#Втори април е обявен за Световен ден на осведомеността за аутизма от ООН през 2007 г. Всяка година на тази дата, “Освети в синьо” цели да привлече общественото внимание към състоянието аутизъм. В синьо се осветяват знакови сгради в София и страната. В предаването #Maтине също светим в синьо, като посвещаваме поредица гостувания, в която обръщаме внимание на темата за специалните деца и тяхната интеграция, както и на проблемите и изпитанията пред родителите им.

След логопеда Яна Илчева и активиста и майка на три деца, едно от които с генерализирано разстройство в развитието - Антонина Кенова,  на гости днес е създателят на един от малкото частни центрове за деца с езикови и говорни затруднения – Милена Паунова.

"Темата за аутизма вълнува част от хората, които са засегнати пряко и виждат как се отразява пандемията в техните семейства, училища и средата, в която живеят. Но е важно останалата част от обществото, които знаят за аутизма не от филмите и слуховете на детската площадка. Има една концепция - невропластичност, която дава възможност на мозъка да се развива. И ако допреди време се е считало, че той е статичен и се развива в моменти на различни състояния от развитието на даден човек, невропластичността дава възможност той да се развива и на базата на емоции, преживявания и околна среда. При нас в центъра идват семейства, току-що научили, че детето им е с аутизъм и те са шокирани, уплашени и за тях това е краят на света. Искам да им кажа, на базата на над 18-годишния ми опит в сферата:

Не, това не е краят на света! Предизвикателство е!

С тези думи започва разговора между водещата Вяра Младенова и Милена Паунова, които ще обсъдят какво още не знае обществото за специалните деца, в стремежа си да насочим вниманието на управляващите към взимането на праткически решения, а не само към разписването на закони на хартия. 

"Аутизмът е състояние, което се развива благодарение на терапиите, които се прилагат. Това състояние може да се подобри ако бъдат съдадени положителните емоции и добри преживявания и социална среда, в която те да влязат", смята Милена Паунова. 

Можете да слушате #Матине в Spotify и Google Podcasts!

По време на пандемята е изключително трудно за родителите на тези деца, алармира още логопедът. Законът за приобщаващо образование е налице и е разписано, че децата със специални образователни потребности ще имат равен старт в държавните училища. Но практически е неприложимо, защото не са осигурени достатъчно специалисти, които трябва да помогнат на учителите. 

Трябва да влязат психолози, които да подкрепят както специалните деца, така и децата в норма.

"За да се подпомогне, трябва да има подкрепа към учителя и към семейството. Трябва да се осигури от държавата такъв ресурс на самото училще според децата със СОП, които учат в него - нужната бройка логопед или психолог, които да им обръщат индивидуално внимание", казва още Милена. 

В този ред на мисли тя се радва на отварянето на всеки един нов център в страната, защото местата са крайно недостатъчни, смята още тя. 

"Този опит, който имаме като частни специалисти, вече трябва да го предадем на училищата. Да им покажем как да обзаведат класните стаи за тези деца и какви терапии трябва да правят. Аутизмът е и моя лична кауза. Затова казвам, че началото на всяка учебна година трябва да започва не с товa колко пари са нужни да поправяме шкафчета и да купуваме тетрадки, а с това да запознаем останалите родители, че в класа ще има специално дете", казва още Паунова. 

Милена споделя, че нейният син е вече на 19 години, но всяка година минават именно през това опознаване в началото година. 

"По-добри терапевти за специалните деца от другите деца няма", категорична е Паунова. 

Налице са притесненията на родителите и на деца в норма заради непознаването на проблема, отбелязва логопедът. 

"Липсва тази психологична подкрепа, незнанието винаги води до някакъв страх. Много години минаха да обясняваме какво е това аутизъм и вече сме доста запознати. Но трябват реални действия. Тези семейства и техните деца нямат нужда от съжаление, а от случване на цялостния процес", казва тя. 

Как протича в пандемията ежедневието една работеща майка с дете със СОП, питаме Милена Паунова. Тя припомни, че след първия локдаун, терапиите на тези деца все пак бяха отворени. 

"Ние не прекъснахме връзката си с децата, те не са спирали да идват при нас в центровете. Ежедневието на един наш родител - детето му бива оставено в 8 часа и до 14 часа този родител може да поеме ангажиментите си. Някои деца стоят до 17.30 часа. Всеки родител в това време може да прави всичко, което си реши... Много е важно за родителите на деца, които се развиват по по-различен начин, да имат времето за себе си. Да не се оставят да бъдат погълнати изцяло от проблема, за да бъдат супер полезни за децата си. Мен моята работа ме е спасила да не се потопя в този ад", казва Милена Паунова. 

Тя подчертава, че в останалите държави това се случва още от яслената група, където до всяко дете има личен асистент. Ежедневната работа с децата коства много ресурс и на самите специалсити, които купуват различни помощни средства. 

"Тук е ролята на държавата, която трябва да подпомогне закупуването на тези помощни материали, за да подпомогнат учителите. За да може да се случва всичко на едно място, родителят да получава комплексна услуга", отбелязва Милена. 

Тя подчертава, че се прави много в тази посока и се провеждат много обучения на нови кадри. Притеснително е, обаче, че голяма част от обучените не влизат активно в центровете, които ги очакват, защото не са достатъчно мотивирани. 

"Има една много хубава песничка от "Невероятният свят на Гъмбол", обобщава в края на разговора логопедът Милена Паунова. В нея се казва така: 

Различни облаци сме в едно небе!