#"Само най-близките ми знаят как излизам от кожата си, как изпускам и себе си, и своите емоции, когато моментът ми се изплъзне. Дори 10 минути са решаващи - закъсняваш или подраняваш и тогава смолата става материал за изхвърляне, което е много тъжно. Този материал е капризен като жената", казва ми Никол Андонова, докато се разполагаме за интервюто в NIKYOTO District - пространство, което обединява в себе си приветлив, светъл шоурум и ателие с "nest" (от англ. - гнездо), което приканва артистите да покажат работата си пред аудиторията.
Само преди две седмици бе официалното откриване на новото арт пространство в София, което увенчава и успешния етап в последните 8 години от арт периода на Никол Андонова, позната като NIKYOTO. Определят я като един от най-успелите авангардни творци у нас. Творбите ѝ са в частни колекции, бизнес сгради, бутикови хотели в България и чужбина, а в последната година е търсен автор в Ню Йорк и Дубай, където започва нови проекти. Създател на бранд за дрехи и аксесоари, тя е и основателят на NIKYOTO District - място, което иска да превърне в оазис за творци.
"Може би зад граница ме оценяват, защото осъзнават, че това, което правя се случва с тези две ръце", казва ми Никол, докато украсява думите си с елегантен жест на женствените си пръсти, показвайки дланите си. "Машините все повече навлизат в изкуството, но направеното от човека винаги ще има своята по-висока цена. За творбите ми, плод на моя ръчен труд, има добър пазар извън Европа. Старият континент е пренаситен от нови артисти. В Дубай и Ню Йорк дръзват да скачат в бъдещето, затова веднага ме приеха. Харесват футуристичните ми идеи", смята NIKYOTO.
Поглеждам към творбите ѝ - екстравагантни и хипнотизиращи с гладката си, надиплена повърхност, някои с радиус от почти метър, други с височина до метър и половина - с привкус на бъдеще и сюрреализъм. Връщам погледа си към Никол Андонова - NIKYOTO - майка на две деца, в своите 30 години, концентрирана в епичната битка с най-опърничавия материал - смолата.
"От една година създавам поредица от наслоени в една равнина картини, изтичащи по стената.
Нарекохме ги "изтичащите картини
Те кореспондират с желанието ми да не бъда затваряна в рамка. Вярвам в необятното въображение на артиста, което не позволява обрамчването му. За половин година постигнах и усвоих сама тази техника - чрез борба с този материал. Това е моят начин да творя онова, което няма как да се види другаде. Целта ми е винаги да съм иноватор. Когато усетя, че някой препокрива моите идеи, бягам и търся нещо ново".
Битката на NIKYOTO със смолата напомня на японския мит за рибата Кои, превърнала се в дракон. Така както хиляди ярко украсени рибки Кои поемат по трудния път нагоре по течението на Жълтата река, така и Никол Андонова решава да тръгне стъпка по стъпка към непознатото, водещо я натам, където много други преди нея са се отказвали. Легендата разказва, че рибите Кои са се обезкуражавали една по една и се връщали в познатите води. Една от тях била толкова упорита, че продължила и прескочила водопада. Нея Господ превърнал в Дракон..
"Пречки пред мен е имало много", казва ми NIKYOTO, докато поглажда ефирната материя на подобна на кимоно дреха в частта от шоурума за мода и аксесоари. Платът е щампован с малки рибки Кои. Моделът е по неин дизайн, а изборът на щампата няма как да е случаен.
"Трудностите при мен са най-вече от технологичен характер, "укротяването" на смолата. Идеи много, но за да бъде красиво изкуството, хората не трябва да знаят за цялата мъка, съпровождаща творенето, която се стопява в мига, щом видя отражението на творбата в очите на съзерцаващите я"
Връзката между NIKYOTO и смолата е много силна.Първо експериментира с банята в собствения си дом.
"Взаимствах техниката и вдъхновението от Киото, Япония. Наредих вулканични камъни по фън шуй в малко пространство и ги полях с материала. След това започнах да уча повече за него и да работя с арт смола. До онзи момент никой в България не беше чувал за тази техника, а сега вече има много творци, които правят бижута по този начин. Експеримент след експеримент, защото няма кой да ти покаже".
