17-11-2017 20-11-2018

Всяка прилика с действителни лица и събития не е случайна: "Хага" по Кънчо Касабов

Защо Путин е недовършена царица и какво остава от белия лебед, ако му оскубем перата

07:34 | 29 януари 2024 0 7016 Колаж: Траяна Генчева

ТЕМА #Избрано

Криси Димитрова

dir.bg #URBN #thegamechangers

#Някога представяли ли сте си, че няма да познаете актьорите Юлиан Вергов или Радина Кърджилова? А Васил Драганов, който почти всеки ден виждате по телевизията? Повярвайте, случва се в хитовото представление "Хага" с режисьор Галин Стоев в Народния театър "Иван Вазов". Там всички актьори са в главни роли, но не само те. Главна роля има и костюмографът Кънчо Касабов, който прокарва една скрита сюжетна линия по свой сценарий с костюмите на Владимир Путин, Валентина Матвиенко, Маргарита Симонян, Рамзан Кадиров, Евгенинй Пригожин, Сергей Шойгу, Сергей Суровикин, Владимир Сурков, Николай Патрушев и Юрий Ковалчук. Всички те са действителни лица, замесени в реални събития, но поставени в нереалната ситуация - изправени пред трибунала в Хага за военни престъпления, по текста на Саша Денисова.

Само дни преди обявяването на номинациите за наградите "Икар" и след като българската трупа триумфира на сцената на втория по големина театър във Франция, срещаме се със създателя на костюмите Кънчо Касабов, за да научим повече за представлението "Хага", за което всички говорят напоследък.

"В началото бе идеята. Героите в "Хага" са хора, съществуващи в момента. Не са измислени герои. Всеки един от тях, за да бъде разпознат, трябва да запази своята специфичност. Гледал съм интервюта на гореизброените, за да може стилистично и маниерно да вървят в една и съща посока със своите прототипи", казва Кънчо Касабов.

Актьорите в "Хага"

Източник Народен театър "Иван Вазов"

Повечето мъже в представлението са с костюми, но съчетанията от цветове и детайли разкриват същността им.

Христо Петков (вдясно) е Сергей Суровикин – ген. Армагедон

Снимка: Народен театър "Иван Вазов"

"Например, ако говорим за Валентина Матвиенко (София Бобчева) - председател на Съвета на федерацията на Русия - тя много често се появява с дрехи на Коко Шанел. Тя е доста соц, но много по-строга и консервативна като натурел, леко лоша. Но по-лошата е Маргарита Симонян (Илияна Коджабашева) - пропагандист на Кремъл, главен редактор на телевизия Russia Today (RT). Не съм търсил специфичност, която да ги отдалечава, напротив. Цветово и стилово ги обвързах. Да кажем, че им направих един персонален стайлинг. Говорейки за Владимир Путин (Радена Вълканова) или Сергей Шойгу (Явор Вълканов) - министър на отбраната на Руската федерация, който мечтае да се върне в тайгата - там можеше да има по-свободни хрумвания. Но не бива да сме крайни. Taка например към монохромната визия на Путин бе нужно да добавя само червена вратовръзка, за да го отделя от останалите. Когато той излезе на сцената, ние да разберем, че това е шефът. Интересното е, че всички герои са изключително умни и това се вижда от реакциите и думите им във всяка една ситуация. Те са обучени хора. Не са случайни личности и не от вчера се борят да останат недосегаеми", споделя Кънчо Касабов.

Илияна Коджабашева е Маргарита Симонян

Снимка: Народен театър "Иван Вазов"

"Хага" е 54-то представление в професионалния му списък и първото, поставено на Голяма сцена в Народния театър.

С над 22 години опит, в момента Касабов освен сценограф е и преподавател по графичен дизайн в Национална гимназия за сценични и екранни изкуства-Пловдив и Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство "Проф. Асен Диамандиев".

"Влязох от втория път в Художествената академия в София през 1996 година. Не съм от тези с мечтите от малък. Майка ми е химик, но много обичаше балета и оттам бях зареден с любовта към изкуството. Баща ми е тапицер. Сценографията дойде по пътя. Имам трима ментори: големият художник Минчо Панайотов, моят класен в гимназията - Николай Няголов, който открехна една врата към абстрактното изкуство и ми показа автори и творби, които усещах повече по интуиция, отколкото като мисъл. Така ме погълна абстрактното мислене и дойде идеята за театъра, за да срещна проф. Красимир Вълканов, който ме научи как да боравя с пространството. Как да го намирам, оборвам и да му се съпротивлявам. Как да го побеждавам или то мен".

