#Всички обичат Пламен Димов. Или поне такова е усещането, ако се разходиш с актьора из кулоарите на Народния театър "Иван Вазов", където се обръщат към него от "Мамин, златен" до "Да ви представя изгряващата звезда на Голямата ни сцена". Около него и около нас сякаш всички говорят за "Хага", в която Пламен Димов изкукуригва на сцената (буквално) в пачка от бели пера и "излита", оставяйки публиката застинала пред безпощадния сарказъм.
До името на режисьора на постановката - Галин Стоев, често стои определението "брилянтен", но не по-малко брилянтен е и всеки един от актьорите и екипа зад кулисите на "Хага" - всеки в главна роля, всеки достоен за аплодисментите и признанията, които безусловно ще последват в следващите месеци за театралното творение.
Защото "Хага" е представление смело, изобличаващо, дори арогантно. Спектакъл, който ти поднася грозната истина с горчива усмивка, за да погледнеш войната вътре в нас през множество пробойни - безскрупулен егоизъм и цинично его, заслепяваща лудост и всепомитаща амбиция, изпепеляващ материализъм, покълнал из душевната пустош на персонажите. Там, където путин се пише с малка буква и всяка прилика с лица и събития никак не е случайна.
Но "Хага" е и специална за Пламен Димов, защото му поднася ключова роля в сюблимен момент - идва в последните дни от репетициите преди грандиозната премиера. Срещаме се навръх именния му ден, между неговите репетиции, той не може да сдържи смеха си, когато се обръщам към него с "господин Димов", а още по-забавно е да видите реакцията му, когато го засипват с гореспоменатите ласкателства и комплименти на всеки ъгъл. Всички говорят за "Хага" и няма как да не го попитам какво го мотивира да се включи в това противоречиво представление.
"Когато отидох на кастинга, не знаех точно каква е пиесата. Част от работата ми е във всяка предложена възможност да намирам своята причина да вляза в темите, които вълнуват текста и режисьора. Мисля, че ние тук, като институция и функция, трябва да повдигаме обществени и актуални за времето въпроси. И се радвам, защото така трябва да бъде, макар да е болезнено. "Хага" е подходящ спектакъл според мен, защото зачеква наболяла тема, която се случва на няколкостотин километра и в този момент. Задава много въпроси, разкрива документални изказвания на реални личности и факти, които ако се бяха случили на нашата територия, наистина ме е страх да мисля как бихме се чувствали. Естествено, както всяка наболяла тема, това се приема от публиката с крайни мнения. Едни плачат съпричастни, други казват: "Това е пропаганда!". Именно този отзвук смятам, че е суперсилата на спектакъла. Кара хората да мислят. Това за едно представление е сериозен успех. Именно заради въпросите, които повдига. В подобен конфликт винаги има повече от една страна. Пиесата, въпреки че е писана от украинка, има (за щастие) и обратна гледна точка, което вече според мен я вади от графата на "пропагандата". Но това е лично мое мнение и не искам да го налагам на зрителите. Нека да дойдат и да гледат. Нямал съм никакви колебания, дали искам да участвам. Даже искам да участвам предимно в такива проекти".
Почти никой от младите актьори, които са избрани за постановката от Галин Стоев, не е бил наясно какви са точно тези хора, в които ще се въплътят, какво се случва с тях. Повечето не са живели във възхода на тоталитаризма. Какви са били опасенията на Пламен Димов, завършил НАТФИЗ преди точно 10 години, в своята Христова възраст, поемайки няколко роли в постановката?
"Опасения не бих казал, че съм имал. И добре, че така беше, защото това ме накара да се впусна в репетициите с интерес, а и самият аз, честно казано, много исках да репетирам с Галин Стоев. Имах нужда от него като актьор, въпреки че не се познавахме и той никога не ме беше виждал. Бях преминал през няколко проекта преди това, които ме научиха да се доверявам на процеса и да вярвам. Това също много ми помогна и от един момент започнах да виждам в репетициите, че нещата ще се получат. Което даде допълнителен творчески заряд. Мисля че това се случи с целия актьорски състав. Накара ни да се обединим и да следваме Галин, който бе зареден с гняв в себе си по тази тема и успя да я зарази и нас. Преди "Хага" не бях толкова ангажиран в политика и геополитика, за да се загледам какво се случва в света. Бях запознат повърхностно някак си, но задълбах. Това, което започнах да гледам и чета не остави нито мен, нито колегите ми безразлични. Виждайки какво се случва с Русия и Украйна, със САЩ, с Иран, с Израел, Палестина... Страшно е да усетиш, че нашето представление, чиито текст е написан февруари месец тази година, вече не звучи, като най-актуалната война, за която може да се говори. И всичко това е на някакви часове от тук. Сякаш в нашите географски ширини се правим, че това не се случва. Не е така. Накара ни да се замислим, че трябва да сме общество, което трябва да поставя всичко под въпрос. С течение на репетициите започнах да се интересувам много каква е руската гледна точка. То пък ми се падна да играя и точно този, който е най-отявленият неин защитник - бившия КГБ шеф Патрушев. Поглеждайки от неговата камбанария и в живота, и в пиесата, този човек си казва неговата истина. Както онзи ден Джо Байдън излезе и каза, че може да водят война и в Иран, и в Израел, и в Украйна и това да не наруши общата защита на САЩ. Той сигурно също си е прав за неговата част от кълбото, но на мен ми се струват ужасяващи тези думи. Както и изказванията на Патрушев.", споделя Пламен Димов.
