Ако можеха да се скрият зад стъкло, което да е тяхната броня пред хилядите очи, които се втренчват в тях... Ако можеха да се сгушат в тялото си и да съберат вътрешния си свят в своята материя... Те не бягат от годините. Приемат ги като опит, който им е нужен, за да дадат плътност на следващата си роля... Ако можеха да се смеят и плачат наужким, когато са сцената... Ако можеха да бъдат артисти сред всички нас в ежедневието, тогава щяха да бъдат антиматерия...

В навечерието на най-топлите празници правим равносметка за самите себе си, оглеждаме се назад, напред и наоколо и правим своите обобщения. В края на 2021 година #URBN & Eucerin® спазват традицията да се впуснат в поредното артистично приключение с една актриса без броня, отличавана с множество номинации за най-престижните награди у нас за върволица от роли... Срещаме я в деня, в който е и един друг финал - този на успешния сериал "Пътят на честта", в който участва народната актриса Илиана Коджабашева. 

Поставяме я зад прозрачната витрина, за да видим такава, каквато е извън екрана - пряко и преносно, ще надикнем в нея, за да открием най-слабото ѝ място - белезите по тялото и вътре в него. Илиана Коджабашева не се страхува от неравностите по кожата, от първите бръчки, от целулита... Не се страхува вече и от атопичния дерматит, който за малко да я откаже от пътя ѝ към сцената. Затова и мисията е да обърне внимание на кожните проблеми и тяхното отражение върху психиката на хората, а Eucerin® я вдъхновяват именно с продуктите си за чувствителна кожа, с която подкрепят красотата.  Първият дермозкометичен бранд, който успешно въведе хиалуроновата киселина във формулите за антиейдж грижа за кожата, представя подобрена концепция на формулата Eucerin® Hyaluron-Filler.  С новата концепция на формулата продуктите против стареене сега стимулират естествените способности на кожата да произвежда 200 пъти повече вода и да намали ензимното разграждане на естествено произвежданата хиалуронова киселина с повече от 50%. Наричаме това троен ефект: запълване, стимулиране, предпазване. Точно това правим с Илиана Коджабашева - с поглед зад витрината. 

***

 

Звъня ѝ по телефона, за да я поканя на интервю. Очаквам да усетя онази фриволна, еуфорична суета, типична за актрисите като нея – успешни, играещи, красиви, талантливи... Получавам краткото и равнодушно „Ок“. Знам, че има особен характер, но когато ден преди сесията се чухме отново, за да я попитам дали се готви за това интересно събитие, равнодушието е още по-натрапчиво. „Не, не се готвя, но сега ще се подготвя“. Минава ми през ума да отменим фотосесията ако все пак не е в настроение, но все пак решаваме да сме позитивни и с екипа на #URBN да поемем този риск. Все пак знам, че има особен характер. Но знам също, че е известна и с жестоката си дисциплина – и това на следващия ден е налице.

Тя е преди мен в офиса, почти готова за снимки и не толкова за интервю. Не обича да говори за себе си, обича да слуша и да полага огромни усилия да не изказва мнението си. Това се на рича предизвикателство за журналиста, защото тя много обича истината, а аз мога да я получа без особени усилия – стига да задам точните въпроси. Прави впечатление, че няма никакво категорично отношение, към идеята на стилиста за нейната визия, което също е нетипично...

Питам я „Харесваш ли се“, а тя равнодушно отговаря:

„Сигурна съм, че ще се харесам.Толкова рядко можеш да се срещнеш с хора, които наистина обичат работата си. Мога да разбера това още на петата секунда“.

Още снимки вижте тук>>>

Мисля си, че е в добро настроение, за мое щастие, и даже леко се усмихва. Ще трябва някак да я накарам да прави това и по време на снимките. Вероятно ще трябва да ѝ го кажа директно. Тя пак отговаря: „Ок“, а аз имам чувството, че ще се разплаче, но по някакъв по-особен, тих, невидим начин.

