#Най-добрите и най-вълшебни събития се случват някъде между юли и август. През лятото - сезонът на свободата, за която бленуваме през останалата част от годината. Плажните мечти повличат в бягство мислите. Отцеждаме с поглед оставащите дни до срещата с морето и пясъка. Там, на брега, съзнанието е най-бистро. Там, край вълните, чуваш собствените си мисли, взимаш правилните решения.

Това Лято носи онзи тръпчив, но свеж вкус на промяната!

Някъде между юли и август, по тихите павирани улици крачи хубава жена. Мечтаем да надникнем в главата ѝ. Броим погледите, тръгнали след нея. Догонваме френския ѝ парфюм Mon Guerlain. Тя се обръща! Тази красива усмивка е толкова позната отнякъде...

#URBN и Daphne представят първото градско соаре от поредицата – среща с Даяна Ханджиева, изиграла дебютната си главна роля в сериала „Скъпи наследници“ и встъпваща уверено и развълнувано в своето Лято на промяната, пропито с плажни мечти и равносметки.

Даяна Ханджиева не е от най-пътуващите хора, но снимките ѝ са обиколили света. Една от тях се усмихва от билборд в Холандия, втора поздравява посетителите на немски сайт, а трета краси корицата на италианския бестселър „Ураганът“ на писателката Елиза Джойа.

Макар името ѝ все още да не се е прочуло във филмовата индустрия, лицето и усмивката ѝ са познати зад граница, защото години наред застава пред обективите на български и чужди фотографи.

„Не съм модел, ръстът ми не позволява това. Просто като по-малка ме избираха, за да се снимам в така наречената stock фотография – индустрия, която предоставя снимков материал за лицензирано ползване. И до ден днешен избирам някоя от тези мои снимки, пускам я в Google и мога да видя в коя държава и къде е окачено лицето ми. Така случайно разбрах за книгата на Елиза Джойа, която ме е избрала за корицата. Писах ѝ, тя се зарадва и ми прати един екземпляр“, разказва ми Даяна.

Пак тази усмивка... позната ли ви е?

Сравняват я с Джулия Робъртс, но безспорно най-много си приличат по това, че и двете са... хубави жени.

Даяна Ханджиева е позната и у нас след скок със засилка от трамплина „Скъпи наследници“ – сериал на bTV, който обаче просъществува само един сезон. Избират я без да има диплома за актриса, без да е известен фотомодел или манекенка и без да има никакви връзки в индустрията. Когато ѝ съобщават, че ще се снима като лекарката Катерина в поредицата, Даяна си купува билет от САЩ и се прибира незабавно.

„Смятах, че не съм се справила на кастинга и затова заминах за САЩ. Когато ми звъннаха да проверят дали бих се върнала в България, обещаха, че ако нещо се провали, ще ми купят билет за обратно, така че рискувах. Непрофесионална актриса в главна роля! От телевизията не са били особено съгласни, защото съм непозната. Знаех, че много от актьорите ме подценяват точно защото не съм завършила НАТФИЗ, а им е писнало непрофесионалисти да им взимат ролите. Разбирам ги. Но... случаят не е такъв“.

За Даяна Ханджиева най-сложното е големите очаквания, които имат към нея в онзи момент. Но до ден днешен твърди, че се гордее със себе си. Не е мечтала да играе пред камера от малка, като повечето актьори.

Първоначално Дади, както я наричали близките ѝ, смятала да гради кариера в спортните танци. Досега са ѝ страст, но когато те зареже партньорът и останеш да танцуваш сам, разбираш, че трябва да се пренасочиш.

„Много малко са момчетата в този спорт, така че нямах особен избор“, казва Даяна. Докосва се до актьорското майсторство около 15-годишна - покрай школи, където младежите се запознават с изкуството на театъра. Успява да получи епизодични роли в няколко сериала, но театралната сцена така и не се превръща в нейна мечта и амбиция.

„Актьорските школи не се занимават с това, с което аз искам да се занимавам – киното. Искам камерата да е пред мен, а не публиката. Не съм от тези хора, които много обичат да са експресивни, да правят този голям жест, който е нужен в театъра. Предпочитам всичко да е в лицето ми, в мимиката, в малкия жест. И с това да предам емоцията“, казва Даяна.

Абстиненцията

Затова и ролята на Катерина е съдбовен успех и късмет. Но първият сезон на сериала „Скъпи наследници“ приключва. Оказва се, че втори няма да се снима, а младото момиче е вече пристрастено. Към камерата, към работата на терен, към сценария, който носи в чантата си, към ароматния чай в 5 сутринта на път за специално построеното за целта село в киноцентър Бояна, към шегите с екипа, към емоцията и адреналина по време на сцените...

„Сега само това чакам! Приритвам! Нямам търпение някой да ми предложи да се снимам отново. Знаех си, че това ме влече отдавна“, споделя откровено Даяна.