Ролята на Патрушев първоначално е дадена на титуляра на Народния театър Деян Донков. В крайна сметка, седмица преди премиерата преминава в ръцете на Пламен. Защо Галин Стоев избира точно него за ключовата роля на бившия шеф на КГБ?
"Бях много наясно с процеса. Бях се въвлякал доста в репетициите, подавах реплики и доста хора замествах, когато имаха работа. Изчел съм всичките роли. Галин Стоев сякаш усети, че и темата ме вълнува. Вярвам, че косвено тя доста ни засяга като държава и трябва да си извадим главата от торбата".
И отбелязва:
"Не сме правили документално представление. Но ограмна част от думите, които нашите персонажи изричат, може да се гледат по телевизията. Това са техни думи, казани в интервюта и пред широката аудитория. Патрушев не е човек, който много се е изказвал, но в малкото казано има страховити неща. Независимо дали това се харесва на западните медии, има факти, които не можеш да оспориш. Патрушев е реална личност, която съществува днес, която говори това, в което вярва".
Освен ролята на Патрушев, Пламен Димов изиграва и епизодичната роля на събирача на трупове след клането в Буча - два ключови образа в двете крайности, в рамките на спектакъла, който продължава 2 часа и 20 минути.
"Чист късмет. За актьора е благодат да му се случи нещо подобно, защото е в две крайности с огромен контраст. Радвам се, защото и четирите роли, които общо играя в "Хага", са много различни. Има цвят и това за игра е много вкусно".
Всъщност вечните теми, все по-актуални в турболентния свят, в който живеем отдавна вълнуват Пламен Димов. Макар да го наричат "изгряваща звезда", всъщност той отдавна е на небосклона на Голямата ни сцена, като едно от най-впечатляващите му превъплъщения е на Чушкарев в пиесата на Мариус Куркински по Вазов - "Двубой", където си партнира с актьора Павел Иванов, който жъне успеха покрай главната си роля във филма за Гунди.
Пламен Димов (вляво) и Павел Иванов в "Двубой" с режисьор Мариус Куркински
Снимка: Валентин Иванов - sValio
Пламен Димов (вляво) и Павел Иванов в "Двубой" с режисьор Мариус Куркински
Снимка: Божидар Марков"И "Хага", и "Двубой" са точно в социалната посока. Важно е каквото и да играем днес - дали ще е "Хага", написана през февруари 2023 г. или "Двубой" преди век, то да намира темата, по която сега трябва да се говори. В момента. Това е класиката. Това, което Мариус успя да направи в "Двубой" е да преведе текст, който има риска да звучи архаично без неговата намеса. Това е много важно и за историческите филми - трябват ясни препратки към времето, в което живеем сега".
Обръщаме внимание на пачката от бели пера на Пламен Димов в "Хага", създадена от необятното въображение на Кънчо Касабов (бел.ред. - очаквайте в #URBN скоро и интервю с него!). Елементи, които правят "Хага" сценичен хит.
"Сменям няколко костюма, както и колегите. Търчим непрекъснато зад сцената. Неминуемо те, както сценография и осветление, са онзи щрих, който е нужен за финален завършек. Видях това в една снимка, в която сме всички заедно на сцената - изглеждаме еклектично, а има своя общ образ. За момента с пачката, с Галин си говорихме - това, че я нося, не означава, че трябва да играя пачката. Патрушев казва неговата истина с балетна пачка. Това е".
Завършил в класа на проф. Ивайло Христов, пътят към театъра за Пламен Димов е огнено танго - две напред, една назад. Или иначе казано - първи стъпки прави пред камерата - в популярния сериал "Забранена любов", когато е XI клас в училище.
"По неведоми пътища тръгнах. В моето училище дойдоха Додо и Дарко (братята актьори Деян и Дарин Ангелови), които правеха кръжок по актьорско майсторство. След месец два гледах "Хъшове" в театъра и реших, че с това ще се занимавам. Тръгнах от школи, бях при Венци Кисьов и Малин Кръстев и наистина не знам как стигнах до сериала - беше нещо много ново. Бях се занимавал само 4 месеца и нищо не знаех. На 16 години разбрах, че това ми харесва", споделя Пламен Димов.
