#Емоционалност, прекомерна в последните дни ни вади от телата ни, така както Втората Световна Война се прероди в конфликта между Русия и Украйна. Чувства, заради които сме оправдани в унищожителните процеси на паметта, забравяйки удобни и неудобни части от историята. Очите ни са вторачени в съвременното изкуство, което в момента е на фронтовата линия. Само преди дни бе обявено, че Паметника на Съветската армия в София ще бъде демонтиран. Иначе казано - преместен. Какво е общото между този спорен монумент и случващото се с руския дирегент Валерий Гергиев, например, сочен за близък до русия президент Владимир Путин и отстранен от Парижата Филхармония и "Ла Скала"? Дискриминираме ли изкуство, заради изкуството на войната? Питаме художникът Силвия Богоева, отличавана на Второ Международно студентско Бианале на рисунката, която е категорично "против" демонтирнето на монументи и паметници в градската среда!

Изкуство, родено и заличено от война.

Такова е усещането в последните дни. Докато ракети сринаха оперната и концертната зала в Харков, у нас е взето решение - да демонтираме Паметника на Съветската армия. Усеща се някак емоционално, демонстративно. Ние не вярваме вече в историята, на която не сме били преки свидетели. Вярваме в усещането за неправда, за тероризъм, за прогонени човеци, за убити деца, за разделени семейства... Мисля си за Паметника на Съветската армия. Да, соц изкуство. Спомен от смутните времена преди 90-те години. Символ на неизплатен дълг и по-малко на героичен подвиг. 

"И все пак - мащабна, монументална творба, в която са замесени едни от най-големите български имена в сферата на монументалната пластика, като проф. Любомир Далчев, Васка Емануилова и художникът Борис Ангелушев, както и много други", изброява Силвия Богоева. 

Емоционално ли се действа в момента на фона на обстановката в Украйна?

"Не, използва се вълната в момента, защото хората са чувствителни по темата, а ние много добре знаем, че отдавна се правят опити за "елиминирането" на Паметника на Съветската армия. Само с демонтажи се занимаваме в последните години и след това "пльосваме" нещо ужасяващо, изключително необмислено как се вписва в градска среда, естетиччески също толкова незадоволително на вече "разчистеното" място. Независимо от политическите възгледи и пристрастия всеки паметник е символ на колективната памет. Например концентрационния лагер Аушвиц, който се пази и поддържа, за да напомня за необратимите действия и огромната жестокост, на която е способна човешката природа".

Тези монументи могат да говорят и в Съвремието и да казват важни неща. Като онзи дълг към Съветския съюз, насаждан с години чрез учебниците по история. Но Владимир Путин не е Русия. Толстой е Русия. Достоевски е Русия и премахването на Паметника е по-скоро някак русофобско, отколкото актуално. 

Салваторе Козма - кмет на град Турси, Италия и Силвия Богоева

Снимка: Личен архив на Силвия Богоева

Разговорът ни със Силвия Богоева бе планиран покрай първата ѝ самостоятелна изложба "ЖивоPEACЕ & Love". В нея ще покаже сюжети от София и други градове в масло - любими кафенета, ъндърграунд сборища, гаражи, магазини за обувки и всички специални социални места, които разказват историята както на собствениците си, така и на града. 

Някак не ѝ се говори толкова за града като муза. В последните дни усеща града като настроение. Тягосно, тъжно, потиснато от картините на опустошваните Харков, Киев, Одеса, Житомир...

Невинни хора, техните паметници на културата, тяхната история, загиват пред очите ни...

"Тежката ситуация в Украйна неизбежно ще има отражение в съвременното изкуство и войната ще бъде основна тема в близките години, както е било винаги. Артистите мъже са на фронта - балетисти, художници, както и всички момчета на 18 до мъже на 60 г., всички остават да се борят за родината си. Поддържам връзка с някои артисти от Украйна. Един от тях е световноизвестният дизайнер Константин Кофта. Един ден той не ми отговаряше по време на бомбардировките. Тогава си дадох ясната сметка, че може и да не го чуя повече. В последните години украинският дизайн е изключително висока летва на световния моден подиум", обяснява Силвия Богоева. 

