#Колко често се случва, според вас, студент да бъде номиниран за една от най-престижните награди в страната си още преди да се е дипломирал? Името му да стои до неговия идол в професията и да се окаже в центъра на събитията за години напред? Със сигурност говорим за голям потенциал, ако става дума за изкуство. Когато се случи на една крехка, руса, синеока художничка от не толкова голям град като Пазарджик, например, вероятността е приблизително 1:255 749 (колкото по последните данни са жителите там) !

Елис Вели присъства забележително и забележимо на големите театрални сцени през последните две години, но не с този псевдоним, както вероятно сте си помислили ... Това е истинското ѝ име. Впоследствие можем да го обвържем някак съдбовно с професията ѝ. Идващо от комбинацията на две турски думи, поради произхода ѝ по бащина линия:

Ел означава ръка, а Ис – следа.

Ръката ѝ наистина оставя следа в историята, след като се оказва един от най-младите костюмографи в списъците с номинации на „Аскеери“-те през 2019 година - признание за работата ѝ върху костюмите в пиесата „Развратникът“ (реж. Стоян Радев).

Елис Вели - името ѝ идва от турски и е съчетание от думите "ръка" и "следа"

Снимка: Личен архив

Елис не е от семейство на театрали и пристига в София защото „май наистина има талант“, както екзалтирано възкликва чичо ѝ, който е пратен да провери резултатите ѝ на изпита. Представете си вълнението му, когато я вижда в топ 3 на приетите в Националното училище за изящни изкуства „Илия Петров“ в София.

„Кандидатствах, защото преподавателят ми от школата по рисуване извика родителите ми и каза, че мога да се занимавам с рисуване и занапред. Никой от родителите ми, нито аз, не вярвахме, че ще бъда приета в столицата. Просто се явих на изпит заради любовта ми към рисуването, да пробвам, за да не съжалявам. От 300 човека да се окажа сред първите трима-четирима... беше шок... наистина се случваше. Аз и родителите ми предприехме огромна стъпка – да замина сама за София. След това започна най-хубавото – рисуване, учене, купони със скицника под ръка – бохемско начало“, спомня си Елис.

Макар по това време да е само на 14 години, пътят ѝ изглежда е предначертан и я води в посоката, за която ламти и сърцето – рисуването! Още от времето, когато още като малко момиченце превръща принцесите и техните гардероби в своя запазена марка на белия лист, Елис усеща, че костюмът не е просто дреха. Той не е просто вид изразяване на човека, а разказва цяла история, както запомнящо пише прословутия американски афорист Мейсън Кули.

Елис Вели е номинирана за престижната награда "Аскеер" за костюмите в представлението "Развратникът"

Снимка: Павел Червенков

Театралният костюм със сигурност не е неодушевен предмет и именно това го различава от дрехата.

Той заключва душата на актьора в ролята

Вече се досещате - Елис Вели е дизайнер на театрални костюми – по стечение на обстоятелствата и собствено желание, и сценограф по диплома. А само за месец ръката ѝ остави поредните следи по култовите нови постановки „Серотонин“ на режисьора Крис Шарков и „Капитал(на) грешка“ на режисьора Иван Пантелеев.

В една определено мъжка професия за цял свят и предимно женска за България, Елис Вели е стойностно попълнение. Самата тя е убедена, че тепърва има още много да показва от себе си!

Срещата ни е на кафе на улица „Г.С. Раковски“ рано в слънчева сутрин. Вместена някъде между многобройните ѝ ангажименти, за които не обича закъснява. Пристига с винтидж щрихи по собствените си дрехи – тренч в цвят пепел от рози и широки светли дънки с висока талия, като в стара романтична американска реклама на вестник, озвучена с мелодия на Фил Колинс (да кажем ?!). На колело е – от онези с кошничките отпред и е доста ефектна!

Елис Вели е цяла забележителност на градските улици и няма как да не се обърнете след нея

Снимка: Личен архив

И за малко да си тръгне без колелото малко по-късно...