Така актьорството го намира, докато учи финанси и счетоводство и всяка фибра на тялото му напомня, че това не е неговото, но до онзи момент не се е замислял.
"Какво точно искам да бъда? Съвсем не съм задълбавал. Живеех си живота".
След "Забранена любов" дори има момент, в който почти се е отказал от кандидатстването си в НАТФИЗ. Тогава разбира, че проф. Ивайло Христов поема клас и е категоричен, че ще бъде в него.
"Първото нещо, което научих от него е, че на сцената или пред камера, когато играеш за партньора - за човека отсреща, няма как твоето да не се получи. Доста сплотен клас бяхме, макар и много различни, бяхме едно цяло".
По време на следването в НАТФИЗ открива, че абсолютно нищо не знае за тази работа, но се ориентира лека-полека. Първата година минава неусетно, а втората и третата са ползотворни. На щат в Народния театър попада през 2015 година.
Към настоящия момент казва, че за него театъра е да изтичаш един маратон, а за киното - да спринтираш.
Има една цикличност в театъра, която трябва да усвоиш
Пред камерата трябва да нагласиш всичко в точния момент - да си на точната вълна в дадените минути, споделя той.
"В момента, на този етап, се чувствам много добре в трупата на Народния театър, защото много млади хора влизат в нея. Имаме програма за две години напред какво ще се случва. Задават се много добри заглавия и страхотни попадения на режисьори. Има някаква визия за добро напред и хората, с които работя, са част от създаването на нов организъм. Това, от което имаме нужда ние, като все още учещи се, е да се срещаме с хубави текстове, режисьори и тая работа да гори в нас".
Скромно споделя, че все още няма усещане да е изграден актьор.
Има роля, която е препъни камък - първата му роля в театъра.
"Житейски не бях подготвен за ролята на Исус. Беше труден процес и материалът ни смаза. Най-трудното като репетиционен период и представление е "Последното изкушение" по Никос Казандзакис за мен. Иначе напълно завършен като актьор - не. Надявам се и че никой не трябва да допуска да смята това за себе си и да си мисли, че всичко е перфектно".
Мисли за моноспектакъл. Още не е задълбал да търси този текст.
"В някакъв момент ще се впусна в това начинание".
Обзалагам се, че ще е с много негови трансформации на сцената пред погледа на зрителя. Пламен се съгласява.
"По всяка вероятност няма да е един персонаж. Струва ми се по-вкусно. Хаотичен съм още, но то ще ме намери".
Освен всичко останало е и татко. Не обича да говори много пред медиите за личния си живот, но пък ще сподели чисто философски някои истини:
"Ставайки баща и симбиозата на това събитие с актьорската професия ми помогна да обърна внимание на много теми, които може би са ми минавали през пръстите. Станал съм по-чувствителен. Вече съзнаваш, че не си само ти. Че с тая професия носиш и отговорност към културата на един народ, която някак си сме поставили в... задния си джоб. Напълно съм наясно, че изкуството може би е нещо, без което хората биха могли да кретат, но много по-пълно и смислено е, когато го има. Оставяме на хората и децата ни изградено съзнание, основа. Защото съвсем различни са хората, които се интересуват и вълнуват от духовните неща, отколкото онези, които не го правят".
Пламен Димов
Снимка: Народен театър "Иван Вазов" / Личен архив на Пламен ДимовБлагодаря. Обич. Щастие.
Това са думите, според Пламен Димов, които трябва да осмислим. Думите, които осмислят всяко едно човешко същество. Съгласявам се на свой ред. Благодаря за "Хага".
***
В многопластовия спектакъл "Хага"от Саша Денисова участват още:
Юлиан Вергов, Радена Вълканова, Радина Кърджилова, Дарин Ангелов, Илиана Коджабашева, Христо Петков, София Бобчева, Васил Драганов, Явор Вълканов, Велислав Павлов, Стелиан Радев, Димитър Николов, Христо Терзиев, Кремена Деянова. Преводът и режисурата са на Галин Стоев, а сценографията - на Борис Далчев. Драматург е Мира Тодорова. Костюмограф е Кънчо Касабов. Композитор е Емилиян Гацов - Елби. Вокален ръководител е Гьорги Георгиев - Антика, а хореограф - Марион Дърова. Художник осветление е Иля Пашнин.
До края на годината "Хага" може да гледате 29 ноември, а след това на 6,19 и 30 декември от 19 часа на сцената на Народния театър!
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
НАЙ
За какво да внимаваме, когато поръчваме продукти от чуждестранни сайтове?
За какво да внимаваме, когато поръчваме продукти от чуждестранни сайтове?