#Неговите снимки са истински прозорец към света, но и прозорец за света към България. Фотожурналистът Христо Русев от години захранва световните медии със запомнящи се кадри от нашата страна, но и от чужбина. Бил е по горещите точки, усещал е болката и щастието на хиляди непознати, а през очите му наблюдаваме и ние, докосвайки се до фотографиите му. Той пропътува маршрута Варна-София зa няколко часа, специално за да гостува в #Maтине при Рени Веселинова! 

Само преди седмица два кадъра на фотографа Христо Русев бяха отново в селекцията на международните информационни агенции за най-добри снимки на седмицата – единият от Зимните сватби в Рибново, а вторият – от протестите пред Народното събрание.

Но поводът да го поканим в студиото на #Maтине е и предстоящата му нестандартна изложба – снимки на 14 чифта очи и историите зад тях.

Можете да слушате #Матине в Spotify и Google Podcasts!

По пътя към фотографията Христо Русев тръгва много случайно. Главният редактор на свиленсградския вестник "Старият мост" - Николай 

Колев, който е смеен приятел, му показва голям фотоапарат с думите:

"Младши, хайде да те науча да снимаш!" 

"Така през 2009 година, на Бъдни вечер, направих първата си снимка. Тогава ми се падна и парата от баницата. Казах на баща ми, че имам събрани пари, за да си купя фотоапарат, но ми трябват още 200 лв. С паричката от баницата го пратих да ми пусне тото фиш с числа, които  написах. Спечелих точно колкото ми трябваха и на 4 или 5 януари вече имах фотоапарат", споделя за невероятното си начало Христо Русев.

Първа снимка на Христо Русев с фотоапарат

Снимки: Личен архив на Христо Русев

След 2-3 години започва да работи за вестника и късметлийският апарат вече не му върши работа. Отново няма възможност да си закупи по-добро устройство и влиза в играта с нов план: взима назаем пари от баба си и отваря скара в разгара на местния панаир. 

Още от кадрите на Христо Русев вижте тук >>>

"Ходих на училище до обяд, след това на скарата до полунощ. Заспивах на чина в училище, а учителките още ми го напомнят. Но успях да върна заема на баба ми и останалото от припечеленото стигна точно за апарата. Оттам нататък започнах да си вадя парите с него". 

Фотoграфията - живот и свобода! 

 "За мен това е животът и начин на живот. Дава ми свобода и вдъхновение и не си представям и ден, в който да не съм направил снимка", казва още фотографът. 

Първите стъпки в професията му са по трудия път. Докато работи за италианска фотоагенция, сам търси кадрите, които ще впечатлят и зад граница. 

"Сега знам какво се търси. Предлагам тема на чуждите си редактори, обсъждаме и създавам фотоисторията".

За хората, които виждат кадрите на Христо Русев, става ясно какво вижда и душата на фотограгфа. Такъв е и случаят със Зимните сватби в Рибново. 

"Ходя за втори път, но този път изцяло се потопих в техния свят - една феерия от танци и ритуали. Исках да документирам всеки един момент възможно най-лично. Това е фотографията и фотожурналистиката. Те трябват да разказват историята на героя възможно най-близко. А за да осъществиш това, трябва да имаш този достъп - емоционално и физически, да покажеш душа" 

Затова и приятелите често казват на Христо, че когато гледат снимките му, се чувстват вътре в историята, все едно се случва на самите тях. Самият Христо излиза от кожата си и влиза в тази на човека, който ще снима.

Всеки ден живее друг живот

Христо Русев е единственият български фотожурналист, канен от Департамента на САЩ, за да се включи в програмата: „Глобален момент във времето: Фотожурналистите документират предизвикателствата и възможностите в ерата на Ковид“.

Едни от най-силните му фотографии по тази тема са от 2020 и 2021 година, когато прекарва Бъдни вечер в болниците „Свети Мина“ и Александровска, за да ги посрещне сред болните от коронавирус и лекарите, които се борят за живота им.