Тя отчита, че постоянно в Интернет се появяват карикатури, шаржове, плакати и други медии, показващи грозното лице на войната в този момент и обединявайки различни точки от планетата Земя в каузата за Световен мир. Подчертава, че не помни такава силна социална  ангажираност и протегната ръка към други националности, които съвсем скоро бягаха от войната и потърсиха временен подслон в България, където определено не бяха посрещнати с хляб и сол от доста голяма част от българските граждани. 

Силвия Богоева и Станислав Беловски

Снимка: Личен архив на Силвия Богоева

"Аз лично с нетърпение очаквам колажите на Станислав Беловски, защото го намирам за изключително кратък, точен и ясен в анализирането на политическите ситуации". 

Бидейки един от социално-ангажираните млади артисти в България, спасяването на паметници, стремежът ѝ за връщането на минералните води на хората и спасяването на бездомни животни са основните каузи, с които се занимава.

"Относно демонтирането на Паметника на Съветската армия, аз съм твърдо против! Мислила съм дълго за този монумент и как той се е превърнал в трън в очите на хората и съм убедена, че има начин да бъде съхранен. Днес той е иззел функцията на обществено платно за изливане на различни граждански вълнения, някои от които влязоха в световната история на изкуството, като например творбата "В крак с Времето". Идеята, която ме връхлетя на скоро е да се направи конкурс на принципа на липсващия мавзолей. Това дисонантно наследство (спорно наследство) да бъде отдавано на артисти или обикновени граждани за определен период, в който да има намеса върху него, която да не нарушава формата му и да предава актуални послания към днешна дата". 

Пантеона във Варна

Снимка: Личен архив на Силвия Богоева

По тази причина Силвия Богоева е част от екипа на младия архитект Дора Иванова, известна с огромната си инициатива - Проект Бузлуджа. Изключително съвестно и амбициозно, тя и екипът ѝ се занимават с този проект.

Бузлуджа от реставрационния процес

Снимка: Личен архив на Силвия Богоева

"Впечатляващо е, че успява да продължава напред толкова години и вече да има видими резултати. Винаги съм знаела, че рано или късно Бузлуджа ще намери своето място, но толкова е сложен казуса с този паметник, с толкова огромен мащаб  и толкова са сериозни щетите, които са нанесени от хората... Защото през 90-те години е обран целия - изкъртен е покривът, стреляно е по звездата, която се намира горе, разбити са дограмите, изкъртени са и феноменалните мозайки... Хората са вярвали, че звездата едва ли не е от рубин и са събирали парченца за спомен. И от това парченце по парченце за спомен, паметникът е на това дередже... , казва Силвия. 

Интериор на плувен басейн "Червено знаме"

Снимка: Личен архив на Силвия Богоева

Интериор от останките на Бузлуджа ще бъде и едно от платната на първата ѝ самостоятелна изложба "ЖивоPEACE & Love" ( в превод игра на думи с живопис, мир и любов). Тя ще се проведе в периода от 8 март до 31 март  в столичната галерия "Спацио".

Картина на ателието на Иван Русев

Снимка: Личен архив на Силвия Богоева

"Отдавна зрее идеята за тази моя първа изложба точно в тази галерия. Най-сетне ще се сбъдне. Даже сега, докато водим този разговор, продължавам да рисувам. Темата, която съм подхванала, са интерпретации на истински места, повечето от град София. Интериори от заведения, магазини, ателиета, гаражи, от Бузлуджа... Голяма част от хората, които видят изложбата, може би ще разпознаят местата, които са ме вдъхновили. Някои от собствениците на тези места не подозират, че кътчета, които са създали, ще оживеят в платната ми", казва Силвия.

Магазин за обувки, например. С изключително интересен интериор. С италианска тематика, която е слабост на Богоева. 

250x180, маслени бои

Снимка: Личен архив на Силвия Богоева

"Спряла съм се на наистина любими за мен места, където обикновено може да ме срещнете да си поръчвам силно и късо италианско кафе, след което тръгвам по задачи. Интересното е, че за първи път ще представя серия от толкова малки платна - 30x40, защото обикновено рисувам на по-големи формати. Класик съм по душа и затова предпочитаната техника за мен е маслената боя. Картините не са рисувани по спомен. Произтичат от композиционни кадри с експериментални цветови решения", споделя Силвия.

Автопортре на Силвия Богоева

Снимка: Личен архив на Силвия Богоева

По думите ѝ, в софийската градска среда вече има места, които са по-разчупени, вдъхновени от италианския и френския лайфстайл. 