Надявам се да се поразведри малко, защото ще я водя на изложба в галерия „Контраст“. Художникът каза, че я познава и много се зарадва. При нея пак нямаше реакция. Казвам си „Контраст“ – типично за нейните настроения и разчитам само на изкуството да ми свърши работата, защото се чувствам безсилна. Чудя се кога ще дойде първия актьорски каприз – вероятно е наблизо. Чакам с нездраво любопитство, за да разбера кой ще е моментът, в който да ѝ дръпне шалтера и се чудя какво е провокирало тази нова поза на Илиана Коджабашева.

Само преди година беше различна. Вглеждаше се във всеки детайл, бе прекалено емоционална и еуфорични на моменти, а сега виждам кукла.

Какво те промени, Илияна?

Идва моментът, който чаках. Първият ѝ актьорски каприз.

„Може ли да приключим по-бързо с видео заснемането на фотосесията, поради простата причина, че рядко заставам пред фотообектив и няма нужда някой да документира нелепите ми опити да позирам?“

След като камерата напуска терена, Илиана е видимо по-спокойна. Размина ни се. Мисля, че малко артистки, в късните си 30 са като нея в това отношение. Напоследък сякаш жените имат проблем да говорят за неуспехите си, а още по-голям с желанието си да са по-красиви, от времето, когато са били на 20.

Свалила е гарда, решавам рязко да я атакувам.

„Харесваш ли се?“

„Какво имаш предвид?“, ме пита тя. „Хубавото, на времето, в което живея е, че винаги може да намериш начин да поправиш някои външни несъвършенства. Огледай се наоколо! Всяка втора жена се е възползвала от иновативните естетични изкушения. Всичко е възможно, за да бъдеш по-видим, отколкото си. Гърди, устни, коси, филъри... Все неща, които не мога да кажа, че не ме вълнуват, когато видя една жена. Или мъж... Или най-вече, когато се видя в огледалото. Знаеш ли, асоциацията, която направих с Eucerin® , не беше заради тяхната прекрасна антиейдж серия. Ползвала съм доста дълго околоочния крем от серията Eucerin® Hyaluron-Filler.. И сега ще продължа с обогатената формула. Но те имат много добра серия за атопична кожа. Преди около 15 години се сблъсках челно с диагнозата атопичен дерматит. В прогресиралата си форма това е доста демотивиращо дори да се погледнеш в огледалото. Какво остава за актьор, който работи основно не само с лицето си, но и с тялото си. И тъй като точно тогава завършвах НАТФИЗ, доста се колебаех дали тази болест ще вземе превес над решението ми да практикувам актьорската професия. До ден днешен се къпя на тъмно. Рядко се поглеждам в огледалото. Спортувам редовно, но никога не отбелязвам разликата в килограмите, целулита или мускулното оформление. Просто външният вид в онези нормални за актрисите проявления спря да ме интересува още в онзи момент преди повече от 15 години“.

Не съм очаквала разговорът да се забие в такава откровеност още в самото начало. Не съм предполагала, че е имала такива проблеми, защото кожата и изглежда добре. И самата Илиана Коджабашева изглежда добре!

„Всъщност, благодарение на тази диагноза, след куп консултации се срещнах с д-р Мариела Хитова. И това промени мен и живота ми – личния и професионалния. След две години борба, успяхме да забравим за екземите. А ако понякога, особено преди премиера, решат да напомнят за себе си – бързо си отиват в рамките на два-три дни, защото борбата с тях е навик, който съм придобила сама. Така иска да си мисля д-р Хитова. Когато срещнеш добрия дерматолог, срещаш най-добрия психолог“, казва Илиана.

Парадоксът е, че тази жена, която дори и аз съм чувала, работи по естетичните визии на лицата на едни от най-известните хора у нас.

„О, да. Парадоксално е, че след толкова много години, въпреки видимите бръчки и сигурно куп други несъвършенства по тялото ми, единствената реплика на моя лекуващ лекар е „Мисли за следващите си проекти. Стани добър артист!“. Дори когато съм в тотално отчаяние, както беше преди снимките на сериала „Пътят на честта“, тази жена се оказа права. Получих толкова много професионални предложения, че дори си позволих да откажа половината от тях, за да бъда себе си, което няма връзка с това колко видими са бръчките или белите коси, например“.