2021 г. - Втора Бъдни вечер за Христо Русев в COVID отделение

Снимка: Христо Русев/Getty Images

"Трудно е да се разкаже какво видях и усетих. Но виждаш хора, които се борят за живота на други хора. Изключително е тежка ситуацията в COVID отделенията. Имаше моменти, в които докторите не спят цяло денонощие. А на Бъдни вечер болните, докторите и аз бяхме част от ситуацията да сме далеч от семействата си. Но болните бяха най-далеч, борейки се за живота си и жестовете от сърце спасяваха духа им. Успях да запечатам точно тези емоции, като дори един детайл можеше да разкаже историята. Затова и смятам, че една от най-силните ми снимки е от "Свети Мина". Благодаря, че ме допуснаха", споделя Христо Русев. 

2020 г. - Бъдни вечер в COVID отделението

Снимка: Христо Русев/Getty Images

Признава, че се притеснява за здравето си в такива моменти, но се пази и изолира след посещенията. Грижи се и за техниката си, която му е по-важна от самия него. 

"За мен беше едно от първите влизания в болница през 2020 година. Бях със смесени чувства. Тази година вече знаех какво ме очаква и съм по-спокоен". 

През 2021 година снимка на Христо Русев стана една от снимките на годината в международната медия AVAX NEWS. Кадърът е от Луков марш. И отново тук пръст има късметът на Христо Русев, който не му изневерява. 

Embed from Getty Images

"Интересно събитие. Имаше проблем, защото бях с нова техника. Заваля мокър сняг, аз вървях през цялото време с маршируващите. Не спирах. Снежната буря беше специален ефект. Докато мислех дали ще разваля апарата, дали въобще ще се справя, съм направил без да се усетя настройките на апарата на бавна скорост - тоест мога да размажа образите. Но пък за мое щастие, точно за въпросния кадър, войниците бяха клекнали и само снежинките бяха размазани. Нямаше да се сетя да направя снимката по този начин", разкрива Христо.

Казва,че понякога отива на снимки с визия и концепция, но не винаги кадрите се получават, както ги е виждал. А друг път, просто случайно посягане към фотоапарата му носи кадри за чудо и приказ. 

"Винаги казвам, че фотографията е голяма доза късмет, но трябва да си подготвен. Първо е подготовката, опитът, трудът. Трябва да се лишиш от много и да излизаш от зоната си на комфорт". 

Винаги знае къде отива и какво търси, но... Дядо му всеки път, когато заминава, му казвал:

"Точно пък тебе търсят, само тебе чакат там...".

"Много "оптимистично". И започнах да му казвам, че излизам с приятели", разказва през смях Христо. 

След толкова много награди и постижения в световната журналистика, Христо Русев готви иновативна изложба, по идея на немски художник с италиански корени, който живее в Малта - Арън Джи Луиджи Росси! 

"Когато се запознах с него и жена му, представих първата си документална фотокнига в тяхната голяма галерия в Малта. Направихме няколко проекта заедно и се сближихме. Имаме една много смешна история заедно. По време на вечеря, Арън настояваше да ям сурово месо, а той е човек, на когото не можеш да откажеш, защото се обижда. Отказах втората порция... Интересен и различен артист. Затова и се съгласих да направя изложбата: "Очи. Широко отворени". 

Изложбата ще бъде показана на 14 февруари в Малта, а след това ще дойде и в България. 

Снимките на Христо ще бъдат част от творчеството на Арън Джи Луиджи Росси. Избрани са 14 различни по възраст, професия и местоживеене български жени. Снимат ги повече от седмица. След това проектът ще се разрасне и ще ни покаже и очите на хората поп цял свят с техните истории! 

Кадър от проекта "Очи. Широко отворени" на Христо Руси и Арън Джи Луиджи Роси

Снимки: Личен архив на Христо Русев

"Вярвам, че очите са прозорец към душата. Работя по този начин". 

А защо в Унгария е известен като Лоренцо, какво мечате да снима и какъв пръст в тази работа има дядо му, научете от разговора на Рени Веселинова в #Матине! 

Гледайте ни и в ефира на WNESS TV всяка събота и неделя от 10:00 часа!