В гласа ѝ се усеща горчивината - „И селото бутнаха...“ - а надеждата отдавна е преглътната.

„България не е Холивуд и никой не те гони по улицата да крещи името ти, след като си се снимал в един сериал. Има тук-таме срамежливи хора, които глухо те молят за снимка или някой непознат ти се усмихва... Не е като да съм изгубила личното си пространство. Правя си същите неща, които си правех и преди. И сега никой не знае почти нищо за мен, както когато се появих на екрана. Но след сериала аз усетих промяна в мен“, казва екранната Катерина.

След края на снимките започва абстиненция за още. Цялото публично внимание е един гъдел, без който Дая може да издържи със сигурност, но работата пред камера се оказва същинската дрога.

„Бях подготвена за края, така да се каже. Баща ми в самото начало ми каза да не летя много високо и че няма да се задържи дълго този интерес. Та, за да не се разочаровам и да не изпадна в депресия, останах на земята и приех, че просто съм имала късмет“, казва Даяна.

Не е човек на пороците и пристрастяванията. Не пуши, не пие алкохол (нито кафе), а наскоро е редуцирала и престоя на мобилния си телефон, с който прекалявала. Разтуха в тежките моменти открива в музиката и в танците, но очакването за нов ангажимент продължава да е болезнено.

„След като си снимал главна роля в добър български сериал, вече хората в гилдията те знаят и смяташ, че ще те канят те. Аз търсих, но очаквах и обратното. И се оказа, че малко или много ми изигра лоша шега тази главна роля, защото вече съм белязана с персонажа на Катерина. Оттам не знам дали другите продукции чакат да отмине този образ и хората да го забравят или има друга причина. Но аз и до момента съм Катерина и няма с какво друго да променя това“, споделя Даяна.

Сякаш всеки момент знае, че ще се отвори следващата врата, времето минава, взира се и не я вижда.

„Или се отваряха врати, през които не съм искала да минавам. И така затишието продължаваше и след тази карантина, а пък след нея нищо в киноиндустрията не е същото“...

Затишие

Някъде по това време започва да работи по специалността си – „Реклама“. Оказа се, че офис не е нейното. Не, че не го е знаела и преди.

„Да се прибирам по график и да съм пред компютър - това вътрешно ме убиваше в продължение на 10 месеца. Махнах се много бързо, без да има къде да отида.“

Не се страхува да остане без работа, защото е пестелива. Казва, че друго нещо, различно от актьорски ангажимент, ще потърси едва когато „удари ножът до кокала“, когато трябва да се оцелява.

„Но имам гърба на семейството си, а и не съм с широки пръсти. Винаги съм мислила за черните дни. Ето, черните дни дойдоха и си живея както и преди. Но всеки ден далеч от камерата е загубен ден. Няма растеж и развитие в посоката, за която жадувам. Дори не знам какво да правя. Да се снимам сама, да си напиша някой филм, да режисирам и да си играя? В крайна сметка аз съм изпълнителят в този процес. На мен ми казват: това ти е текстът, там застани, това направи.“

Не иска и да си помисли, че не ѝ е писано да бъде актриса. Не иска и да си представя, че може да се занимава с нещо друго.

Буря

След изтощителната абстиненция и дразнещото очакване, както във всички истории, следва кулминационен момент. Презокеанска, неочаквана любов, пристигнала изненадващо като корабокрушенец при Дая, за да разклати закотвения ѝ в „затишие“ кораб. Кристиян Ставрев е потомствен баскетболист, който живее в САЩ.

„Запозна се с мен на рождения ми ден. Ставах на 24 години. Делим една страст – да танцуваме. Видях човек, с когото мога да танцувам. Не беше любов от пръв поглед за мен, защото бях в друга връзка – много сложна и тегава. Тъй като тя приключи, се хванах за него като удавник за сламка (бел.ред. - удавник за корабокрушенец в нашия случай) – не исках да страдам и исках да ме измъкне. Той се държа като по учебник. Знаеше какво трябва да ми каже във всеки един момент, а аз не знаех дали това е манипулация, дали е просто много добър сваляч или нещо такова... Не ме интересуваше, просто имах нужда от него. И така, малко по малко, започнах да се влюбвам, да имам нужда да го чувам всеки ден. Явно той също и когато се прибра след 10 месеца в България, вече се познавахме достатъчно, че да започнем връзка от раз“.

Но като всяка връзка от разстояние и тази има своите подводни камъни. Следва позната история – дни и нощи разговори заради часовата разлика и никакво време за друго освен сън и очакване на следващото позвъняване.