Кремена Деянова като Момиченцето в "Хага"

Източник Народен театър "Иван Вазов"

В "Хага" реалността напуска пределите си, за да освободи пространството за един фантазен процес, който протича в главата на Момиченцето. Единствената връзка с реалността остават репликите, базирани на извадки от интервюта и имената на героите, като всяка прилика с действителни лица и събития далеч не е случайна. Ролята на момиченцето в постановката се изпълнява от младата актриса Кремена Деянова. Тя е и разказвачът на цялата история. Загубило близките си след руски ракетни атаки в сринатия със земята град Мариупол, тя се бори с мъката, въобразявайки си обвинителен процес срещу виновните.

Васил Драганов като Рамзан Кадиров

Снимка: Народен театър "Иван Вазов"

"Поставяме главните герои от войната между Русия и Украйна в една илюзорна ситуация, създадена от автора Саша Денисова и веднага започваме да фантазираме как ще действат те, как ще реагират. Дрехите всъщност много издават човека. Например за вас мога да кажа със сигурност, че не сте скучна", казва ми Къчно Касабов.

Някои от героите в "Хага" са скучни

Например Патрушев. Пламен Димов изиграва секретаря на Съвета за сигурност на Русия, като се подготвя за ролята за по-малко от седмица.

Пламен Димов като Патрушев

Снимка: Боряна Пандова

"Неговата истерия около гъските всъщност е достигането до крайност. По автор, обаче, всички тези хора са поставени в затвор. И когато един такъв човек го извадиш от сферата му на комфорт, неговата реакция е оправдана. Скучността на Патрушев изчезва в момента, когато, както вие писахте в интервюто с Пламен Димов, той буквално изкукуригва на сцената и излиза с балетна пачка. Оказва се, че секретарят на Съвета за сигурност не е адаптивен. В пиесата се вижда, че дори Путин е по-адаптивен от него".

Радена Вълканова и Кремена Деянова като Путин и Момиченцето

Снимка: Народен театър "Иван Вазов"

Путин е голямата Бяла царица от Шахматната дъска. Трябва да се обърне внимание на това, че костюмът на Радена Вълканова, която изиграва ролята, нарочно е оставен недовършен.

"Тоест, ако погледнем към целия блясък на един руски управленец, като Екатерина Велика, например, той е в завършен вид. А моята идея бе точно обратната. Тази царица не трябва да бъде бляскава, тя е в главата на Момиченцето. Това е отмъщението на детето, което не довършва нейната царственост. Кринолинът е гол. Короната е малка. Наметката не е по мярка. Путин е една недовършена Царица в главата на героинята, която я създава", казва Кънчо Касабов.

Какво влага Кънчо Касабов от себе си, за да създаде Момиченцето, което движи процеса в "Хага"? Асоциативно нейната ситуация напомня моменти от дневника на Ане Франк.

Момиченцето трябва да е събирателното. Тя е разказвачът.

"Тя трябва да изглежда като истинска, но нейната събирателност си личи в стайлинга ѝ, който говори: "Взел съм оттук този суичър, оттам полата". Дрехите са умишелено големи. Какво означава "Овърсайз"? Взимаш нещо, което не ти става, но въпреки това го носиш. Момиченцето го прави подсъзнателно. Не харесвам модата в театъра. Актьорът следва такава мода, която да бъде оправдана от героя му. И ако тя изглежда като: "Взела съм го отнякъде, намерила съм го и съм го сложила" , това е: "Не ме интересува дрехата, важното е да оцелея". Тя не оцелява с агресия, а като успява да бъде човек. Когато във военна ситуация успяваме да останем хора, това е по-голямо оцеляване, отколкото да убиеш някого, за да оживееш. Затова и Момиченцето казва на Путин: "Понякога те мразя". Защо понякога? Не е ли винаги? Тя е склонна да потърси все още хубавото в живота", издава за идеите си Кънчо Касабов.

Юлиан Вергов е Пригожин

Снимка: Народен театър "Иван Вазов"

Има няколко костюма, на които Кънчо Касабов е обърнал повече внимание. Единият е на Евгений Пригожин (Юлиян Вергов) - покойният вече шеф на руската частна армия "Вагнер", активно участвала във военните действия в Украйна.

"Юлиан Вергов толкова добре влезе в образа, веднага го усети. Улови го дори във физиономия. Той толкова много се хареса в костюма, че дори поиска да направя така, да му е неудобно в него, да му е трудно да ходи. На минутата се сля с героя. Най-вярно съм уцелил образа в костюма на Пригожин, поне според мен. Всъщност като се замисля, всички актьори успяха да превърнат костюма в продължение на образа".

Радена Вълканова и Димитър Николов като Путин и Владимир Сурков

Снимка: Народен театър "Иван Вазов"

Няма как да не разпитаме Кънчо Касабов и за костюма във втората част на Радена Вълканова.

