#Градът през нощта е особен вид диво животно - опасно, омайно и мистериозно. Всеки артист би се гордял да го улови в своята художествена мрежа. Режисьорът Майкъл Ман го стори преди точно 20 години по начин, останал ненадминат и до днес. Направи го в своя уникален урбанистичен криминален трилър "Съучастникът", покорил кината през 2004 година. В епохата на претъпкани с ефекти комиксови развлечения и фантасмагорични суперпродукции, споменът за този neo noir спектакъл от градски светлини и сенки изплува още по-ясно и още по-силно.

Винаги е добра идея да си опресним паметта за качествено жанрово кино с творба като "Съучастникът", но идеалното време за гледането му е вечер, в края на седмицата, след целия стрес на цикличността в работата. Най-добрите съучастници за екранната среща със "Съучастникът" са добра компания, комфортни мебели и чаша с квалитетно питие. Потопете се в града, в нощта и във визуалния разказ за един нетрадиционен наемен убиец.

В ролята е Том Круз, който почти никога не играе лошия. Тук го прави, в чест на Майкъл Ман, режисьор на абсолютния градски шедьовър на 90-те години на миналия век - "Жега". В "Съучастникът" Ман отново рисува криминални фрески в Лос Анджелис. Нощният град е ключов образ в сюжета и се усеща като жив организъм. Светлините, сградите, магистралите, колите, интериорите и екстериорите - бетонът, стъклото и металът сякаш дишат и приканват за опасно приключение в късните часове. Том Круз е Винсънт - изпълнител на мокри поръчки, който е нает, за да "приключи" пет мишени в рамките на една нощ - всичките в асфалтовата джунгла Ел Ей. Той каца на летището на мегаполиса, получава куфарче с оръжие и инструкции, и решава да отвлече такси, което да го кара от жертва на жертва. Злощастният шофьор се играе великолепно от Джейми Фокс.

Снимка: IMDB

Майкъл Ман снима повечето сцени с HD дигитална камера, а резултатът е зърнеста текстура, перфектна за изобразяването на една опасна нощ в Лос Анджелис. "Майкъл искаше да използва този формат, за да създаде една светеща градска среда. Целта беше нощта на Ел Ей да бъде като отделен персонаж", спомня си операторът Пол Камерън. Създателите на "Сучастникът" се възползват максимално от светлините на града - градски лампи, фарове на автомобили, неонови надписи на магазини, светещи прозорци на небостъргачи, таблото в таксиметровата кола. Майкъл Ман и неговите хора ни показват детайлна картина на Лос Анджелис. Имаме страшно много кадри над града и неговите пътища, от птичи поглед и преди масовото навлизане на дронове. Панорамните гледки често са следвани от страшно близки планове на лицата на героите, докато зад тях, на мек фокус, бавно се разтварят цветни петна от светлина. В този контекст наемният убиец на Том Круз е със сива коса и сиво сако, леко брадясал и съсредоточен в изпълнението на мокрите поръчки. За пръв и последен път в кариерата си Том Круз играе точно такава порода психопат - изключително интелигентен и съвършено безпощаден. Това е един от най-различните образи във филмографията на мегазвездата.

"Съучастникът" чудесно показва нощен Лос Анджелис като град за коли и пътуване от една дестинация до друга. Огромните многолентови артерии прорязват урбанистичния пейзаж - това не е място за пешеходци. Целият филм е движение - от едната мишена към следващата. Един критик беше описал как този филм сякаш задава въпроса дали квинтесенциалната черта на градския живот не е ефективното пътуване от една точка до друга. Но движението в "Съучастникът" не е типичното корпоративно или вечерно-парти пътуване. С всяко следващо убийство ситуацията става по-съдбовна, а финалният конфликт - неизбежен. Майкъл Ман бавно изгражда напрежението преди да предложи спектакъл с насилие. От спокойни джаз клубове до шумни дискотеки - екшън ритъмът увлича сетивата в най-добрите творчески традиции на Майкъл Ман и жанровото градско кино. Режисьорът и неговите оператори жонглират между студените и топлите тонове на нощта и щедро изливат светлина в кадъра. Тя идва от много места, но не и от намеренията на наемния убиец Винсънт, който е тъй убедително изигран от Том Круз.

Снимка: IMDB

Джейми Фокс също е чудесен в архетипния образ на човека, попаднал на грешното място, в грешното време. Той не е герой, но е поставен на съдбовно изпитание. Реализмът на филма ни кара на няколко пъти неусетно да се запитаме как ние бихме постъпили в подобна ситуация.

Мартин Скорсезе създаде великият шедьовър за покварената градска нощ в "Шофьор на такси". Там той потопи сетивата ни в неона и мръсните тайни на Ню Йорк. Майкъл Ман успява да избегне евтината имитация на недостижимата седемдесетарска класика. "Съучастникът" е изконно Ел Ей-ски филм, а естетиката е коренно различна от тази в "Шофьор на такси". "Съучастникът" постави нови стандарти в представянето на нощна градска среда, останали златни и до днес. Танцът на светлините, детайлите, движението, ритмичният монтаж, ескалиращата лудост, насилието, усещането за връхлитаща опасност... нищо не е сигурно по малките часове в големия град, когато нощта си търси съучастник.