Всяка част от живота на Никол Андонова е пропита с мъдростта на Изтока. Многопластов, осмислен и вдъхновен от Енсо - японската дума понятие за концепцията, символизираща просветлението, силата и елегантността. Този кръг на твореца е изобразен с татуировка на едната ѝ ръка.
"Има много голям смисъл в Енсо, но най-буквалното обяснение е японското завъртане на твореца и неговата четка около собствената му Вселена. Всичките ми татуировки са на японски и са свързани с мен, макар японците да не са привърженици на татуирането. В Япония се усетих различна. Никога няма да ми омръзне да се връщам там", споделя NIKYOTO.
Работохолизъм, визия, точност - това са нейните принципи
"Артистът трябва да е коректен, ако иска да използва таланта си и за бизнес. Само талант понякога не е достатъчен. Трябва да си точен, дисциплиниран, да си японец, за да успееш", казва тя.
Посланията и уроците на детството я учат да не се отказва. Наследила е борбеността от майка си Нели, която определя като "вечния иноватор". Изкуството е част от родовата линия на Никол Андонова, израснала покрай леля режисьор, дядо оперен певец и баба музикант от Симфоничния оркестър на Сливен. В рода ѝ има и инженери, но най-големият артист за нея е баща ѝ, който, по ирония на съдбата, не се е занимавал с изкуство.
"До ден днешен той е муза за моите идеи и ми помага в реализацията им. Доста е креативен".
От малка Никол Андонова е в сферата на модата, покрай магазина за дрехи на майка ѝ, която в смутните деветдесет години смело следва дръзките тренд линии.
"Така майка ми ме превърна в човек, който не се страхува да се отличава, да е различен. Навремето ходих с панталон, а върху него - пола. По това време майка ми се грижеше за костюмите на дует "Каризма" в най-шантавия им период. Дръзка съм във всяко едно отношение. Може би само в семейната среда съм по-обрана и спокойна, защото семейството е моята крепост", споделя Никол.
Обича адреналинът. Скачането с парашут. Рискът.
"... Но откакто станах майка, станах по-разумна"
Сред монохромните и изчистени пластики в арт пространството ѝ, погледът привличат изображения в неонови цветове. При NIKYOTO тенденцията и модата са водещ елемент. Признава, че има слабост към съвременните модни течения и цветове.
"Тази бяла стена, на която пише sustainability (бел. ред. - устойчивост от англ.), показва ми тя - трябваше да бъде с цвета на Pantone за годината, но не успях да намеря подходящи елементи. Много хора свързват мен, като визия, с моите картини. Абсолютен факт е. Миналата година бях много цветна, пъстра, шарена. Тази година съм по-монохромна и сдържана като човек", споделя NIKYOTO.
Започва работа в нейното арт местенце в София в годината на живия, тържествуващ цвят Very Peri, отразяващ радостното и динамичното отношение към живота, насърчаващ творчеството и въображението.
Само година по-късно арт пространството отваря врати, за да приветства всеки с хъс за живот и бунтарски дух, под знака на нюанса Магента.
"Според Pantone сме в годината на Магента - цвят, вкоренен в природата, ярък, смел и пулсиращ, подхранващ експериментирането и себеизразяването без задръжки", казва NIKYOTO.
Когато работи в "неста", тя е с гумени ботуши, но не си представяйте галоши. Облечена е в нещо модерно, защото винаги очаква някой да влезе, за да надникне в артистичното ѝ гнездо.
"Искам целият процес на изработка да може да се наблюдава. Нещо като Show Cooking. Идеята на NIKYOTO District е не само да представям себе си, но и да дам поле за изява на други артисти, които искат да стигнат до публиката в София. Ще подам ръка на талантливите и различните. Представям си NIKYOTO District като оазис, в който хората да видят нещо различно..."
Казва, че накъдето се обърнеш е самата тя - материализирана в различна форма. Всеки, който я познава добре, го потвърждава.