"Тези места, които рисувам, са изключително впечатляващи като вкус и естетика. Еклектични са и съдържат много творения на изкуството. В едното заведение има пластики на автори като проф. Ангел Станев, Кирил Матеев и проф. Емил Попов. Също и отографии на големи имена в жанра. Това е изключително вдъхновяващо. Другото място, което често присъства в сюжетите ми, е галерия с ръчно изработени италиански обувки, а интериорът е допълнен от прекрасен порцелан, стъкло с много флорални елементи, красиви фототапети и изключителни вкусотии от италианската кухня. Тази еклектика ми въздейства много добре. Сред картините има и гараж в пълна какафония от предмети и хаос, но пък е толкова различен сам по себе си... Интериорите са прозорец към душата на хората, които са ги създали. Съдържат толкова много информация за бита на човека, за обсесиите му, за навиците му. Дали е артистичен безпорядък в дома и душата му или вътрешният му свят е изграден на базата на мания за чистота и подредба. Интериорът е портрет на човешкия дух", категорична е Силвия Богоева, която освен, че е художник и интериорен дизайнер, е сценограф на големи кинопродукции. Затова черпи вдъхновение от всичи форми на изкуството. 

"Едно от най-вдъхновяващите представления, които гледах в последно време, е "Народът на Вазов" на режисьора Диана Добрева. Към днешна дата има изключително актуално послание. Силно впечатлена съм от актрисите Жорета Николова, Ева Тепавичарова, Параскева Джукелова, Александра Василева, Биляна Петринска, Милена Атанасова, Албена Ставрева, Ирина Митева, Волена Апостолова и Рада Луканова и дори се зароди идея за изложба с портрети на "Жените от "Народът на Вазов". Изключително въздействащо е присъствието на всички дами в тази пиеса". Аз без театър не мога да живея и съм щастлива, че в България се радваме на толкова силни актьори на театралната сцена".

От снимачната площадка на "Пътят на честта". Снимката е на Адриана Калицин Снимка: Виктор Чучков

Снимка: Личен архив на Силвия Богоева

София е еклектична, но, уви, не умерено 

"Виждала съм божествени комбинации. Градският интериор не е нужно да съдържа само скъпарски, тежки мебели. Важно е да съдържа дух. Едно одухотворяване или както казват в киното - "обживяване". За мен хитът е в съчетаването на различни материали - метал, платове, дърво, растения, порцелан". 

Интерион от ъндърграунд столичен бар "Несретник"

Снимка: Личен архив на Силвия Богоева

Всяко второ заведение в София е клише по отношение на интериорния дизайн.

Снимка: Личен архив на Силвия Богоева

"Харесвам Boutique Minó 1923 на Малките Пет кьошета и Editóri на ул. "Шипка". И в двете места има лични предмети. Ресторант "Космос" също е с впечатлявщи за мен интериорни решения. Те взеха цяла серия от Temponautica. Както вече съм ви разказвала в #URBN, това е общият ни проект с Пламен Янков". Друга космическа посока, в която работим, е "Космодрум"с куратора Ралица Герасимова". 

По думите ѝ, напоследък, въпреки сложната обстановка, има пробуждане и се подкрепят млади автори. Това е важно звено, което липсваше. Дали ще е под формата на конкурси, дали ще е под формата на изложби, младите автори, завършили Академията, имат нужда от тази подкрепа.

Портер от глина на Силвия Богоева

Снимка: Личен архив на Силвия Богоева

"Адски се радвам, че има хора като Тодор Стайков, Галерия "Нюанс" и др., които финансират млади автори в различни форми. Важно е, защото има един диапазон след академичното образование, в който е сложно за оцеляване за всички завършили Художествената Академия, занимаващи се с изящни изкуства", смята младата художничка.

"Изкуството от миналото и съвременното такова са нашият щит срещу жестоката действителност и в борбата за оцеляване дори сега", казва Силвия Богоева. От момента, в който е създадено - то вече е история. И ако я забравяме или унищожаваме - повторението ще ни преследва.

Силвия Богоевa (Снимка: Пламен Янков)

Снимка: Личен архив на Силвия Богоева

* Изложбата на Силвия Богоева в галерия "Спацио" може да видите на 8 март!