Елис Вели е един от младите, градски таланти, от които сякаш се нуждаем, за да погледнем една идея по-задълбочено на изкуството, а не просто да ходим на театър, за да се тагнем в социалните мрежи! „Един персонаж в театъра за мен е равен на един костюм. Актьорите са много щастливи, когато получат костюмите си за предстоящата премиера и започнат да играят с тях. За мен, както и за актьора, е много важно да харесваме как е облечен за действието. Това дава различна сила на сцената. Затова и ако имате близки приятели актьори, понякога може би сте ги чували да казват:„Не знам дали ще ми се получи, защото не си харесвам костюма“, разкрива ми Елис.

Признава, че има и актьори, с които трудно се излиза на глава.

Много рядко може да видите Елис с рокля, защото смята, че жената в костюм изглежда много по-уверено и секси

Снимка: Личен архив

„Но щом сценограф и режисьор са решили нещо, актьорите трябва да се доверят. Костюмографите са малко психолози, затова и обичат да изслушват. Актьорите пък имат понякога доста различна концепция и виждане за представлението и героя си, които влизат перфектно в употреба. Така дума по дума се изгражда доверието!“

Макар да изглежда крехка, тиха и спокойна, Елис е лесно възприемана в трупите на известните и опитните, с които работи.

„От себе си давам цялата концепция за костюмите – идеята, епохата, визията, която, пак казвам, е съобразена и с режисьора, и с актьора, понеже преценяваш според това как определен човек ще изглежда, какво би му седяло по-добре. Ти може да си мислиш как за този персонаж би било най-подходящо да е с впити панталони и широка риза, но като разбереш кой ще го играе, и ако на неговата фигура това ще стои абсурдно, то трябва да има промени!“

Елис Вели е на пръв поглед ангелоподобно момиче, призвано да напълни цяла сцена с метафори в представленията на най-популярните съвременни режисьори.

Елис Вели е ангелоподобното момиче, способно да напълни цяла сцена с метафори

Снимка: Личен архив

„Мисля, че сценографите, каквато всъщност съм и аз, са непредсказуеми. Няма как да ги видиш и да знаеш предварително какво ще създадат. Но съумяваме в първата седмица да изградим доверието и решенията за визията на костюмите. Тук най-важен е въпросът към актьора: Какво ти би променил в това, което аз съм направила, за да е в полза на твоята роля? Почти винаги сме изненадани приятно от отговора им...“ Тази проверена теория на Елис в комуникацията зад кулисите явно е полезна рецепта, защото едва 25-годишна може да се похвали със завидна автобиография зад гърба си. Да работиш с режисьор от ранга на Иван Пантелеев, поставял в театрите на Щутгарт, Цюрих, Люцерн, Берлин, на двете престижни сцени - Дойчес театер и “Фолксбюне”, повярвайте, не е късмет.

Признание е!

Останалата част от работата ѝ не бива да подминаваме с лека ръка – „Дивата патица“, „Любовникът, „Зверското синьо“, „Серотонин“ ...

Костюмите в нашумялото ново представление "Серотонин" на Крис Шарков също са нейно дело

Снимка: Стефан Щерев

Можем с чиста съвест да кажем, че Елис Вели предлага най-добрите възможни костюми за точно тези постановки. А тя наблюдава зад кулисите публиката, която се свързва с историята на сцената и осъзнава, че е допринесла да бъде разказана по начин, по който не може да го направи друг!

Замислете се – има толкова много вълнуващи роли, които можете да преследвате в модата...

Има безброй модни дизайнери, вдъхновени именно от колегите си зад кулисите в театъра. Тези сръчни и далновидни лица са отговорни за хомогенността на едно представление, за външния вид на всичко що е в светлината на прожекторите!

Елис прави костюмите на Радина Кърджилова и Деян Донков в спектакъла "Любовникът"

Снимка: Стефан Щерев

Ключовият момент за всеки дизайнер на костюми, разкрива Елис, е сценарият. Всичко започва оттам, защото именно той съдържа онова, което ще бъде казано. Следователно сценарият задава правилата и взаимоотношенията, които ще са стабилна спойка за целия процес. И всичко онова, което не се говори, а ще се интерпретира... чрез костюмите и сценографията.