Невидимите естетични корекции се оказват най-трудоемки и съответно най-скъпи Колко скъпо струва духовната естетична хирургия, питам аз.

 „Струва много време, а то е най-скъпо от всичко. Обичам да се вглеждам в очите на възрастните хора. Ако го правиш често, забелязваш, че това, което показва какъв е животът му и как е остарял човек, са не браздите около очите, а самите очи. Изумително е, когато видиш бистър, сияен и изпълнен с добро поглед на 80-годишна жена. И най-добрата ѝ приятелка до нея, чиито очи могат да те предупредят как суетата, егоизма и желанието да подчиниш мъжа си никога не могат да останат скрити“.

„Значи ти не искаш да подчиняваш мъжа до себе си?“, изстрелвам, без да се замисля.

„Това, че вече не искам, не означава, че не съм го правила. Опитвам се да забравя тези свои егоцентрични падения, защото ако някога съм била грозна, то е било точно в този миг. Аз, разбира се, осъзнавам, че в днешно време мъжката енергия е доста замаляла, поради факта, че жените искат да я направят извратена част от себе си. И повярвай ми, имам опит. Мога да бъда много добра в това извращение. Така че то дори да заприлича на успех. Но предизвикателството в днешно време се оказва да бъдеш просто жена и да оставиш мъжа да се погрижи за теб. А не обратното. И тази женственост, която трябва да вдъхновява, трябва едновременно с това да бъде обратното на натрапчива – невидима“.

Интересно е, че това го казва точно Лисицата от „Малкият принц“ на Антоан дьо Сент Екзюпери.

„О, тя казва, че не най-женственото, а най-хубавото е невидимо за очите. Да бъдем женствени Лисици и да постигнем този неин завет!"

Женствена като жената до баща ѝ – майка ѝ Галя.

„Може да те погали дори с поглед. Винаги е била еманация за доброта и обич за баща ми. Както и за мен. Дори, когато казва истината. А тя винаги казва истината. Не е имала време да се запознае с огледалния ѝ образ и да вземе някакъв бонус от това. Веднъж я провокирах, че не обръща достатъчно внимание на сестра ми, че трябва да бъде по-амбициозен родител за разлика от младите години, на които е станала родител заради мен (била е на 16 години). Повод за критиката ми бяха опасенията, че сестра ми не учи достатъчно. Майка ми ме погледна и с най-гальовния лисичи глас ми затвори устата с един въпрос:

„Ти като много учи, какво стана от теб? Актриса!“

Усмивката започна да се прокрадва зад витрината. Най-после се появи онова типично за Илиана чувство за хумор и самоирония. Чудно ми е дали има мъж до нея, с който да упражнява този завет. Мълчание. Питам пак. Мълчание. И накрая ми казва:

„Нищо няма да ти кажа“.

 

Значи нищо е нещо. Нещо е някой..., но до края на това интервю не изкопчвам никакъв допълнителен детайл. Не вярвам, че актриса от този ранг иска да бъде невидима. Напоследък чуваме още по-често за нея не само заради 12-те заглавия от афиша на Народния театър, но и поради факта, че блести достатъчно ясно с поддържащата си роля в сериала „Пътят на честта“.

Колко дълъг е пътят на актьорската чест?

Лесен ли е след 13 години професионално катерене? Достатъчно ли е да си избор на идеализирания Мастър – проф. Стефан Данаилов? Достатъчно ли е да си избор на всички легендарни режисьори на съвременния театрален свят? Как се стига дотам?

