му е само що за човек си. Всичко е въпрос на доверие и това е много силно усещане."
Рени Веселиновa в история от рубриката "Доза Адреналин" , подкрепена от Казино "Сезам"
Снимка: Радина Гaнчева за URBN/Dir.bgКонете живеят малко над 20 години. Рени Веселинова все още не се е разделяла безвъзвратно с нито един от конете си. Благодарна е за това, макар с тъга да споделя, че кобилата ѝ Роксана е тръгнала към своя залез. Но не как да е - гордо, грациозно и с голяма доза адреналин в сърцето.
#URBN Team:
Интервю: Кристина Димитрова
Снимки: Радина Ганчева
Грим: Росина Георгиева
Стайлинг: Александрина Дерменджийка
Гардероб:
COLLECTIVE // Diesel // Love Moschino // Tommy Hilfiger // Serdika Center
Аксесоари: Le Divin
Ръководител "Креативни проекти": Вяра Младенова
PM: Стефан Бератов
DIR VIDEO Production Crew
*Специален проект на sesame.bg
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
НАЙ
За какво да внимаваме, когато поръчваме продукти от чуждестранни сайтове?
За какво да внимаваме, когато поръчваме продукти от чуждестранни сайтове?