„Лягала съм си в 4 часа сутринта. И това продължи 2 години. Той се прибираше лятото за по три месеца, аз отивах за един месец и бе крайно недостатъчно. Чакането е убийствено. Лошото е, че си създаваш образ за един човек по телефона и когато не е тук да показва какъв е, започваш да си фантазираш. Въобразяваш си, че го опознаваш реално в ситуация – кога е изморен, кога е нервен. Качваш го на пиедестал, правиш си балон, който в един момент задължително се пука и там вече се вижда дали сте били въобще заедно, искате ли да се борите за тази връзка или виждате действителността и се зарязвате“, споделя Даяна.

В последната година от връзката им усеща точно този блокаж – никъде нищо не се случва, а нуждата от движение и растеж става все по-голяма.

„Усетих, че влагам изключително много във връзката ни, проведохме един разговор и му споделих, че искам да се разделим, за да се отпуши останалото при мен – кариера, самостоятелност, развитие. Не знам дали се получи точно така, но направихме пауза. Не е като да съм снимала холивудски филм след това, но имах усещането, че нещата потръгнаха. И сега се чувствам по-добре и поисках да си върна връзката и да влагам в нея това, което той заслужава. Сега ни е и по-лесно, защото сме вече заедно в България, след като той завърши образованието си там. А не да се чудим какво прави другият в другата част на Планетата. Това бе излишно затормозяване“, казва Даяна.

До тази вече положително промяна в живота на Дая се стига през това лято. По време на първото им море разделени.

„Първото ми море без него. Съвсем скоро подновихме връзката си – реално аз бях свободна на морето, защото през лятото трябва да усетиш свободата, за да изясниш за какво мечтаеш и какво искаш за себе си“, разказва за плажната си равносметка Даяна.

Обикновено промяната се ражда, когато минаваш през нещо тежко. Нещо хубаво не те променя толкова осезаемо.

„Всичките ми травми са ми давали някой или друг урок. Гледам да мисля за всички трудности като следващата обеца на ухото и за възрастта си май съм нямала кой знае какви катарзисни моменти. Само обичайните разочарования“, споделя тя.

Казва, че на моменти се чувства като старомодно момиче в големия град – заради здравата ценностна система, която е изградила в стабилното си семейство. Споделя и че това е причината, поради която не може да си представи да използва външния си вид, за да пробие за кариерата в киното.

„Осъзнавам, че съм хубава жена, но се старая да не злоупотребявам с това. Осъзнах го доста късно. Бях още в училище и всички ми се подиграваха заради сключените вежди - като на Фрида Кало. Истинско грозно пате, но не съм се чувствала грозна. Добих някакво самочувствие, когато майка ми започна да ми прави козметични процедури като на жена. И само това, че ми раздели веждите, ме накара да се почувствам една идея по-красива. „Вече нямаш причина да ми кажеш Фрида Кало!“, казах си и така се разделих с този комплекс.

Жената от гарата

Докато водим този разговор, Даяна облича роклята, която сама си избра от новия онлайн магазин на Daphne – бяла на черни точки.

„Още когато я видях, ме прониза силно усещане как искам да я облека. Веднага някак се вкарах в ролята на жената от гарата, изпращаща с кърпичка любимия, седнал във влака. Дано повече не ми се налага да махам на някого за сбогом, защото ми писна вече всички да са далече от мен, когато ми трябват.

Чувала съм да казват, че красивите жени не бива да махат за сбогом.

Аз пък смятам, че всички жени трябва да минат през всичко, и през това също!“, казва Даяна.

На 27 години Даяна Ханджиева все още търси нови методи за преодоляване на трудности, за да се увери дали работят. В някои случаи се затваря, в други говори с всички за проблемите си, за да се отърси от тях.

„Не мисля, че съм се научила да се справям бързо и лесно с някакви болки. Но знам, че по-лесно минавам през тъгата, когато се чувствам женствена, както с тази рокля в момента. Това не ми е всекидневно усещане. Не обичам да се вкарвам в никакви рамки, нито като характер, нито като музика, нито като стил на обличане, за да може днес да съм една, а утре друга“, казва Даяна.

Смята, че засега държи на разстояние от себе си клишето „празноглава красавица“.

Държи от самото начало да е ясно какви са принципите и моралът ѝ. Обикновено използва начина си на говорене, за да заяви позициите си, интересите и мислите.

„Пазя дистанция, когато не съм сигурна какво се случва пред мен. С отворените хора съм отворена и аз. Гледам да слушам повече и да наблюдавам хората и ситуацията около мен, вместо да плямпам празни приказки, за да съм център на внимание. Гледам да съм огледало на човека отсреща. Хамелеон съм, който вижда средата и се напасва по нея. Моята цедка е много ситна. Допускам много хора, но на повърхностно ниво. И някак все се случва, че точно тези, които стигнат до дълбочината ми, правят нещо, което отново ги изтласква на повърхността“

Жената, която е заменена

Докато изпробваме прекрасните рокли на Daphne в кокетната винтидж стаичка, разговорът вече се насочва към библиотеката, където погледите ни едновременно попадат на книгата „Вечната Амбър“. Звучи френски шансон и се шегуваме, че наистина сме на соаре, на което обсъждаме литература.