"При нея интересното е, че е дама в мъжки дрехи. Всъщност направихме опит в началото да заличим женските ѝ характеристики, но решихме, че това е важното - да се виждат. Едно време в театъра всички роли са се играли от мъже, още от Древна Гърция. Сега е обратното - мъжки роли се играят от жени. Пред Радена в един момент изпитах такова преклонение ... В живота тя е много фин човек, говори деликатно. А в момента, когато излезе на сцената като героя си Путин, щях да падна от седалката, защото толкова рязко му стана вярна, че и да нямаше костюм - пак щеше да бъде Путин. Студенината, която излъчваше и онези типични шизофренични маниери...", споделя сценографът.

Улавям един специален "поздрав" от сцената, едно намигване на Кънчо Касабов към майка му, за която вече споменахме, че го е водила на балет. Пламен Димов в ролята на Патрушев се появява с балетна пачка.

"Забелязахте ли, че неговата е цяла, пълна с пера, а на останалите на сцената - не. Идеята е, че той е там - вътре в нещата, за които говори. Вярва във всеки един косъм от перото на гъската. А останалите са с проскубани пачки, сякаш им ги е раздал недъгави или те сами са се оскубали. Това е заради тяхната невяра в това какво правят. Губят почва под краката си и в тази сцена целият блясък на Болшой театър изчезва. Няма го Лебедовото езеро. Няма как да си оскубан лебед в балета. Ако на лебеда му вземеш тази осанка и го оставиш без опашка, какво му остава: един пилешки задник. Това са останалите около Патрушев. От комфорта, в който са живели досега подсъдимите от "Хага", от скъпите дрехи и пиршествата, изведнъж се оказват с оскубаните пачки".

Снимка: Народен театър "Иван Вазов"

Актьорите са много добре подбрани за ролите си от Галин Стоев, затова и представлението много се харесва, смята Кънчо Касабов. Няма популярна личност в България, която да не е коментирала постиженията на целия екип. Особено се отличава Пламен Димов, който наред с Патрушев играе и други малки роли на сцената в същото представление.

"А в малката роля на главата? Когато играе само главата на убития войник? Тази сцена е покъртителна с Пригожин", коментираме с Кънчо Касабов.

Всъщност в "Хага" актьорите сменят по 3-4 костюма. Това е огромно напрежение, отбелязва той, защото те влизат и излизат от образа за секунди.

"На сцената с песента, Юлиан Вергов излиза най-късно, защото след като приключи диалога с главата, трябва пак да влезе в оранжевия си костюм. Директно скача вътре и пак се връща. За някои от тях промените в образите ставаха много бързо. Затова и костюмите са мислени да са лесни за актьорите. Тук идва и големият талант на актьорите да възприемат тази пречка и да успеят да я обработят пред пълната зала", отчита сценографът.

До "Хага" се стига, след като Кънчо Касабов е препоръчан от режисьора Гергана Тодева.

"Направихме си среща с колегата сценограф Борис Далчев и започнахме. Оказа се, че имаме общо мнение за театър по принцип. Ако трябва да говорим за ситуацията в живота, отнасяща се до Русия и Украйна, мога да отворя скоба и да кажа, че моята позиция е ясна: Не сме готови да бъдем хора. Това е дълга тема. Щом след две световни войни не се научихме, може да има и трета, която да ни довърши. Това ни е наказанието, че не можем да намерим баланс. Да се докараме отново до нула, за да намерим смисъла обратно. Лошото е, че все стигаме до едно ниво и тъпчем. Уви, и религията се провали."

Кънчо Касабов преподава графичен дизайн от 10 години.

"Начинът, по който се измисля театралното пространство, възбужда въображението на художника. По същия начин се работи и в графичното пространство. Допирните точки са в създаването на едно абстрактно понятие - текстът да осмисля пространството. Тук имаме едно пространство, което има нужда от символни знаци и те трябва да бъдат подбрани в точния момент по стриктен начин, за да създадем минималистичен разказ. Тези неща, които се преливат от едното в другото, ми помагат да работя".

Казва, че хората си имаме пространство, но си търсим мястото в него.

"Това е майсторлъкът - да си го намериш. Това пространство, в което творецът работи, е като една огромна Вселена, от която ще вземе само онази част, която иска да ни покаже. Въпросът е колко и какво подбираш от малката част да покажеш, за да бъде разбрана".

В изкуството няма случайни неща

"Имам предвид, че го няма онзи момент, в който да кажеш: "Така ми дойде", когато работиш с изкуство. Трябва да има причина това да е там. Ако не си успял да го уцелиш, трябва ти още време. Така е и в "Хага". Така мен са ме учили, така и аз уча: "Има две неща в изкуството - харесва ми и не ми харесва, защото..."