"Ако не ме харесваш като човек и визия, няма да носиш нещо мое, нито ще го сложиш в къщата си. Това е определящо за моя кръг. Хора, които съм спечелила - дали заради отношението ми към модата от дизайнерска гледна точка или заради екстравагантния размах и усещанията, които пробуждам като артист. Това, което мога да кажа е, че голяма част от вдъхновението ми в последните години са двете ми деца - Ивайло и Кая. Откакто родих дъщеря ми, започнах да нося розово. Преди това този цвят бе табу".
След като Кая отключва цветовете в NIKYOTO, следва дебютната ѝ изложба The New Classics през 2022 г. - посветена изцяло на дъщеря ѝ. Преди да се роди Кая, Никол Андонова твори и се облича предимно в черно. Макар да е повлияна от попарт стила на Баския, Анди Уорхол и Кийт Харинг, абстрактният експресионизъм я докосва покрай американския художник Марк Ротко, който използва в творбите си само два цвята.
"Работех монохромно, защото вярвам, че дори в един цвят, картината пак въздейства - чрез структура, светлосенки, характер, който те завладява"
Преди смолата, Никол е запалена по дигиталното изкуство. Прави портрети, в които свързва образа на човека с природна стихия.
"Получиха се много красиви неща. Експериментирах много със себе си и макар че съм зодия Рак, свързвах себе си с въздушните стихии. Преплитала съм се и с моя любим град - Ню Йорк. Вдъхновението за мен идва от лицето. Особено ме привличаха азиатските черти, които слях с Великата китайска стена или с типичните къщи от Киото, която бях заснела.
Човекът е паралел между историята и средата
Получаваха се хипнотизиращи портрети. Спрях, защото започнаха да валят поръчки от хора, които искаха да видят себе си в такава светлина. Не винаги обаче се получава, не винаги става нещо, което да наречеш изкуство. Хората спряха да купуват готовите портрети, просто искаха себе си".
Говорейки за тази суета, която от край време е в битка за съзнанието ни, Никол Андонова споделя, че единственият начин да се бориш с нея като артист, е да не се приемеш насериозно.
"В изкуството лесно и неусетно можеш да станеш посредствен. Както сега си на върха, утре може никой да не те възприема. Аз обичам хората да не ме разбират. Надявам се тук, в NIKYOTO District, да идват хора, които да не се стесняват да отправят критика, с които да поспоря.", казва тя.
Но пък е трудно да не ги харесваш, добавям аз. Пластиките ѝ предизвикват по-скоро усещания, отколкото обозрима яснота.
"Няма и как да си наясно, защото това не е визуален образ, който да възприемеш буквално и веднага. Моите произведения са абстрактни и авангардни. Моя близка ги е свързвала с пясъчни бури, други ги определят като Космос, извънземна материя. За мен думата е Бъдеще. Причината е, че хората нe долавят и се надявам това да не се случи скоро, как е постигнат резултатът. Често ме питат на изложбите ми дали не използвам молд или силиконови отливки. Не! Това, което правя със смолата е техника, в която най-важното е да сграбчиш момента, в който можеш да я манипулираш с ръце. Това е един единствен, конкретен момент".
Наред с актуалното и емоционалното, като трето перо за вдъхновението на NIKYOTO се явява музиката. Слуша вокални хаусове и класически инструменти в модерна интерпретация. Любимата ѝ песен в момента е Flowers на Miley Cyrus Violin Cover.
"Музиката променя състоянието на човека", споделя NIKYOTO.
Казвала е неведнъж, че нейният икигай е стремежът към усъвършенстването. Това, по думите на Никол, става стъпка по стъпка с надграждане, в тон с философията Кайзен - малки стъпки към голямата промяна.
"Всеки ден правя стъпки като перманентен процес. Движението е моето усъвършенстване. Никога не оставам на едно ниво в изкуството. Осъществя ли един проект, родил се като идея в главата ми, намерила ли съм начин за реализирането му - следва другия. Щастливите хора са онези, които винаги имат идея. Главата ми е доста по-голяма отвътре, отколкото изглежда отвън", шегува се тя.
Мечтите са това, което движи NIKYOTO напред. Върви по пътя на успеха с хората, които обича и неразделна от своите принципи.