„Тази книга всички я имат. И с право. Много хубава книга, интересна е и би било голямо предизвикателство за мен да изиграя една конкретна роля в нея. Има една героиня - Барбара Палмър, която е официалната любовница на Краля. Но Амбър идва и я сменя. Аз искам да съм Жената, която е заменена. Онази, която изпитва ревността и злобата, безсилието. Това ми е по-любопитното, отколкото винаги да съм печелившата Амбър“, внезапно споделя Даяна.

И макар да подхожда емоционално и интуитивно в желанието си да застане отново пред камерата и да влезе възможно най-скоро в роля, твърди, че не е като останалите, които са се докоснали до филмовото изкуство. Желанието им, понякога е толкова неконтролируемо, че се превръща във фикс идея, в болна амбиция.

„Не че нямам амбиция, просто не ми е в плановете да газя през трупове, за да го постигна. Няма да направя нещо на всяка цена. Това така те обвързва и слага в рамки, че не усещаш удоволствието от сбъдването на мечтата. Аз вярвам, че все някога ще ми се случи нещо и то ще е хубаво. Не се вторачвам в хора, средства и начини, по които да го постигна, преди да е дошло времето. Защото има го и у нас моментът „Уайнстийн“. Не директно, но с намеци ми се е случвало... Това ме обижда. Обижда ме, че някой, виждайки ме, може да си помисли, че бих продала тялото си за роля. Всяка жена си знае границите, до къде би могла да стигне и какви компромиси може да направи. Аз не бих направила компромис със себе си, дори ако трябва това да ми коства мечтата да бъда актриса. Ако ще става по този начин – ще се откажа на момента. Ще си запазя достойнството и няма да позволя на мъжете да ме използват. Моето тяло не е средство, моето тяло е награда и не я давам за каквато и да е роля!“

Жената с граници

Скоро Даяна Ханджиева ще има възможността да покаже много повече от това, което сме видели.

„Хубавото на затишията е, че знаеш, че преди изгрева е най-тъмно. Не може да е вечно затишие. Животът е устроен циклично. Не може вечно нищо да не правя. Все някога ще се кача пак горе, нищо, че сега съм долу“, казва тя.

И макар за нея спазването на границите да е признак на зрялост, признава, че има моменти, в които иска да пусне юздите и да не задържа нищо в себе си. Да избухне за 5 минути и да ѝ мине.

„Като ми кажат граници – вътре ме жегва. Не искам да имам такива, но не искам и да съм лигла без задръжки. Искам и двете. Скоро започнах да се интересувам от психология и видях, че има различни типове характери. Намерих моя: Човекът, който си поставя граници, за да се гордее и да се чувства комфортно. Но дълбоко в себе, този тип човек, бленува да счупи рамките - да направи нещо забранено, нетипично, нещо лудо. И аз имам тези моменти, но засега сдържам се. И все по-често се усещам да си казвам – „Пусни се? Какво ще стане“? Противоречива съм. Човек сякаш е привикнал да се настройва внимателно като диджейски пулт. Повече бас, по-малко бас, усилваш, приглушаваш, намаляваш. Не искам да имам настройка. Искам да съм свободна – днес да съм по-дива, утре да съм достатъчно сериозна. Искам да бъда Даяна Ханджиева не в три, а в 3000 думи“.

Казва, че снимките ѝ обикалят повече от нея, защото не е спонтанна в решенията си. Иска да срещне непознатото на места, където хората водят невероятни животи. Мечтае си да замине за САЩ, за да се хвърли в голямата месомелачка за място пред камерата. Мечтае да се отпуши нещо – дали в любовен аспект или кариера, нещо да се случи.

Да, скоро ще покаже повече от себе си. Поръчва си шоколадовото брауни, за което се чудеше в продължение на няколко часа, по този повод.

Може да си го позволи, защото камерата я обича. Отречете го, ако смеете.

 

Специален проект на #URBN и Модна къща Daphne, които осигуриха елегантните модели от новата колекция за визиите на Даяна Ханджиева. Любимата ѝ рокля може да видите и купите тук!

#URBN Team:

Интервю и концепция: Криси Димитрова

Грим: Росина Георгиева

Коса: Натали Иванова

Стайлинг: Сирма Маркова

Гардероб: Онлайн магазин Daphne

Снимки: Студио КАРЕ за #URBN

Локация: Little Things

PM: Йоана Грозданова

 

#URBN благодари за готоприемството, доброто настроение и кулинарното пътешествие на уютния ресторант Тhe Little Things!