„Със сигурност не с подмазване – съответно отнема по-дълго време от предвиденото. И не с висене в коридорите и по светски събития. Обичам да си стоя в гримьорната и да се концентирам. Всъщност, това е най-големият подарък, който ми дава Народния театър – да имам прекрасна, уютна гримьорна. Нищо повече. Дори грима си правя сама, въпреки че не умея. Що се отнася до проф. Стефан Данаилов – цяло чудо е, че ме прие в класа си. И че през всичките тези години е оценявал прилично актьорските ми изяви. Въпреки че не бях типичния представител на „манекените“, характерни за неговите класове. Между другото, до ден днешен след толкова много опит, трудно влизам в точното осветление на сцената. Винаги обичам да съм в сянка и това е нещо, което би го побъркало. Бог да го прости, днес е рожденият му ден! (бел. ред. - интервюто е проведено на 9 декември). А другата ключова фигура, която ме научи как словото ми да бъде заразително – това е покойният Иван Налбантов, който веднъж ми каза:

„Моето момиче, в живота бих те подминал, но на сцената – никога!“

Може би просто сцената ме обича. Казват, че съм и фотогенична. Ще видим. Не съм получила достатъчно адекватно предложение за голяма кино роля, за да повярвам в това“.

Споделя, че е привърженик на поддържащите изпълнения.

„Казват, че съм добър партньор, а и така екранното време, в което се излагаш е по-малко. За първи път ми се случва да съм на изложба и да се занимавам със себе си“.

Любезно казва на художника – Стоян Зуков, че след фотосесията, ще ѝ посвети заслуженото време и го прави не от куртоазия, а с детски интерес. Името на изложбата е „Антиматерия“. Някои от картините носят имената на месеците в годината. Спира се на Август.

„През август съм антиматерия. През август духът ми се въздига, не знам дали е заради морето или заради други изпарения... За септември да не говорим. Мечтая да е винаги септември. Защото тогава дори и морето се прави на невидимо, вече е много изморено от простотията ни“. Говорим за септември, но зимата е в разгара си. Как се чувства един морски през зимата?

„Скучно ми е. Ужасно“

И въпреки че ѝ предстои премиера, за която твърди, че ще бъде може би доста интересна („Едни момичета“ с реж. Стефан Спасов), усещам пак онова равнодушие, граничещо с апатия. Какъв ѝ е проблемът?! Изглежда добре. Има биография, за която много театрални актриси мечтаят. Има дори уютна гримьорна в Народния (ха-ха). Каква го играеш, бе? Не мога дори да я обвиня в актьорски драматизъм и амбиции. Добре играе отегчен човек.

„Нищо не играя. Просто се опитвам да съм в истината, а истината в момента не предлага еуфорични елементи.“

Точно в този момент ѝ звъни телефона. Първият миг, в който виждам еуфория в очите ѝ. 

"Ще ходим с приятели да гледаме един филм с Марион Котияр!"

Толкова малко ѝ трябва...

"Съжалявам,но въпреки позитивните прозрения, които донесе тази пандемия, всеобщата ѝ тъга и нелюбов поразиха и мен. Изкуството остава най-добрата терапия. Ходете на театър, кино, концерти и така по-бързо ще си спомним колко прекрасни, смели и сияйни можем да бъдем. С повече милост и любов към ближния". 

#URBN Team:

PM: Вяра Младенова, Стефан Бератов

Интервю и концепция: Криси Димитрова

Стилист: Александрина Дерменджийска

Гардероб: COLLECTIVE Serdika Center/Личен архив на стилиста

Грим: Росина Георгиева

Коса: Натали Иванова

Фотограф: Радина Ганчева

Видео: Тедд Георгиев

Локация: Галерия "Контраст"

Специален проект на #URBN &EUCERIN!

Благодарим за гостоприемството на Галерия "Контраст" и художника Стоян Зиков!

 

Може да гледате Илиана Коджабашева през декември и януари в Народен театър:

„Едни момичета“, реж. С. Спасов (премиера) – 17,18,19 декември и на 16 и 26 януари

„Наблюдателите“, реж. Я. Гърдев 25 януари „Вуйчо Ваньо“, реж. Н. Ламбрев – 19 януари

„Спускане от връх Морган“, реж. Н. Ламбрев – 15 януари

„Компания“, мюзикъл с реж. M. Петров – 11 и 12 януари

„Дивата патица“, реж. К. Шарков – 8 януари

„Виновният“, реж. Ю. Дачев – 9 януари

„Бележки под линията“, реж. К. Петрова – 20 и 30 януари 

 

*Материалът е подготвен за Eucerin® и съдържа продуктово позициониране!