Радина и Деян през погледа на Елис Вели, изработила костюмите - "Любовникът"

Снимка: Стефан Щерев

Гледаш хиляди фотосесии и рисунки. Мислиш кое може да вземеш като форма и визия, кое може да разнообразиш от съвремието... След това четенето преминава в изследвания. Исторически изследвания, не само за модата в определена епоха, но и за по-добро разбиране на контекста на играта. Кога и къде се случва всичко? Какъв е политическият климат? Изследване за автора... Защо е написал всичко това? Какви основни теми или идеи носи пиесата? Задълбочените изследвания водят до вдъхновение за концепция и помагат за конкретността, която ще последва.

„Колкото по-конкретен е изборът, толкова по-ясно ще съобщим тези идеи на публиката“, казва Елис.

Елис Вели е номинирана за престижната награда "Аскеер" за костюмите в представлението "Развратникът"

Снимка: Павел Червенков

„Може би спазих това при някои от женските персонажи в „Развратникът“. Кринолините, например, там бяха над полата – нещо, което беше по-разчупено. Разнообразих с кожени ботуши. Лилия Маравиля беше по къси гащи. Имаше и корсети, които не бяха шити за епохата, в която е пиесата, а модерни. Общо взето - скиците са това, което ме водеше. Взимах оттук и оттам, открадвах също детайли ...“ Дизайнерите са художници и съответно имат глас и мнение за самото произведение. Те няма как да не бъдат взети предвид за крайния му вид.

Елис Вели е номинирана за престижната награда "Аскеер" за костюмите в представлението "Развратникът"

Снимка: Павел Червенков

„Когато съм готова, се уверявам, че изборите ми съвпадат с изборите, които актьорите правят, защото ние разказваме тази история заедно“, казва Елис.

Грешно е дизайнерите на костюми да се възприемат като технически лица. Те не изпълняват поръчки за намиране на дрехи, осигуряването и пренасянето им.

„Създаването на театрални костюми е една от най-интересните професии в България. Повечето зрители, които не се занимават професионално с театър, а той е тяхна разтуха или вид демонстрация на широка обща култура и интереси, например, оценяват представлението цялостно. Но не знаят процеса на изработката му – как си го измислил, как преминава този целия, плътен процес на ушиване, на одекоряване... Понякога сякаш не е оценено това, че костюмът и средата за постановката костват усилия. Не е просто като да щракаш с пръсти и той да се появява. Това са месеци наред мислене на концепция. Изработка. Минаваш много пъти през провали – не е ушито както трябва, например. И с костюма е като със сценографията – трябва да вложиш всякаква енергия и мисъл“, споделя Елис.

Целият процес между свързването на персонажа и костюма му е много труден.

Елис Вели работи с Милена Пантелеева по костюмите на представлението "Капитал(на) грешка" на Иван Пантелеев

Снимка: Стефан Щерев

„Да го направиш както трябва, за да е достоверно и когато публиката гледа представлението, да вярва, че този човек наистина така е облечен. Не знам колко хора се замислят...“

По думите ѝ работата по представлението „Капитал(на) грешка“ е едно от събитията в живота ѝ, донесли щастие и пълнота. „Когато дойде време за това представление, още не познавах Иван Пантелеев, а само сестра му Милена, която ме покани да го правим заедно. Аз, естествено, се съгласих. Започнахме с нея, въпреки карантината, и работихме непрекъснато. Почти бяхме готови, когато най-лошото се случи. Когато тя почина, нямах чак толкова много за завършване. С Милена вече бяхме готови на 95% процента като концепция и изработка на декор“, споделя Елис.

В това представление всички са по анцузи!

„Режисьорът искаше персонажите да нямат определени характери. Когато правиш костюми - съдиш по персонажа – как работи, как реагира, как живее. Затова и избрахме анцуга, но една фрапантна селекция от този тип облекло Всеки сам по себе си е нещо уникално!“ Елис разкрива, че за публиката е мислено всеки анцуг да разкрива различен характер.

Елис Вели работи с Милена Пантелеева по костюмите на представлението "Капитал(на) грешка" на Иван Пантелеев

Снимка: Стефан Щерев

„Не толкова по кройка, колкото в детайли. Обикалях да ги купувам и си харесвах модела, цвета... Не всеки трябваше да е искрящ, а според персонажа. Моят любим анцуг за това представление го уших за Христо Петков. Идете да го видите, но само ще разкрия, че той блести на сцената с шикозни обувки“, казва Елис.