Сработват се прекрасно и с Борис Далчев, който в самото начало споделя идеите си за мозайки на сцената.

"Повтарях му, че идеята му е прекрасна. Тези мозайки са от онова време. Носят идеята за грандоманщината. Когато извади парче и го постави, то пасва с идеята на цялото представление. Накрая ще останат само едни разбити парчета, от които ще търсим цялост".

Добрият мениджър си личи от това, какви хора е събрал, казва още Кънчо Касабов, визирайки режисьора Галин Стоев. Надява се работата на целия екип да е оценена най-вече от публиката, а след това да дойдат и наградите.

През 2004 г. Кънчо Касабов е номиниран за "Аскеер" за костюмите от "Ивона, принцесата на Бургунда" и до ден днешен това оставя много сантиментален момент за него. Създават представлението с банда режисьори от класа на Пламен Марков, с които се събират в култовите заведения около кино "Одеон" и най-вече в K.E.B.A.

"Точно се бях засилил да започна работа като дизайнер на кухни и ми се обади режисьорът Боян Славов за да направим "Ивона, принцесата на Бургунда" в Казанлъшкия театър. Дължа голяма част от успеха си на двете шивачки в театъра - Таня и Петя. Те са гениални. Погледнаха скиците и ми казаха: "Сега какво ще правим?". Бях в началото, но тези две дами ме открехнаха на тайните в изпълнението и практиката. Това не означава, че трябва да се съобразяваш с всичко в процеса на проектирането, защото затваряш капаците и ставаш сух и скучен. Правилното е да разхвърляш фантазията до крайна степен, после да обираш".

"Извънредно странният случай в експреса ВВ"

Снимка: Личен архив

Според Кънчо Касабов, костюмът не е задължително да бъде красив.

Костюмът трябва да бъде верен на героя

Дали актьорът харесва или не оранжево си е негов проблем.

"В "Ивона, принцесата на Бургунда" имах една случка с една актриса, която реши, че ще бъде с якичка. Отишла при шивачка, която беше нова и не бе запозната с процеса, и се наложи да разшием тази якичка на сцената после. Когато героят излезе на сцената, трябва да му повярваш, че той изглежда точно по определен начин".

От всичките 54 представления, всяко е оставило отпечатък в съзнанието на сценографа. Дава за пример спектаклите с Маргарита Градечлиева за тракийските гробници.

"Извънредно странният случай в експреса ВВ"

Снимка: Личен архив

Едното представление беше с 50 костюма, а другото - със 130. Любими са ми и "Змейова сватба" и "Извънредно странният случай в експреса ВВ". Много харесвам представленията с Боян Славов. В неговото "С любовта шега не бива" имам незабравим случай. Три-четири дни не знаех как да започна, докато не ми каза, "Знаеш ли, че главният герой ще го докарам с парапланер?" Процесът в проектирането понякога се държи на две думи. С този въпрос той реши задачата за спектакъла визуално. Издавам ти тайната. Когато кажеш парапланер, започваш да си задаваш въпроса - за да има парапланер този човек, значи той не пътува за пръв път с него. Второ - трябва да има писта, за да каца и излита. Така започнах да си представям как ще изглежда паркът на този дворец, в който трябва да дойде героят. Трябва да го посрещат. Например, баща му е с бинокъл на кулата, спуска се, стига до арките, те се отварят..."

"С любовта шега не бива", реж. Боян Славов

Снимка: Личен архив

Казва, че само веднъж е падал духом, но за много кратко. Когато се налага да напусне театъра в Казанлък, където е живял и работил 8 години.

"Турандот" , реж. Гергана Тодева

Снимка: Личен архив

"Беше момент, в който се намеси политиката в театъра и той започна да губи от своята красота. Дванадесет години създаваш нещо и го отразяват, като в тоя процес може лесно да бъде смачкано всичко. Тогава малко се подразних. Зададох си въпроса какъв е смисълът на това, което правя. Всеки е имал съмнения в себе си. Беше за кратко. Бях разочарован. Ако си извън културата и искаш да се намесиш в нея, трябва да се допитваш. Трябва да има свързаност. За мен бе обида към принципа. Държа на лоялните отношения и ако някой навреди се отдръпвам, не влизам в конфликт, а забравям човека. Важен ми е професионализмът и по-скоро пътят, по който вървя. Ако си лоялен по време на пътя, няма как да не стигнеш далеч. Защото изкуството е субективно понятие. Кой може да казва кой е добър и кой не? Това е и идеята на "Хага". Тоест логиката на намирането на пространството е през действието".

ИЗБРАНО