"Успехът за мен е временно понятие. Имагинерно. Чувствам се не точно успяла, а по-скоро разпознаваема. И това не се дължи толкова на пластиките ми, колкото на малките неща, които правя - моите аксесоари. Близалка с бижу, изпуснат сладолед. Ето тук отново е паралелът с детството - оказва се, че има моменти от него, които харесваме и като възрастни, и сме склонни да носим върху себе си. Започнах да правя аксесоари, когато едно момиче от Благоевград ме посети в старото ми ателие и ми каза: "Много те харесвам и искам да имам нещо от теб, но не мога да си позволя картина. Какво можеш да ми направиш?"
Вдъхновението от сладоледите на клечка и близалките на NIKYOTO, бързо се превръща в разпознаваем мотив и попкултурен тренд. А тук главната роля е на сина ѝ Ивайло. Идеята се ражда, когато той изпуска случайно своя сладолед на клечка в пясъка на плажа.
"Казах си: Каква красива инсталация! и го снимах"
В началото прави аксесоари за дома - сладоледи на поставка, първият от които с тема "море" - защото именно край морето започва да визуализира идеята.
"Така сътворих нещо достъпно за онова момиче от Благоевград. След това дойде зимата и придадох светлина на този сладолед - светещите сладоледи бяха истински хит."
Следват близалките висулки, които се носят повече от жени, отколкото от деца. С модните аксесоари NIKYOTO стъпва уверено в нишата на стрийт модата у нас, с деведесетарски привкус, връщайки неона и детайлите във визията. Модната ѝ линия с авторски, висококачествени облекла - от тренд ефирните пижами до ежедневни топове и малки черни рокли, носят също специфичния японски щрих и почерк на NIKYOTO.
Говорейки си за детството, обръщаме поглед към първата изложба на Никол Андонова - назад във времето, когато е 5-годишна. Провежда се в къщата на Фондацията на Минко Балкански в Нова Загора.
"От баща ми научих, че от известно време не се случват много събития в тази къща, което е жалко. По тази причина аз и моя приятелка от детството в Нова Загора - Ивелина Момчева, се събрахме, за да изградим мост към миналото и детството чрез изкуството и с нотка носталгия. С Ивелина ще се върнем там, откъдето сме тръгнали, за да покажем, че човек щом има мечти и ги следва с постоянство, може да ги сбъдне!"
Никол Андонова и Ивелина Момчева ще открият съвместната си изложба в Нова Загора на 13 юни, вторник от 18 часа в Културен център - къща "Минко Балкански".
"Преход" е името на изложбата. Ивелина твори в друга стилистика от мен, с доста послания по социалните теми. Затова и няма да сме в една зала. Хората ще минат първо покрай нейните творби, където да се замислят. Тя ще е миналото и това, което оставя то след себе си. След това ще ги очаквам в залата на Настоящето и Бъдещето. Там ще са моите творби - футуристични, от нетипичния материал смолата - както вече казах, доста по-капризен, доста по-фриволен сам по себе си и напомнящ за мен. Има онази доза непредсказуемост в него, но е гъвкав, жилав и движението е затворено в него".
Самият преход също е движение - във времето и пространството, отбелязва Никол Андонова. Движението е това, посредством което вървим напред. То ни кара да предизвикваме себе си.
"Когато кажем носталгия по миналото - асоциирам усещането със щастие. Вярвам, че всеки период сам по себе си е красив и нямам търпение за следващия. Единственото, за което може би съжалявам е, че понякога не мога да запаметя всичко, което се случва, защото бързам към нещо ново. Постоянно имам мечти, които да следвам и постигам с дисциплина и последователност!"
Понякога само талант не е достатъчен, казва NIKYOTO. Трябва да си японец, за да успееш!
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}
НАЙ
Тайните градини на Венеция
Течовете в метрото на Токио вдъхновиха японския павилион на Венецианското биенале
Холивуд още е болен от Харви Уайнстийн
В навечерието на Тhe R&B Awards: Българските артисти създават бижу на музикалната сцена
Над 1000 деца участват в Националния ученически конкурс "Моята паричка"
Холивуд още е болен от Харви Уайнстийн
Течовете в метрото на Токио вдъхновиха японския павилион на Венецианското биенале
Тайните градини на Венеция