Според немския моден дизайнер Карл Лагерфелд анцугът е символ на поражение. Но всъщност „анцуг“ на немски означава костюм.

Елис Вели работи с Милена Пантелеева по костюмите на представлението "Капитал(на) грешка" на Иван Пантелеев

Снимка: Стефан Щерев

„Анцуг за спорт - да, но не и за сватба. Имам много винтидж връхни дрехи - тип анцуг или част от такъв. И макар да не е символ на поражението за мен, в ежедневието си не ходя по анцуг. Даже имам проблем с по-фрапантните такива. Нашите са подходящи за сцената, но не изпробвайте това на улицата“, шегува се Елис.

Още не може да шие, но иска да може.

Завършила е в училище за изящни изкуства, а след това следва сценография в НАТФИЗ

Снимка: Личен архив

Макар преподавателката ѝ в НАТФИЗ – доц. Мария Диманова, да ѝ е казала да изхвърли шевната си машина с думите: „Ако и това започнеш да правиш е прекалено много работа!“.

„Но искам да мога, защото се случва шивачът да сбърка понякога и когато мога да го поправя – ще го направя сама вкъщи! Но ако нещо харесам като кройка за себе си - ми го шие шивач!“ казва Елис.

Може да ви върне от вратата у дома - ако сте ѝ близка и не харесва комбинациите в облеклото ви

Снимка: Личен архив

И макар дотук пътят на Елис да ни се вижда предопределен, самата тя признава, че не всичко ѝ се случва с такава лекота, както изглежда. Убедена е, обаче, че ако всичко ѝ се получаваше от раз, нямаше да ѝ е интересно. Със сигурност е по-уверена в себе си отпреди. И това носи някаква лекота.

„Лекотата идва от мен самата. От това, че не се притеснявам вече толкова и вярвам на ръката си повече. Но най-вече на въображението си! 80% от сценографите в България са жени. Има много добри, като Свила Величкова, която за мен е първенец и ме вдъхновява! Все още не съм ѝ го казала, но ако го прочете - да си знае! (смее се). Във всяка професия е борба за авторитет и много работа да се докажеш. Имам и страхове, и опасения, защото не е лесна работа. Може би само утвърдените нямат уплах от това дали ще бъдат ангажирани в следващите месеци, защото 90% от сценографите са на свободна практика. Очакват да бъдат поканени в проекти, молят се въобще да има нови такива... Понякога се питам какво ще правим... Карантината ни изплаши доста. Крепеше ме работата по „Капитал(на) грешка“ и „Серотонин“, които започнах преди март месец. Плаши ни и това, че скоро няма да отмине и няма да е същото в театъра. Най-малкото - публиката е на 40-50 % капацитет в залата. Потискащо е салонът да е полупразен“, споделя Елис.

"Серотонин" на Стефан Щерев, костюми: Елис Вели

Снимка: Стефан Щерев

С толкова костюми и епохи в главата си, Елис смята, че би заседнала някъде в 20-те години на XX в. Само тогава може да я видите с модерните за онзи момент рокли. Иначе по-скоро с панталони с висока талия и мъжка визия. От Елис Вели запомнете, че жената с мъжка визия изразява увереност.

Че жена в костюм е много по-секси от жена с пола, защото първото подчертава краката и талията.

Че най-важното, когато се обличате, е вкусът, на който не трябва да изневерявате.

„Майка ми без мен не пазарува. Приятелките ми не се сърдят, когато ги върна от вратата да се преоблекат. Не мога да се абстрахирам от облеклото на хората около мен. Има много комични случаи. Тотални несъответствия. Но случи ли се на мой близък – честна съм! Връщам ги! Очаквам и на мен да ми кажат, ако съм в грешка с дрехите“, казва Елис преди да се разделим.

Концентрирана е в работен разговор и от бързане забравя колелото си...

Но Елис, не забравяй края на притчата за бабата и внучката: Моливът в ръката оставя следа, както животът – всичко, което правиш не бива да го забравяш!